Здравното министерство взема на ръчно управление болниците
Здравният министър Кирил Ананиев персонално ще утвърждава бизнес проектите, оздравителните стратегии и финансовите доклади на държавните лечебни заведения за тримесечието.
© Анелия Николова Още по тематиката
Депутати от ГЕРБ оферират лекарствен запас за 100 млн. лв.
Целта на поправките е да се предотвратят неналичията на медикаменти вследствие на паралелна търговия
28 мар 2018
Финансовият министър е знаел овреме за задълженията на здравната каса
Управителят на НЗОК доктор Камен Плочев се оказа прав, само че това не значи, че няма да бъде заменен
19 мар 2018 Държавните и общински лечебни заведения няма да имат право да си разпределят спомагателни хонорари от клинични пътеки, в случай че имат просрочени отговорности. Това е записано във " финансовата конституция " на лечебните заведения, наречена по този начин от здравния министър Кирил Ананиев и оповестена на уеб страницата на здравното министерство като обединен стандарт за финансово ръководство на държавните лечебни заведения. Според последните обществени разбори на клиниките отпреди две години просрочия нямат единствено 11 от общо 65 държавни лечебни заведения, множеството от които са санаториуми. Допълнителните хонорари във тип на систематизиране на средства от направени клинични пътеки през месеца сега са неизменима част от заплатите в държавните клиники и тази възбрана на процедура ще остави лекарите и сестрите на заплати, близки до минималните в бранша. Стандартът влиза в действие от 1 април и ще бъде част от контракта за ръководство на шефовете. Здравното министерство ще го разпрати и до кметовете, с цел да може да влезе в действие и в общинските лечебни заведения. Ананиев счита, че той е подобаващ и за частните лечебни заведения, само че сега няма законово право да ги задължи да го съблюдават.
С документа на процедура здравното министерство поема на ръчно ръководство лечебните заведения обществена благосъстоятелност и ще позволява всеки по-голям разход.
Той вкарва бизнес стратегия за лечебните заведения и тримесечни доклади като на обществени сдружения. Целта е финансова стабилизация на клиниките, които сега имат над половин милиард отговорности, като 200 млн. лева от тях са просрочени. Проблемът, обаче е, че документът не взема решение въпроса с действителното остойностяване на работата в лечебните заведения, която се заплаща от здравната каса. Така клиниките отново ще продължат да работят по клинични пътеки, изчислени на правилото " колкото пари има от здравни вноски ", без да има действителна опция да получават нужните за лекуване средства.
Икономиката – икономична
Основните правила на стандарта се въртят към икономичността – записано е, че задачата на лечебните заведения е да се получават " с най-малки разноски на нужните запаси за реализиране активността на лечебните заведения за болнична помощ при съблюдаване на условията за качество на ресурсите. " На процедура това значи, че в държавните лечебни заведения пациентите сигурно ще се лекуват с допустимо най-евтините лекарства и консумативи, а при настоящето финансово положение на лечебните заведения личният състав ще получава допустимо най-ниски заплати, до момента в който бъдат платени задълженията.
В документа е записано, че финансовата политика би трябвало да подхожда на здравните потребности и икономическите цели и да се реализират оптимални резултати от употребяваните запаси.
Ако болничното заведение губи пациенти, т.е. доходи, това би трябвало да се компенсира с ограничения за трайно понижаване на разноските й. В момента сред 50 и 90% от разноските на лечебните заведения са за работни заплати, останалото – за лекуване на пациенти и поддръжка на постройките и апаратурата.
Дълговете - неразрешени
В договорите за ръководство на шефовете ще бъде записано, че просрочените отговорности не могат да се усилват повече от насъбраните задължения в падеж през предходната година. Освен това шефовете ще би трябвало да приготвят вътрешни правила за приоритетност при възнаграждение на отговорностите, при съблюдаване на нормативните условия, с грижата на добър търговец.
Конкретно е маркирано, че позитивният настоящ финансов резултат не може да бъде съображение за осъществяване на непланирани разноски. Директорите ще би трябвало да показват обстоен бизнес-план в здравното министерство още при започване на годината и да чакат утвърждението на министъра.
Болниците няма да могат да теглят заеми, с цел да си оказват помощ, в случай че той не е по-малък от 15% от средногодишния размер на приходите за последните три години. Клиниките няма да имат право да организират процедури за публични поръчки на стойност над 70 хиляди лева без Данък добавена стойност за строителство или доставка на здравна инсталация, финансирани със лични средства или с пари по външни стратегии, в случай че не са получили авансово мнение от здравния министър.
Ръководителят на лечебното заведение подписва контракти за клинични изпитвания единствено след разбор и оценка на правилото разноски – изгоди. В наличието на договорите или в приложение към тях следва да се съдържа съответна информация за сумите, които ще бъдат заплащани в интерес на лечебното заведение при осъществяване на клиничното изпитване.
Пациенти – в регистъра
Със стандарта се вкарва условие за поддържане на регистри на пациентите, минали през лечебните заведения. Това ще става посредством специфични инструкции от министерството и по контракт със здравната каса. В момента страната не разполага с настоящи регистри за типовете болести. Такава информация акумулира здравната каса, само че тя е на база на диагнозите в клиничните пътеки, които отразяват единствено едно заболяване, по което е лекуван пациентът.
Проблем ще има и с клиничните изпитвания, които се организират в лечебните заведения и са източник на средства за тях. Болниците ще би трябвало да преценят дали ще имат финансова изгода от тях или не. Ако нямат, пациентите няма да имат право да вземат участие в тях, а клиниката да ги организира.
Освен това шефовете на болничното заведение и персонално министърът на опазването на здравето ще желаят информация от участващите в клиничното изследване по време на неговото осъществяване или след края му. Според регламента за тези, които са конфиденциални, шефът и министърът имат право да желаят информация единствено за финансовите параметри на изследването в съответната болница.
© Анелия Николова Още по тематиката
Депутати от ГЕРБ оферират лекарствен запас за 100 млн. лв.
Целта на поправките е да се предотвратят неналичията на медикаменти вследствие на паралелна търговия
28 мар 2018
Финансовият министър е знаел овреме за задълженията на здравната каса
Управителят на НЗОК доктор Камен Плочев се оказа прав, само че това не значи, че няма да бъде заменен
19 мар 2018 Държавните и общински лечебни заведения няма да имат право да си разпределят спомагателни хонорари от клинични пътеки, в случай че имат просрочени отговорности. Това е записано във " финансовата конституция " на лечебните заведения, наречена по този начин от здравния министър Кирил Ананиев и оповестена на уеб страницата на здравното министерство като обединен стандарт за финансово ръководство на държавните лечебни заведения. Според последните обществени разбори на клиниките отпреди две години просрочия нямат единствено 11 от общо 65 държавни лечебни заведения, множеството от които са санаториуми. Допълнителните хонорари във тип на систематизиране на средства от направени клинични пътеки през месеца сега са неизменима част от заплатите в държавните клиники и тази възбрана на процедура ще остави лекарите и сестрите на заплати, близки до минималните в бранша. Стандартът влиза в действие от 1 април и ще бъде част от контракта за ръководство на шефовете. Здравното министерство ще го разпрати и до кметовете, с цел да може да влезе в действие и в общинските лечебни заведения. Ананиев счита, че той е подобаващ и за частните лечебни заведения, само че сега няма законово право да ги задължи да го съблюдават.
С документа на процедура здравното министерство поема на ръчно ръководство лечебните заведения обществена благосъстоятелност и ще позволява всеки по-голям разход.
Той вкарва бизнес стратегия за лечебните заведения и тримесечни доклади като на обществени сдружения. Целта е финансова стабилизация на клиниките, които сега имат над половин милиард отговорности, като 200 млн. лева от тях са просрочени. Проблемът, обаче е, че документът не взема решение въпроса с действителното остойностяване на работата в лечебните заведения, която се заплаща от здравната каса. Така клиниките отново ще продължат да работят по клинични пътеки, изчислени на правилото " колкото пари има от здравни вноски ", без да има действителна опция да получават нужните за лекуване средства.
Икономиката – икономична
Основните правила на стандарта се въртят към икономичността – записано е, че задачата на лечебните заведения е да се получават " с най-малки разноски на нужните запаси за реализиране активността на лечебните заведения за болнична помощ при съблюдаване на условията за качество на ресурсите. " На процедура това значи, че в държавните лечебни заведения пациентите сигурно ще се лекуват с допустимо най-евтините лекарства и консумативи, а при настоящето финансово положение на лечебните заведения личният състав ще получава допустимо най-ниски заплати, до момента в който бъдат платени задълженията.
В документа е записано, че финансовата политика би трябвало да подхожда на здравните потребности и икономическите цели и да се реализират оптимални резултати от употребяваните запаси.
Ако болничното заведение губи пациенти, т.е. доходи, това би трябвало да се компенсира с ограничения за трайно понижаване на разноските й. В момента сред 50 и 90% от разноските на лечебните заведения са за работни заплати, останалото – за лекуване на пациенти и поддръжка на постройките и апаратурата.
Дълговете - неразрешени
В договорите за ръководство на шефовете ще бъде записано, че просрочените отговорности не могат да се усилват повече от насъбраните задължения в падеж през предходната година. Освен това шефовете ще би трябвало да приготвят вътрешни правила за приоритетност при възнаграждение на отговорностите, при съблюдаване на нормативните условия, с грижата на добър търговец.
Конкретно е маркирано, че позитивният настоящ финансов резултат не може да бъде съображение за осъществяване на непланирани разноски. Директорите ще би трябвало да показват обстоен бизнес-план в здравното министерство още при започване на годината и да чакат утвърждението на министъра.
Болниците няма да могат да теглят заеми, с цел да си оказват помощ, в случай че той не е по-малък от 15% от средногодишния размер на приходите за последните три години. Клиниките няма да имат право да организират процедури за публични поръчки на стойност над 70 хиляди лева без Данък добавена стойност за строителство или доставка на здравна инсталация, финансирани със лични средства или с пари по външни стратегии, в случай че не са получили авансово мнение от здравния министър.
Ръководителят на лечебното заведение подписва контракти за клинични изпитвания единствено след разбор и оценка на правилото разноски – изгоди. В наличието на договорите или в приложение към тях следва да се съдържа съответна информация за сумите, които ще бъдат заплащани в интерес на лечебното заведение при осъществяване на клиничното изпитване.
Пациенти – в регистъра
Със стандарта се вкарва условие за поддържане на регистри на пациентите, минали през лечебните заведения. Това ще става посредством специфични инструкции от министерството и по контракт със здравната каса. В момента страната не разполага с настоящи регистри за типовете болести. Такава информация акумулира здравната каса, само че тя е на база на диагнозите в клиничните пътеки, които отразяват единствено едно заболяване, по което е лекуван пациентът.
Проблем ще има и с клиничните изпитвания, които се организират в лечебните заведения и са източник на средства за тях. Болниците ще би трябвало да преценят дали ще имат финансова изгода от тях или не. Ако нямат, пациентите няма да имат право да вземат участие в тях, а клиниката да ги организира.
Освен това шефовете на болничното заведение и персонално министърът на опазването на здравето ще желаят информация от участващите в клиничното изследване по време на неговото осъществяване или след края му. Според регламента за тези, които са конфиденциални, шефът и министърът имат право да желаят информация единствено за финансовите параметри на изследването в съответната болница.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ