Здравето на нацията - много легла, малко лекари, доволни българи и висока смъртност
Здравеопазването в България разполага с задоволително запаси (болници, легла), само че все пак успеваемостта е релативно ниска, а здравните резултати - по-слаби от тези на страни със сходни обществени и стопански характерности.
Самото финансирането на системата не основава задоволително положителни тласъци да се увеличи успеваемостта, а мястото на пациента във вземането на решения и при оценката на получената услуга напълно липсва.
Изводите са на Националната пациентска организация, която се опира на предоставеното от нея изследване на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Изследването регистрира преповтаряното от години мощно преобладаваща роля на болничната помощ за сметка на профилактиката и извънболничната помощ, както и ограничавания брой експерти по здравни грижи (медицински сестри и санитари).
Наблюдават се и огромни разлики сред областите във връзка с достъпа до опазване на здравето и здравните резултати.
Ефективността на системата, измерена посредством индикаторите за неудовлетворени потребности от опазване на здравето и самокритика за личното здраве, не демонстрира основни разлики със междинната за Европейски Съюз. Все още е невисок делът на хората, които заявяват, че не могат да си разрешат здравни грижи.
Въпреки недобрите резултати по повод цялостната успеваемост на системата, анализът на данните от европейското здравно изявление за 2019 година, посредством което Евростат и Национален статистически институт изследват мнението на пациентите, демонстрира относително висока задоволеност на българите от задоволяването на потребностите им от здравни грижи. Като проблем за достъпа им до опазване на здравето българите дефинират най-много финансовите ограничавания, до момента в който във връзка с разстояние и превоз, описи с изчакване, удовлетвореността им е доста по-висока от междинната за Европейски Съюз.
Обяснение за това мнение може да се търси в неналичието на съществени ограничавания в достъпа до опазване на здравето у нас, защото страната разполага с доста необятната мрежа от лечебни заведения. Това обезпечава физическо съществуване на болница или доктор наоколо до пациента, което се възприема като безпроблемен достъп, без да се дава сметка за качеството на предоставяната услуга.
Финансовите ограничавания са най-сериозният проблем на част от популацията на България при достъпа до здравни грижи, без значение че голяма част от здравните услуги се покриват от здравната каса. Те не са идентични за всички жители на България, защото разпределението на приходите в страната сред обособените групи на популацията (например етнически) не е идентичен.
Ограниченият достъп до лекари заради финансови аргументи има и разнообразни районни измерения. Най-много жители, които не могат да си разрешат лекуване при доктор, има в областите Силистра, Варна и Кюстендил, а минимум - в Кърджали, София - област и Габрово. В област Стара Загора максимален е делът на запитаните жители, които са безапелационни, че нямат финансови усложнения във връзка с достъпа до лекари.
Ограниченият достъп до зъболекарска грижа е в най-силна взаимозависимост от ниските приходи - при нея пакетът от действия, които НЗОК заплаща, е стеснен, а постоянно срещите със ортодонт се отсрочват до допустимо най-късен миг, когато и разноските за лекуване са по-големи.
Резултатите от работата на системата, обаче, са слаби - смъртността, в това число детската смъртност, е на високо равнище, а продължителността на живота - най-ниската в Европейски Съюз - българинът живее със приблизително 6 години по-малко от междинното за Европейски Съюз.
Ако се одобри, че най-общият знак за успеваемостта на една система са годините, прекарани в положително здраве, от една страна, и продължителността на живот - от друга, по първия индикатор България стои добре на европейско равнище. Продължителността на живот в положително здраве у нас е 66,3 години за 2019 година, което е 1,7 години повече от междинната стойност за жителите на Европейския съюз. По отношение на предстоящата дълготрайност на живот обаче България се показва най-зле от всички страни. Средната стойност от 75,1 години дълготрайност на живот е най-ниска от всички страни - с 6 години по-ниска от междинната стойност за Европейския съюз и с 8.9 година по-ниска от тази на първенците Испания. " Оказва се, че когато е в положително здраве, българинът живее дълго. Но при утежняване на здравето преживяемостта е доста ниска, т.е. при нужда от здравна помощ - интензивно лекуване или дълготрайни грижи, здравната система не оказва помощ за удължение на живота, което е неприятен отзив за успеваемостта ѝ ", означават от Института за пазарна стопанска система.
Средствата
В България за опазване на здравето се изразходват общо 7.1% от брутния вътрешен артикул съгласно данните на Евростат за 2019 година По този индикатор страната ни е към средата по отношение на останалите страни от Европейски Съюз, като най-вече за здраве разпределят Германия (11.7)%) и Франция (11.1%), а минимум - Люксембург (5.4%) и Румъния (5.7%). В същото време България е преди всичко от целия Европейски Съюз в класацията за доплащане за медикаменти, а за здраве общо частните заплащания са 38% при междинен индикатор за общността от 15.6% от общите разноски, което още веднъж е най-голям индикатор. Тези данни, както и фактът, че на фона на все по-застаряващо и все по-страдащо от хронични болести население, страната заделя минимум средства за дълготрайна грижа - едвам 0.01% от брутния вътрешен артикул (при 2.85% в Швеция и Нидерландия) водят до извода, че финансовата тежест се трансферира върху болните и техните близки и най-много върху хората с ниски и междинни приходи, което в допълнение лимитира достъпа им до здравни грижи.
Според данни, предоставени за изследването от Националната здравноосигурителна каса за интервала 2019 година - 2021 година средствата, изплатени за болнична помощ, нарастват от към 2.07 милиарда лева до 2.65 милиарда лева и са над 50% от общите разноски.
В същото време общо за първична и профилирана извънболнична помощ средствата са едвам 476.6 млн. лева през 2019 година и нарастват до 590 млн. лева Тези средства при извънболничната помощ се разпределят относително отмерено по области на глава от популацията, само че има съществени разлики при разпределението за болнична помощ, като разликата доближава до 5 - 6 пъти. Обяснението може да се търси във обстоятелството, че огромните лечебни заведения са съсредоточени в по-големите регионални центрове и изключително в тези с медицински университети и надлежно в тях се лекуват пациенти от областите с по-слабо развита болнична мрежа. Най-много средства за болнична помощ на човек се изплащат в София-град, Пловдив и Плевен, а минимум в областите Перник, Добрич, Видин, София област. До 2019 година хоспитализациите непрекъснато нарастват, като доближават до 2.2 млн. " Т.е. всеки трети българин е бил приет в болница най-малко един път през годината. В годините на Ковид броят им внезапно спада, защото тогава доста от здравните услуги бяха затворени, спря плановият банкет ", регистрират анализаторите.
Болниците
България има една от най-гъстите мрежи на лечебни заведения за болнична помощ , като през 2020 година в страната действат 342 лечебни заведения (многопрофилни и специализирани), които разполагат с 54 216 кревати. Гъстата мрежа обаче не води безусловно до по-добро и качествено опазване на здравето. Част от аргументите са неналичието на централизация на медицински случаи в обособени лечебни заведения, невъзможността да се концентрира запас и разпиляването му сред голям брой лечебни заведения, както и невъзможността на всички лечебни заведения да обезпечат съответни фрагменти. В районен аспект се следи централизация на лечебни заведения в огромните области - София-град, Пловдив, Бургас и Варна. Само в столицата са ситуирани към една пета от всички лечебни заведения за болнична помощ. Повече от половината области разполагат с по-малко от 10 лечебни заведения, а минимум на брой са във Видин, Разград и Силистра - мощно обезлюдени области със застаряващо население.
Дългосрочните здравни грижи
Друго значимо разграничение в разноските за опазване на здравето сред българския модел и този на други европейски страни е несъщественият дял на разноските за дълготрайни здравни грижи у нас (това са здравни грижи и услуги, свързани с долекуване и грижи за хора с хронични болести и увреждания, които имат усложнения да се грижат сами за себе си - формулировка на Евростат). На процедура наподобява като че ли такива грижи у нас съвсем не се дават, а целият разход е ориентиран към интензивно лекуване. Този факт не е подсъзнателен, защото популацията на България е едно от най-застаряващите в Европа и нуждата от дълготрайни грижи у нас е висока, само че данните не потвърждават тази догадка. Що се отнася до европейските страни, прави усещане, че тези с най-големи общи разноски за опазване на здравето имат и най-важен дял на разноските за дълготрайни здравни грижи - Швеция, Германия и други
Личните лекари
Данните за общопрактикуващите лекари демонстрират, че в страната на един общопрактикуващ доктор (ОПЛ) се падат приблизително 1727 души от популацията. Във всички области се вижда нарастване на съотношението сред население и персонални лекари сред 2019 и 2020 година, като то е минимум за област Велико Търново и София-град - другояче във всички области на България персоналните лекари понижават и се постанова да обслужват от ден на ден пациенти.
На регионално равнище най-добре обезпечена с общопрактикуващи лекари е област Плевен, а най-слабо обезпечена е област Кърджали, като разликата сред двете области е близо 2,5 пъти. Забелязва се релативно едва обезпечаване с ОПЛ в областите със забележителен брой турско население. От друга страна, положителното обезпечаване с ОПЛ в обособени области е видимо, защото е обусловено от ниския и намаляващ брой на популацията в тях (например Видин и Монтана). Следва да се има поради и, че областите с малко население доста постоянно се характеризират и със застаряващо население, което се нуждае от повече здравни грижи.
Аптеките
Достъпът до аптеки в България има директна връзка с ефикасния достъп до медикаменти и оттова - до опазване на здравето. В България съгласно регистъра на аптеките, поддържан от Изпълнителната организация по медикаментите, през 2019 година аптеките в страната са 3814, а към 15-ти януари 2022 година те са 3355. В 17 общини няма нито една аптека, а в други 37 има единствено една аптека. Повече от половината аптеки са съсредоточени в огромните градове - в София са съвсем 750, в Пловдив - над 200, а по повече от 100 аптеки има и в Бургас и във Варна.
Претеглени по отношение на популацията, релативно доста аптеки има в черноморските общини, защото в дейния туристически сезон популацията и хората, които обслужват те на процедура нарастват в пъти. Аналогично е ситуацията в Банско - също туристическа дестинация. В множеството общини на една аптека се падат сред 2 и 3 хиляди души. Почти всички общини, в които няма аптека, са в Северна България. Важно е да отбележим, че съществуването на аптека в множеството общини не постоянно значи, че достъпът до медикаменти в страната е добър. Много дребни обитаеми места нямат елементарен достъп до аптеки, а тук-там е проблем и неналичието на съответен превоз до огромната прилежаща община.
Смъртността, предотвратима посредством добра профилактика и положително лекуване
Ефективната работа на здравната система може да се оцени и посредством индикаторите за смъртност, предотвратима посредством добра профилактика и положително лекуване. По тези индикатори България е на едно от последните места в Европейски Съюз, изпреварвана от Литва, Латвия, Румъния и Унгария. Общата стойност на коефициента за предотвратима смъртност в България е три пъти по-висок от индикаторите на Испания и Италия. Причините за по-високата предотвратима смъртност са както във действието на здравната система, по този начин и във високата заболеваемост и смъртност от обществено значими заболявания (например инсулт, рак и др.), само че може да се създадем извод, че високата стойност на предотвратимата смъртност демонстрира, че стратегиите за профилактика не са ефикасни, а лекуването на избрани болести не демонстрира задоволително добър резултат, най-малко в относителен проект с останалите страни от Европейски Съюз. Това води след себе си и по-висока обща смъртност, както и понижаване на продължителността на живота.
Самото финансирането на системата не основава задоволително положителни тласъци да се увеличи успеваемостта, а мястото на пациента във вземането на решения и при оценката на получената услуга напълно липсва.
Изводите са на Националната пациентска организация, която се опира на предоставеното от нея изследване на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Изследването регистрира преповтаряното от години мощно преобладаваща роля на болничната помощ за сметка на профилактиката и извънболничната помощ, както и ограничавания брой експерти по здравни грижи (медицински сестри и санитари).
Наблюдават се и огромни разлики сред областите във връзка с достъпа до опазване на здравето и здравните резултати.
Ефективността на системата, измерена посредством индикаторите за неудовлетворени потребности от опазване на здравето и самокритика за личното здраве, не демонстрира основни разлики със междинната за Европейски Съюз. Все още е невисок делът на хората, които заявяват, че не могат да си разрешат здравни грижи.
Въпреки недобрите резултати по повод цялостната успеваемост на системата, анализът на данните от европейското здравно изявление за 2019 година, посредством което Евростат и Национален статистически институт изследват мнението на пациентите, демонстрира относително висока задоволеност на българите от задоволяването на потребностите им от здравни грижи. Като проблем за достъпа им до опазване на здравето българите дефинират най-много финансовите ограничавания, до момента в който във връзка с разстояние и превоз, описи с изчакване, удовлетвореността им е доста по-висока от междинната за Европейски Съюз.
Обяснение за това мнение може да се търси в неналичието на съществени ограничавания в достъпа до опазване на здравето у нас, защото страната разполага с доста необятната мрежа от лечебни заведения. Това обезпечава физическо съществуване на болница или доктор наоколо до пациента, което се възприема като безпроблемен достъп, без да се дава сметка за качеството на предоставяната услуга.
Финансовите ограничавания са най-сериозният проблем на част от популацията на България при достъпа до здравни грижи, без значение че голяма част от здравните услуги се покриват от здравната каса. Те не са идентични за всички жители на България, защото разпределението на приходите в страната сред обособените групи на популацията (например етнически) не е идентичен.
Ограниченият достъп до лекари заради финансови аргументи има и разнообразни районни измерения. Най-много жители, които не могат да си разрешат лекуване при доктор, има в областите Силистра, Варна и Кюстендил, а минимум - в Кърджали, София - област и Габрово. В област Стара Загора максимален е делът на запитаните жители, които са безапелационни, че нямат финансови усложнения във връзка с достъпа до лекари.
Ограниченият достъп до зъболекарска грижа е в най-силна взаимозависимост от ниските приходи - при нея пакетът от действия, които НЗОК заплаща, е стеснен, а постоянно срещите със ортодонт се отсрочват до допустимо най-късен миг, когато и разноските за лекуване са по-големи.
Резултатите от работата на системата, обаче, са слаби - смъртността, в това число детската смъртност, е на високо равнище, а продължителността на живота - най-ниската в Европейски Съюз - българинът живее със приблизително 6 години по-малко от междинното за Европейски Съюз.
Ако се одобри, че най-общият знак за успеваемостта на една система са годините, прекарани в положително здраве, от една страна, и продължителността на живот - от друга, по първия индикатор България стои добре на европейско равнище. Продължителността на живот в положително здраве у нас е 66,3 години за 2019 година, което е 1,7 години повече от междинната стойност за жителите на Европейския съюз. По отношение на предстоящата дълготрайност на живот обаче България се показва най-зле от всички страни. Средната стойност от 75,1 години дълготрайност на живот е най-ниска от всички страни - с 6 години по-ниска от междинната стойност за Европейския съюз и с 8.9 година по-ниска от тази на първенците Испания. " Оказва се, че когато е в положително здраве, българинът живее дълго. Но при утежняване на здравето преживяемостта е доста ниска, т.е. при нужда от здравна помощ - интензивно лекуване или дълготрайни грижи, здравната система не оказва помощ за удължение на живота, което е неприятен отзив за успеваемостта ѝ ", означават от Института за пазарна стопанска система.
Средствата
В България за опазване на здравето се изразходват общо 7.1% от брутния вътрешен артикул съгласно данните на Евростат за 2019 година По този индикатор страната ни е към средата по отношение на останалите страни от Европейски Съюз, като най-вече за здраве разпределят Германия (11.7)%) и Франция (11.1%), а минимум - Люксембург (5.4%) и Румъния (5.7%). В същото време България е преди всичко от целия Европейски Съюз в класацията за доплащане за медикаменти, а за здраве общо частните заплащания са 38% при междинен индикатор за общността от 15.6% от общите разноски, което още веднъж е най-голям индикатор. Тези данни, както и фактът, че на фона на все по-застаряващо и все по-страдащо от хронични болести население, страната заделя минимум средства за дълготрайна грижа - едвам 0.01% от брутния вътрешен артикул (при 2.85% в Швеция и Нидерландия) водят до извода, че финансовата тежест се трансферира върху болните и техните близки и най-много върху хората с ниски и междинни приходи, което в допълнение лимитира достъпа им до здравни грижи.
Според данни, предоставени за изследването от Националната здравноосигурителна каса за интервала 2019 година - 2021 година средствата, изплатени за болнична помощ, нарастват от към 2.07 милиарда лева до 2.65 милиарда лева и са над 50% от общите разноски.
В същото време общо за първична и профилирана извънболнична помощ средствата са едвам 476.6 млн. лева през 2019 година и нарастват до 590 млн. лева Тези средства при извънболничната помощ се разпределят относително отмерено по области на глава от популацията, само че има съществени разлики при разпределението за болнична помощ, като разликата доближава до 5 - 6 пъти. Обяснението може да се търси във обстоятелството, че огромните лечебни заведения са съсредоточени в по-големите регионални центрове и изключително в тези с медицински университети и надлежно в тях се лекуват пациенти от областите с по-слабо развита болнична мрежа. Най-много средства за болнична помощ на човек се изплащат в София-град, Пловдив и Плевен, а минимум в областите Перник, Добрич, Видин, София област. До 2019 година хоспитализациите непрекъснато нарастват, като доближават до 2.2 млн. " Т.е. всеки трети българин е бил приет в болница най-малко един път през годината. В годините на Ковид броят им внезапно спада, защото тогава доста от здравните услуги бяха затворени, спря плановият банкет ", регистрират анализаторите.
Болниците
България има една от най-гъстите мрежи на лечебни заведения за болнична помощ , като през 2020 година в страната действат 342 лечебни заведения (многопрофилни и специализирани), които разполагат с 54 216 кревати. Гъстата мрежа обаче не води безусловно до по-добро и качествено опазване на здравето. Част от аргументите са неналичието на централизация на медицински случаи в обособени лечебни заведения, невъзможността да се концентрира запас и разпиляването му сред голям брой лечебни заведения, както и невъзможността на всички лечебни заведения да обезпечат съответни фрагменти. В районен аспект се следи централизация на лечебни заведения в огромните области - София-град, Пловдив, Бургас и Варна. Само в столицата са ситуирани към една пета от всички лечебни заведения за болнична помощ. Повече от половината области разполагат с по-малко от 10 лечебни заведения, а минимум на брой са във Видин, Разград и Силистра - мощно обезлюдени области със застаряващо население.
Дългосрочните здравни грижи
Друго значимо разграничение в разноските за опазване на здравето сред българския модел и този на други европейски страни е несъщественият дял на разноските за дълготрайни здравни грижи у нас (това са здравни грижи и услуги, свързани с долекуване и грижи за хора с хронични болести и увреждания, които имат усложнения да се грижат сами за себе си - формулировка на Евростат). На процедура наподобява като че ли такива грижи у нас съвсем не се дават, а целият разход е ориентиран към интензивно лекуване. Този факт не е подсъзнателен, защото популацията на България е едно от най-застаряващите в Европа и нуждата от дълготрайни грижи у нас е висока, само че данните не потвърждават тази догадка. Що се отнася до европейските страни, прави усещане, че тези с най-големи общи разноски за опазване на здравето имат и най-важен дял на разноските за дълготрайни здравни грижи - Швеция, Германия и други
Личните лекари
Данните за общопрактикуващите лекари демонстрират, че в страната на един общопрактикуващ доктор (ОПЛ) се падат приблизително 1727 души от популацията. Във всички области се вижда нарастване на съотношението сред население и персонални лекари сред 2019 и 2020 година, като то е минимум за област Велико Търново и София-град - другояче във всички области на България персоналните лекари понижават и се постанова да обслужват от ден на ден пациенти.
На регионално равнище най-добре обезпечена с общопрактикуващи лекари е област Плевен, а най-слабо обезпечена е област Кърджали, като разликата сред двете области е близо 2,5 пъти. Забелязва се релативно едва обезпечаване с ОПЛ в областите със забележителен брой турско население. От друга страна, положителното обезпечаване с ОПЛ в обособени области е видимо, защото е обусловено от ниския и намаляващ брой на популацията в тях (например Видин и Монтана). Следва да се има поради и, че областите с малко население доста постоянно се характеризират и със застаряващо население, което се нуждае от повече здравни грижи.
Аптеките
Достъпът до аптеки в България има директна връзка с ефикасния достъп до медикаменти и оттова - до опазване на здравето. В България съгласно регистъра на аптеките, поддържан от Изпълнителната организация по медикаментите, през 2019 година аптеките в страната са 3814, а към 15-ти януари 2022 година те са 3355. В 17 общини няма нито една аптека, а в други 37 има единствено една аптека. Повече от половината аптеки са съсредоточени в огромните градове - в София са съвсем 750, в Пловдив - над 200, а по повече от 100 аптеки има и в Бургас и във Варна.
Претеглени по отношение на популацията, релативно доста аптеки има в черноморските общини, защото в дейния туристически сезон популацията и хората, които обслужват те на процедура нарастват в пъти. Аналогично е ситуацията в Банско - също туристическа дестинация. В множеството общини на една аптека се падат сред 2 и 3 хиляди души. Почти всички общини, в които няма аптека, са в Северна България. Важно е да отбележим, че съществуването на аптека в множеството общини не постоянно значи, че достъпът до медикаменти в страната е добър. Много дребни обитаеми места нямат елементарен достъп до аптеки, а тук-там е проблем и неналичието на съответен превоз до огромната прилежаща община.
Смъртността, предотвратима посредством добра профилактика и положително лекуване
Ефективната работа на здравната система може да се оцени и посредством индикаторите за смъртност, предотвратима посредством добра профилактика и положително лекуване. По тези индикатори България е на едно от последните места в Европейски Съюз, изпреварвана от Литва, Латвия, Румъния и Унгария. Общата стойност на коефициента за предотвратима смъртност в България е три пъти по-висок от индикаторите на Испания и Италия. Причините за по-високата предотвратима смъртност са както във действието на здравната система, по този начин и във високата заболеваемост и смъртност от обществено значими заболявания (например инсулт, рак и др.), само че може да се създадем извод, че високата стойност на предотвратимата смъртност демонстрира, че стратегиите за профилактика не са ефикасни, а лекуването на избрани болести не демонстрира задоволително добър резултат, най-малко в относителен проект с останалите страни от Европейски Съюз. Това води след себе си и по-висока обща смъртност, както и понижаване на продължителността на живота.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ