Дойче веле: Все повече българи се завръщат у нас, вече не искат да работят в чужбина
Знаете ли какъв брой българи са напуснали страната? А какъв брой от тях се завръщат? И за какво? Подробна картина на настоящата обстановка в България дават в собствен материал Дойче веле.
Кирил е програмист, основава програмен продукт с отворен код. Живее в родната къща на родителите си в малко градче край София, само че почива на остров Бали.
Айхан е от малко село в Югоизточна България, работи в Германия и се връща за малко през лятото при фамилията си.
Кирил и Айхан са представители на новите миграционни трендове. Кирил би могъл да си откри работа в която и да е страна по света. Само да изиска. Айхан също - той е дипломиран служащ, натрупал богат опит в областта на строителството. Но до момента в който с помощта на цифровата стопанска система Кирил може да създава и продава артикул с висока добавена стойност, без значение в коя точка на планетата се намира, за Айхан заплащането се дефинира от стопанската система и стандарта на живот в съответната страна.
За единия миграцията е въпрос на избор, за другия - въпрос на икономическа насила. Междувременно обаче в страната се оформи една нова каста от висококвалифицирани експерти в региона на високите технологии. За доста от тях житейският избор към този момент остава България - тъй като изискванията на труд и средата не зависят от българските институции, а от интернационалните компании, за които работят.
Ангел Игнатов също е решил да остане да работи в България. Той е част от екипа на огромна софтуерна компания в София. Казва за себе си, че се усеща добре в родината. "Харесва ми обществената среда, климатът, опцията да върша доста неща в свободното си време ", споделя той.
Ангел даже разпространява България като житейски избор за хора от неговото потомство, които следват в чужбина. Той е ръководител на Българския кариерен конгрес (БКФ), който поражда като самодейност на група запалянковци през 2012-2013. Днес БКФ е сътрудник на българското Министерство на труда и обществената политика в организирането на кариерни конгреси в европейски страни, в които вземат участие и десетки български работодатели.
Зам.-министърката на труда и обществената политика Зорница Русинова взе участие във всички кариерни конгреси. Според нея за амбициозните и надарени млади българи, които следват в чужбина, е значимо да имат опция след дипломирането си да стартират работа в авторитетни компании в разрастващи се браншове, да получават атрактивно заплащане, да имат гъвкаво работно време и добър обществен пакет, които им обезпечават висок стандарт на живот. "Не по-малко значима за тях е и опцията да са покрай фамилията и приятелите си ", отбелязва Русинова.
Националната статистика регистрира, че през 2018 година в България са се върнали 16 169 българи от чужбина. Близо 40% от тях са в дейната възрастова група от 20 до 44 години. Все още обаче броят на емигриралите е съвсем двойно по-висок: 31 263. И тук възрастовата група от 20 до 44 години е най-голямата.
Кирил е програмист, основава програмен продукт с отворен код. Живее в родната къща на родителите си в малко градче край София, само че почива на остров Бали.
Айхан е от малко село в Югоизточна България, работи в Германия и се връща за малко през лятото при фамилията си.
Кирил и Айхан са представители на новите миграционни трендове. Кирил би могъл да си откри работа в която и да е страна по света. Само да изиска. Айхан също - той е дипломиран служащ, натрупал богат опит в областта на строителството. Но до момента в който с помощта на цифровата стопанска система Кирил може да създава и продава артикул с висока добавена стойност, без значение в коя точка на планетата се намира, за Айхан заплащането се дефинира от стопанската система и стандарта на живот в съответната страна.
За единия миграцията е въпрос на избор, за другия - въпрос на икономическа насила. Междувременно обаче в страната се оформи една нова каста от висококвалифицирани експерти в региона на високите технологии. За доста от тях житейският избор към този момент остава България - тъй като изискванията на труд и средата не зависят от българските институции, а от интернационалните компании, за които работят.
Ангел Игнатов също е решил да остане да работи в България. Той е част от екипа на огромна софтуерна компания в София. Казва за себе си, че се усеща добре в родината. "Харесва ми обществената среда, климатът, опцията да върша доста неща в свободното си време ", споделя той.
Ангел даже разпространява България като житейски избор за хора от неговото потомство, които следват в чужбина. Той е ръководител на Българския кариерен конгрес (БКФ), който поражда като самодейност на група запалянковци през 2012-2013. Днес БКФ е сътрудник на българското Министерство на труда и обществената политика в организирането на кариерни конгреси в европейски страни, в които вземат участие и десетки български работодатели.
Зам.-министърката на труда и обществената политика Зорница Русинова взе участие във всички кариерни конгреси. Според нея за амбициозните и надарени млади българи, които следват в чужбина, е значимо да имат опция след дипломирането си да стартират работа в авторитетни компании в разрастващи се браншове, да получават атрактивно заплащане, да имат гъвкаво работно време и добър обществен пакет, които им обезпечават висок стандарт на живот. "Не по-малко значима за тях е и опцията да са покрай фамилията и приятелите си ", отбелязва Русинова.
Националната статистика регистрира, че през 2018 година в България са се върнали 16 169 българи от чужбина. Близо 40% от тях са в дейната възрастова група от 20 до 44 години. Все още обаче броят на емигриралите е съвсем двойно по-висок: 31 263. И тук възрастовата група от 20 до 44 години е най-голямата.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ