На бащите, които вече ги няма. И на тези, които все още са тук. На теб, тате!
Защото ме научи да търча, да танцувам, да се дръзвам! Защото ме научи да обичам, да бленувам и да пея!
Едно писмо до теб, тате, тъй като ме научи да пребивавам!
В началото на всяка година си спомняме за хората, които към този момент ги няма. И за тези, които към момента са с нас. Спомням си за теб, тате!
Ти си бил до мен при първите ми стъпки. Аз не помня, само че ти благодаря!
Ти си бил до мен при първите ми думички. Аз не помня, само че ти благодаря!
Ти си бил до мен при първото ми паднало зъбче. Аз не помня, само че ти благодаря!
„ Здравейте, бабо, дядо! Как дойдохте? “Здравейте, бабо, дядо! Как дойдохте?
Сънувам ли ви? Малко съм смутен…
Нали от дълго време към този момент сякаш ви ням…Oct 11 2019vijti.com
Ти си бил до мен на първите ми празници. Аз не помня, само че ти благодаря!
Ти си бил до мен при първите ми сълзи и разочарования. Аз не помня, само че ти благодаря!
Ти беше до мен, когато се учех да стъпвам самоуверено и решително по неравния път на живота. Ти ми показваше какво е достолепие и храброст. Аз помня и ти благодаря!
Ти беше до мен, когато се подхлъзвах и падах. Ти ми показваше по какъв начин да се изправя и да продължа, макар страха и неувереността. Аз помня и ти благодаря!
Ти беше до мен, когато се учех да обичам. Ти ми показваше по какъв начин да обичам себе си и другите, по какъв начин да обичам живота. Аз помня и ти благодаря!
Ти беше до мен, когато сърцето ми изпитваше страдалчество и болежка. Ти ми показваше по какъв начин да запазя себе си макар тях. Аз помня и ти благодаря!
Ти беше до мен, когато се учех да бленувам. Ти ми показваше по какъв начин да имам вяра в гласа на сърцето си и да се вслушвам в него. Аз помня и ти благодаря!
Ти си до мен всякога, когато с думите и делата си се стремя да съм заслужен и добър човек. Всеки път, когато пазя себе си и тези, които обичам. Всеки път, когато се боря да пребивавам същински и вярно. Аз те нося в себе си и ти благодаря!
Ти си до мен всякога, когато поглеждам обратно и си напомням уроците на предишното. Всеки път, когато се изучавам да прощавам своите и непознатите неточности. Всеки път, когато предпочитам вчерашните неуспехи да се трансфорат в днешни поучения, а не в утрешни окови. Аз те нося в себе си и ти благодаря!
Ти си до мен всякога, когато се любувам на сегашното и чувствам благодарността да изпълва сърцето ми. Всеки път, когато виждам това, което имам, а не това, което нямам. Всеки път, когато чувствам, че вдишвам, че пребивавам. Аз те нося в себе си и ти благодаря!
Ти си до мен всякога, когато впервам взор в бъдещето и то ми наподобява прелестно и цялостно с магии. Всеки път, когато давам шир на копнежите си да летят. Всеки път, когато давам независимост на сърцето си да мечтае. Аз те нося в себе си и ти благодаря!
Ти си до мен всякога, когато чуя нашата ария и в нея открия теб. Всеки път, когато изпратя залеза и в него открия теб. Всеки път, когато срещна очите си в огледалото и в тях открия теб. Аз те нося в себе си и ти благодаря!
Благодаря ти, тате!
Посвещава се на татко ми, арх. Георги Лабов. Инфо: senzacia
