Зденка Тодорова: 99 години от Ньойския договор и откраднатите очаквания
Зденка Тодорова: 99 години от Ньойския контракт и откраднатите упования
Българите от Западните околности имат потребност от млади крепко мислещи хора в България с интернационален престиж, които без непотребна еуфория да им оказват помощ в решаването на проблемите. Не бива непрестанно да се взираме в историята, а би трябвало урокът да послужи в бъдещето.
Това разяснява в изявление за БГНЕС журналистът Зденка Тодорова във връзка 99-годишнината от подписването на Ньойския кротичък контракт.
Известната активистка за правата на нашите сънародници в Сърбия споделя концепцията, че историята не може да се промени, а би трябвало с общи старания на хората от Западните околности и ръководещите в България дружно да вземат решение нерешените проблеми от предишното в бъдещето. „ Освен болката, която загатваме във връзка трагичната годишнина, от 1990 година насам съм една от българското малцинство, което упорства с изключение на да се взираме в предишното, да забележим и какво можем да създадем за напредъка в Западните околности “, споделя още Тодорова и не скри, че днешните проблеми на малцинството оттатък границата са „ трагични “.
Като образец Зденка Тодорова показва, че тази година в Цариброд са записани в учебно заведение 39 деца, в Босилеград - 42. "Каква вероятност ще предложим на Западните околности с толкоз малко, с обезлюдени региони и с нещо потресаващо", сподели още тя.
Друг образец е обвързван с решение на сръбското държавно управление, с което се нарушава поминъка на доста българи от общините Пирот и Цариброд. „ Преди известно време взеха решение да построят 58 дребни водноелектрически централи в Стара планина, в селата от общините Пирот и Цариброд. По този метод се чака да решат проблемите с дефицита на електрическа енергия. Същевременно, се нарушава препитанието на тези българи, който се върнаха в селата и взеха решение да развиват селски туризъм “, уточни Зденка Тодорова.
В друга обстановка в Босилеград пък мина замърсява реката и хората се притесняват, че оказва въздействие върху здравето им. „ Явно има нещо, откакто белградският вестник „ Блиц “ написа, че са се самоубили 5 българи в Босилеград. Ето това са страшните трендове. Как да излезем от тази скица. Не може да се занимаваме и да търсим проблемите единствено в историята “, уверена е тя.
Като се връща обратно във времето, Тодорова стига до извода, че понижават хората в Западните околности, младото интернет общество не се интересува от националната идея.
„ Ясно е, че без мощно национално придвижване, със мощни водачи с престиж пред интернационалните институции, казусът със статута на българите ще потъне в небитието в границите на тези нещастни 100 години. Остава ни упованието. От избори на избори си оставаме разочаровани. Изцяло би трябвало да се промени мисленето както в Европа, по този начин и в България. Една част от обществото ни е с чалга мислене, друга потънало в Интернет, остава една дребна трезво мислеща,която не се позволява до ръководството “, разсъждава още журналистката. /БГНЕС
Българите от Западните околности имат потребност от млади крепко мислещи хора в България с интернационален престиж, които без непотребна еуфория да им оказват помощ в решаването на проблемите. Не бива непрестанно да се взираме в историята, а би трябвало урокът да послужи в бъдещето.
Това разяснява в изявление за БГНЕС журналистът Зденка Тодорова във връзка 99-годишнината от подписването на Ньойския кротичък контракт.
Известната активистка за правата на нашите сънародници в Сърбия споделя концепцията, че историята не може да се промени, а би трябвало с общи старания на хората от Западните околности и ръководещите в България дружно да вземат решение нерешените проблеми от предишното в бъдещето. „ Освен болката, която загатваме във връзка трагичната годишнина, от 1990 година насам съм една от българското малцинство, което упорства с изключение на да се взираме в предишното, да забележим и какво можем да създадем за напредъка в Западните околности “, споделя още Тодорова и не скри, че днешните проблеми на малцинството оттатък границата са „ трагични “.
Като образец Зденка Тодорова показва, че тази година в Цариброд са записани в учебно заведение 39 деца, в Босилеград - 42. "Каква вероятност ще предложим на Западните околности с толкоз малко, с обезлюдени региони и с нещо потресаващо", сподели още тя.
Друг образец е обвързван с решение на сръбското държавно управление, с което се нарушава поминъка на доста българи от общините Пирот и Цариброд. „ Преди известно време взеха решение да построят 58 дребни водноелектрически централи в Стара планина, в селата от общините Пирот и Цариброд. По този метод се чака да решат проблемите с дефицита на електрическа енергия. Същевременно, се нарушава препитанието на тези българи, който се върнаха в селата и взеха решение да развиват селски туризъм “, уточни Зденка Тодорова.
В друга обстановка в Босилеград пък мина замърсява реката и хората се притесняват, че оказва въздействие върху здравето им. „ Явно има нещо, откакто белградският вестник „ Блиц “ написа, че са се самоубили 5 българи в Босилеград. Ето това са страшните трендове. Как да излезем от тази скица. Не може да се занимаваме и да търсим проблемите единствено в историята “, уверена е тя.
Като се връща обратно във времето, Тодорова стига до извода, че понижават хората в Западните околности, младото интернет общество не се интересува от националната идея.
„ Ясно е, че без мощно национално придвижване, със мощни водачи с престиж пред интернационалните институции, казусът със статута на българите ще потъне в небитието в границите на тези нещастни 100 години. Остава ни упованието. От избори на избори си оставаме разочаровани. Изцяло би трябвало да се промени мисленето както в Европа, по този начин и в България. Една част от обществото ни е с чалга мислене, друга потънало в Интернет, остава една дребна трезво мислеща,която не се позволява до ръководството “, разсъждава още журналистката. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ