Анастас Пунев, доктор по право: Конституцията принадлежи на живите, не на мъртвите
Защо Конституцията е толкоз значима и доколко подсигурява тя нашите права? И не е ли заложена в нейния произход концепцията, че свободата в действителност е имагинерно разбиране? Това са единствено част от тематиките, които обсъдихме с прависта Анастас Пунев, който се постара думите му да не звучат прекомерно изсъхнало и постоянно неясно за простосмъртните, както сме привикнали от други негови сътрудници.
Какво в действителност е Конституцията и за какво тя е толкоз значима в действителност?
В механически смисъл Конституцията е закон, който служи като коректив на елементарните закони и ни пази ненапълно от техните неточности. Но Конституцията е и най-близкото нещо до публичен контракт, с което разполагаме. Съгласието да живеем дружно като общественост при избрани правила се формулира най-ясно точно в този документ и то малко или доста разграничава страните от териториите, които в правото назоваваме „ сговор на картографи ”. Не на последно място, Конституцията е доста значим маркер за историческото развиване на един народ.
Как се промени генерално Конституцията през десетилетията? Доколко е непокътнат духът на Търновската? Търновската конституция е суспендирана след едвам две години (макар и след това да е възстановена), тъй че може да кажем, че през годините е непокътнат само духът да... не се съблюдава Конституцията. Връщам се на предходния въпрос – Конституцията е значима, тъй като дава доста скъпи поучения за политическата ни история, стига да желаеме да прогледнем за тях. В случая с Търновската конституция – илюзията, че един комплициран народ може да борави със свободата си пет века по-късно, катастрофира мигновено, без значение от просвещенската религия в разсъдъка, пронизваща този искрено демократичен за времето си документ.
На първо място, устройството на страната постанова едни тематики да са по-важни от други. Във федерални страни като Съединени американски щати и Германия отношението сред централната власт и обособената районна единица е обект на доста подробни ангажименти, до момента в който у нас сходен проблем няма. Друго допустимо разграничаване е на по-бъбриви и по-обрани Конституции – в това отношение българският главен закон подсигурява на практика всички основни самостоятелни права. Като цяло настоящата Конституция от 1991 година е добра и макар някои свои дефицити е мъчно да бъде упреквана в тежки недъзи, само че миналите 30 години демонстрират както склонността на законодателя да я заобикаля, по този начин и неналичието на задоволително добър надзор за спазването й от Конституционния съд, нашумял с не едно и две противоречиви решения.
В тази връзка Конституцията не е ли по-скоро едно несъгласие? От една страна дефинира границите на човешката независимост в едно общество, само че от друга също слага граници?Това несъгласие не е присъщо единствено на Конституцията, а на цялото право – желаеме да сме свободни, само че свободата ни може да бъде обезпечена единствено от другите хора, от които желаеме да сме свободни. По тази причина най-големият подстрекател на Американската конституция – Джон Лок, обръща внимание, че връзките сред народа и властта са по-скоро договорни. Както при всяка договорка, основно е да има ясно изразено единодушие и взаимна изгода за двете страни, като жителите отстъпваме само някои свои права, без които може да живеем, за сметка на отбраната на други, по-ценни (като правото на собственост), от страната.
Във връзка с горния въпрос – до каква степен в едно демократично общество човек може да се усеща свободен? Постоянно имаме ограничавания, санкции, управляват ни и т.н?На този въпрос би трябвало да отговори първо логиката на психиката, а по-късно още няколко науки, преди да стигнем до правото. Но като правист мога да кажа, че е лъжливо да чакаме възприятието за независимост да се пръкне от общуването с страната. За мен страната придобива смисъл само в доктрина като тази на Лок – нужното зло, с което се постанова да влезем в прагматични връзки за групова полза. Колкото до свободата, тя може да бъде открита в частния живот.
Американската конституция е посочена като сантиментален документ - всички са равни. Каква е истината, не се ли преекспонира прекомерно доста тази концепция за тъждество и приятелство – извънредно надалеч от действителността?Преекспонира се, защото не се схваща подтекстът на това изречение на Джеферсън. Няма нищо сантиментално да се приказва за тъждество сред хората, когато множеството татковци създатели на Щатите са били робовладелци, несъмнено. Идеята на Джеферсън се основава не на самостоятелната независимост, както в този момент си мислим, а на правото на американците като колектив да имат своя лична равноценна страна. Това право прочее също се поражда поради несбъднат контракт – в тази ситуация с английския крал Джордж III. Колкото до сантименталната концепция – прибирам се към тезата ми, че Конституцията е документ, в който се приказва и за бъдещето, тъй че не е по никакъв начин необичайно или неприятно да има романтика, стига да не докара до доверчивост, изключително при формулиране на задачите. Първата френска Конституция, която е цялостна с гръмки изречения за равенството и братството, претърпява към година, до момента в който американската, сякаш основана за краткотрайно прилагане, е към момента настояща.
Какво е мнението ви за препоръчаните в този момент промени в Конституцията? Дали в действителност някои от тях са стойностни или са по-скоро подбудени от „ злобата на деня ”? Проблемът е, че няма по какъв начин да имаме вяра даже на стойностните хрумвания, тъй като волята на държавното управление да ги предложи, с цел да не сдаде властта, е транспарантна – прочее превъзходен тактически ход от политическа позиция. Сега всеки наблюдател има своя звезден късмет да каже какво мисли по въпроса, тъй че чакам равнището на екзотика да се вдигне. Отвъд обстоятелството, че Конституция не се предлага като изненада за цялото общество в пика на политическа рецесия, както и неналичието на експерти (поне при управляващите) за сходно начинание, ще кажа, че има миш-маш от всичко – смислени хрумвания като намаляването на мандатите на „ тримата огромни “ (главния прокурор, ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд), забавни хрумвания с рискова липса на елементи като директната конституционна тъжба, както и откровени нелепости. Но всяко разискване на тези тематики е безплодно, по този начин или другояче – ясно е, че планът няма да събере гласове за привикване на Велико национално заседание и че няма да го забележим повече в никакъв случай.
Бившият парламентарен арбитър Благовест Пунев твърди, че не е хубаво да се понижава броя на депутатите (десетилетия горещо дискутирана тема), заради заплаха от прекален лобизъм. Какво е вашето мнение?Аргументът за по-ниска цена на купения глас е верен, само че би трябвало да се съобразят и други фактори. В момента има задоволително парламентарна работа за 240 депутати, само че те не я правят по една или друга причина. Същевременно няма по какъв начин да се спори с аритметиката – 240 депутати са планувани при по-различна демографска картина, а дословната липса на хора води до все по-слабо посланичество, изключително в по-малките регионални центрове, които са напряко феодализирани. Натрупването на тези причини води до извод, че намаляването на депутати не е толкоз неприятна мярка, в случай че има разбор на разнообразни разновидности и в случай че е комбинирано с преизчисляване на сегашните изборни региони. Със сигурност има доста по-конкретна и наложителна работа в посока изборно законодателство – най-много посредством изтриване на мъртвите души от описите, въвеждане на електронно и машинно гласоподаване, както и замесване на българската диаспора в гласуването посредством основаване на обособен изборен регион „ Чужбина “.
Какво бихте трансформирали вие в Конституцията, в случай че имахте властта да го извършите?
Част от концепциите съм споделил в този текст. Накратко – без да считам някоя от тези промени за изключително революционна или гарантираща триумф, належащо е правосъдната система да спре да се кадрува от политици и професионалната общественост да има решаващо болшинство в нея. Смятам, че нито един член на Висш съдебен съвет не следва да бъде избиран, в случай че не се употребява с доверие измежду магистратите, които най-добре познават своя човешки материал.
По отношение на прокуратурата не съм последовател на бомбастичните упования по какъв начин ще сменим някакъв текст, бил той и в Конституцията, и внезапно ще решим проблемите с манталитета, само че пътят би трябвало да е към по-ясна отговорност на обособения прокурор и надлежно по-голяма независимост от началника в йерархията.
Извън тематиката за правосъдната система считам за належащо да се върви към по-силна децентрализация на общините, с цел да ръководят локалния живот по-качествено. Като цяло за мен са добре пристигнали всевъзможни ограничения за по-голяма независимост на самостоятелно и комунално равнище. Безграничният популизъм на държавните управления пък ме кара да си бленувам за конституционно закрепена фискална дисциплинираност, при която да вземем за пример не може да се надвишава несъмнено равнище на бюджетен недостиг.
Анастас Пунев е юрист и лекар по право, основен помощник в Софийския университет „ Климент Охридски “, създател на изявления по разнообразни въпроси на правото. Участва в превода и редакцията на „ Сборник с определени решения на Федералния парламентарен съд на Германия ” (2019).
Какво в действителност е Конституцията и за какво тя е толкоз значима в действителност?
В механически смисъл Конституцията е закон, който служи като коректив на елементарните закони и ни пази ненапълно от техните неточности. Но Конституцията е и най-близкото нещо до публичен контракт, с което разполагаме. Съгласието да живеем дружно като общественост при избрани правила се формулира най-ясно точно в този документ и то малко или доста разграничава страните от териториите, които в правото назоваваме „ сговор на картографи ”. Не на последно място, Конституцията е доста значим маркер за историческото развиване на един народ.
Как се промени генерално Конституцията през десетилетията? Доколко е непокътнат духът на Търновската? Търновската конституция е суспендирана след едвам две години (макар и след това да е възстановена), тъй че може да кажем, че през годините е непокътнат само духът да... не се съблюдава Конституцията. Връщам се на предходния въпрос – Конституцията е значима, тъй като дава доста скъпи поучения за политическата ни история, стига да желаеме да прогледнем за тях. В случая с Търновската конституция – илюзията, че един комплициран народ може да борави със свободата си пет века по-късно, катастрофира мигновено, без значение от просвещенската религия в разсъдъка, пронизваща този искрено демократичен за времето си документ.
Още през XVIII век Джеферсън планува, че нормалният живот на една Конституция ще бъде към 20 години, тъй като тя принадлежи на живите, а не на мъртвите. Прогнозата му се оказва поразително точна – в действителност статистиката демонстрира, че междинният живот на конституциите по света е тъкмо толкоз. Накратко – Конституцията се трансформира съгласно хората повече, в сравнение с противоположното.Конституцията е основният закон, само че в действителност той не се ли написа от мощните на деня? За образец Конституцията по време на комунистическия режим?В България има едно разбъркване на понятията за политическо и партийно, т.е. в случай че кажем, че обещано решение е политическо, зад него надали не надничат конюнктурните ползи на парламентарно показаните партии. В реалност законодателните решения постоянно са политически (освен в случай че не се преписват европейски наставления за минималното количество светлина за бозаещите прасета), а в тази ситуация с Конституцията това доближава своя връх – никой различен акт на държавната власт не е изпълнен с толкоз доста ценностни изказвания. Затова и в случай че суверенът бъде обран перфидно благодарение на някой „ елементарен “ закон, признат в седмицата сред Коледа и Нова година, това може да мине, само че по-трудно ще мине, в случай че в Конституцията запишат, че може да има еднополови бракове или че не сме обществена страна. Причината е, че за разлика от други закони, в Конституцията има най-малко рекламация да се приказва от името на всички, а и ролята й е освен да урежда сегашното, само че и да дава обещание несъмнено трайно бъдеще, което постанова въвличането на по-широки групи от жители.
Създателите на социалистическите конституции също са го знаели и по тази причина Съветската конституция подсигурява независимост на словото и печата, въпреки че на процедура не е имало нищо сходно. Да, всеки закон в последна сметка е един цинично волунтаристичен акт, само че при Конституцията в най-голяма степен е непокътната гражданската непоносимост към пакостите на властта.Вие сте осведомен с конституционното право на други страни и изключително на Германия. Какви са приликите и разликите сред нашата Конституция и тази на другите страни?
На първо място, устройството на страната постанова едни тематики да са по-важни от други. Във федерални страни като Съединени американски щати и Германия отношението сред централната власт и обособената районна единица е обект на доста подробни ангажименти, до момента в който у нас сходен проблем няма. Друго допустимо разграничаване е на по-бъбриви и по-обрани Конституции – в това отношение българският главен закон подсигурява на практика всички основни самостоятелни права. Като цяло настоящата Конституция от 1991 година е добра и макар някои свои дефицити е мъчно да бъде упреквана в тежки недъзи, само че миналите 30 години демонстрират както склонността на законодателя да я заобикаля, по този начин и неналичието на задоволително добър надзор за спазването й от Конституционния съд, нашумял с не едно и две противоречиви решения.
В тази връзка Конституцията не е ли по-скоро едно несъгласие? От една страна дефинира границите на човешката независимост в едно общество, само че от друга също слага граници?Това несъгласие не е присъщо единствено на Конституцията, а на цялото право – желаеме да сме свободни, само че свободата ни може да бъде обезпечена единствено от другите хора, от които желаеме да сме свободни. По тази причина най-големият подстрекател на Американската конституция – Джон Лок, обръща внимание, че връзките сред народа и властта са по-скоро договорни. Както при всяка договорка, основно е да има ясно изразено единодушие и взаимна изгода за двете страни, като жителите отстъпваме само някои свои права, без които може да живеем, за сметка на отбраната на други, по-ценни (като правото на собственост), от страната.
Проблемът с несъгласието се появява, когато обществото не може да реши вярно тежестта на своите права, както и границите на държавната интервенция. Това се видя доста ясно напролет, когато на крилете на пандемията някои страни се пробваха да изкривят публичния контракт, като лимитират самостоятелни права – постоянно изцяло несъразмерно, само че все пак официално законно.Затова в теорията се приказва за „ фактическа Конституция “ – това, което не е писано в текста на Конституцията, само че все пак дава отговор на действителните взаимоотношения сред жители и страна. Тъжната равносметка е, че макар изобилния азбучник от права по закон, в България те всеобщо не се познават и пазят, а Стокхолмският синдром към страната, която ще „ даде “, напълно не си е отишъл.
Във връзка с горния въпрос – до каква степен в едно демократично общество човек може да се усеща свободен? Постоянно имаме ограничавания, санкции, управляват ни и т.н?На този въпрос би трябвало да отговори първо логиката на психиката, а по-късно още няколко науки, преди да стигнем до правото. Но като правист мога да кажа, че е лъжливо да чакаме възприятието за независимост да се пръкне от общуването с страната. За мен страната придобива смисъл само в доктрина като тази на Лок – нужното зло, с което се постанова да влезем в прагматични връзки за групова полза. Колкото до свободата, тя може да бъде открита в частния живот.
Американската конституция е посочена като сантиментален документ - всички са равни. Каква е истината, не се ли преекспонира прекомерно доста тази концепция за тъждество и приятелство – извънредно надалеч от действителността?Преекспонира се, защото не се схваща подтекстът на това изречение на Джеферсън. Няма нищо сантиментално да се приказва за тъждество сред хората, когато множеството татковци създатели на Щатите са били робовладелци, несъмнено. Идеята на Джеферсън се основава не на самостоятелната независимост, както в този момент си мислим, а на правото на американците като колектив да имат своя лична равноценна страна. Това право прочее също се поражда поради несбъднат контракт – в тази ситуация с английския крал Джордж III. Колкото до сантименталната концепция – прибирам се към тезата ми, че Конституцията е документ, в който се приказва и за бъдещето, тъй че не е по никакъв начин необичайно или неприятно да има романтика, стига да не докара до доверчивост, изключително при формулиране на задачите. Първата френска Конституция, която е цялостна с гръмки изречения за равенството и братството, претърпява към година, до момента в който американската, сякаш основана за краткотрайно прилагане, е към момента настояща.
Какво е мнението ви за препоръчаните в този момент промени в Конституцията? Дали в действителност някои от тях са стойностни или са по-скоро подбудени от „ злобата на деня ”? Проблемът е, че няма по какъв начин да имаме вяра даже на стойностните хрумвания, тъй като волята на държавното управление да ги предложи, с цел да не сдаде властта, е транспарантна – прочее превъзходен тактически ход от политическа позиция. Сега всеки наблюдател има своя звезден късмет да каже какво мисли по въпроса, тъй че чакам равнището на екзотика да се вдигне. Отвъд обстоятелството, че Конституция не се предлага като изненада за цялото общество в пика на политическа рецесия, както и неналичието на експерти (поне при управляващите) за сходно начинание, ще кажа, че има миш-маш от всичко – смислени хрумвания като намаляването на мандатите на „ тримата огромни “ (главния прокурор, ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд), забавни хрумвания с рискова липса на елементи като директната конституционна тъжба, както и откровени нелепости. Но всяко разискване на тези тематики е безплодно, по този начин или другояче – ясно е, че планът няма да събере гласове за привикване на Велико национално заседание и че няма да го забележим повече в никакъв случай.
Бившият парламентарен арбитър Благовест Пунев твърди, че не е хубаво да се понижава броя на депутатите (десетилетия горещо дискутирана тема), заради заплаха от прекален лобизъм. Какво е вашето мнение?Аргументът за по-ниска цена на купения глас е верен, само че би трябвало да се съобразят и други фактори. В момента има задоволително парламентарна работа за 240 депутати, само че те не я правят по една или друга причина. Същевременно няма по какъв начин да се спори с аритметиката – 240 депутати са планувани при по-различна демографска картина, а дословната липса на хора води до все по-слабо посланичество, изключително в по-малките регионални центрове, които са напряко феодализирани. Натрупването на тези причини води до извод, че намаляването на депутати не е толкоз неприятна мярка, в случай че има разбор на разнообразни разновидности и в случай че е комбинирано с преизчисляване на сегашните изборни региони. Със сигурност има доста по-конкретна и наложителна работа в посока изборно законодателство – най-много посредством изтриване на мъртвите души от описите, въвеждане на електронно и машинно гласоподаване, както и замесване на българската диаспора в гласуването посредством основаване на обособен изборен регион „ Чужбина “.
Какво бихте трансформирали вие в Конституцията, в случай че имахте властта да го извършите?
Част от концепциите съм споделил в този текст. Накратко – без да считам някоя от тези промени за изключително революционна или гарантираща триумф, належащо е правосъдната система да спре да се кадрува от политици и професионалната общественост да има решаващо болшинство в нея. Смятам, че нито един член на Висш съдебен съвет не следва да бъде избиран, в случай че не се употребява с доверие измежду магистратите, които най-добре познават своя човешки материал.
По отношение на прокуратурата не съм последовател на бомбастичните упования по какъв начин ще сменим някакъв текст, бил той и в Конституцията, и внезапно ще решим проблемите с манталитета, само че пътят би трябвало да е към по-ясна отговорност на обособения прокурор и надлежно по-голяма независимост от началника в йерархията.
Извън тематиката за правосъдната система считам за належащо да се върви към по-силна децентрализация на общините, с цел да ръководят локалния живот по-качествено. Като цяло за мен са добре пристигнали всевъзможни ограничения за по-голяма независимост на самостоятелно и комунално равнище. Безграничният популизъм на държавните управления пък ме кара да си бленувам за конституционно закрепена фискална дисциплинираност, при която да вземем за пример не може да се надвишава несъмнено равнище на бюджетен недостиг.
Анастас Пунев е юрист и лекар по право, основен помощник в Софийския университет „ Климент Охридски “, създател на изявления по разнообразни въпроси на правото. Участва в превода и редакцията на „ Сборник с определени решения на Федералния парламентарен съд на Германия ” (2019).
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ