Защо изтеглянето на американските войски от Сирия е лоша новина

Защо изтеглянето на американските войски от Сирия е неприятна вест за Русия, проучва съветският всекидневник “Взгляд “.
Оттеглянето на американските войски от Сирия е добра вест за Доналд Тръмп. Най-накрая той стартира да следва политиката, която е заречен на някои свои избиратели-изолационисти, които откровено не схващат за какво военното наличие на Съединени американски щати в Сирия е належащо и за какво е належащо да се харчат пари за него (обаче, съдейки по изследвания на публичното мнение, това не беше разбрано освен от изолационистите, само че и от по-голямата част от американците). В името на демонстративната " стъпка обратно ", Тръмп не се упаши да се скара със мощно уважавания в страната военачалник Джеймс Матис, който подаде оставка незабавно откакто президентът изрази решението си за контингента в Сирия.
Оттеглянето на американските войски от Сирия е добра вест за самата Сирия, където (както и Москва) те акцентират ежеседмично: никой не е канил Съединени американски щати, те са незаконно на нейна територия, пробвайки се да оказват помощ за свалянето на изцяло законното държавно управление. Наистина, прекратяването на американските въздушни удари, от които локалното население е изключително наранено, е вероятност не на сегашното, а на бъдещето. Засега единствено две хиляди американски бойци ще изоставен Сирия в границите на два до три месеца. Но американската авиация ще остане в същите бази отвън Сирия, където е била ситуирана по-рано, и ще бъде подготвена да се причисли към спора когато и да е.
Оттеглянето на американските войски от Сирия е добра вест за тези, които биха желали общественото оскърбление на Вашингтон. Сега американските генерали се пробват да изградят " добра вест ", само че още от една или две години беше ясно, че Пентагонът не е постигнал задачите си в Сирия и не може да ги реализира. Подкрепата за " умерената съпротива " беше неуспех заради провалянето на тази съпротива, а Централно разузнавателно управление на САЩ, чиито оперативни чиновници набираха бойци на място, сякаш предадоха всички, които съумяха. След края на „ прочистването по Ефрат “ наличието на американците в страната беше позиционно стоене, което не можеше да се трансформира в нещо друго от открит боен спор с Русия, до момента в който нормалната прокси война не донесе никакви бонуси „ на фронта “.
Въпреки това, изказванията, че изтеглянето на американските байонети от Сирия е добра вест за Русия, за жалост, са прекомерно оптимистични. Дори макар обстоятелството, че в границите на обществените изявления съветските военни и дипломати утвърдиха хода на Вашингтон.
Първата причина е, че американските бойци отпътуват, само че Съединените щати остават - и вземат участие в прокси- война посредством непознати ръце благодарение на интриги, финансиране или доставки на оръжие и ще продължат да вземат участие. Няма никакви американци към Донбас, само че тяхната деструктивна и значима роля в украинския спор е явна., написа изданието
Коалицията, нормално наричана " проамериканска " в съветските медии, ще продължи да действа. Французите, се забъркаха в сирийския спор доста преди дейната интервенция на Вашингтон, не си отиват. Саудитска Арабия към момента се намира там със спътници от вида на Обединените арабски емирства (ОАЕ) - един от главните мотори на процеса на преразпределение на въздействие в Сирия. Само предишния месец имаше известия, че саудитците ще провиснал 100 милиона $ за продължение на сирийската си политика, още 50 ще бъдат дадени на Обединените арабски емирства, същото толкоз и на французите.
В същото време развиването на обстановката в района ще стане още по-непредсказуемо, т.е. избухливо. Очевидно Израел и, което е по-важно, Турция ще стартират по-агресивна политика. Между другото, в навечерието на подписването на заповедта за отдръпване на войските, Тръмп организира дълги телефонни договаряния с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган.
Основните разлики сред американците и турците в района са кюрдите (Башар Асад е еднообразно ненавиждан и от двете страни, само че в този момент Анкара се пробва да не декларира обществено това). Ако за Съединени американски щати, кюрдите са основният съдружник и сътрудник, за турците те са врагове. Самите кюрди играят само за себе си и е допустимо откакто американците изоставен, те да станат доста по-съгласни на съюз с Асад, който им беше препоръчан повече от един път. Това е добре, написа изданието.
Лошото е, че американците балансираха наличието на Турция, с други думи, турските войски бяха принудени непрестанно да се преценяват с тях, а в този момент Ердоган разшири опциите за разрушително творчество. Крехкото равновесие е нарушено и прекалено много в този момент зависи от това по какъв начин и дали Москва е в положение да сдържа турските упоритости, чиято съществена същина е да оформят забележителна част от Сирия като зона на своето безусловно въздействие.
Освен това от Москва зависи дали ще бъде допустимо да се запазят към момента оставащите центрове на тероризма в Сирия. Трябва да се разбере, че в провинция Идлиб, където са събрани групировки от всевъзможен тип, изтласкани от други региони на Сирия, към момента нищо не е ясно. Вече не е допустимо да се трансферира отговорността за възможната дестабилизация на Съединените щати. В най-хубавия случай ще се трансферира на Турция, защото Идлиб е нейната област на отговорност, само че Анкара и Вашингтон, противопоставящи се на интернационално равнище, са фундаментално разнообразни субекти. В световното измерение тежестта на тези участници е несравнима и с Турция Русия просто би трябвало да поддържа положителни връзки, което ненапълно стеснява полето за маневриране.
И последно. Докато американците участваха в Сирия посредством войски и оръжие, имаше тематика за договаряне. От много дълго време координацията към Сирия беше съвсем единственият канал за взаимоотношение сред Руската федерация и Съединени американски щати, от време на време продуктивно взаимоотношение. Колкото и американците да желаят да вкарат Русия в цялостна изолираност, те не могат да отрежат тази линия от контакти с Москва, цената на въпроса е прекомерно висока - рискът от открита война (която те обичат да назовават Трета международна война).
Според тайната, само че доста постоянно срещана позиция, опцията за договаряне с Вашингтон се трансформира в една от главните аргументи за въвеждането на съветския контингент в Сирия. Макар това да е единствено интрига надали е допустимо да се изключи изцяло този претекст. Ще отстъпим тук и ще се отстъпите там (например в Донбас) - това е много работещ способ, когато става въпрос за в действителност огромно опълчване на суперсили.
Както и да е, в този момент този прозорец от благоприятни условия се затвори - американците напущат играта и не възнамеряват да седят на обща сирийска маса. Това е разбираемо: те към този момент не чакат да завоюват в Сирия, в този момент техният интерес е да избави (ако е възможно) остатъците от въздействие " на сирийския фронт ", само че в това време да разпалят спора и да влагат в неговото утежняване. Тъй като не могат да бъдет победител и би трябвало да изоставен, те ще целят спорът да продължи много дълго и да изтощят съперника колкото е допустимо повече
Сега ще би трябвало Русия да се договаря не със Съединени американски щати, а с Турция, която няма какво да предложи в други области (например Донбас), само че като медиатор сред руснаците и американците, турците явно не са подобаващи. Израелците, да вземем за пример, са подобаващи, само че те желаят прекалено много, а способността на Русия да повлияе на Иран по подобен метод, че да осъществя даже половината от израелските стремежи, е лимитирана.
В кратковременен проект Русия получава район, в който политическо споразумяване на спора към този момент е почнало, само че постигането на в действителност дълготраен мир е въпрос за далечното бъдеще. Американците към този момент няма да се занимават с Русия непосредствено, само че ще усилят натиска си извън, налагайки " война на безсилие " и явно желаят Русия да затъне в сирийския пясък. В същото време политическата карта не е опростена, в противен случай, още веднъж ще стартира процесът на преразпределение на сферите на въздействие, чиито резултати са непредсказуеми, също толкоз непредсказуеми като турците и саудитите.
В същото време Москва ще би трябвало да реши къде да заложи и какви благоприятни условия има за офанзиви и отстъпки, защото в световен смисъл борбата със Съединени американски щати продължава. В случая със Сирия в този момент на процедура Русия няма няма какво да предложи на американците, тъй като американците сами не желаят нищо съответно от там. Освен, несъмнено, че Русия да губи след тях.