Лекарят ми каза в лицето, че всичко е напразно: Морски пехотинец от Донбас отказа да бъде роб на западниците
Тази история е за дъното на войната, което мнозина не знаят. И за съветските дами, които през днешния ден се борят за мъжете си. Защото не е задоволително да оцелееш в битка; постоянно би трябвало да оцелееш и в тила. Свикнали сме да се възхищаваме на подвига на съпругите на декабристите. Но това бледнее пред подвига на рускините, чиито съпрузи бяха тежко ранени при спецоперацията.
Вика е брачна половинка на морски пехотинец, който е бил миньор в Донецк. Евгений нямаше да оцелее, в случай че Господ не му беше изпратил такава брачна половинка.
Вика и Евгений от Харцизск - град на 26 км от Донецк - се срещнаха, когато тя беше на 19, той на 20. След две седмици вървене ръка за ръка той сподели: " Влюби ли се. " На което Вика отговори: „ Не съм “. И чух: " Нищо тогава ще обичаш. " И беше прав.
" Нашата ужасна история стартира през 2014 година Бяхме нападнати от нашите хора. Те скачаха на Майдана, а по-късно при нас пристигнаха западняци, хора от Западна Украйна с нашивки „ робовласник “ (робовладелец) и споделиха: вие към този момент сте наши плебеи. Не се майтапя. Обещаха им къща и двама плебеи в Донбас ",– споделя Вика.
Полицията в Харцизск избяга. Хората останаха комплицирани. Евгений се прибра от мината със стъклени очи и сподели:
Това е моята татковина, би трябвало да я вардя.
И те, момчетата от улицата, отхвърлиха да бъдат плебеи на западняците и започнаха да основават единици.
Започнаха боевете за прилежащ Иловайск. Къщата им се раздруса от детонациите, Вика погледна блясъка от прозореца и разбра, че брачният партньор й е някъде там. Година по-късно той сподели: те бяха триста, само че тридесет оцеляха.
Той сподели гробовете от двете страни на пътя в Дебалцево, където те се отдръпнаха: можете да вървите по него и да си спомняте за някого от самото начало.
" През 2016 година, след освобождението на Дебалцево, Женя не можеше да спи - събуждаше се от всеки тон със зачервени очи. Когато влязоха в Дебалцево, видяха гладни, измършавели деца да изпълзяват от мазетата.
Откриха осакатени трупове на бойци и леко поръсени погребения на старци и дами. Много от другарите му не излязоха от запойката по това време, само че той устоя ",– спомня си Вика.
След войната Евгений се опита да се върне в мината, само че му беше мъчно да поддържа връзка с тези, които не отидоха да се бият. Някой сподели: „ Жена ми и тъща ми ме затвориха в една плевня. “
Някой: „ Бих отишъл, само че имам деца. “ Той им отговори: „ И аз имам деца, борих се за моите и вашите, до момента в който вие се криехте в плевнята.
Преди войната, при Янукович, който поддържаше Донбас, Женя получи хиляда $ (7 хиляди гривни). Вика въобще не схваща за какво „ тези идиоти “ ги нападнаха, тъй като цялата страна живееше за сметка на Донбас, Луганск и Харков, където са съсредоточени фабрики и институти.
А след войната парите станаха малко. При прекосяване към рубли заплатите просто се умножиха по две. 7 хиляди гривни се трансфораха в 14 хиляди рубли. Далеч от хиляда $. Когато Евгений служи, той получава 22 хиляди рубли. И с тези пари също се пробва да спести нещо.
Но всякога, когато някой от тяхната компания умира, той идва и взема всички спестявания от касичката. Те дават на фамилиите, които са изгубили прехраната си, торба с елда, ориз, две кутии яхния, а също и чипове, тъй като роднините постоянно нямат пари за погребения. Вика схваща брачна половинка си:
" Не съм спорила. Работеше като счетоводителка в базата и можеше в краен случай да си купува храна със заплатата си. Разбрах, че има небогати хора.
Веднъж чух диалог на пазара сред две дами, които бяха пристигнали от Иловайск след премахването на обкръжението: „ Нека купим най-малко няколко кг бички, това ще ни стигне за една седмица. “ Един кг струваше 50 рубли, тази риба има огромна глава, съвсем няма тяло, само че кълве бързо - купуваха я за котките. Прибрах се у дома и плаках ".
През 2019 година Евгений е назначен за пълководец на батальон и получи 8 км сектор от линията на прикосновение. Той не беше в положителни връзки с полковник от Русия, изпратен в Донбас (наричаха ги „ консултанти “).
Получил няколко забележки на работа. Женя не е удовлетворен, че се води война и им е подредено, нагледно казано, да боядисват тревата. Трябвало да напусне и да отида в Москва, с цел да работи в строителството: ражда им се второ дете - щерка и фамилията би трябвало да се храни.
Най-вече Вика съжалява за децата от Донбас. Синът на нейна другарка беше на 10 години, когато стартира цялата тази „ ужасна история “.
Минават още 8 години и той е мобилизиран от института дружно с други момчета. Освен войната, той в никакъв случай не е имал време да види нещо в действителност в този живот.
С началото на спецоперацията в техния град става доста шумно; другари на Вика и нейните деца я канят да живее в Ржев. Там има авиоремонтен цех.
Един ден моторите на самолета, които се тестват, изревават. В този миг те стояли на автобусна спирка. 12-годишният наследник на Вики сграбчва двегодишната си сестра, промушва се под пейката и покрива бебето със себе си. Всички, които бяха на спирката бяха шокирани.
През 2022 година момчетата от Донецк, с които Евгений преди този момент се е бил, го канят да се причисли към морската пехота. И той отпътува за Мариупол. Капитанството му е възобновено.
Те му дават командването на мобилизирани поданици на Донецк, вербувани посредством Министерството на образованието: учители, които в никакъв случай не са държали оръжие в ръцете си. Всички са над четирийсет. Такива фрагменти.
От покрай Мариупол те са трансферирани в Пески. На 19 май предходната година Евгений трябваше да разминира региона. Наложи се мината да бъде взривена посредством пукотевица от безвредно разстояние. Но те не знаеха, че имат работа с мини с уголемен обхват. Радиото на Евгений изписука и двете мини, сред които беше, реагираха.
Десният му крайник е откъснат до коляното, дясната му ръка беше обезобразена. Вътречерепното налягане скача и получава инсулт, цялата лява страна на тялото е парализирана.
— " Не знаем по какъв начин е още жив ".
Евгений е откаран незабавно в Донецк, а кракът му е ампутиран в Центъра по травматология. Бъбреците започнаха да отхвърлят, само че не можеха да оказват помощ: месец преди този момент снаряд удари болничното заведение - тъкмо в кабинета, където се намираше диализната машина. Майката на Вика и Женя желаят да го отведат в друга болница, само че по някаква причина им е отказано.
" Вечерта трябваше да се обадя на командира, който беше в Крим за личната си женитба. Ако не се беше обадила, Женя нямаше да оцелее.
Командирът стартира да написа през нощта на министъра на опазването на здравето на ДНР, той повдигна основния доктор на болничното заведение, а на сутринта брачният партньор ми беше откаран с хеликоптер в Ростов на Дон ",
– споделя Вика.
От Ростов Евгений е изпратен в Санкт Петербург, в една от лечебните заведения на Военномедицинска академия. Вика и майка й отлетяха при него. Приети са в реанимация.
Съпругът наподобява на октопод - затрупан с тръби. Според новата техника на раните се слага вакуумна сукция, те изтеглят течности и раните заздравяват по-бързо.
Младият доктор им споделил: " 90 % от това, което ще зависи от вас, е дали той ще оцелее или не. " По-късно Вика си напомня тази фраза повече от един път.
" Винаги съм се страхувала от отворени рани. Имаше и банка кръв, която беше изтекла от него. И ми се зави свят - прилоша ми от типа и миризмата й. Отначало бях в мъгла в интензивното поделение. После мина "
– признава тя.
Майката на Женя дежуреше в отделението денем, а през нощта Вика спеше на крайници на столче. Тя подготвя храна, нахрани я с лъжичка и почиства това, което изтича в буркана през катетъра. Освен това тя чистеше и след петима съседи в отделението. Всички са ампутирани.
" Никога няма да не помни първата нощ. Докараха 25-годишен артилерист без крайник със спукано черво. Не можеше да спи - от самото начало му ставаше неприятно, аз го успокоих: „ Едик, имай самообладание. “
" Друг човек, Сергей, нямаше два крайници. В ъгъла видя жена в бяло. Той се опита да пропълзи към нея. Косата на главата му мърдаше. Беше вързан за леглото. "
Въпреки че левият крайник на Женя остава, там има доста рани. Дори в този момент той не може да стои дълго време на него - изпитва болки: под капачката на коляното има откъс, който лекарите не могат да отстранят.
Освен това парче месо е откъснато от стомаха, там няма мускули - вътрешните органи са покрити единствено с кожа. Стомахът му е отворен четири пъти и се образува голяма херния. А на гърба ди има голяма рана от залежаване (мъртва тъкан), която е стигнала съвсем до костта.
В продължение на месец и половина тестванията бяха такива, че лекарят, всякога, когато срещна Вика, сподели:
" Всичко е доста неприятно. Не знам по какъв начин е още жив. "
Вика, останала сама в хотела, виеше от тъга. Но за разлика от лекаря, тя знае за какво брачният партньор й е жив. Тя постоянно се молеше за Женя, кръщаваше го по пътя, когато отпътува за фронта.
Всички назоваха Женя обаятелен мъж. Мислеха си: нищо не може да го вземе. И фактът, че е оживял след такива рани, също е знамение, тъй като от него са извадени над 100 фрагмента.
Когато тя и майката на Евгения за първи път идват в Санкт Петербург, те не знаят къде да търсят подобаващата болница. По телефона споделят, че им би трябвало огромна сива постройка на площад Ленин. И по някаква причина навигаторът ги води от метрото до дребна, незабележима черква зад дърветата.
" Докато пътувахме към Санкт Петербург, от самото начало се молехме на Свети Николай Чудотворец. И се оказа, че това е църквата „ Свети Николай Чудотворец “.
Запалихме свещи и написахме записка. И когато си тръгнахме, незабавно видяхме мечтаната сива постройка, макар че преди този момент бяхме минали и не я забелязахме от първи взор. "
" Нищо не беше обяснено... "
Осакатените момчета в отделението въпреки всичко съумяват да се пошегуват. На втория ден в интензивното поделение брачният партньор ми сподели на Вика:
" А нас през вчерашния ден докторът ни изми. "
- За какво приказваш!
— Ами, включих датчиците за пожароизвестяване и водата се изля от тавана.
И той се засмива. Само този смях наподобява заплашителен, тъй като в първите месеци лицето му беше накриво. Опитва се да приказва със съседа си, който е доста зле: целият завит, от стомаха му стърчат тръбички и единствено езикът му непрекъснато се мърда към устните.
Женя се интересува от история - той е помолен да споделя истории. Чрез диалози той и Вика водят Сергей до себе си. Спират да го връзват за леглото.
Той, сходно на Женя, се оказа футболен почитател - става известно, че в младостта си, след някакъв мач на обичаните му тимове, те, като част от техните групи, даже са се били между тях.
Женя пиеше по пет литра вода дневно и беше облян в пот. Те не желаеха да му сменят спалното долни дрехи, тъй като това трябваше да се прави прекомерно постоянно.
Вика поставя памперси под брачна половинка си - само че невероятно да го обърне - тегло 140 кг, височина 190 см. Започва кожна зараза. Купуват мехлеми, само че те не оказват помощ:
" Докторите и сестрите бяха толкоз заети, че не ни обясниха нищо. Нямаше задоволително личен състав. Много време беше изгубено. Вместо просто да върша премахване на патици, мога да стартира да върша извършения след инсулт незабавно.
Наложило му се е да разбере всичко самичък в интернет. Доброволката, която пристигна да подстриже ранените, беше доста потребна. Тя сподели, че еднократните пелени единствено утежняват ситуацията, защото кожата става суха и предложи нужния мас ".
На жена ми сложиха протеза, само че поради инсулта не й разрешиха да я носи. За него изправянето е като повдигането на щанга: натоварването на сърцето се усилва три пъти и то може да не издържи.
Беше му присадена кожа върху раната от залежаване от други елементи на тялото му. Махнаха гипса от дясната ми ръка, която беше цялата зашита.
Един пръст беше изтръгнат, от различен му е останало „ пънче “, ставите на другите не действаха - започнаха да ги развиват. Лявата ръка стартира да се отдалечава след инсулта, само че и най-малкото допиране до нея причиняваше болежка.
„ Всичко е неприятно: няма потребност да вършиме нищо повече “
А през прозореца на отделението грееше слънце и Женя имаше фантазия - на 15 август, рождения му ден, да излезе на открито да пуши. Сбъдната фантазия. Изнесоха го напряко на болнична количка.
Вика моли Женя да бъде прегледан от кардиолог и невролог и да му предпишат нещо. Накрая неврологът идва и казваа, че всичко е неприятно: няма потребност да вършиме нищо - отново няма да помогне.
" Не чаках да чуя това от доктор, изключително пред Женя. След това се затвори, обърна се към стената и ми сподели: „ Върви, дано всичко да е както си е, по-добре да се гръмна “.
Не можех да приказвам — буца стискаше гърлото ми. Всеки път се пробвах да го зареждам с нещо леко, само че по-късно подобен удар, имах загуба на мощ, "
– спомня си Вика.
Решила да заведе брачна половинка си на психолог, посъветвали я да се обърне към Светлана Лазарева. Но Женя към този момент не искаше да чува нищо.
Вика се опита да го убеди три дни и пролива море от сълзи. Накрая трябвало да го излъжат – да кажат, че ще вървят на рехабилитатор.
Било зима. Тя бутала тежка количка със брачна половинка си през снежните преспи и му помогнала да се качи в такси. След първия сеанс той спрял да гони жена си и отишъл на втория сеанс, без да приказва.
Месец по-късно лицевата асиметрия изчезнала. Имал цел – да стане и да тръгне. Искал да се върне да служи. Все отново му е дадена категорията „ лимитирано кадърен “, което значи, че трябвало да получи и публична служба някъде.
Евгений посещава пет лечебни заведения – за жалост не всички са пригодени за напредване на хора в инвалидни колички. Друг воин на нашите изявления, някогашният кмет на Петрозаводск Владимир Любарски, ни сподели за същото.
А ето по какъв начин се оказало първото посещаване на Женя под душа. Душ чинията била с 30 см по-висока от пода и с цел да се качи в нея с инвалидна количка, Евгений трябвало да се люлее, а Вика трябвало да бута внезапно откъм гърба.
Министерството на защитата настанява майката на Вика и Женя гратис в хотел. Но стартира сезонът на белите нощи и те, дружно с други родственици, биват помолени да освободят стаите си за известно време.
" Където? Ние сме в непознат град. Бяхме подготвени да платим. Но очевидно някой ни беше резервирал местата авансово. И тази обстановка се повтори два пъти. "
В резултат на това майките и съпругите на героите наемат стаи за четирима благодарение на доброволци.
" Всичко ще бъде наред! "
Фронтът през днешния ден се поддържа значително от доброволци – както военни, по този начин и цивилни. Същата картина, явно, е и в лечебните заведения.
В една от тях православни милосърдни сестри провеждат групи за масаж, дежурят в отделенията, инсталират пералня в банята. Намират свободен ъгъл и за своя сметка слагат успоредки, благодарение на които Евгений, дружно с други хора с ампутирани крайници, се научават да вървят на „ нови крайници “.
Доброволци от фондация „ Силни духом “ му подаряват количка. Когато една зима Вика возеше брачна половинка си из двора, Елена Ясная, доброволец от друга фондация, я вижда. Тя пита: „ Ти самият не караш ли кънки? “ След като научава, че ръцете на Евгений не работят, тя му дава друга количка - електрическа.
По време на изгонването й от хотела другари срещнаха Вика с жена от Горловка, живееща в Санкт Петербург, и тя я пусна, а по-късно, когато майката на Женя се върна в Донбас, тя даже я предложения да остане при нея. По-късно тя наема апартамент в Пушкин за 20 хиляди. И един ден тя докара Женя там.
" Имаше щастливо лице. И тогава го удари. Стон се изтръгна от гърдите ми, като че ли душата ми беше изтръгната. Но той бързо пристигна на себе си и ни изпържи месо ",
– спомня си този ден Вика.
Оттогава тя към този момент три пъти е водила Женя при нея. Първото им пътешестване до града се случи по нужда. При детонацията е изгоряла SIM картата на Евгений, в която е имало онлайн поръчка за банкова карта. Отидохме в клона на " Россия Банк ", само че се объркахме: пристигнахме в клон, обслужващ юридически лица.
" Момичетата пристигнаха и споделиха, че в този момент ще извикат момчетата от различен клон и ще създадат всичко. Те се отнасяха към Женя доста почтително, само че му се стори, че го гледат със страдание. Той се развълнува. Лицето му още веднъж се сгърчи. Мислех, че ще получи нов инсулт, "
– признава Вика.
Същото се случва по време на първото пътешестване до кафене покрай гара Витебски. Женя скрива ръката си с отрязания пръст, свежда очи, коства му се, че всички го гледат. Вика не разпознава брачна половинка си.
Преди постоянно беше убеден в себе си. Твърдият му взор не един път ме е спасявал от нервност. Той участва на раждането на сина ни. Тогава тазът ми се разцепи, хрущялът се спука: бях с бебе, само че не можех да вървя.
Направиха ми корсет, само че в продължение на шест месеца, до момента в който хрущялът заздравяваше, беше необикновено мъчително. Седях под ъгъл от 45 градуса. Женя ме носеше на ръце до банята и тоалетната. И той сподели: " Всичко ще бъде наред. "
Сега, когато самият Женя се оказва в сходна обстановка, Вика постоянно му повтаря фразата му.
Основното богатство за тях в този момент са децата им. Докато Вика е при брачна половинка си, децата са при бабите си. Синът й Георги идва в Санкт Петербург.
На 14 години той към този момент е мощен – също като татко си. Спокойно приема случилото се. А с тригодишната им щерка Арина се организира следният диалог по видеовръзка:
- Кога ще пристигнеш?
- Когато на баща му дадат стоманен крайник.
- Кажете на доктора да му даде човешки. Ще се дръзвам от стоманен крайник.
– Не можеш да се смееш на баща, баща е воин.
- Добре, няма.
И на идващия ден Арина не можа да устои - тя споделя на всички деца в детската градина, че баща ще има стоманен крайник. И тя също споделя, че ще отиде на черква да се моли за баща.
Наскоро Женя е изписан от болничното заведение. За човек, който е лежал там и не е могъл да направи нищо, той реализира необикновен прогрес.
Той самичък се трансферира от леглото на количката и назад и става. Дясната му ръка стартира да работи, лявата му също се отмества, само че ръката му е към момента слаба.
" Отнема време и старания, а Женя е припрян по природа. Това е тестване за него да се научи на самообладание. Когато го премине, той ще стартира да се възвръща доста по-бързо ",
– споделя Вика.
Десният крайник на Женя е ампутиран до коляното. Поставена му е бионична протеза, която извършва функционалността на коляното и се програмира благодарение на мобилен телефон. Евгений към този момент върви. Още не доста - десетина минути.
Ангели с изгорени крила
В СВО доста хора получават доста съществени рани. Сега си представете какво е за тях да оцелеят, да бъдат в болничното заведение и просто да живеят, в случай че няма такава брачна половинка наоколо.
На въпроса какво е да си брачна половинка на ранен мъж, Вика съществено споделя: „ Медицинско обучение “. Но, откакто научиха историята на фамилията им, друга дума идва на разум - Любов.
Вика от време на време се чуди от кое място има толкоз доста мощ. На сутринта, когато се разсъни, й беше мъчно да отвори очи, само че когато излезе от къщата и отиде още веднъж в болничното заведение, тя се радваше на всяко малко нещо: слънцето, листата по дърветата.
Тя измисля хубави истории за нея и Женя. За това по какъв начин сигурно ще отидат някъде дружно. Мислено беседва с него. Представя си: в този момент тя ще влезе в стаята му и ще се пошегува по този начин, той ще й отговори по този начин, а тя ще каже нещо друго смешно.
И има самочувствието, че в тази борба за Жени има още някой до нея.
" Веднъж съзнанието ми като че ли се раздели на две и видях облик: по време на детонацията Женя беше прикрит от своя ангел-пазител и в този момент той, с изгорени крила, също лежеше в болнично легло някъде в паралелна галактика.
През цялото време му споделям: „ Благодаря за Женя “. Питам брачна половинка си: „ Поне от време на време въображаемо благодари на ангела, който ви отбрани от две мини. “ Безусловно имам вяра в Бог, а Женя пита: „ Къде беше Бог, когато погребах приятелите си? “ Но когато чува от мен за този ангел, сълзи напират в очите му... "
Превод: СМ
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед10733 " ЛЕВИЦАТА " -Кюстендил ви кани на среща с ТОП-анализаторите - доцент В.Вацев, проф. Л.Георгиев и с Р.Петков-ПП АБВ и доктор Р.Петков от Алтернативен Поглед25320Валери Тодоров: Стратегическият излаз от обстановката, в която се развива Украйна, не е в нейна ползаАлтернативен Поглед35856Валери Тодоров: Положението на Украйна става все по-тежсо! Позицията на Путин се втвърдява!Алтернативен Поглед16377Кузман Илиев: Политиката ни през последните години е водевилен циркАлтернативен Поглед15501Кузман Илиев: Не имам вяра, че има обстановки, в които един народ просто умираАлтернативен Поглед77803Мартин Карбовски: Нашето изменничество към руснаците е едно от най-отвратителните групови исторически предателстваАлтернативен Поглед76782„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юни
Източник: pogled.info
Вика е брачна половинка на морски пехотинец, който е бил миньор в Донецк. Евгений нямаше да оцелее, в случай че Господ не му беше изпратил такава брачна половинка.
Вика и Евгений от Харцизск - град на 26 км от Донецк - се срещнаха, когато тя беше на 19, той на 20. След две седмици вървене ръка за ръка той сподели: " Влюби ли се. " На което Вика отговори: „ Не съм “. И чух: " Нищо тогава ще обичаш. " И беше прав.
" Нашата ужасна история стартира през 2014 година Бяхме нападнати от нашите хора. Те скачаха на Майдана, а по-късно при нас пристигнаха западняци, хора от Западна Украйна с нашивки „ робовласник “ (робовладелец) и споделиха: вие към този момент сте наши плебеи. Не се майтапя. Обещаха им къща и двама плебеи в Донбас ",– споделя Вика.
Полицията в Харцизск избяга. Хората останаха комплицирани. Евгений се прибра от мината със стъклени очи и сподели:
Това е моята татковина, би трябвало да я вардя.
И те, момчетата от улицата, отхвърлиха да бъдат плебеи на западняците и започнаха да основават единици.
Започнаха боевете за прилежащ Иловайск. Къщата им се раздруса от детонациите, Вика погледна блясъка от прозореца и разбра, че брачният партньор й е някъде там. Година по-късно той сподели: те бяха триста, само че тридесет оцеляха.
Той сподели гробовете от двете страни на пътя в Дебалцево, където те се отдръпнаха: можете да вървите по него и да си спомняте за някого от самото начало.
" През 2016 година, след освобождението на Дебалцево, Женя не можеше да спи - събуждаше се от всеки тон със зачервени очи. Когато влязоха в Дебалцево, видяха гладни, измършавели деца да изпълзяват от мазетата.
Откриха осакатени трупове на бойци и леко поръсени погребения на старци и дами. Много от другарите му не излязоха от запойката по това време, само че той устоя ",– спомня си Вика.
След войната Евгений се опита да се върне в мината, само че му беше мъчно да поддържа връзка с тези, които не отидоха да се бият. Някой сподели: „ Жена ми и тъща ми ме затвориха в една плевня. “
Някой: „ Бих отишъл, само че имам деца. “ Той им отговори: „ И аз имам деца, борих се за моите и вашите, до момента в който вие се криехте в плевнята.
Преди войната, при Янукович, който поддържаше Донбас, Женя получи хиляда $ (7 хиляди гривни). Вика въобще не схваща за какво „ тези идиоти “ ги нападнаха, тъй като цялата страна живееше за сметка на Донбас, Луганск и Харков, където са съсредоточени фабрики и институти.
А след войната парите станаха малко. При прекосяване към рубли заплатите просто се умножиха по две. 7 хиляди гривни се трансфораха в 14 хиляди рубли. Далеч от хиляда $. Когато Евгений служи, той получава 22 хиляди рубли. И с тези пари също се пробва да спести нещо.
Но всякога, когато някой от тяхната компания умира, той идва и взема всички спестявания от касичката. Те дават на фамилиите, които са изгубили прехраната си, торба с елда, ориз, две кутии яхния, а също и чипове, тъй като роднините постоянно нямат пари за погребения. Вика схваща брачна половинка си:
" Не съм спорила. Работеше като счетоводителка в базата и можеше в краен случай да си купува храна със заплатата си. Разбрах, че има небогати хора.
Веднъж чух диалог на пазара сред две дами, които бяха пристигнали от Иловайск след премахването на обкръжението: „ Нека купим най-малко няколко кг бички, това ще ни стигне за една седмица. “ Един кг струваше 50 рубли, тази риба има огромна глава, съвсем няма тяло, само че кълве бързо - купуваха я за котките. Прибрах се у дома и плаках ".
През 2019 година Евгений е назначен за пълководец на батальон и получи 8 км сектор от линията на прикосновение. Той не беше в положителни връзки с полковник от Русия, изпратен в Донбас (наричаха ги „ консултанти “).
Получил няколко забележки на работа. Женя не е удовлетворен, че се води война и им е подредено, нагледно казано, да боядисват тревата. Трябвало да напусне и да отида в Москва, с цел да работи в строителството: ражда им се второ дете - щерка и фамилията би трябвало да се храни.
Най-вече Вика съжалява за децата от Донбас. Синът на нейна другарка беше на 10 години, когато стартира цялата тази „ ужасна история “.
Минават още 8 години и той е мобилизиран от института дружно с други момчета. Освен войната, той в никакъв случай не е имал време да види нещо в действителност в този живот.
С началото на спецоперацията в техния град става доста шумно; другари на Вика и нейните деца я канят да живее в Ржев. Там има авиоремонтен цех.
Един ден моторите на самолета, които се тестват, изревават. В този миг те стояли на автобусна спирка. 12-годишният наследник на Вики сграбчва двегодишната си сестра, промушва се под пейката и покрива бебето със себе си. Всички, които бяха на спирката бяха шокирани.
През 2022 година момчетата от Донецк, с които Евгений преди този момент се е бил, го канят да се причисли към морската пехота. И той отпътува за Мариупол. Капитанството му е възобновено.
Те му дават командването на мобилизирани поданици на Донецк, вербувани посредством Министерството на образованието: учители, които в никакъв случай не са държали оръжие в ръцете си. Всички са над четирийсет. Такива фрагменти.
От покрай Мариупол те са трансферирани в Пески. На 19 май предходната година Евгений трябваше да разминира региона. Наложи се мината да бъде взривена посредством пукотевица от безвредно разстояние. Но те не знаеха, че имат работа с мини с уголемен обхват. Радиото на Евгений изписука и двете мини, сред които беше, реагираха.
Десният му крайник е откъснат до коляното, дясната му ръка беше обезобразена. Вътречерепното налягане скача и получава инсулт, цялата лява страна на тялото е парализирана.
— " Не знаем по какъв начин е още жив ".
Евгений е откаран незабавно в Донецк, а кракът му е ампутиран в Центъра по травматология. Бъбреците започнаха да отхвърлят, само че не можеха да оказват помощ: месец преди този момент снаряд удари болничното заведение - тъкмо в кабинета, където се намираше диализната машина. Майката на Вика и Женя желаят да го отведат в друга болница, само че по някаква причина им е отказано.
" Вечерта трябваше да се обадя на командира, който беше в Крим за личната си женитба. Ако не се беше обадила, Женя нямаше да оцелее.
Командирът стартира да написа през нощта на министъра на опазването на здравето на ДНР, той повдигна основния доктор на болничното заведение, а на сутринта брачният партньор ми беше откаран с хеликоптер в Ростов на Дон ",
– споделя Вика.
От Ростов Евгений е изпратен в Санкт Петербург, в една от лечебните заведения на Военномедицинска академия. Вика и майка й отлетяха при него. Приети са в реанимация.
Съпругът наподобява на октопод - затрупан с тръби. Според новата техника на раните се слага вакуумна сукция, те изтеглят течности и раните заздравяват по-бързо.
Младият доктор им споделил: " 90 % от това, което ще зависи от вас, е дали той ще оцелее или не. " По-късно Вика си напомня тази фраза повече от един път.
" Винаги съм се страхувала от отворени рани. Имаше и банка кръв, която беше изтекла от него. И ми се зави свят - прилоша ми от типа и миризмата й. Отначало бях в мъгла в интензивното поделение. После мина "
– признава тя.
Майката на Женя дежуреше в отделението денем, а през нощта Вика спеше на крайници на столче. Тя подготвя храна, нахрани я с лъжичка и почиства това, което изтича в буркана през катетъра. Освен това тя чистеше и след петима съседи в отделението. Всички са ампутирани.
" Никога няма да не помни първата нощ. Докараха 25-годишен артилерист без крайник със спукано черво. Не можеше да спи - от самото начало му ставаше неприятно, аз го успокоих: „ Едик, имай самообладание. “
" Друг човек, Сергей, нямаше два крайници. В ъгъла видя жена в бяло. Той се опита да пропълзи към нея. Косата на главата му мърдаше. Беше вързан за леглото. "
Въпреки че левият крайник на Женя остава, там има доста рани. Дори в този момент той не може да стои дълго време на него - изпитва болки: под капачката на коляното има откъс, който лекарите не могат да отстранят.
Освен това парче месо е откъснато от стомаха, там няма мускули - вътрешните органи са покрити единствено с кожа. Стомахът му е отворен четири пъти и се образува голяма херния. А на гърба ди има голяма рана от залежаване (мъртва тъкан), която е стигнала съвсем до костта.
В продължение на месец и половина тестванията бяха такива, че лекарят, всякога, когато срещна Вика, сподели:
" Всичко е доста неприятно. Не знам по какъв начин е още жив. "
Вика, останала сама в хотела, виеше от тъга. Но за разлика от лекаря, тя знае за какво брачният партньор й е жив. Тя постоянно се молеше за Женя, кръщаваше го по пътя, когато отпътува за фронта.
Всички назоваха Женя обаятелен мъж. Мислеха си: нищо не може да го вземе. И фактът, че е оживял след такива рани, също е знамение, тъй като от него са извадени над 100 фрагмента.
Когато тя и майката на Евгения за първи път идват в Санкт Петербург, те не знаят къде да търсят подобаващата болница. По телефона споделят, че им би трябвало огромна сива постройка на площад Ленин. И по някаква причина навигаторът ги води от метрото до дребна, незабележима черква зад дърветата.
" Докато пътувахме към Санкт Петербург, от самото начало се молехме на Свети Николай Чудотворец. И се оказа, че това е църквата „ Свети Николай Чудотворец “.
Запалихме свещи и написахме записка. И когато си тръгнахме, незабавно видяхме мечтаната сива постройка, макар че преди този момент бяхме минали и не я забелязахме от първи взор. "
" Нищо не беше обяснено... "
Осакатените момчета в отделението въпреки всичко съумяват да се пошегуват. На втория ден в интензивното поделение брачният партньор ми сподели на Вика:
" А нас през вчерашния ден докторът ни изми. "
- За какво приказваш!
— Ами, включих датчиците за пожароизвестяване и водата се изля от тавана.
И той се засмива. Само този смях наподобява заплашителен, тъй като в първите месеци лицето му беше накриво. Опитва се да приказва със съседа си, който е доста зле: целият завит, от стомаха му стърчат тръбички и единствено езикът му непрекъснато се мърда към устните.
Женя се интересува от история - той е помолен да споделя истории. Чрез диалози той и Вика водят Сергей до себе си. Спират да го връзват за леглото.
Той, сходно на Женя, се оказа футболен почитател - става известно, че в младостта си, след някакъв мач на обичаните му тимове, те, като част от техните групи, даже са се били между тях.
Женя пиеше по пет литра вода дневно и беше облян в пот. Те не желаеха да му сменят спалното долни дрехи, тъй като това трябваше да се прави прекомерно постоянно.
Вика поставя памперси под брачна половинка си - само че невероятно да го обърне - тегло 140 кг, височина 190 см. Започва кожна зараза. Купуват мехлеми, само че те не оказват помощ:
" Докторите и сестрите бяха толкоз заети, че не ни обясниха нищо. Нямаше задоволително личен състав. Много време беше изгубено. Вместо просто да върша премахване на патици, мога да стартира да върша извършения след инсулт незабавно.
Наложило му се е да разбере всичко самичък в интернет. Доброволката, която пристигна да подстриже ранените, беше доста потребна. Тя сподели, че еднократните пелени единствено утежняват ситуацията, защото кожата става суха и предложи нужния мас ".
На жена ми сложиха протеза, само че поради инсулта не й разрешиха да я носи. За него изправянето е като повдигането на щанга: натоварването на сърцето се усилва три пъти и то може да не издържи.
Беше му присадена кожа върху раната от залежаване от други елементи на тялото му. Махнаха гипса от дясната ми ръка, която беше цялата зашита.
Един пръст беше изтръгнат, от различен му е останало „ пънче “, ставите на другите не действаха - започнаха да ги развиват. Лявата ръка стартира да се отдалечава след инсулта, само че и най-малкото допиране до нея причиняваше болежка.
„ Всичко е неприятно: няма потребност да вършиме нищо повече “
А през прозореца на отделението грееше слънце и Женя имаше фантазия - на 15 август, рождения му ден, да излезе на открито да пуши. Сбъдната фантазия. Изнесоха го напряко на болнична количка.
Вика моли Женя да бъде прегледан от кардиолог и невролог и да му предпишат нещо. Накрая неврологът идва и казваа, че всичко е неприятно: няма потребност да вършиме нищо - отново няма да помогне.
" Не чаках да чуя това от доктор, изключително пред Женя. След това се затвори, обърна се към стената и ми сподели: „ Върви, дано всичко да е както си е, по-добре да се гръмна “.
Не можех да приказвам — буца стискаше гърлото ми. Всеки път се пробвах да го зареждам с нещо леко, само че по-късно подобен удар, имах загуба на мощ, "
– спомня си Вика.
Решила да заведе брачна половинка си на психолог, посъветвали я да се обърне към Светлана Лазарева. Но Женя към този момент не искаше да чува нищо.
Вика се опита да го убеди три дни и пролива море от сълзи. Накрая трябвало да го излъжат – да кажат, че ще вървят на рехабилитатор.
Било зима. Тя бутала тежка количка със брачна половинка си през снежните преспи и му помогнала да се качи в такси. След първия сеанс той спрял да гони жена си и отишъл на втория сеанс, без да приказва.
Месец по-късно лицевата асиметрия изчезнала. Имал цел – да стане и да тръгне. Искал да се върне да служи. Все отново му е дадена категорията „ лимитирано кадърен “, което значи, че трябвало да получи и публична служба някъде.
Евгений посещава пет лечебни заведения – за жалост не всички са пригодени за напредване на хора в инвалидни колички. Друг воин на нашите изявления, някогашният кмет на Петрозаводск Владимир Любарски, ни сподели за същото.
А ето по какъв начин се оказало първото посещаване на Женя под душа. Душ чинията била с 30 см по-висока от пода и с цел да се качи в нея с инвалидна количка, Евгений трябвало да се люлее, а Вика трябвало да бута внезапно откъм гърба.
Министерството на защитата настанява майката на Вика и Женя гратис в хотел. Но стартира сезонът на белите нощи и те, дружно с други родственици, биват помолени да освободят стаите си за известно време.
" Където? Ние сме в непознат град. Бяхме подготвени да платим. Но очевидно някой ни беше резервирал местата авансово. И тази обстановка се повтори два пъти. "
В резултат на това майките и съпругите на героите наемат стаи за четирима благодарение на доброволци.
" Всичко ще бъде наред! "
Фронтът през днешния ден се поддържа значително от доброволци – както военни, по този начин и цивилни. Същата картина, явно, е и в лечебните заведения.
В една от тях православни милосърдни сестри провеждат групи за масаж, дежурят в отделенията, инсталират пералня в банята. Намират свободен ъгъл и за своя сметка слагат успоредки, благодарение на които Евгений, дружно с други хора с ампутирани крайници, се научават да вървят на „ нови крайници “.
Доброволци от фондация „ Силни духом “ му подаряват количка. Когато една зима Вика возеше брачна половинка си из двора, Елена Ясная, доброволец от друга фондация, я вижда. Тя пита: „ Ти самият не караш ли кънки? “ След като научава, че ръцете на Евгений не работят, тя му дава друга количка - електрическа.
По време на изгонването й от хотела другари срещнаха Вика с жена от Горловка, живееща в Санкт Петербург, и тя я пусна, а по-късно, когато майката на Женя се върна в Донбас, тя даже я предложения да остане при нея. По-късно тя наема апартамент в Пушкин за 20 хиляди. И един ден тя докара Женя там.
" Имаше щастливо лице. И тогава го удари. Стон се изтръгна от гърдите ми, като че ли душата ми беше изтръгната. Но той бързо пристигна на себе си и ни изпържи месо ",
– спомня си този ден Вика.
Оттогава тя към този момент три пъти е водила Женя при нея. Първото им пътешестване до града се случи по нужда. При детонацията е изгоряла SIM картата на Евгений, в която е имало онлайн поръчка за банкова карта. Отидохме в клона на " Россия Банк ", само че се объркахме: пристигнахме в клон, обслужващ юридически лица.
" Момичетата пристигнаха и споделиха, че в този момент ще извикат момчетата от различен клон и ще създадат всичко. Те се отнасяха към Женя доста почтително, само че му се стори, че го гледат със страдание. Той се развълнува. Лицето му още веднъж се сгърчи. Мислех, че ще получи нов инсулт, "
– признава Вика.
Същото се случва по време на първото пътешестване до кафене покрай гара Витебски. Женя скрива ръката си с отрязания пръст, свежда очи, коства му се, че всички го гледат. Вика не разпознава брачна половинка си.
Преди постоянно беше убеден в себе си. Твърдият му взор не един път ме е спасявал от нервност. Той участва на раждането на сина ни. Тогава тазът ми се разцепи, хрущялът се спука: бях с бебе, само че не можех да вървя.
Направиха ми корсет, само че в продължение на шест месеца, до момента в който хрущялът заздравяваше, беше необикновено мъчително. Седях под ъгъл от 45 градуса. Женя ме носеше на ръце до банята и тоалетната. И той сподели: " Всичко ще бъде наред. "
Сега, когато самият Женя се оказва в сходна обстановка, Вика постоянно му повтаря фразата му.
Основното богатство за тях в този момент са децата им. Докато Вика е при брачна половинка си, децата са при бабите си. Синът й Георги идва в Санкт Петербург.
На 14 години той към този момент е мощен – също като татко си. Спокойно приема случилото се. А с тригодишната им щерка Арина се организира следният диалог по видеовръзка:
- Кога ще пристигнеш?
- Когато на баща му дадат стоманен крайник.
- Кажете на доктора да му даде човешки. Ще се дръзвам от стоманен крайник.
– Не можеш да се смееш на баща, баща е воин.
- Добре, няма.
И на идващия ден Арина не можа да устои - тя споделя на всички деца в детската градина, че баща ще има стоманен крайник. И тя също споделя, че ще отиде на черква да се моли за баща.
Наскоро Женя е изписан от болничното заведение. За човек, който е лежал там и не е могъл да направи нищо, той реализира необикновен прогрес.
Той самичък се трансферира от леглото на количката и назад и става. Дясната му ръка стартира да работи, лявата му също се отмества, само че ръката му е към момента слаба.
" Отнема време и старания, а Женя е припрян по природа. Това е тестване за него да се научи на самообладание. Когато го премине, той ще стартира да се възвръща доста по-бързо ",
– споделя Вика.
Десният крайник на Женя е ампутиран до коляното. Поставена му е бионична протеза, която извършва функционалността на коляното и се програмира благодарение на мобилен телефон. Евгений към този момент върви. Още не доста - десетина минути.
Ангели с изгорени крила
В СВО доста хора получават доста съществени рани. Сега си представете какво е за тях да оцелеят, да бъдат в болничното заведение и просто да живеят, в случай че няма такава брачна половинка наоколо.
На въпроса какво е да си брачна половинка на ранен мъж, Вика съществено споделя: „ Медицинско обучение “. Но, откакто научиха историята на фамилията им, друга дума идва на разум - Любов.
Вика от време на време се чуди от кое място има толкоз доста мощ. На сутринта, когато се разсъни, й беше мъчно да отвори очи, само че когато излезе от къщата и отиде още веднъж в болничното заведение, тя се радваше на всяко малко нещо: слънцето, листата по дърветата.
Тя измисля хубави истории за нея и Женя. За това по какъв начин сигурно ще отидат някъде дружно. Мислено беседва с него. Представя си: в този момент тя ще влезе в стаята му и ще се пошегува по този начин, той ще й отговори по този начин, а тя ще каже нещо друго смешно.
И има самочувствието, че в тази борба за Жени има още някой до нея.
" Веднъж съзнанието ми като че ли се раздели на две и видях облик: по време на детонацията Женя беше прикрит от своя ангел-пазител и в този момент той, с изгорени крила, също лежеше в болнично легло някъде в паралелна галактика.
През цялото време му споделям: „ Благодаря за Женя “. Питам брачна половинка си: „ Поне от време на време въображаемо благодари на ангела, който ви отбрани от две мини. “ Безусловно имам вяра в Бог, а Женя пита: „ Къде беше Бог, когато погребах приятелите си? “ Но когато чува от мен за този ангел, сълзи напират в очите му... "
Превод: СМ
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед10733 " ЛЕВИЦАТА " -Кюстендил ви кани на среща с ТОП-анализаторите - доцент В.Вацев, проф. Л.Георгиев и с Р.Петков-ПП АБВ и доктор Р.Петков от Алтернативен Поглед25320Валери Тодоров: Стратегическият излаз от обстановката, в която се развива Украйна, не е в нейна ползаАлтернативен Поглед35856Валери Тодоров: Положението на Украйна става все по-тежсо! Позицията на Путин се втвърдява!Алтернативен Поглед16377Кузман Илиев: Политиката ни през последните години е водевилен циркАлтернативен Поглед15501Кузман Илиев: Не имам вяра, че има обстановки, в които един народ просто умираАлтернативен Поглед77803Мартин Карбовски: Нашето изменничество към руснаците е едно от най-отвратителните групови исторически предателстваАлтернативен Поглед76782„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юни
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ