ЖР Тракия е построен по модел на парижките панелки
Знаете ли, че през 2023 година най-младият квартал на Пловдив - „ Тракия “, има празник. Навършват се тъкмо 50 години от построяването на първите блокове в региона, което стартира в далечната 1973-та. Навремето огромната цел и концепция е превъзмогване на тежката жилищна рецесия в бързо разрастващия се град Пловдив. Днес към момента кварталът продължава да притегля огромни вложители. Парадоксът обаче е, че макар агресивното му застрояване, най-малко до момента регионът се измъкна от визията за „ спалнята на пловдивчани ” и даже завоюва наградата „ Най-добър квартал за живеене ”. В Пловдив в годините на соца
годишно се строят по 3000 жилището.
„ Тогава работехме в изискванията на държавното планово стопанство - Българският държавен стандарт (БДС), наложително оразмеряваше всичко при строителството. Така беше и с регион „ Тракия ”. Искахме всяко жилище да обезпечава оптималния комфорт, непосредствен до независимото обитаване. Нормата означаваше да не " надничаш “ в балкона или в прозорците на съседите, да е задоволително ослънчено, да има взор към зеленината и природата. Примерно спалнята да не е под 12 квадрата. Сега демократичният капитализъм ги прави по 8 квадрата, като килерчета “, описа пред „ Марица “ арх. Антоанета Топалова.
През 70-те тя работи в екип от 20 проектанти, които проектират най-новия жилищен квартал на Пловдив. Той демонстрира образно
„ модата ” да се вършат всеобщи и типови жилища,
т.е. така наречен сложно индустриално строителство. Преди да стартират проектирането на регион „ Тракия “ нашите архитекти са командировани и обикалят няколко европейски страни - по този начин посещават Берлин в Германия, нов крайречен квартала в Братислава. Виждат и положителните образци на новото индустриално строителство в Швейцария и във Виена, Австрия. Добрите модели на новите за времето си тогава панелки обаче заимстват най-много от Франция.
В годините на следвоенното строителство
и на Запад, и на Изток се строят масови жилища.
„ В Европа ги правеха поради разрушенията от войната. В България комплексите се родиха, тъй като доникъде на предишния век страната беше главно селска (72%) “, изяснява арх. Топалова. Така с урбанизацията и индустриализацията градските територии и структури стремглаво нарастват. Хората от селата идваха да работят в градовете, с цел да употребяват по-големите улеснения. Тогава стартира всеобщото строителство на жилищни блокове.
„ Друго, което спазвахме като стандарт на обитаване в регион „ Тракия ”, бе да се обезпечи задоволително по повърхност вътрешноквартално пространство. В този “колективен двор ” трябваше да има място за детската площадка, място за отмора - беседка, имаше очакван лост - за изтупване на килими, също огнище, което заместваше днешното барбекю. И ред други облага, които бяха една добра причина за обществени контакти и общностно единство на жителите “, добави дамата.
Малко прочут факт е, че огромната концепция за развиването на „ Тракия ” е
заимствана от един френски квартал в Париж,
добавя и кметът Костадин Димитров. Той е впечатлен от друга концепция. „ Нашите архитекти, проектирали регион „ Тракия “, са взели много сполучливи решения от французите.
Знаете ли защо служат тези дребни стаички сред етажите на някои от панелните блокове. Те са употребявани като една перспективна система за събиране на битовия боклук долу в приземието посредством торбички. За страдание, тази архитектурна и строителна концепция не проработи заради чисто българския нихилизъм и по тази причина администрациите на селищата разположиха кофите за отпадък под път и над път. С грозната панорама към тях “, установи кметът на региона.
Юбилеят в 2023-та ще премине под слогана „ Израснах в „ Тракия ”, пораснах в „ Тракия ”, дава обещание кметът на региона Костадин Димитров, който занапред е замислил срещи със основателите му - архитекти, проектанти, строители и видни общественици.
годишно се строят по 3000 жилището.
„ Тогава работехме в изискванията на държавното планово стопанство - Българският държавен стандарт (БДС), наложително оразмеряваше всичко при строителството. Така беше и с регион „ Тракия ”. Искахме всяко жилище да обезпечава оптималния комфорт, непосредствен до независимото обитаване. Нормата означаваше да не " надничаш “ в балкона или в прозорците на съседите, да е задоволително ослънчено, да има взор към зеленината и природата. Примерно спалнята да не е под 12 квадрата. Сега демократичният капитализъм ги прави по 8 квадрата, като килерчета “, описа пред „ Марица “ арх. Антоанета Топалова.
През 70-те тя работи в екип от 20 проектанти, които проектират най-новия жилищен квартал на Пловдив. Той демонстрира образно
„ модата ” да се вършат всеобщи и типови жилища,
т.е. така наречен сложно индустриално строителство. Преди да стартират проектирането на регион „ Тракия “ нашите архитекти са командировани и обикалят няколко европейски страни - по този начин посещават Берлин в Германия, нов крайречен квартала в Братислава. Виждат и положителните образци на новото индустриално строителство в Швейцария и във Виена, Австрия. Добрите модели на новите за времето си тогава панелки обаче заимстват най-много от Франция.
В годините на следвоенното строителство
и на Запад, и на Изток се строят масови жилища.
„ В Европа ги правеха поради разрушенията от войната. В България комплексите се родиха, тъй като доникъде на предишния век страната беше главно селска (72%) “, изяснява арх. Топалова. Така с урбанизацията и индустриализацията градските територии и структури стремглаво нарастват. Хората от селата идваха да работят в градовете, с цел да употребяват по-големите улеснения. Тогава стартира всеобщото строителство на жилищни блокове.
„ Друго, което спазвахме като стандарт на обитаване в регион „ Тракия ”, бе да се обезпечи задоволително по повърхност вътрешноквартално пространство. В този “колективен двор ” трябваше да има място за детската площадка, място за отмора - беседка, имаше очакван лост - за изтупване на килими, също огнище, което заместваше днешното барбекю. И ред други облага, които бяха една добра причина за обществени контакти и общностно единство на жителите “, добави дамата.
Малко прочут факт е, че огромната концепция за развиването на „ Тракия ” е
заимствана от един френски квартал в Париж,
добавя и кметът Костадин Димитров. Той е впечатлен от друга концепция. „ Нашите архитекти, проектирали регион „ Тракия “, са взели много сполучливи решения от французите.
Знаете ли защо служат тези дребни стаички сред етажите на някои от панелните блокове. Те са употребявани като една перспективна система за събиране на битовия боклук долу в приземието посредством торбички. За страдание, тази архитектурна и строителна концепция не проработи заради чисто българския нихилизъм и по тази причина администрациите на селищата разположиха кофите за отпадък под път и над път. С грозната панорама към тях “, установи кметът на региона.
Юбилеят в 2023-та ще премине под слогана „ Израснах в „ Тракия ”, пораснах в „ Тракия ”, дава обещание кметът на региона Костадин Димитров, който занапред е замислил срещи със основателите му - архитекти, проектанти, строители и видни общественици.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ