Приказка за възрастни: Зле ли си? Не знаеш как да живееш по-нататък?
Зле ли си? Не знаеш по какъв начин да живееш по-нататък?
Струва ти се, че животът ти е приключил? Ще ти опиша една приказка.
Отдавна, доста от дълго време, в един преуспяващ град живял един търговец. Търговията му вървяла и с всяка минала година му носила от ден на ден и повече облага. Родил му се наследник, дълго чакан правоприемник на все по-увеличаващото се благосъстояние. Хората в града уважавали търговеца, тъй като цялото си благосъстояние той спечелил с почтена търговия, а не с машинация.
Градските сиромаси и болните хора в града се молели за него, защото той правел великодушни пожертвования за тяхното лекуване и изхранване. Синът на търговеца растял като прилежно и крепко момче, не бил нито ленив, нито капризен. За наслада на своя татко се трансформирал в хубав и просветен младеж, който не се срамувал от никаква работа. В града всички казвали, че по разум, добрина, почтеност и правдивост той по нищо не отстъпва на татко си.
Thinkstock
Веднъж търговецът повикал сина си и му споделил, че желае да събере огромен кортеж с техните артикули и да тръгне през огромната пустиня, с цел да проправи нови пътища за керваните, да стигне до нови, непознати земи. Синът се съгласил с наслада да съпровожда татко си в това странствуване. Много скоро те тръгнали на път.
След няколко дни търговецът се обърнал към сина си с предложение да разделят кервана. "В пустинята има доста дръзки хора, а нашият кортеж е лека плячка за тях. Ако си разделим стоката поравно, има вяра, че най-малко един от нас ще стигне до нови, богати земи. "
Послушният наследник се съгласил с мъдрите думи на татко си, получил своята част от артикули и камили и скоро стигнал до нови, цветущи земи, където почнал да търгува също толкоз почтено, както и татко му, с което популяризирал името си, оженил се за дъщерята на владетеля на тази земя и след неговата гибел поел щастливо ръководството ѝ.
Thinkstock
В едно прелестно утро в покоите на младия държател влезнал един прислужник, който всеки ден бил задължен да рапортува на своя стопанин за всички дребни и огромни събития, станали оттатък стените на двореца.
Слугата му разказал за малко събитие, станало сутринта в градските бани. Разказал по какъв начин през днешния ден в банята пристигнал да се измие странстващ безпаричен чужденец, и сега, когато се къпел, му откраднали облеклата. Той обаче вместо да заплаче, почнал да се смее, макар че въобще нямал тип на безумен. Младият държател заповядал да доведат бедняка при него в двореца. Какво било неговото удивление и каква наслада изпълнила сърцето му, когато в ограбения чужденец познал своя, изгубен вечно, както той си мислел, татко.
Ето какво му разкрил не по-малко щастливият му татко: "По това време, когато ние живеехме в нашия град, аз разбрах, че в този живот съм постигнал всичко, за което даже не съм мечтал: имах благосъстояние и уважението на моите съграждани. И разбрах, синко, че от този миг нататък моят живот ще би трябвало да стартира да се трансформира към по-лошо. Затова събрах огромен кортеж с всички наши артикули и тръгнахме с теб към нови земи.
Thinkstock
Затова и разделих аз нашия кортеж и те пратих да вървиш независимо по своя път. На идващия ден откакто ти потегли в пустинята със своя кортеж, нас ни нападнаха разбойници, разграбиха всичко и убиха всички, единствено аз по знамение се спасих и потеглих да скитам самичък по пустинята. По пътя си срещнах красиви и богати страни и градове, само че щастието и шансът към този момент не бяха с мен. Никъде не можах да реализира триумф, въпреки че полагах за това всички старания.
До момента, в който дойдох в твоя град, единственото, което ми беше останало, с изключение на живота, бяха моите сиромашки парцали върху гърба ми, които ми откраднаха в градската баня. Тогава започнах да се дръзвам. Разбрах, че съм изгубил последното, а това означаваше, че отново всичко ще се трансформира и... ме доведоха при тебе! "
Thinkstock
Стана ли ти по-леко? Нали не мислиш, че животът е приключил?
Сега разбираш ли, че в живота има толкоз доста - прелестно и уродливо, тъжно и смешно, тъга и наслада, разлъка и обич, че да се преживее всичко това..... просто няма, няма нищо по-интересно!!!
Още забавни публикации, които да прочетете:
Притча за орела и смяната Притча: Кои са същински значимите неща в живота? Притча: Тайната на безконечната обич Къщата, в която ще живееш на следващия ден
Струва ти се, че животът ти е приключил? Ще ти опиша една приказка.
Отдавна, доста от дълго време, в един преуспяващ град живял един търговец. Търговията му вървяла и с всяка минала година му носила от ден на ден и повече облага. Родил му се наследник, дълго чакан правоприемник на все по-увеличаващото се благосъстояние. Хората в града уважавали търговеца, тъй като цялото си благосъстояние той спечелил с почтена търговия, а не с машинация.
Градските сиромаси и болните хора в града се молели за него, защото той правел великодушни пожертвования за тяхното лекуване и изхранване. Синът на търговеца растял като прилежно и крепко момче, не бил нито ленив, нито капризен. За наслада на своя татко се трансформирал в хубав и просветен младеж, който не се срамувал от никаква работа. В града всички казвали, че по разум, добрина, почтеност и правдивост той по нищо не отстъпва на татко си.
Thinkstock Веднъж търговецът повикал сина си и му споделил, че желае да събере огромен кортеж с техните артикули и да тръгне през огромната пустиня, с цел да проправи нови пътища за керваните, да стигне до нови, непознати земи. Синът се съгласил с наслада да съпровожда татко си в това странствуване. Много скоро те тръгнали на път.
След няколко дни търговецът се обърнал към сина си с предложение да разделят кервана. "В пустинята има доста дръзки хора, а нашият кортеж е лека плячка за тях. Ако си разделим стоката поравно, има вяра, че най-малко един от нас ще стигне до нови, богати земи. "
Послушният наследник се съгласил с мъдрите думи на татко си, получил своята част от артикули и камили и скоро стигнал до нови, цветущи земи, където почнал да търгува също толкоз почтено, както и татко му, с което популяризирал името си, оженил се за дъщерята на владетеля на тази земя и след неговата гибел поел щастливо ръководството ѝ.
Thinkstock В едно прелестно утро в покоите на младия държател влезнал един прислужник, който всеки ден бил задължен да рапортува на своя стопанин за всички дребни и огромни събития, станали оттатък стените на двореца.
Слугата му разказал за малко събитие, станало сутринта в градските бани. Разказал по какъв начин през днешния ден в банята пристигнал да се измие странстващ безпаричен чужденец, и сега, когато се къпел, му откраднали облеклата. Той обаче вместо да заплаче, почнал да се смее, макар че въобще нямал тип на безумен. Младият държател заповядал да доведат бедняка при него в двореца. Какво било неговото удивление и каква наслада изпълнила сърцето му, когато в ограбения чужденец познал своя, изгубен вечно, както той си мислел, татко.
Ето какво му разкрил не по-малко щастливият му татко: "По това време, когато ние живеехме в нашия град, аз разбрах, че в този живот съм постигнал всичко, за което даже не съм мечтал: имах благосъстояние и уважението на моите съграждани. И разбрах, синко, че от този миг нататък моят живот ще би трябвало да стартира да се трансформира към по-лошо. Затова събрах огромен кортеж с всички наши артикули и тръгнахме с теб към нови земи.
Thinkstock Затова и разделих аз нашия кортеж и те пратих да вървиш независимо по своя път. На идващия ден откакто ти потегли в пустинята със своя кортеж, нас ни нападнаха разбойници, разграбиха всичко и убиха всички, единствено аз по знамение се спасих и потеглих да скитам самичък по пустинята. По пътя си срещнах красиви и богати страни и градове, само че щастието и шансът към този момент не бяха с мен. Никъде не можах да реализира триумф, въпреки че полагах за това всички старания.
До момента, в който дойдох в твоя град, единственото, което ми беше останало, с изключение на живота, бяха моите сиромашки парцали върху гърба ми, които ми откраднаха в градската баня. Тогава започнах да се дръзвам. Разбрах, че съм изгубил последното, а това означаваше, че отново всичко ще се трансформира и... ме доведоха при тебе! "
Thinkstock Стана ли ти по-леко? Нали не мислиш, че животът е приключил?
Сега разбираш ли, че в живота има толкоз доста - прелестно и уродливо, тъжно и смешно, тъга и наслада, разлъка и обич, че да се преживее всичко това..... просто няма, няма нищо по-интересно!!!
Още забавни публикации, които да прочетете:
Притча за орела и смяната Притча: Кои са същински значимите неща в живота? Притча: Тайната на безконечната обич Къщата, в която ще живееш на следващия ден
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ