33 млрд. евро: за да може Украйна да продължи да се защитава
Западните съдружници на Украйна желаят да обезпечат финансово страната, с цел да може тя да продължи да се отбранява против съветската експанзия. През 2024 година Киев ще се нуждае от 33 милиарда евро. Откъде ще дойдат тези пари?
Украинският президент Володимир Зеленски прикани западните съдружници на страната му да продължат да ѝ оказват помощ против съветския агресор и през 2024 година. Тази борба се нуждае и от финансиране. Европейските страни и Съединени американски щати подкрепят бюджета на Украйна със солидни суми, страната поучава и великодушна военна помощ - съдружниците обезпечават на Киев разнообразни оръжейни системи и муниции.
Украинският финансов министър Серхий Марченко разгласи пред " Форбс ", че през тази година страната му е получила 38 милиарда евро помощ за бюджета си. Нуждите за идната 2024 година той дефинира на 33 милиарда евро. Марченко е изключително угрижен за 2025 година, за която към момента няма поети дълготрайни финансови задължения.
Г7 изследва облагите от задграничните активи на Москва
Италианското председателство на Г7, групата на седемте водещи западни демокрации, и Европейският съюз работят, с цел да могат да поемат дълготрайни финансови задължения за украинския бюджет.
Италианската министър-председателка Джорджа Мелони ще ръководи Г7 през идната година. Тя към този момент разгласи, че желае да направи Украйна една от централните тематики на италианското председателство. Нейната поддръжка за Киев е безспорна. Но други десни или деснопопулистки европейски политици, да вземем за пример един Виктор Орбан, застават на страната на Русия. На последната среща на върха на Европейски Съюз в средата на декември унгарският министър председател наложи несъгласие на дълготрайния финансов пакет на Европейски Съюз за Украйна на обща стойност от 50 милиарда евро.
Активите са замразени, само че не и иззети
Италия желае да лобира пред Г7 (САЩ, Канада, Япония, Франция, Англия, Германия и Италия) за финансова помощ и военно съоръжение за Украйна. Дали и по какъв начин тъкмо приходите от замразените съветски активи в Европа могат да се употребяват за тази цел, остава противоречив въпрос.
Британският " Файненшъл таймс " заяви тази седмица, че Вашингтон упорства Г7 да показа проект за това по какъв начин могат да бъдат изтеглени облагите от активите на съветската Централна банка в чужбина, възлизащи на 300 милиарда евро. От тях 191 милиарда евро стоят замразени в клирингова банка в Белгия, само че все пак те носят доходи. Парите не са иззети в границите на глобите на Европейски Съюз против Русия, само че стоят замразени. Разбирай: тези активи към момента принадлежат на Москва.
Белгия се съгласи да трансферира на украинския финансов министър дължимия налог върху приходите от съветските финансови облаги. Но на последната среща на върха на Европейски Съюз редица страни, включително Германия, Франция и Италия, показаха правни и финансови опасения.
Някои от делегациите обявиха, че стабилността на общата валута - еврото - може да бъде застрашена, в случай че финансовите пазари дефинират Европейски Съюз като място за вложения, което не е безвредно. Самата Италия се притеснява от съветски наказания против личната ѝ промишленост.
Планът за евакуиране на съветските облаги в началото бе отритнат от Европейски Съюз. Сега обаче, поради натиска на Съединени американски щати, Г7 явно още веднъж ще го сложи на разискване. Очаква се специфичната среща на върха на Г7 да се организира към 24 февруари 2024 година. Съединени американски щати, Канада и Англия поддържат потреблението на съветските активи, намиращи се в чужбина.
50 милиарда евро от Европейски Съюз и без утвърждението на Унгария
Европейски Съюз работи върху модел за финансиране на Киев със сумата от 50 милиарда евро. Унгария не поддържа този ход. Европейската комисия желае да поеме уговорката да разпредели тази помощ на Украйна за идващите три години.
Ако другарски настроената към Русия Будапеща не бъде уверена да отстъпи на специфичната среща на върха на Европейски Съюз в Брюксел на 1 февруари, това не значи безусловно, че финансовият пакет няма да бъде разполагаем на Киев. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел даде това ясно да се разбере на конференция в средата на декември. " Парите ще дойдат, без значение по какъв метод, просто е по-сложно ", подчертаха и европейски дипломати, които сега работят по проект " Б ".
Заеми и помощ за Киев
Европейската комисия (ЕК) предложи дълготрайната " макроикономическа финансова помощ " за Украйна да бъде насочвана през постоянния бюджет на Европейски Съюз. Този модел към този момент бе употребен през тази година за отпущането на общо 18 милиарда евро на месечни вноски.
Предвижда се тази процедура да стане наложителна за няколко години. Унгария блокира предлагането, с цел да наложи личните си претенции на Европейски Съюз. Ако обстановката не се промени, искащите страни-членки ще основат нов фонд за Украйна, отвън общия бюджет на Европейски Съюз. Европейската комисия ще взема за този фонд заеми, които ще бъдат обезпечени от страните-членки като се изключи Унгария. След това комисията ще превежда тези пари на Киев. Както е било и преди, по-голямата част от тях ще съставляват на процедура безлихвени заеми, а не безплатни средства.
На доктрина Киев ще би трябвало да изплаща тези военни заеми в продължение на 35 години. Според настоящите разисквания и договорености лихвите по тях ще се поемат от страните-членки на Европейски Съюз.
Най-големият финансов донор на Украйна са Съединени американски щати. От началото на войната Вашингтон е дал 44 милиарда евро единствено под формата на военна помощ. Американският президент Джо Байдън изиска спомагателни 55 милиарда евро за военна и бюджетна помощ през идната година. Засега републиканците отхвърлят да дадат нужното утвърждение за това в Конгреса. Ако позицията им не се промени и през 2024 година, нещата за Украйна могат да станат доста тежки във финансов проект.
Украинският президент Володимир Зеленски прикани западните съдружници на страната му да продължат да ѝ оказват помощ против съветския агресор и през 2024 година. Тази борба се нуждае и от финансиране. Европейските страни и Съединени американски щати подкрепят бюджета на Украйна със солидни суми, страната поучава и великодушна военна помощ - съдружниците обезпечават на Киев разнообразни оръжейни системи и муниции.
Украинският финансов министър Серхий Марченко разгласи пред " Форбс ", че през тази година страната му е получила 38 милиарда евро помощ за бюджета си. Нуждите за идната 2024 година той дефинира на 33 милиарда евро. Марченко е изключително угрижен за 2025 година, за която към момента няма поети дълготрайни финансови задължения.
Г7 изследва облагите от задграничните активи на Москва
Италианското председателство на Г7, групата на седемте водещи западни демокрации, и Европейският съюз работят, с цел да могат да поемат дълготрайни финансови задължения за украинския бюджет.
Италианската министър-председателка Джорджа Мелони ще ръководи Г7 през идната година. Тя към този момент разгласи, че желае да направи Украйна една от централните тематики на италианското председателство. Нейната поддръжка за Киев е безспорна. Но други десни или деснопопулистки европейски политици, да вземем за пример един Виктор Орбан, застават на страната на Русия. На последната среща на върха на Европейски Съюз в средата на декември унгарският министър председател наложи несъгласие на дълготрайния финансов пакет на Европейски Съюз за Украйна на обща стойност от 50 милиарда евро.
Активите са замразени, само че не и иззети
Италия желае да лобира пред Г7 (САЩ, Канада, Япония, Франция, Англия, Германия и Италия) за финансова помощ и военно съоръжение за Украйна. Дали и по какъв начин тъкмо приходите от замразените съветски активи в Европа могат да се употребяват за тази цел, остава противоречив въпрос.
Британският " Файненшъл таймс " заяви тази седмица, че Вашингтон упорства Г7 да показа проект за това по какъв начин могат да бъдат изтеглени облагите от активите на съветската Централна банка в чужбина, възлизащи на 300 милиарда евро. От тях 191 милиарда евро стоят замразени в клирингова банка в Белгия, само че все пак те носят доходи. Парите не са иззети в границите на глобите на Европейски Съюз против Русия, само че стоят замразени. Разбирай: тези активи към момента принадлежат на Москва.
Белгия се съгласи да трансферира на украинския финансов министър дължимия налог върху приходите от съветските финансови облаги. Но на последната среща на върха на Европейски Съюз редица страни, включително Германия, Франция и Италия, показаха правни и финансови опасения.
Някои от делегациите обявиха, че стабилността на общата валута - еврото - може да бъде застрашена, в случай че финансовите пазари дефинират Европейски Съюз като място за вложения, което не е безвредно. Самата Италия се притеснява от съветски наказания против личната ѝ промишленост.
Планът за евакуиране на съветските облаги в началото бе отритнат от Европейски Съюз. Сега обаче, поради натиска на Съединени американски щати, Г7 явно още веднъж ще го сложи на разискване. Очаква се специфичната среща на върха на Г7 да се организира към 24 февруари 2024 година. Съединени американски щати, Канада и Англия поддържат потреблението на съветските активи, намиращи се в чужбина.
50 милиарда евро от Европейски Съюз и без утвърждението на Унгария
Европейски Съюз работи върху модел за финансиране на Киев със сумата от 50 милиарда евро. Унгария не поддържа този ход. Европейската комисия желае да поеме уговорката да разпредели тази помощ на Украйна за идващите три години.
Ако другарски настроената към Русия Будапеща не бъде уверена да отстъпи на специфичната среща на върха на Европейски Съюз в Брюксел на 1 февруари, това не значи безусловно, че финансовият пакет няма да бъде разполагаем на Киев. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел даде това ясно да се разбере на конференция в средата на декември. " Парите ще дойдат, без значение по какъв метод, просто е по-сложно ", подчертаха и европейски дипломати, които сега работят по проект " Б ".
Заеми и помощ за Киев
Европейската комисия (ЕК) предложи дълготрайната " макроикономическа финансова помощ " за Украйна да бъде насочвана през постоянния бюджет на Европейски Съюз. Този модел към този момент бе употребен през тази година за отпущането на общо 18 милиарда евро на месечни вноски.
Предвижда се тази процедура да стане наложителна за няколко години. Унгария блокира предлагането, с цел да наложи личните си претенции на Европейски Съюз. Ако обстановката не се промени, искащите страни-членки ще основат нов фонд за Украйна, отвън общия бюджет на Европейски Съюз. Европейската комисия ще взема за този фонд заеми, които ще бъдат обезпечени от страните-членки като се изключи Унгария. След това комисията ще превежда тези пари на Киев. Както е било и преди, по-голямата част от тях ще съставляват на процедура безлихвени заеми, а не безплатни средства.
На доктрина Киев ще би трябвало да изплаща тези военни заеми в продължение на 35 години. Според настоящите разисквания и договорености лихвите по тях ще се поемат от страните-членки на Европейски Съюз.
Най-големият финансов донор на Украйна са Съединени американски щати. От началото на войната Вашингтон е дал 44 милиарда евро единствено под формата на военна помощ. Американският президент Джо Байдън изиска спомагателни 55 милиарда евро за военна и бюджетна помощ през идната година. Засега републиканците отхвърлят да дадат нужното утвърждение за това в Конгреса. Ако позицията им не се промени и през 2024 година, нещата за Украйна могат да станат доста тежки във финансов проект.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ