Наследство от крепосттаЦепина скрито в Ермитажа
* Замъкът на Деспот Слав остава непревземаем епохи наред * Легенда свързва твърдината с късия живот на френска принцеса
„ Дъщерята на Калояна “ и „ Последният Асеновец (Боянският майстор) “ са две от най-известните творби на бележитата българска авторка на исторически романи Фани Попова-Мутафова. Наред с връзките сред едни от най-прочутите владетели от Второто българско царство и народа ни, нейните книги показват по незабравим метод атмосферата на средновековната ни страна и географията й на европейска империя.Сред споменаваните от писателката български замъци е и „ Цепина “ - твърдината, трансформирала се в един от туристическите знаци на Западните Родопи.
Приказен град на баснословен държател
Крепостта „ Цепина “ се издига на висок рид в една от най-големите котловини на Западните Родопи – Чепинската, на към 140 км югоизточно от София, покрай с. Дорково. Според туристически справочници с кола може да се стигне съвсем до самата забележителност, а възвишението, на което е ситуирана се вижда отдалеко.
В подножието на крепостта има комфортен паркинг, а край него, в бяла постройка, е обособена музейна галерия. От паркинга нагоре потегля необятна пътека към крепостта.В Средновековието е имало баснословен град, увенчан от непревземаемия палат на диктатор Алексий Слав. Това е една от последните български твърдини, които падат под османско господство. Днес от „ Цепина “ са непокътнати дебелите зидове, част от тогавашните здания и следи от три църкви. До крепостта води живописна пътека, от която се открива чудна панорама към родопските ридове.
Алексий Слав е наследник на една от сестрите на братята Асеневци. Когато цар Калоян е погубен през 1207 година, тронът се завзема от племенника му Борил - братовчед на Слав. Последният обаче не го признавал за законен държател.
Владенията на диктатор Слав
са обхващали огромна част от Родопите и пиринския край. С дипломация и неотстъпчивост деспотът съумял да ги опази повече от 20 години, макар комплицираната конюнктура в района по това време.
За него се знае също, че е бил огромен строител. През Средновековието Родопите са наричани Славееви гори. Предполага се, че това е по името на Слав. Друго съмнение, обвързвано с него, е за името на р. Доспат, че произлиза от думата диктатор.
През 1208 година Алексий Слав довежда в крепостта „ Цепина “ едвам 13-годишната си брачна половинка Маргарет-Изабел, извънбрачна щерка на латинския император Анри Фландърски. Легенда гласи, че когато момичето срещу своето предпочитание било доведено в крепостта за сватбата то промълвило:
„ Боже мой, тук ще бъде моят гроб! “
Придворните помислили, че тя споделя всеобщото удивление към крепостта и й отвърнали: „ Амин! Дай Боже! “. За жал, година по-късно Маргарет-Изабел умира, а няколко години по-късно диктатор Слав се дами наново, този път за племенница на епирския държател Теодор Комнин.
„ Цепина “ е била една от най-известните и централни твърдини в Родопите през Средновековието. По времето на цар Калоян е столица на този район. Известна е с помощта на византийските хронисти, всички сражения на крепостта са разказани и откривателите демонстрират интерес към нея от много от дълго време. Съдбата на българското население по тези места е била обвързвана с тази родопска твърдина в продължение на няколко века. Археологическите и исторически доказателства демонстрират Цепина като забележителен политически и административен център в Западните Родопи.
Разкопките разкриват нови секрети
В Археологическия музей на Пазарджик е записано, че на крепостта „ Цепина “ се вършат първите археологически разкопки в България. Непосредствено след Руско-турската война (1877-1878) известният съветски откривател на славянството, археограф, литературовед, лингвист и странник Полихроний Сирку демонстрира интерес към крепостта, защото е бил осведомен с всички византийски извори. С името му се свързват първите археологически разкопки през 1878 година. Той открива една от църквите, през днешния ден означена като черква №1, която е била съществена за крепостта. Изважда нескрито олтарната врата и част от нея придвижва в Пазарджик. Там той намира релефи на Св. Петър и Св. Павел на които е била кръстена църквата), отнася ги в Санкт Петербург и през днешния ден те се пазят в Ермитажа.
Археологически изследвания на „ Цепина “ публично се водят от 1961 година, а през 1966 година тя е оповестена за недвижима културна полезност с национално значение. Според археолозите регионът е бил населяван още от края на V хиляди прочие н. епоха. Проучвания на хълма откриват, че през ранната желязна ера тук е имало тракийско населено място, просъществувало и през римската и късноантичната столетия. Намерени са остатъци от трикорабна базилика от раннохристиянската ера (V-VІ в.), която била преустроена в еднокорабна черква по времето на Първата българска страна. открити са и основите на огромен брой жилища от втората половина на първото хилядолетие.
Били са четириъгълни постройки, градени в долната си част от камъни, споени с тиня, в суперструкция с кирпичи, покрити с дървени структури с огромни керемиди – тегули и имбрици. Жилищата в огромната си част са едноделни, някои от тях свързани с коридори. Били издигнати едно до друго, без дворове, само че с преходи сред тях.Външният тип на крепостта в Средновековието е обрисуван след усилени изследвания.
Знае се, че се състояла от две елементи - укрепено градско ядро с вътрешен град (крепост с цитадела) и подградие (външен град). Определян от византийските хронисти като " полис " външният град е бил в подножието на крепостта, където са и жилищата на популацията. Разкрито е трасето на външните крепостни стени на укрепеното градско ядро, което е с дължина 640 м и дебелина близо два метра. Те обкръжават повърхност от 25 декара с единствен вход в югоизточната част. В североизточния ъгъл е имало кула с многоъгълна неправилна форма. Стените са построени от ломени камъни, споени с бял хоросан, със скрити дървени мрежи от надлъжни и напречни греди (сантрачи), типични за строителството на зрелия феодализъм.
Отдавна хората приказват
За откриване на тайните на „ Цепина “ от особена значимост са писмените сведения от XII-XIV в., като един от главните документи е дарствената грамота (сигилий) на диктатор Алексий Слав, отдадена на мелнишкия манастир „ Св. Богородица Спилеотиса ” (Богородица пещерна) от 1220 година, защитавана във Ватопедския манастир на Атон.
В нея той загатва, че реалокира столицата от Цепина в Мелник. Така тя остава единствено негова лятна резиденция.
Религиозната активност е документирана от редица артефакти. Интерес съставляват оловната ампула за светено масло с облици на светци и монограмният щемпел на патриция Тома. До идването на власт на цар Калоян (1197-1207) Родопската област е в рамките на Византийската империя. Тя минава в рамките на Българската страна след успеха му при Одрин през 1205 година и завладяването на Пловдив. През многовековното си битие крепостта не е превземана, а самите византийски хронисти са я характеризирали като „ доста добре укрепена “ и „ изцяло непревземаема “. „ Цепина “ и до през днешния ден продължава да крие своите секрети, тъй като теренът е извънредно сложен, с огромна денивелация. Непроучени остават локализираните казармени пространства. Но най-важните структури от късната древност и Средновековието са проучени и консервирани.
Да се докоснем до историята
Днес крепостта може да бъде посещавана, тъй като съвсем всички уреди са препокрити, непокътнати и в положително положение, всички са анотирани и осведомят за историческия обект. До крепостта Цепина се стига по панорамен асфалтов път, построен преди честването на 1300-годишнината на българската страна.
В подножието на крепостта има построена туристическа база, която е обслужвала археолозите по-време на изследването през 60-те години на предишния век, а по-късно е издигната хижа на два етажа със независими стаи, зала за тържества и кухня. Пътеките са завършени добре, има екскурзовод и музейна колекция, която показва изследването на самата цитадела, и някои от истинските находки се намират там. Има много проекти и скици, които дават цялостна визия за ролята на твърдината като една от значимите средновековни замъци в Родопите.
„ Дъщерята на Калояна “ и „ Последният Асеновец (Боянският майстор) “ са две от най-известните творби на бележитата българска авторка на исторически романи Фани Попова-Мутафова. Наред с връзките сред едни от най-прочутите владетели от Второто българско царство и народа ни, нейните книги показват по незабравим метод атмосферата на средновековната ни страна и географията й на европейска империя.Сред споменаваните от писателката български замъци е и „ Цепина “ - твърдината, трансформирала се в един от туристическите знаци на Западните Родопи.
Приказен град на баснословен държател
Крепостта „ Цепина “ се издига на висок рид в една от най-големите котловини на Западните Родопи – Чепинската, на към 140 км югоизточно от София, покрай с. Дорково. Според туристически справочници с кола може да се стигне съвсем до самата забележителност, а възвишението, на което е ситуирана се вижда отдалеко.
В подножието на крепостта има комфортен паркинг, а край него, в бяла постройка, е обособена музейна галерия. От паркинга нагоре потегля необятна пътека към крепостта.В Средновековието е имало баснословен град, увенчан от непревземаемия палат на диктатор Алексий Слав. Това е една от последните български твърдини, които падат под османско господство. Днес от „ Цепина “ са непокътнати дебелите зидове, част от тогавашните здания и следи от три църкви. До крепостта води живописна пътека, от която се открива чудна панорама към родопските ридове.
Алексий Слав е наследник на една от сестрите на братята Асеневци. Когато цар Калоян е погубен през 1207 година, тронът се завзема от племенника му Борил - братовчед на Слав. Последният обаче не го признавал за законен държател.
Владенията на диктатор Слав
са обхващали огромна част от Родопите и пиринския край. С дипломация и неотстъпчивост деспотът съумял да ги опази повече от 20 години, макар комплицираната конюнктура в района по това време.
За него се знае също, че е бил огромен строител. През Средновековието Родопите са наричани Славееви гори. Предполага се, че това е по името на Слав. Друго съмнение, обвързвано с него, е за името на р. Доспат, че произлиза от думата диктатор.
През 1208 година Алексий Слав довежда в крепостта „ Цепина “ едвам 13-годишната си брачна половинка Маргарет-Изабел, извънбрачна щерка на латинския император Анри Фландърски. Легенда гласи, че когато момичето срещу своето предпочитание било доведено в крепостта за сватбата то промълвило:
„ Боже мой, тук ще бъде моят гроб! “
Придворните помислили, че тя споделя всеобщото удивление към крепостта и й отвърнали: „ Амин! Дай Боже! “. За жал, година по-късно Маргарет-Изабел умира, а няколко години по-късно диктатор Слав се дами наново, този път за племенница на епирския държател Теодор Комнин.
„ Цепина “ е била една от най-известните и централни твърдини в Родопите през Средновековието. По времето на цар Калоян е столица на този район. Известна е с помощта на византийските хронисти, всички сражения на крепостта са разказани и откривателите демонстрират интерес към нея от много от дълго време. Съдбата на българското население по тези места е била обвързвана с тази родопска твърдина в продължение на няколко века. Археологическите и исторически доказателства демонстрират Цепина като забележителен политически и административен център в Западните Родопи.
Разкопките разкриват нови секрети
В Археологическия музей на Пазарджик е записано, че на крепостта „ Цепина “ се вършат първите археологически разкопки в България. Непосредствено след Руско-турската война (1877-1878) известният съветски откривател на славянството, археограф, литературовед, лингвист и странник Полихроний Сирку демонстрира интерес към крепостта, защото е бил осведомен с всички византийски извори. С името му се свързват първите археологически разкопки през 1878 година. Той открива една от църквите, през днешния ден означена като черква №1, която е била съществена за крепостта. Изважда нескрито олтарната врата и част от нея придвижва в Пазарджик. Там той намира релефи на Св. Петър и Св. Павел на които е била кръстена църквата), отнася ги в Санкт Петербург и през днешния ден те се пазят в Ермитажа.
Археологически изследвания на „ Цепина “ публично се водят от 1961 година, а през 1966 година тя е оповестена за недвижима културна полезност с национално значение. Според археолозите регионът е бил населяван още от края на V хиляди прочие н. епоха. Проучвания на хълма откриват, че през ранната желязна ера тук е имало тракийско населено място, просъществувало и през римската и късноантичната столетия. Намерени са остатъци от трикорабна базилика от раннохристиянската ера (V-VІ в.), която била преустроена в еднокорабна черква по времето на Първата българска страна. открити са и основите на огромен брой жилища от втората половина на първото хилядолетие.
Били са четириъгълни постройки, градени в долната си част от камъни, споени с тиня, в суперструкция с кирпичи, покрити с дървени структури с огромни керемиди – тегули и имбрици. Жилищата в огромната си част са едноделни, някои от тях свързани с коридори. Били издигнати едно до друго, без дворове, само че с преходи сред тях.Външният тип на крепостта в Средновековието е обрисуван след усилени изследвания.
Знае се, че се състояла от две елементи - укрепено градско ядро с вътрешен град (крепост с цитадела) и подградие (външен град). Определян от византийските хронисти като " полис " външният град е бил в подножието на крепостта, където са и жилищата на популацията. Разкрито е трасето на външните крепостни стени на укрепеното градско ядро, което е с дължина 640 м и дебелина близо два метра. Те обкръжават повърхност от 25 декара с единствен вход в югоизточната част. В североизточния ъгъл е имало кула с многоъгълна неправилна форма. Стените са построени от ломени камъни, споени с бял хоросан, със скрити дървени мрежи от надлъжни и напречни греди (сантрачи), типични за строителството на зрелия феодализъм.
Отдавна хората приказват
За откриване на тайните на „ Цепина “ от особена значимост са писмените сведения от XII-XIV в., като един от главните документи е дарствената грамота (сигилий) на диктатор Алексий Слав, отдадена на мелнишкия манастир „ Св. Богородица Спилеотиса ” (Богородица пещерна) от 1220 година, защитавана във Ватопедския манастир на Атон.
В нея той загатва, че реалокира столицата от Цепина в Мелник. Така тя остава единствено негова лятна резиденция.
Религиозната активност е документирана от редица артефакти. Интерес съставляват оловната ампула за светено масло с облици на светци и монограмният щемпел на патриция Тома. До идването на власт на цар Калоян (1197-1207) Родопската област е в рамките на Византийската империя. Тя минава в рамките на Българската страна след успеха му при Одрин през 1205 година и завладяването на Пловдив. През многовековното си битие крепостта не е превземана, а самите византийски хронисти са я характеризирали като „ доста добре укрепена “ и „ изцяло непревземаема “. „ Цепина “ и до през днешния ден продължава да крие своите секрети, тъй като теренът е извънредно сложен, с огромна денивелация. Непроучени остават локализираните казармени пространства. Но най-важните структури от късната древност и Средновековието са проучени и консервирани.
Да се докоснем до историята
Днес крепостта може да бъде посещавана, тъй като съвсем всички уреди са препокрити, непокътнати и в положително положение, всички са анотирани и осведомят за историческия обект. До крепостта Цепина се стига по панорамен асфалтов път, построен преди честването на 1300-годишнината на българската страна.
В подножието на крепостта има построена туристическа база, която е обслужвала археолозите по-време на изследването през 60-те години на предишния век, а по-късно е издигната хижа на два етажа със независими стаи, зала за тържества и кухня. Пътеките са завършени добре, има екскурзовод и музейна колекция, която показва изследването на самата цитадела, и някои от истинските находки се намират там. Има много проекти и скици, които дават цялостна визия за ролята на твърдината като една от значимите средновековни замъци в Родопите.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ