Защо е тази съпротива срещу еврото в България? Щели сме

Защо е тази опозиция против еврото в България? Щели сме да загубим суверенитета си, цените щели да скочат нагоре. Вярно ли е това? Проф. Ивайло Дичев за изгодите от еврото и за поуките от историята на българския лев.

Коментар от проф. Ивайло Дичев:

Да оставим политическите злоупотреби със страховете от еврото - с тях едни идеолози се борят за негативисткия и проруския електорати., което пък допуска малко антропология.

Парадоксалният боязън от еврото

Вижте парадокса. Еврото ни лишава суверенитета, прави ни подвластни от Франкфурт. Но дружно с това то развързва ръцете на нашето държавно управление, което ще употребява по-благоприятните условия на стабилната валута и ще задлъжнее като гърците. Как се съчетава страхът от загубване на суверенитета със страха от практикуването му? Не виждам друго допустимо пояснение, с изключение на неналичието на доверие в държавата. И в тази, и във всички нейни бъдещи превъплъщения. При едно такова състояние, несъмнено, няма какво да се прави, с изключение на да си доливаме ракията и да ругаем тв приемника.

Кой знае за какво не се наскърбяваме от това, че Хърватия, която влезе в Европейски Съюз след нас, се кани да се причисли към еврото една година по-рано - през януари 2023. А толкоз се обиждахме в други спортни дисциплини като Шенген или визи за Съединени американски щати. Някак самата тематика беше изключена от обществения ни спор - това, че балканската ни посестрима съумя да преодолее белезите на скорошната война и да провежда финансите си. Че видя интереса си от еврото като туристическа дестинация и блокира опитите на партия " Хърватски суверенисти " да провежда референдум по тематиката, където да изговорят всевъзможни нелепости.
Редакцията предлага
Гордостта на националистите от българския паричен суверенитет май се дължи на уроците по история, от които в главите ни остават борби и въстания, а не стопанска система и финанси. Откакто през 1880 е признат Законът за правото на рязане на монети, българският лев обезверено се мъчи да се стабилизира. Дълго време в страната циркулират рубли, османски лири и всевъзможни екзотични пари, а държавните разходи се считат в златни франкове. След злополуката на Голямата война го закачат за американския $, през 1933 - към френския франк, а при съюза с Хитлер го обезпечават с клирингови марки, които, естествено, го обвързват с германската икономика. Теорията за ограничавания суверенитет (Брежнев) във времето на социализма има и своя паричен израз: левът няма лично битие на международните финансови пазари.

Да прибавим и хроничната потребност на страната от заеми, които я слагат в тежка взаимозависимост от непознатите банки - френски, австрийски, немски. Заемите, които ѝ отпуска Съюз на съветските социалистически републики след Втората международна война и които целят да я откажат от американска поддръжка по проекта „ Маршал “, я приковават към неразвитата руска стопанска система, от която тя се задължава да купува съоръжение и каквото наредят.

Краткият интервал на „ независимост “ от външна настойчивост - когато скъсахме с рублата и още не бяхме се завързали за марката - беше белязан от пагубния мораториум на дълга при Луканов, многочислени банкрути на банки и галопираща инфлация, която през 1997 надвиши 300%. В последна сметка страната се отхвърли от гордия си валутен суверенитет и - както са правили и други слаби стопански системи по света - вкара валутен ръб, който и до през днешния ден връзва ръцете на държавните управления да печатат самоволно пари. Да влезем в еврото би означавало да получим право на глас в ръководството на тази обща валута, единствено че за нашите евроскептици интернационалното съдействие не е вид - или сме изцяло самостоятелни, или изцяло поробени.

Въпросът за цените

Един по-бабешки: да бъдат умножени по две наподобява най-логичното при лимитирани математически качества на страхуващите се. Всевъзможни образци се дават за това как цените скочили в една или друга страна, пък ти върви, че проверявай. Страховете се усилват поради инфлационната наклонност в последните месеци, предизвикана и от световното отпечатване на пари. Само че това е мотив в тъкмо противоположната посока: инфлация очевидно се случва и без евро, тя просто е детайл от стопанската система на модерния свят. Нещо повече: в края на предходната година в еврозоната инфлацията беше 5,2%, а в България - 6,3% и нагоре. Излиза, че еврото освен не я усилва, а даже я лимитира.

Инфлацията сама по себе си няма за какво да е проблем, в случай че напълно отмерено се подвигат цени и приходи. Струва ми се, че тя даже би била потребна за България, защото ще ни разреши да се приближим до европейските равнища на възнаграждение (преди години Унгария и Румъния направиха силови ходове в тази посока, като внезапно подвигнаха заплатите, които пък повлякоха цените).

Бедата е там, че инфлацията в никакъв случай не е равномерна - онези, които продават поскъпналите артикули, ще завоюват, а тези, които не продават нищо, като пенсионерите да вземем за пример, ще изгубят., заковали лихвения % покрай нулата. В тази вероятност инфлацията предвещава спорове, недоволства, митинги. Но с еврото всичко това няма да има връзка, с изключение на в популистката изразителност, несъмнено.

Проруските евроскептици обичат да развиват тезата за неизбежния завършек на Евросъюза, за неуспеха на общата валута и въобще за залеза на Запада, в жанр Шпенглер. Всякакви рецензии се чуха, изключително към гръцката рецесия, когато си дадохме сметка, че еврото няма министър, данъчна политика и същински механизми за надзор. А не говорихме ли същото за американските финанси при рецесията от 2008?

Да, но светът продължава да бъде доминиран от $ и еврото. Наистина: в стопанската система се появи нов мощен център в лицето на комунистически Китай, само че към този момент не виждаме неговият юан да се обрисува като парична опция, най-малко до момента в който не схване логиката на международната финансова система. Може би критиците на Съюза виждат опция да се закачим към някой по-стабилен международен състезател? Само че не го споделят, тъй като няма да звучи доста патриотично. Нито пък безапелационно.

Проф. Ивайло Дичев

Немалка роля в негативизма във връзка с еврото играе символиката. Това сме виждали и другаде: германците окайваха непоклатимата марка, французите - мислителите от своите красиви банкноти. Сигурно и за нашето левче ще ни е мъчително. Особено в случай че забравим за пладнешкия обир на паричната промяна от 1952 или тъжните опити да го обменяме на черно в долари, та да си купим дъвки от Кореком. Много хора свързват името му с националния знак - чувал съм да го извеждат от Левски. Истината е, че и левът, и румънската проливам произлизат от холандските „ лъвски “ талери (Leeuwendaalder), които циркулирали из района по османско време и върху които бил изобразен лъв.

Представете си единствено

При това еврото особено натъртва на символиката: на противоположната страна на монетите страните изобразяват свои значими знаци. Представете си единствено каква наслада ще бъде, когато в далечната португалска механа ви върнат монета със - и аз не знам? - силуета на Царевец, опакованата от Кристо Триумфална арка... Ако до тогава цифровата технология не е заличила сходни мотиви за прочувствен фетишизъм. На кредитната карта няма тържествени образи, още по-малко на мобилния (китайски) телефон, с който към този момент започнахме да плащаме. Или в четеца на зениците ни в супермаркета, който скоро ще регистрира какво сме пазарували. Пари ще колекционират нумизматите, а за нас ще остане гордостта, че сме част от най-мощното икономическо пространство на планетата.

*****

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.