Защо Западът не разбира Владимир Путин и връзката му със

Защо Западът не разбира Владимир Путин и връзката му със Сталин?

Защо Западът не схваща Владимир Путин и връзката му със Сталин? Миналия месец беше открит нов „ Сталин център “ в Барнаул, Сибир. Целта му, сходно на предшествениците му в съветските градове Пенза и Бор, е да популяризира комунистическия деспот.

Наред с подчертаното нарастване на статуите на Сталин в цяла Русия – повече от 100 от 2012 година насам – центровете на Сталин наподобява удостоверяват една опростена история:

Кремъл оправдава „ Вождът “ или великия водач

Но по-задълбочената инспекция усложнява историята. Първият Сталин културен център беше открит през 2016 година в западния съветски град Пенза. Той бе повдигнат с поддръжката на локалните комунисти. Но не и на партията на съветския президент Владимир Путин „ Единна Русия “.

Вторият подобен център, който отвори порти през 2021 година в Бор, също в западната част на страната, в началото беше частна самодейност на локален комунистически предприемач. Започна със скулптура на Сталин, надвиснала над река Волга. Кметът на Бор даже изиска премахването му, въпреки и несполучливо.

И в този момент най-новият център, в Барнаул. Тя е основана от Комунистите на Русия, радикална и маргинална сталинистка партия, която е обособена от доста по-голямата прокремълска Руска комунистическа партия.

С други думи, тези центрове, сходно на доста от новите монументи на Сталин, не са наложени от Кремъл

По-скоро те са елементарни или най-малко недържавни начинания. Може би това не би трябвало да е изненадващо. Според самостоятелния център „ Левада “ Сталин заема първо място в тяхното изследване „ кой е най-великата фигура на всички времена и всички хора “ от 2012 година насам.

Балансиращият акт на Путин за и срещу Сталин

Разбира се, това удобно мнение не е несъмнено. Руската правозащитна организация „ Мемориал “ работи неуморно повече от 30 години, с цел да документира руските закононарушения. Те бяха необятно обсъждани по време на Горбачов и постсъветската ера.

Съвсем неотдавна съветският публицист и YouTube звезда Юрий Дуд изобрази ужасите и наследството на сталинските лагери за насилствен труд Гулаг в своя документален филм от 2019 година „ Колима: Родното място на нашия боязън “. Видеото в YouTube има над 29 милиона гледания.

Отношението на Путин към Сталин взема под внимание и двете позиции. Вместо прослава на комунистическия деспот, той предлага ненапълно двузначен мироглед. Той се стреми да успокои както про-, по този начин и анти-Сталин електората в съветското общество.

За да направи това, той замазва, само че не отхвърля огромния мащаб на терора и репресиите на комунистическия деспот

През 2017 година Путин откри първия в Русия монумент на жертвите на сталинските репресии в Москва: „ Стената на скръбта “. По време на откриването той съобщи:

„ Никога повече не би трябвало да тласкаме обществото към рисковата бездна на разделянето. “

През неговите 24 години на власт риториката на Путин във връзка с Сталин остава относително поредна. Той не отхвърля закононарушенията на Сталин, а по-скоро се пробва да отклони вниманието от тях, признавайки ужаса на ГУЛАГ и всеобщите репресии, само че настоявайки, че споменът за тези закононарушения не би трябвало да засенчва достиженията на сталинизма. Според него напъните за прекомерно „ демонизиране “ на Сталин са част от офанзива против Русия.

Заглушаване на жертвите на Сталин

Докато Путин не сподели огромен възторг да популяризира Сталин, държавното управление му работи методично, с цел да заглуши или най-малко да направи нереален загатна за жертвите на ГУЛАГ.

Например, мемориалният комплекс „ Перм-36 “, единственият останал недокоснат ГУЛАГ в Русия, беше стихотворец от локалните управляващи през 2015 година Когато беше отворен още веднъж, обособените истории за живота на пандизчиите бяха сменени от наличие, прославящо пазачите на пандиза. Разказваше се и за приноса на лагера за производството на дървен материал по време на Втората международна война.

На друго място прекъсването на „ Мемориал “ през 2021 година, което документира злоупотребите с правата на индивида, изключително по време на Големия гнет – и неотдавнашното унищожаване на плочите с „ финален адрес “, отбелязващи жертвите, изпратени в ГУЛАГ, съвсем сигурно са били ръководени от страната начинания. Те се стремят да заличат напомнянията за човешката цена на сталинските репресии.

Премахването им обаче не може да се сведе единствено до въпроса за наследството на Сталин

То може да се преглежда и като опит да се отстраняват доказателства за закононарушенията на службите за сигурност. Именно в тях се корени кариерата и властовата база на Путин.

В последна сметка мисленето за обособените жертви води до мислене за обособените причинители.

Путинисткият режим

Изтриването на персонализирани напомняния за ГУЛАГ и терора би трябвало да бъде контекстуализирано в границите на потреблението на историята и мита от Кремъл за легитимиране на путинисткия режим, войната на Русия против Украйна и статута на велика мощ на страната. Както съобщи прокурорът в процеса за разпродажба на Memorial през 2021 година:

„ Мемориал опетнява нашата история. Това ни принуждава – потомство от спечелили и наследници на спечелили. Да оправдаем нашата история. “

Коментарите на прокурора разкриват не непознаване на тъмните петна от историята, а предпочитание те да бъдат пренебрегнати. Има явни паралели с днешния ден. Сега мого руснаци интензивно се пробват да пренебрегват опустошителната война, която страната им води против прилежаща Украйна.

Разбира се, това е по-уместна точка за съпоставяне от концепцията, че режимът на Путин по някакъв метод се приближава до този на Сталин

Приблизителното отнемане от независимост на сред 628 и 1011 политически пандизчии в днешна Русия е ужасяващо увещание за бруталния авторитаризъм, с който ръководи Кремъл. Но да го съпоставяме с милионите, работени до гибел в сибирски трудови лагери или екзекутирани в изби на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), е хиперболично.

Какво Западът бърка за Сталин и Путин

Освен това тези съпоставения отклоняват вниманието от значимите разлики сред режимите на Сталин и Путин. Отвъд фрапантно другите мащаби на репресиите, най-очевидният е, че сталинизмът е надълбоко мобилизираща идеология. Тя се стреми да преработи индивида и предприе индустриализация с невиждан мащаб и скорост. Това напълно не е по този начин в Русия на Путин, където държавното управление вместо това предизвиква обреден национализъм и политическа незаинтересованост.

Подобни изводи сочат неразрешими въпроси на политиката и сигурността на Запада. Ако Путин беше на власт само с помощта на машината на репресиите, тогава не Русия е опасност за сигурността. Заплахата е неговият режим.

В подобен случай проблемите, подбудени от неговия режим, биха престанали да съществуват, когато той го направи

По същия метод, в случай че някой твърди, че Путин е единствената движеща мощ зад реабилитацията на Сталин, тогава може да продължи фантазията, че в случай че не беше Путин, руснаците биха прегърнали западната демократична народна власт. Така те биха спрели да оправдават жертвата на хиляди животи за прищявки на страната

Тези догатки са неправилни и им липсват нюанси. Колкото и утешително да е такова плитко схващане на съветското общество.

Западната наклонност да се сведе всеобщата престъпност до всесилен водач постоянно е била подвеждаща

Дори сталинизмът не беше дело на един човек, а на службите за сигурност и лица, подготвени да изобличават съседите си за жилищни права или дребни недоволства, както роденият в Киев съветски публицист Михаил Булгаков толкоз безмилостно ирония в своите разкази от това време.

По същия метод напъните да се преструва, че путинизмът е дело на един човек, ще доведат до късогледо мислене и неприятни аналитични прогнози по отношение на бъдещето на Русия. Въпросът за позицията на Путин във връзка с сталинизма допуска, че той надалеч не е всемогъщият подстрекател на фетиш към Сталин, а по-скоро манипулативен управител на разнообразни, про- и анти-Сталин публични настройки, които той се пробва да балансира и слее в работещо и сплотяващо народен роман.

Фактът, че забележителна част от съветското общество излъчва носталгия по водач, който репресира милиони, осветява необятно публикувани и тревожни въпроси, които би трябвало да доведат до прогнози и проекти за Русия след Путин.