НЗОК дължи и на български болници близо 123 млн. лева
Здравната каса дължи съществени суми освен на задгранични здравно фондове, а и на български лечебни заведения. От 2015 година до момента не са изплатени близо 123 млн. лева за осъществено лекуване и медицински услуги на български пациенти.
Това гласи декларация до касата и медиите на Националното съдружие на частните лечебни заведения, Сдружението на общинските лечебни заведения в България и Българската болнична асоциация, които употребяват абсурда към отговорностите на касата към лечебните заведения в Европейски Съюз, с цел да припомнят, че също се усещат ощетени и да заявят: " Ние също сме европейски лекари и работим в европейски лечебни заведения. " Призовават депутатите в идната полемика за отговорностите на касата да включат и тях в сметките.
Според справката на болничните сдружения: за 2017 година не е изплатено лекуване на обща стойност 52 648 138 лв., за 2016 година - за 18 770 711 лв., и за 2015 година за 51 187 000 лв..
Така общо за трите години НЗОК дължи за извършено лекуване на български жители 122 605 849 лв., " без да броим законната рента за просрочените заплащания " , обобщава декларацията.
В трите години, за които лечебните заведения се усещат ощетени, беше изработен опит да се вкара предел на болничната активност, над който да не се изплащат пари от здравната каса за по-добър надзор на разноските на фонда. Впоследствие лимитът беше отритнат от съда, само че разногласието сред лечебните заведения и касата и насъбраните неизплатени средства останаха. Същевременно за всяка от трите години бюджетът на НЗОК за лечебните заведения е над 1.2 милиарда лв..
" Обръщаме се към народните представители, когато преглеждат въпроса със отговорностите на НЗОК към лечебни заведения в Европейския съюз, да вземат поради, че българските лечебни заведения са също европейски лечебни заведения, работещите при нас медици и лекуващите се при нас пациенти също са европейци. Нека, когато се взема решение за погашение на дължими суми, да се мери с идентичен критерий и да се изплатят всички отговорности и към задграничните, и към българските лечебни заведения ", показват болничните организации. Подсказват на Българския лекарски съюз да слагат издължаването като изискване в договарянията за Националния рамков контракт за 2018 година, които би трябвало да се завършват през днешния ден и да се гласоподават на лекарски събор тази събота.
" Увеличаване лимитирането на активността на българските лечебни заведения автоматизирано ще докара до увеличение броя на лекуващи се в чужбина български пациенти заради неспособност да се лекуват в България. Цените, на които те ще се лекуват в европейските лечебни заведения, ще са неколкократно повишени и това завишение всички ние - българските данъкоплатци, ще би трябвало да платим ", показват още лечебните заведения. Тези политики обаче " нарушават конкуренцията, спъват модернизацията и стопират развиването на българското здравеопазване; вредят освен на лечебните заведения, само че най-вече от тях страдат нашите пациенти ", написа още в декларацията.
Редактор: Деница Райкова
Това гласи декларация до касата и медиите на Националното съдружие на частните лечебни заведения, Сдружението на общинските лечебни заведения в България и Българската болнична асоциация, които употребяват абсурда към отговорностите на касата към лечебните заведения в Европейски Съюз, с цел да припомнят, че също се усещат ощетени и да заявят: " Ние също сме европейски лекари и работим в европейски лечебни заведения. " Призовават депутатите в идната полемика за отговорностите на касата да включат и тях в сметките.
Според справката на болничните сдружения: за 2017 година не е изплатено лекуване на обща стойност 52 648 138 лв., за 2016 година - за 18 770 711 лв., и за 2015 година за 51 187 000 лв..
Така общо за трите години НЗОК дължи за извършено лекуване на български жители 122 605 849 лв., " без да броим законната рента за просрочените заплащания " , обобщава декларацията.
В трите години, за които лечебните заведения се усещат ощетени, беше изработен опит да се вкара предел на болничната активност, над който да не се изплащат пари от здравната каса за по-добър надзор на разноските на фонда. Впоследствие лимитът беше отритнат от съда, само че разногласието сред лечебните заведения и касата и насъбраните неизплатени средства останаха. Същевременно за всяка от трите години бюджетът на НЗОК за лечебните заведения е над 1.2 милиарда лв..
" Обръщаме се към народните представители, когато преглеждат въпроса със отговорностите на НЗОК към лечебни заведения в Европейския съюз, да вземат поради, че българските лечебни заведения са също европейски лечебни заведения, работещите при нас медици и лекуващите се при нас пациенти също са европейци. Нека, когато се взема решение за погашение на дължими суми, да се мери с идентичен критерий и да се изплатят всички отговорности и към задграничните, и към българските лечебни заведения ", показват болничните организации. Подсказват на Българския лекарски съюз да слагат издължаването като изискване в договарянията за Националния рамков контракт за 2018 година, които би трябвало да се завършват през днешния ден и да се гласоподават на лекарски събор тази събота.
" Увеличаване лимитирането на активността на българските лечебни заведения автоматизирано ще докара до увеличение броя на лекуващи се в чужбина български пациенти заради неспособност да се лекуват в България. Цените, на които те ще се лекуват в европейските лечебни заведения, ще са неколкократно повишени и това завишение всички ние - българските данъкоплатци, ще би трябвало да платим ", показват още лечебните заведения. Тези политики обаче " нарушават конкуренцията, спъват модернизацията и стопират развиването на българското здравеопазване; вредят освен на лечебните заведения, само че най-вече от тях страдат нашите пациенти ", написа още в декларацията.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ