Защо мъжете и жените реагират различно на стреса, споделено от

Защо мъжете и дамите реагират друго на напрежението, споделено от професора по клинична медицина в Колумбийския университет доктор Мариан Дж. Легато в книгата „ Защо мъжете в никакъв случай не помнят, а дамите в никакъв случай не не помнят “ (в съавторство с Лаура Тъкър, Изд. AMG Publishing). 

The Conversation (Two Woman in an Interior) by Georges Lemmen (1865-1916)

Защо мъжете и дамите реагират друго на напрежението и за какво това е от голяма важност?

Тази разлика е от голямо значение. Всички знаем за връзки (или сме имали такива), които наподобяват солидни като канара, преди да се намесят редица дразнители и да ни притиснат, до момента в който ни спрат дъха. В последна сметка животът е стрес – днес повече от всеки път. Много модерни фамилии се борят с голямо напрежение. Тревожим се за персоналното си здраве, за тероризма, по какъв начин ще се грижим за остаряващите си родители, за децата си и тяхното бъдеще. Работим доста и почиваме малко, само че каквото и да вършим, край нас все дебне заплаха. Не спим и не спортуваме задоволително и по този начин оставяме телата си без нужните им запаси. Някои двойки претърпяват бурите – и в действителност, изпълнен с обич и схващане сътрудник може да е избавителния ни пояс. Защо тогава ни се коства, че стресът отчуждава множеството хора? След като работата ни е толкоз напрегната, за какво се караме за това, кой е оставил пастата за зъби отворена? Защо връзката, която е била като божествен остров преди, към този момент изцежда силите ни? Защо сътрудникът ни се коства в допълнение задължение, вместо леговище, където да се скрием от бурята? И за какво значимите събития, които претърпяваме дружно, ни костват толкоз доста, вместо да зареждат с сила близостта ни?

Вярвам, че и за това са виновни разликите посред ни. Стресът във всичките си проявления е друг за мъжете и дамите. През множеството време сме напрегнат по разнообразни аргументи и паниките на колегата ни се костват необясними и маловажни спрямо нашите лични. Начините, по които претърпяваме напрежението, са разнообразни и резултатите му – физически и психически – са полово характерни. Не е чудно, че тактиките, с които се борим с него, също не си наподобяват и постоянно точно това лежи в основата на многочислените спора сред нас.

Не би трябвало да е по този начин. Можем и би трябвало да сме един за различен най-близка опора, изключително когато сме напрегнат. Надявам се, че в случай че по-добре разбираме какво мисли, усеща и претърпява сътрудникът ни, когато е под стрес, ще можем да сме си взаимна опора против неизбежното външно напрежение, а не прословутата последната капка в чашата на търпението си.

Жените са под по-голямо напрежение от мъжете

Организацията за здраве и сигурност на работното място във Англия е провела изследване за 2003-2004 година, съгласно което над половин милион души считат, че напрежението в работата им е толкоз огромно, че ги разболява. Проучването „ Стрес и здраве на работното място “, още веднъж извършено във Англия, сочи, че съвсем всеки пети счита, че работата му е прекомерно стресираща. Допитване до над хиляда души, направено от Националната организация на потребителите в Съединени американски щати през 2003 година, установи, че като цяло американците са мощно уплашени. 39% от запитаните споделят, че работата е източник на доста напрежение в живота им; съгласно 30% това е семейството; за 10% – здравето; а съгласно 9% – икономиката. (При множеството хора, които познавам, нормално работят и четирите фактора плюс още няколко други.) По-младите са по-стресирани от по-възрастните, което е забавно (и съгласно мен – малко тъжно), само че се впечатлих повече от забележителното разделяне на резултатите съгласно пола. Много повече дами, в сравнение с мъже, оповестяват за проблеми и стрес. 84% от представителките на нежния пол в съпоставяне със 76% от актуалните адамовци признават, че са по-напрегнати, в сравнение с би им се желало.

Причините за напрежението при двата пола също се различавали доста. 48% от мъжете и 32% от дамите се тревожат за работата си, а 37% от дамите и 21% от мъжете се тормозят за фамилията си. Има милиони теории за това за какво дамите са по-стресирани от мощните си половинки. Подозирам, че това значително се дължи на многото функции, които извършват. Жените, които познавам, към момента считат, че носят по-голяма отговорност за децата и дома си, без значение по какъв брой часа дневно са на работа. Ако системата се обърка – например детегледачката се разболее или мазето прокапе – се намесва дамата. Изглежда, многото ни функции имат и преимущества – жените, които работят и имат фамилии, изпитват по-малко напрежение, когато се случи нещо и на двете места – но пък не им остава задоволително време за отмора и безучастие, от които тялото и мозъкът ни се нуждаят, с цел да се възстановят. 

Този дисбаланс взема огромни жертви от физическото и прочувственото ни здраве. Според същото допитване на Националната организация на потребителите в Съединени американски щати вероятността дамите да страдат от главоболие в следствие от стрес е по-голямо в сравнение с при мъжете. По-важното обаче е, че те са два пъти по-податливи на депресии от представителите на мощния пол – наистина притеснителна статистика. Учени като доктор Кенет Кендъл, който учи разнополовите близнаци в Универистета на Вирджиния, дават следното пояснение на този феномен: въпреки напрежението да има депресиращ резултат върху всички, дамите са по-податливи, когато са изложени на доста по-малък стрес.

Какво се случва, когато сме под стрес?

Когато човешките същества изпитват напрежение (психологическо или физическо, както когато страдаме или сме болни), произвеждаме редица хормони, които оказват помощ на тялото ни да го преодолее. Освобождаваме адреналин, който въздейства на усещанията ни, по тази причина се усещаме дистанцирани от всичко в близост и ни се коства, че всичко се случва на забавени обороти. В същото време внезапно се покачва кръвното ни налягане, по тази причина сърцето ни като че ли ще изскочи от гърдите, задъхваме се и дишането ни става учестено, а сетивата ни се изострят (поради което някоя миризма или ослепителен цвят могат да върнат загатна за паниката по-късно). Освобождаваме и кортизол – хормона на напрежението. Една от главните му функционалности е да контролира кръвната захар. Когато се освобождава в стресови обстановки, той кара тялото ви да влага повече сила в кръвообращението и по-малко – в работата на клетките. Регулирането на кръвната захар изяснява за какво забравяме да ядем, когато сме напрегнат, и за какво доста хора, които непрекъснато са под стрес, са с наднормено тегло. Тялото им непрестанно се пробва да модулира силата си съгласно пиковете и спадовете на кръвната захар, които са резултат от въздействието на кортизола.

Малко кортизол е доста потребен. Помага на тялото да посрещне предизвикването на стресовия фактор. Но доста кортизол – нивата при непрекъснат стрес – ни омаломощава. Той се прикрепя към клетките на имунната система, затруднявайки нормалната им функционалност и отслабвайки имунитета ни, при което ставаме уязвими на инфекции и заболявания. Учени от Държавния университет в Охайо разкрили, че стресови фактори като иден изпит да вземем за пример забавят зарастването на рани в устата на студентите и че дами, които се грижат за роднина с Алцхаймер оздравяват по-бавно от дами на същата възраст, които нямат такава отговорност.

Не е небивалица чувството, че когато сте пренапрегнати, сте по-податливи на заболявания. Пренатоварената ви имунна система не може да посрещне спомагателното предизвикателство, което някой вирус или зараза ви слагат. За първи път от доста време се разболях от грип, когато майка ми умря, въпреки съответно да се бях ваксинирала. И като в никакъв случай се възстановявах седмици наред.

Как се оправяме и какво става, когато не успеем?

Макар дамите да се стресират повече и да са по-склонни да изпадат в меланхолия, те са по-устойчиви на напрежение от мъжете. Вероятно това се дължи на по-голямото количество сиво вещество в префронталната част на мозъка, което работи като „ буфер “ и ги защищава. Освен това естрогенът обезврежда пагубния резултат на някои стресови фактори върху нервните кафези. Това евентуално изяснява за какво дамите развиват заболявания като шизофренията по-късно от мъжете, за какво дамите реагират по-бързо от мъжете на дребни дози антипсихотични лекарства и за какво при тях се демонстрират разнообразни странични резултати от тези медикаменти. (Естрогенът и прогестеронът имат значимо влияние върху преправянето на някои лекарства в черния дроб.) Това евентуално е и повода дамите да резервират по-добре интелектуалните си качества и функционалности с възрастта.

Механизмите за справяне със напрежението при двата пола също са доста по-различни. Мъжете, както добре ни е известно, „ остават уединено “, вследствие на което доста по-голям % от тях страдат от стресови разстройства. Така да вземем за пример вероятността от високо кръвно налягане и корист с алкохол и опиати е доста по-голяма при мъжете. За разлика от тях дамите се оправят със напрежението, като търсят другарство с други хора, изключително други дами. Те се сближават, споделят проблемите си и търсят помощ. Това освен им оказва помощ да преодолеят непосредствената опасност, само че и ги пази от разрушителните последствия от напрежението по принцип.

Изключителното проучване, от което се роди това изобретение, е извършено от доктор Лаура Казън Клайн и доктор Щели Тейлър от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Те забелязали, че дамите напрегнат идвали в лабораторията, вършели си работата и споделяли проблемите си с други дами, до момента в който мъжете се изолирали. Тъй като съвсем всички проучвания на напрежението са били провеждани с мъже, този феномен не се загатва в научната литература, която се концентрира единствено върху реакцията „ бий се или бягай “ пред лицето на опасност – решението дали да се изправиш против нея, или да се спасиш с бягство.

Когато дамите са изправени пред заплаха, зареждат нервната си система с химични субстанции, от които ще се нуждаят за борба или бягство: адреналин, норадреналин и кортизол. Зениците им се уголемяват, дишането им се учестява и кръвта се отдръпва от храносмилателните органи и изпълва ръцете и краката им, ако се наложи да бягат. Рефлексите им се изострят, а чувството им за болежка понижава. Жените имат всичко това разполагаем, само че нормално не го употребяват. Защо ли? Защото, когато имаш поколение, нито борбата, нито бягството са добър избор. Ако се биеш, рискуваш да те ранят и да не можеш да се грижиш за детето си. Ако побегнеш, ще се отдалечиш от вкъщи и подкрепленията си като прочут ресурс от храна и вода, а всеки, който е пътувал с дете, знае, че е мъчно просто да спреш такси, камо ли да избягаш, в случай че незабавно се постанова. Така че дамите се пригодили към обстановката си, като развили друга реакция, която доктор Тейлър назовава „ грижи се и се сприятелявай “.

Когато жена е подложена на стрес, равнището на окситоцина й се повишава. Това освен я успокоява, само че я подтиква да потърси помощ под формата на доближаване с други хора, изключително дами. Шансът да отбрани децата си е доста по-голям, в случай че има достъп до спомагателни запаси – независимо дали храна, пари, детски градини или физическа отбрана. Тестостеронът, както ви е известно, противодейства на окситоцина. Това изяснява за какво мъжете реагират по толкоз друг метод на заплаха и опасност.

Когато прочетох за „ грижи се и се сприятелявай “, незабавно се сетих за една преживелица. Един следобяд телефонът ми иззвъня, когато подвигнах слушалката чух толкоз дълбоки хлипове, че помислих, че насреща е човек с дихателни проблеми. В последна сметка разпознах гласа на моя добра другарка. Когато най-сетне се успокои задоволително, с цел да приказва, Стейси ми описа, че брачният партньор й се заразил с полово излъчена болест от някаква жена, с която спал по време на командировка. Отговорих й с допустимо най-утешителните думи, за които се сетих в тази ситуация: „ Само кажи и незабавно ще дойда да те взема. Двете с дребната Емили можете да останете у нас, колкото е належащо. Имаме всичко, от което се нуждаеш. “ Тя с признателност ми отхвърли, поговорихме още малко и взехме решение рано на другата заран да пристигна в лабораторията и да си направи тест за полово излъчени заболявания. На вечеря споделих случилото се с нея с мъжа, с който излизах тогава. Той не се учуди на изневярата, само че откровено се удиви на решението на Стейси да се обърне към друга жена. Заяви, че мъж в никакъв случай не би се обадил на различен в разгара на някоя рецесия, както направи моята другарка. „ Не мога да си показва, че ще се обадя на различен човек, когато рева толкоз мощно, че не мога да вдишвам. Немислимо е за мен “, сподели той.

Коментарът му блуждаеше в съзнанието ми, до момента в който прочетох откритието на доктор Тейлър. Стейси не ми се обади, с цел да й помогна да реши какво да прави с брака си, с цел да обсъдим какво е предиздвикало брачният партньор й да изневери или с цел да ми се оплаква от затрудненията вследствие на безотговорното му държание (разбира се, по-късно водихме доста сходни разговори). Не се обади и с цел да „ побъбрим ”; позвъняването й действително бе незабавно. Когато го описах на приятеля си, споделих, че се почувствах като оператор на телефон на доверието.

Смятам, че позвъняването на Стейси бе действителен образец за това по какъв начин дамите се „ грижат и сприятеляват “. Изправена пред опасност, тя потърси друга жена. И без да съзнавам (отвърнах й с първото, което ми пристигна мислено, евентуално това, което най-вече ще желая да чуя, в случай че съм на нейно място), аз изпълних своята част от уравнението „ грижи се и се сприятелявай “, като я уверих, че може да разчита на мен за отбрана и заслон за себе си и бебето си. Ако питате мен, „ грижи се и се сприятелявай “ е превъзходен образец за изгодите, които ще пожънем, в случай че отделим време и сили да подложим на подозрение изводите, до които сме достигнали след опити най-вече с мъже. След като знам за този феномен, виждам взаимоотношенията сред дамите в напълно друга светлина. Навсякъде към мен дами се сприятеляват с дами и разбирам какъв брой добра тактика за справяне със напрежението е това.

Така че моят съвет към дамите, изключително към тези, които са напрегнат, е: грижете се и се сприятелявайте! Защото въпреки да е правилно, че естественият ни инстинкт е да се сближаваме с други дами, това по никакъв начин не е елементарно в актуалния живот. Помислете си какъв брой по-различен щеше да е животът ви, в случай че живеехте с няколко разнообразни дами. Не ви ли се готви довечера? Имате ли потребност някой да ви анулира в грижите за болното ви бебе? Искате ли да почетете дадена книга, която подхожда на настроението ви довечера? Тези удоволствия са съвсем забравени, откакто към този момент не живеем в общо жилище дружно с роднините си. Освен това прекалено много задания лишават от времето ни и става все по-трудно да сътворяваме връзките, от които имаме потребност. Но еволюцията ни е дарила с тази евентуално чудодейна способност; остава единствено да я използваме.

Животът е сложен, само че става по-лесен, в случай че получите помощ. Моя другарка, която неотдавна роди, ме попита дали може да се отбие у нас в неделя следобяд, с цел да ми върне една касета. Когато пристигна, забелязах, че е на края на силите си. Настоях да ми остави бебето за един час, до момента в който пийне чаша кафе (сама) и прочете вестника. Когато се върна, беше отпочинала и прекарахме отлично.

Гледам по какъв начин студентки по медицина се борят сами, когато образованието и прочувственото им здраве ще завоюват доста, в случай че учат на групи. Виждам и приятелките си (и себе си дори) да анулират срещи за вечеря със остарели другари, когато би трябвало да се погрижат за другите си отговорности. Специално дамите са доста склонни да пресечен всички външни връзки, когато са влюбени в някой мъж. Как ще отделиш време за ранен обяд със старите си приятелки в неделя, когато от самото начало се взираш в очите му? Подобно държание е не просто жестоко, само че и недалновидно. Приятелите ви могат да са факторът, който да реши дали ще се справите добре с живота си, или ще потънете в меланхолия. Така че се грижете добре за тях.

Мъжете, може би тъй като избират сами да носят товара на проблемите си, са доста по-податливи на високо кръвно налягане и корист с алкохол или опиати. Добре ще им се отрази да споделят борбите си с другари – мъже или дами – както вършим ние. Много по-здравословно е. Поддържането на другарства, които облекчават резултата от напрежението, е също толкоз значима част от грижите за себе си, колкото и постоянното миене на зъби и профилактичните лекарски прегледи. Може да ни се помогне; единствено би трябвало да помолим. Нека подновим обществените и фамилни мрежи от взаимоотношения, които са най-ценните ни бранители от напрежението. Иначе рискуваме да изпаднем в меланхолия.

Из: „ Защо мъжете в никакъв случай не помнят, а дамите в никакъв случай не не помнят “, Д-р Мариан Дж. Легато и Лаура Тъкър, изд. AMG Publishing
Картина: The Conversation (Two Woman in an Interior) by Georges Lemmen (1865-1916)