Гостоприемството на Севера
Заставайки в подножието на планината, при започване на нейните безкрайни пътеки, на човек му би трябвало единствено едно нещо - добра подготовка. Това биха ви споделили най-опитните планинари, за които катеренето е метод на живот, а планините - дом. Ние единствено можем да се съгласим с тях и да ги последваме по техните стъпки.Така и направихме. През февруари, в един топъл и безоблачен ден, се запътихме към хижа " Плевен ", трансформирала се в годините в кей както за хората, които желаят да покорят първенеца връх Ботев от северния скат, по този начин и за тези, които просто желаят да прекарат малко време на уютно място надалеч от града.
Заставайки в подножието на планината, при започване на нейните безкрайни пътеки, на човек му би трябвало единствено едно нещо - добра подготовка. Това биха ви споделили най-опитните планинари, за които катеренето е метод на живот, а планините - дом. Ние единствено можем да се съгласим с тях и да ги последваме по техните стъпки.
Така и направихме. През февруари, в един топъл и безоблачен ден, се запътихме към хижа " Плевен ", трансформирала се в годините в кей както за хората, които желаят да покорят първенеца връх Ботев от северния скат, по този начин и за тези, които просто желаят да прекарат малко време на уютно място надалеч от града.
" Плевен " е най-голямата високопланинска хижа в Стара планина - среща се на 1400 метра надморска височина, само че в случай че и има друга ранглиста, в която можем да я сложим на челна позиции, то това несъмнено е за хижите с най-впечатляващи гледки.
Построена през 70-те години на предишния век, хижата се състои от две монолитни здания и приема посетители целогодишно. Въпреки че по думите на хижаря Данаил Петков те не вършат нищо, с цел да станат известни, а просто " си гледат работата ", факт е, че хижата се е трансформирала в същински феномен в обществените мрежи, а по неин адрес непрекъснато валят позитивни мнения.
Хижата се намира в народен парк " Централен парк ", което частично затруднява някои действия - от една страна, палаткуването и къмпингуването към нея, а от друга - всевъзможни по огромни строителни действия по нея и наоколо, които изискват съществено координиране. Фотограф: Антон Чепилски Реклама
Два часа по-късно и 500 метра по-високо
Приключението ни стартира от паркинга на Водноелектрическа централа " Видима ", намиращ се на 10 км от центъра на град Априлци. Малко след 11 ч. идваме от Пловдив на изходната точка. Тръгваме сякаш готови с явен маршрут, оптимистични калкулации и с очакване, че преходът ще е елементарен и ще ни отнеме не повече от час. Това беше неточност, както по-късно щяхме да разберем.
Потегляме по необятен път, по който нанагорнище съвсем няма. Близо 50 минути се разхождаме - със прекъсване за фотоси, разпалени диалози и без каквото и да е чувство, че бързаме за някъде. Ако би трябвало да сме почтени, и без доста погледи в картата. През цялото време се радваме на мощно слънце, лек ветрец, снежната гора и несъмнено, планинска вода.
Пътеката е добре маркирана и върви стръмно нагоре. Фотограф: Антон Чепилски
След към 4 километра и към края на нашия хипотетичен маршрут се появи табелата на истината - " Х. " Плевен ", 1 ч. 15 минути ". Тогава разбрахме, че нещо в сметките ни куца. По-късно стана ясно, че пътят, по който сме минали (от ВЕЦ-а до тази табела), в действителност през по-голямата част от годината се чисти и е елементарно пристъпен за коли. Уви, не по този начин беше, когато ние отидохме. На табелата срещнахме и единствените двама туристи, с които се разминахме по пътеката, които ни увериха, че пътят " може да отнеме и два часа, тъй като всичко нагоре е заледено ".
Реклама
В този миг ни обзе напълно лека доза терзание, хвърлихме си няколко многозначителни погледа, пресметнахме бързо мислено опцията да замръкнем в планината и не ни остана нищо друго, с изключение на да заложим на ускорена маршова стъпка.
Пътят оттова пое внезапно нагоре и ние по него. Пътеките са две - една по-къса, само че по-стръмна и друга, по-дълга, само че с по-плавно нанагорнище. Ние тръгнахме по втората - още веднъж тъй като не знаехме за първата.
Добре маркираната пътека криволичи ту наляво, ту надясно, хлъзга се, а след всяко нанагорнище има още едно. След следващото такова (което, става известно, е последно) пред нас се появява постройка. По подигравка на ориста това не е хижата, а няколко постройки, служещи за база на планинската избавителна работа. Няколко стъпки настрана обаче ни успокояват още веднъж, тъй като двете монолитни здания на хижа " Плевен " се оказват толкоз близо, че даже няма време да ни напусне първичната еуфория, че сме стигнали.
Заставайки в подножието на планината, при започване на нейните безкрайни пътеки, на човек му би трябвало единствено едно нещо - добра подготовка. Това биха ви споделили най-опитните планинари, за които катеренето е метод на живот, а планините - дом. Ние единствено можем да се съгласим с тях и да ги последваме по техните стъпки.
Така и направихме. През февруари, в един топъл и безоблачен ден, се запътихме към хижа " Плевен ", трансформирала се в годините в кей както за хората, които желаят да покорят първенеца връх Ботев от северния скат, по този начин и за тези, които просто желаят да прекарат малко време на уютно място надалеч от града.
" Плевен " е най-голямата високопланинска хижа в Стара планина - среща се на 1400 метра надморска височина, само че в случай че и има друга ранглиста, в която можем да я сложим на челна позиции, то това несъмнено е за хижите с най-впечатляващи гледки.
Построена през 70-те години на предишния век, хижата се състои от две монолитни здания и приема посетители целогодишно. Въпреки че по думите на хижаря Данаил Петков те не вършат нищо, с цел да станат известни, а просто " си гледат работата ", факт е, че хижата се е трансформирала в същински феномен в обществените мрежи, а по неин адрес непрекъснато валят позитивни мнения.
Хижата се намира в народен парк " Централен парк ", което частично затруднява някои действия - от една страна, палаткуването и къмпингуването към нея, а от друга - всевъзможни по огромни строителни действия по нея и наоколо, които изискват съществено координиране. Фотограф: Антон Чепилски Реклама
Два часа по-късно и 500 метра по-високо
Приключението ни стартира от паркинга на Водноелектрическа централа " Видима ", намиращ се на 10 км от центъра на град Априлци. Малко след 11 ч. идваме от Пловдив на изходната точка. Тръгваме сякаш готови с явен маршрут, оптимистични калкулации и с очакване, че преходът ще е елементарен и ще ни отнеме не повече от час. Това беше неточност, както по-късно щяхме да разберем.
Потегляме по необятен път, по който нанагорнище съвсем няма. Близо 50 минути се разхождаме - със прекъсване за фотоси, разпалени диалози и без каквото и да е чувство, че бързаме за някъде. Ако би трябвало да сме почтени, и без доста погледи в картата. През цялото време се радваме на мощно слънце, лек ветрец, снежната гора и несъмнено, планинска вода.
Пътеката е добре маркирана и върви стръмно нагоре. Фотограф: Антон Чепилски
След към 4 километра и към края на нашия хипотетичен маршрут се появи табелата на истината - " Х. " Плевен ", 1 ч. 15 минути ". Тогава разбрахме, че нещо в сметките ни куца. По-късно стана ясно, че пътят, по който сме минали (от ВЕЦ-а до тази табела), в действителност през по-голямата част от годината се чисти и е елементарно пристъпен за коли. Уви, не по този начин беше, когато ние отидохме. На табелата срещнахме и единствените двама туристи, с които се разминахме по пътеката, които ни увериха, че пътят " може да отнеме и два часа, тъй като всичко нагоре е заледено ".
Реклама
В този миг ни обзе напълно лека доза терзание, хвърлихме си няколко многозначителни погледа, пресметнахме бързо мислено опцията да замръкнем в планината и не ни остана нищо друго, с изключение на да заложим на ускорена маршова стъпка.
Пътят оттова пое внезапно нагоре и ние по него. Пътеките са две - една по-къса, само че по-стръмна и друга, по-дълга, само че с по-плавно нанагорнище. Ние тръгнахме по втората - още веднъж тъй като не знаехме за първата.
Добре маркираната пътека криволичи ту наляво, ту надясно, хлъзга се, а след всяко нанагорнище има още едно. След следващото такова (което, става известно, е последно) пред нас се появява постройка. По подигравка на ориста това не е хижата, а няколко постройки, служещи за база на планинската избавителна работа. Няколко стъпки настрана обаче ни успокояват още веднъж, тъй като двете монолитни здания на хижа " Плевен " се оказват толкоз близо, че даже няма време да ни напусне първичната еуфория, че сме стигнали.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ