За наводненията във Венеция не са виновни само климатичните промени
„ Защо Венеция изчезва?”
Така озаглавеният текст на журналиста Джеф Гудъл, оповестен в американското списание „ Ролинг Стоун “, припомня за гнева на оня книжовен критик от вица „ Млад стихотворец написал стихотворение, озаглавено „ Защо съм жив?”, и го пратил за мнение на фамозен критик. След време получил писмо със следния отговор: "Защо си жив ли?! Защото не ми го донесе персонално... "
Няма по какъв начин да не ни обземе сходно въодушевление, откакто дни наред гледаме фрагменти от наводнена Венеция, съчувстваме на намиращите се там хора, страдаме за унищожените хубости. И внезапно се появява публикацията на Джеф Гудъл! Досущ като среднощен вик. Или подъл удар под пояса, пристигнал от нищото.
Историята е поучителна и по тази причина няма да я преразказваме. А пък в случай че някой се припознае в описа на Гудъл (или сред редовете на текста му) - казусът си е него. Макар че не е тъкмо по този начин, тъй като сметката я плащаме всички.
„ Във вторник вечерта (12 ноември - бел. ред.), когато водата във Венеция доближи застрашително високи равнища, представителите на районния съвет на Венето се бяха събрали в заседателната си зала, с аспект към Канале гранде. Учудващо имаше кворум и те съумяха да отхвърлят ограниченията за битка с климатичните промени. „ Само две минути по-късно залата бе залята с вода”, споделя Андреа Дзанони, член на съвета. И сътрудниците му са принудени да газят в към метър мътна вода от Венецианската лагуна.
Дали това е просто съвпадане? Или има Бог, който - спор няма - е жена, смееща се истерично:
Колко глупави могат да бъдат хората – нали сякаш би трябвало да се оправят с рецесията с климатичните промени?!
Но това, което се случи тази седмица във Венеция, никак не е смешка работа. В резултат на мощните стихии в Адриатическо море, градът бе залят с вода над 1.80 метра. Това бе най-тежкото наводняване за повече от 50 години. Туристите си вършиха селфита в базиликата „ Сан Марко”, газейки във вода до кръста (един човек преплува едноименния площад пред базиликата и евентуално е бил първият, само че сигурно не и последният). Осемдесет и пет % от града бяха наводнени. Имаше регистрирани два смъртни случая. А за какъв брой още не знаем… Придошлата вода нанесе невероятни провали. Неизчислими са вредите по най-емблематичните здания в града с близо 1000-годишна история. В това число пострада и базиликата „ Сан Марко”.
„ Това е резултатът от климатичните промени “, разгласи кметът на Венеция Луиджи Брунаро, правейки обиколка из наводнения град.
Но има и нещо друго – освен това от климатичните промени и неудържимата мощност морската буря. Нагледен образец по какъв начин
неприятното инженерно планиране в композиция с алчността и некомпетентността
могат да трансфорат рецесията с климатичните промени в още по-страшен смут.
Да не бъдем наивни - венецианците епохи наред се борят с наводненията. Градът, който е ситуиран в плитка лагуна на ръба на Адриатическо море, кардинално е имал отбрана против бурите. Това са били блатни бариерни острови, наричани „ barene “.
Те са обособени още през XII век, когато с тях венецианците съумяват да задържат приливните талази. Освен това, когато започвали да строят нови здания, те ги изграждали върху стълбовете и основите на по-стари постройки. В резултат на това градът последователно ставал все по-висок и по-висок.
Но обстановката се трансформира през 60-е години на предишния век. Тогава стартира да се прокопава Canale dei Petroli - канал, който да обезпечи опция на петролните танкери да доближат до Порто Маргера. Това е дълбоководно пристанище покрай Венеция.
Плавателният канал трансформира динамичността в приливните и отливните талази в лагуната.
Дава опция на бурните талази от Адриатическо море да доближат по-бързо и по-надълбоко в града. Освен това форсира унищожаването на лагуната, защото уголемява входа й откъм морето. Това в допълнение усилва риска от високи приливни талази. И - внимание! - през последните години каналът е в допълнение уголемен и прокопан още по-надълбоко. С цел през него да минават и круизни кораби. И сантименталният град на Тициан и Джорджоне се трансформира в най-обикновен кичозен капан за туристи.
Да прибавим и изпомпването на подпочвени води за облекчаване на потребностите от питейна вода и за промишлени цели. Това е процедура освен във Венеция, само че и в доста други крайбрежни градове. И от десетилетия провокира потъването й.
Когато преди време бях във Венеция, с цел да събера малко повече информация за книгата си, отдадена на покачването на морското ниво - „ The Water Will Come” („ Водата ще настъпи”), разговарях с Пиерпаоло Кампострини, специалист по запазване на забележителностите в града. По думите му, изпомпването на подпочвени води било спряло и потъването на Венеция към този момент не било проблем.
Кампострини също така ми описа: „ В предишното Венеция нямаше проблеми с покачването на морското ниво. Ние просто строяхме града върху високи основи.
Дворецът, в който сме в този момент, е издигнат през XV век, а под него "лежи " замък от XIII век.
А какво е имало под него – единствено можем да гадаем. Някога не са изпитвали сантименти към предишното. Не са имали грижи и паники, че би трябвало да пазят старите здания. Просто са издигали нови на върха на старите. И по този начин градът непрестанно се е издигал. Но към този момент, естествено, не можем да продължим по същия метод. Сега имаме ограничавания, които ни се постановат поради запазването на културните полезности. Ние не желаеме да губим красивата ренесансова архитектура, която притежаваме. Събарянето и надграждането не са алтернатива. Трябва ни различен метод да я спасим. “
През 2003 година е учреден консорциум, в който влизат строителни и инженерни компании, имащи за задача да изградят бариери на входа на лагуната - защитна бариера пред Венеция. Консорциумът се назовава MOSE – акроним от MOdulo Sperimentale Elettromeccanico. Името му напълно съзнателно припомня на Мойсей - библейският воин, който разделя Червено море и превежда еврейския народ през него. Разработени са серия високотехнологични бариери, които би трябвало да лежат на дъното на лагуната. А когато стартира стихия, те би трябвало да се изпълнят с въздух, да се повдигнат нагоре и да изградят краткотрайна стена, която да отбрани града.
Идеята била MOSE да се трансформира в софтуерно знамение, упорит инженерен план, проявяващ по какъв начин прогресивно мислещите инженери и политиците могат да спасят едно от съкровищата на цивилизацията ни.
„ Едно „ Ферари” на морското дъно”!
Така бе наименуван MOSE от климатолога Пиер Велинга от университета във Вагенинген, Холандия. Това стана преди няколко години, по време на конференция във Венеция, на която и аз присъствах. Но не беше ясно дали думите му би трябвало да се одобряват за комплимент.
Макар и да е умно решение на инженерната мисъл, MOSE се оказа цялостен неуспех.
Подводните обвивки са корозирали, по пантите са се залепили миди. По време на тестванията преградите не се издигат над водата по този начин, както е планувано. От фотоси, направени с подводни дронове, се вижда, че и шлюзовете са ерозирали.
Това е „ антология на ужасите “, споделя италианският публицист Роберто Джовани, имайки поради осъществените пропуски по плана MOSE от страна на инженерите.
Проектът е изопачен и от корупционни измами, и от надвишени разноски.
През 2014 година, по разнообразни обвинявания, свързани с корупция и подкупи, са задържани 35 индивида - политици, бизнесмени и държавни чиновници. Сред тях е и някогашният губернатор на региона Венето Джанкарло Галан. Не би трябвало да се изненадваме -
цената на системата от бариери се е нараснала от 1.7 милиарда $ на повече от 6 милиарда $.
Трябваше да бъде приключена през 2011 година, само че в този момент, заради редицата пропуски, няма да проработи най-малко до 2022 година.
Но най-големият проблем на MOSE е, че бариерите бяха проектирани за друга действителност. Такъв свят към този момент не съществува. Нивата на морето се повишават и бариери ще би трябвало да се подвигат все по-често и по-често. Това е проблем, защото лагуната се нуждае от непрестанен продан с морето, в противоположен случай ще се трансформира в помийна яма (във Венеция множеството септични резервоари за отпадни води се изпразват таман в лагуната). Но още по-лошото е, че системата от бариери е основана, с цел да отбрани града при повишаване на морското ниво с към два фута (или 62 сантиметра), което някои учени считат, че може да се случи още през 2050 година След това 6-милиардното „ Ферари” на дъното на морето ще е изцяло неефикасно. Ако в миналото въобще проработи.
Венеция не я чака розово бъдеще.
След наводненията тази седмица най-вероятно ще се възобновят напъните да се нанесат краткотрайни „ поправки” от страна на инженерите.
Ще се повдигнат, да вземем за пример, водоустойчиви загради, които да спрат покачването на водата над равнището на някои от архитектурните съкровища в града.
Има проекти площад „ Сан Марко” да бъде издигнат няколко фута по-високо. Но в дълготраен проект единственият метод Венеция да бъде избавена, е да се построи такава стена, която за непрекъснато да я отдели от лагуната. Това ще убие живота в лагуната и ще трансформира града в самобитен „ Дисниленд” - тематичен парк, напълно откъснат от природата.
Печална орис за славно и историческо място като Венеция. Но за нещастието сме си отговорни ние. Ние сме тези, които причинихме този смут на личния си свят.
Така озаглавеният текст на журналиста Джеф Гудъл, оповестен в американското списание „ Ролинг Стоун “, припомня за гнева на оня книжовен критик от вица „ Млад стихотворец написал стихотворение, озаглавено „ Защо съм жив?”, и го пратил за мнение на фамозен критик. След време получил писмо със следния отговор: "Защо си жив ли?! Защото не ми го донесе персонално... "
Няма по какъв начин да не ни обземе сходно въодушевление, откакто дни наред гледаме фрагменти от наводнена Венеция, съчувстваме на намиращите се там хора, страдаме за унищожените хубости. И внезапно се появява публикацията на Джеф Гудъл! Досущ като среднощен вик. Или подъл удар под пояса, пристигнал от нищото.
Историята е поучителна и по тази причина няма да я преразказваме. А пък в случай че някой се припознае в описа на Гудъл (или сред редовете на текста му) - казусът си е него. Макар че не е тъкмо по този начин, тъй като сметката я плащаме всички.
„ Във вторник вечерта (12 ноември - бел. ред.), когато водата във Венеция доближи застрашително високи равнища, представителите на районния съвет на Венето се бяха събрали в заседателната си зала, с аспект към Канале гранде. Учудващо имаше кворум и те съумяха да отхвърлят ограниченията за битка с климатичните промени. „ Само две минути по-късно залата бе залята с вода”, споделя Андреа Дзанони, член на съвета. И сътрудниците му са принудени да газят в към метър мътна вода от Венецианската лагуна.
Дали това е просто съвпадане? Или има Бог, който - спор няма - е жена, смееща се истерично:
Колко глупави могат да бъдат хората – нали сякаш би трябвало да се оправят с рецесията с климатичните промени?!
Но това, което се случи тази седмица във Венеция, никак не е смешка работа. В резултат на мощните стихии в Адриатическо море, градът бе залят с вода над 1.80 метра. Това бе най-тежкото наводняване за повече от 50 години. Туристите си вършиха селфита в базиликата „ Сан Марко”, газейки във вода до кръста (един човек преплува едноименния площад пред базиликата и евентуално е бил първият, само че сигурно не и последният). Осемдесет и пет % от града бяха наводнени. Имаше регистрирани два смъртни случая. А за какъв брой още не знаем… Придошлата вода нанесе невероятни провали. Неизчислими са вредите по най-емблематичните здания в града с близо 1000-годишна история. В това число пострада и базиликата „ Сан Марко”.
„ Това е резултатът от климатичните промени “, разгласи кметът на Венеция Луиджи Брунаро, правейки обиколка из наводнения град.
Но има и нещо друго – освен това от климатичните промени и неудържимата мощност морската буря. Нагледен образец по какъв начин
неприятното инженерно планиране в композиция с алчността и некомпетентността
могат да трансфорат рецесията с климатичните промени в още по-страшен смут.
Да не бъдем наивни - венецианците епохи наред се борят с наводненията. Градът, който е ситуиран в плитка лагуна на ръба на Адриатическо море, кардинално е имал отбрана против бурите. Това са били блатни бариерни острови, наричани „ barene “.
Те са обособени още през XII век, когато с тях венецианците съумяват да задържат приливните талази. Освен това, когато започвали да строят нови здания, те ги изграждали върху стълбовете и основите на по-стари постройки. В резултат на това градът последователно ставал все по-висок и по-висок.
Но обстановката се трансформира през 60-е години на предишния век. Тогава стартира да се прокопава Canale dei Petroli - канал, който да обезпечи опция на петролните танкери да доближат до Порто Маргера. Това е дълбоководно пристанище покрай Венеция.
Плавателният канал трансформира динамичността в приливните и отливните талази в лагуната.
Дава опция на бурните талази от Адриатическо море да доближат по-бързо и по-надълбоко в града. Освен това форсира унищожаването на лагуната, защото уголемява входа й откъм морето. Това в допълнение усилва риска от високи приливни талази. И - внимание! - през последните години каналът е в допълнение уголемен и прокопан още по-надълбоко. С цел през него да минават и круизни кораби. И сантименталният град на Тициан и Джорджоне се трансформира в най-обикновен кичозен капан за туристи.
Да прибавим и изпомпването на подпочвени води за облекчаване на потребностите от питейна вода и за промишлени цели. Това е процедура освен във Венеция, само че и в доста други крайбрежни градове. И от десетилетия провокира потъването й.
Когато преди време бях във Венеция, с цел да събера малко повече информация за книгата си, отдадена на покачването на морското ниво - „ The Water Will Come” („ Водата ще настъпи”), разговарях с Пиерпаоло Кампострини, специалист по запазване на забележителностите в града. По думите му, изпомпването на подпочвени води било спряло и потъването на Венеция към този момент не било проблем.
Кампострини също така ми описа: „ В предишното Венеция нямаше проблеми с покачването на морското ниво. Ние просто строяхме града върху високи основи.
Дворецът, в който сме в този момент, е издигнат през XV век, а под него "лежи " замък от XIII век.
А какво е имало под него – единствено можем да гадаем. Някога не са изпитвали сантименти към предишното. Не са имали грижи и паники, че би трябвало да пазят старите здания. Просто са издигали нови на върха на старите. И по този начин градът непрестанно се е издигал. Но към този момент, естествено, не можем да продължим по същия метод. Сега имаме ограничавания, които ни се постановат поради запазването на културните полезности. Ние не желаеме да губим красивата ренесансова архитектура, която притежаваме. Събарянето и надграждането не са алтернатива. Трябва ни различен метод да я спасим. “
През 2003 година е учреден консорциум, в който влизат строителни и инженерни компании, имащи за задача да изградят бариери на входа на лагуната - защитна бариера пред Венеция. Консорциумът се назовава MOSE – акроним от MOdulo Sperimentale Elettromeccanico. Името му напълно съзнателно припомня на Мойсей - библейският воин, който разделя Червено море и превежда еврейския народ през него. Разработени са серия високотехнологични бариери, които би трябвало да лежат на дъното на лагуната. А когато стартира стихия, те би трябвало да се изпълнят с въздух, да се повдигнат нагоре и да изградят краткотрайна стена, която да отбрани града.
Идеята била MOSE да се трансформира в софтуерно знамение, упорит инженерен план, проявяващ по какъв начин прогресивно мислещите инженери и политиците могат да спасят едно от съкровищата на цивилизацията ни.
„ Едно „ Ферари” на морското дъно”!
Така бе наименуван MOSE от климатолога Пиер Велинга от университета във Вагенинген, Холандия. Това стана преди няколко години, по време на конференция във Венеция, на която и аз присъствах. Но не беше ясно дали думите му би трябвало да се одобряват за комплимент.
Макар и да е умно решение на инженерната мисъл, MOSE се оказа цялостен неуспех.
Подводните обвивки са корозирали, по пантите са се залепили миди. По време на тестванията преградите не се издигат над водата по този начин, както е планувано. От фотоси, направени с подводни дронове, се вижда, че и шлюзовете са ерозирали.
Това е „ антология на ужасите “, споделя италианският публицист Роберто Джовани, имайки поради осъществените пропуски по плана MOSE от страна на инженерите.
Проектът е изопачен и от корупционни измами, и от надвишени разноски.
През 2014 година, по разнообразни обвинявания, свързани с корупция и подкупи, са задържани 35 индивида - политици, бизнесмени и държавни чиновници. Сред тях е и някогашният губернатор на региона Венето Джанкарло Галан. Не би трябвало да се изненадваме -
цената на системата от бариери се е нараснала от 1.7 милиарда $ на повече от 6 милиарда $.
Трябваше да бъде приключена през 2011 година, само че в този момент, заради редицата пропуски, няма да проработи най-малко до 2022 година.
Но най-големият проблем на MOSE е, че бариерите бяха проектирани за друга действителност. Такъв свят към този момент не съществува. Нивата на морето се повишават и бариери ще би трябвало да се подвигат все по-често и по-често. Това е проблем, защото лагуната се нуждае от непрестанен продан с морето, в противоположен случай ще се трансформира в помийна яма (във Венеция множеството септични резервоари за отпадни води се изпразват таман в лагуната). Но още по-лошото е, че системата от бариери е основана, с цел да отбрани града при повишаване на морското ниво с към два фута (или 62 сантиметра), което някои учени считат, че може да се случи още през 2050 година След това 6-милиардното „ Ферари” на дъното на морето ще е изцяло неефикасно. Ако в миналото въобще проработи.
Венеция не я чака розово бъдеще.
След наводненията тази седмица най-вероятно ще се възобновят напъните да се нанесат краткотрайни „ поправки” от страна на инженерите.
Ще се повдигнат, да вземем за пример, водоустойчиви загради, които да спрат покачването на водата над равнището на някои от архитектурните съкровища в града.
Има проекти площад „ Сан Марко” да бъде издигнат няколко фута по-високо. Но в дълготраен проект единственият метод Венеция да бъде избавена, е да се построи такава стена, която за непрекъснато да я отдели от лагуната. Това ще убие живота в лагуната и ще трансформира града в самобитен „ Дисниленд” - тематичен парк, напълно откъснат от природата.
Печална орис за славно и историческо място като Венеция. Но за нещастието сме си отговорни ние. Ние сме тези, които причинихме този смут на личния си свят.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ