Институтът за модерна политика разработи законопроект срещу нахлуването на джендър-идеологията в образователната система
Законопроект против нахлуването на джендър-идеологията в просветителната система посредством планове на неправителствени организации създаде екип на Института за съвременна политика (ИМП), оповестиха от неправителствената организация.
„ Предлагаме промени в Закона за предучилищното и учебното обучение, съгласно които включването на деца и възпитаници в действия по планове и начинания на Неправителствени организации може да става единствено след категорично документално единодушие на техните родители или настойници “, изясни Борислав Цеков, лекар по конституционно право и създател на ИМП. Предвижда се свободата на родителите да обезпечават ценностното образование на децата и учениците в сходство със своите убеждения да бъде прибавена като един от правилата на образованието в България.
В претекстовете към законопроекта ИМП показва, че интернационалните актове по правата на индивида подсигуряват правата и отговорностите на родителите да се грижат за ценностното и идеологическо образование на децата. Действащият закон у нас обаче на практика е лишил родителите от тези права и ги е трансферирал напълно на страната.
Сега в член 11 от закона има възбрана за налагане на идеологиии в просветителната система, само че не са планувани съответни механизми за попречване нахлуването на разнообразни идеологически, в това число ненаучни, доктрини посредством неправителствения бранш. Свидетели сме, че децата и учениците са включвани в действия по планове, стратегии и начинания на неправителствени организации. Част от тях безспорно са потребни. Други обаче са подчинени на идеологически възгледи, по които няма теоретичен консенсус или са лишени от авторитетна научна обосновка, а в обществото са възприемани спорно. Типичен образец са другите анкети, образования, открити уроци и разпространяване на осведомителни материали на неправителствени организации, които пропагандират ненаучната доктрина, че полът се дефинира не от биологичното зачатие и генетичния код на индивида, а от неговия персонален душевен и волеви избор и самоидентификация. Целта на законопроекта на ИМП е да вкара гаранции за наставнически надзор по отношение на популяризираните в образователните заведения идеологически доктрини, а не да се разчита единствено на преценката на държавните служители от системата на образованието.
От ИМП ще проведат съвещания с парламентарните групи, които изразят интерес към законодателната самодейност.
Пълният текст на законопроекта:
ЗАКОН
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА
ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
(Обн., Дъждовни води. бр. 79 от 13.10.2015 година, изм. и доп., Дъждовни води. бр. 98 от 9.12.2016 година, изм., Дъждовни води. бр. 105 от
30.12.2016 година, изм., Дъждовни води. бр. 58 от 18.07.2017 година, изм. и доп., Дъждовни води. бр. 99 от 12.12.2017 година, изм.,
Дъждовни води. бр.24 от 16.03.2018 г.)
§. 1. В член 3, алинея 2 се основава нова т. 12:
„ 12. Зачитане на отговорността, правата и отговорностите на родителите и законните
настойници за възпитанието на децата и учениците, в сходство с член 5 и член 14, т. 2 от
Конвенцията за отбрана на правата на детето (приета от Оценка за съвместимост на Организация на обединените нации на 20.11.1989 година
утвърдена с решение на Великото национално заседание от 11.04.1991 година – Дъждовни води, бр. 32 от
23.04.1991 година, в действие от 3.07.1991 година ) “.
§ 2. В член 11 се основава нова алинея 3:
„ (3) Институция в системата на предучилищното и учебното обучение може да
включва деца и възпитаници в действия, реализирани по планове, стратегии и начинания
на юридически лица с нестопанска цел, единствено откакто осведоми родителите или
законните им настойници за задачите и наличието на дейностите и получи тяхното
категорично документално единодушие “.
М О Т И В И
Настоящият законопроект има за цел да вкара съответни гаранции за ценене
на правата и отговорностите на родителите по отношение на ценностното и идеологическо
образование на децата и учениците от страна на институциите в системата на
предучилищното и учебното обучение.
Международните актове по правата на индивида категорично подсигуряват, че родителите
имат права, отговорности и отговорности за възпитанието на децата, които страната, в
лицето на просветителната система, не може да лишава, лимитира или замества.
Така да вземем за пример:
– в член 18, т. 5 от Международния пакт за гражданските и политическите права е
планувано, че „ държавите-страни по този пакт се задължават да зачитат
свободата на родителите или на законните настойници, да обезпечават
религиозното и моралното образование на своите деца съгласно личните си
убеждения “.
– член 2 от Протокол № 1 към Европейската спогодба за отбрана на правата на
индивида и главните свободи постановява, че страната следва да „ почита
правото на родителите да дават на своите деца обучение и образование в
сходство със своите религиозни и метафизичен убеждения “.
– в член 5 от Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на детето на страните е предоставено
да зачитат отговорностите, правата и отговорностите на родителите, респ. на
законните настойници, да обезпечават по метод, съответствуващ на развиването на
качествата на детето, подобаващи насоки и управление в упражняването от
него на правата, приети в тази Конвенция “. Пак там, в член 11, т. 2 е закрепено
задължението на държавите-страни по конвенцията „ да обезпечат управлението
на детето при упражняването на това негово право по метод, съответствуващ на
развиването на качествата на детето “.
В подтекста на тези отговорности, планувани в интернационалните контракти, по
които Република България е страна, следва да се подчертае, че настоящият Закон за
предучилищното и учебното обучение съдържа редица дефицити. Свободата на
родителите да обезпечават ценностното образование на децата в сходство със своите
убеждения не е изцяло обезпечена, не е включена и измежду правилата, на които следва
да се основава образованието като народен приоритет (чл. 3, алинея 2). Тъкмо
противоположното, тази независимост е на практика отнета в интерес на страната, която посредством
институциите на предучилищното и учебното обучение разполага с всички
механизми и благоприятни условия да насочва и управлява идеологическото образуване на
децата и учениците без оглед на мнението и отношението на техните родители или
настойници.
В член 11, алинея 2 от закона е въведено нужното и значимо ограничаване, че: „ в
системата на предучилищното и учебното обучение не се позволява налагането на
идеологически и/или религиозни доктрини “. Заедно с това обаче не са планувани
действителни и съответни механизми против налагането на идеологически, в това число ненаучни,
доктрини. Свидетели сме, че в институции от системата, децата и учениците са
включвани в действия по разнообразни планове, стратегии и начинания на
неправителствени организации. Част от тези действия са потребни, способстват за
реализиране на просветителните цели и се основават на универсално споделени полезности
и хрумвания, в сходство с достиженията на актуалната просвета. Други сходни действия
обаче са подчинени на идеологически възгледи, по които няма теоретичен консенсус или
даже са лишени от авторитетна научна основа и обосновка. По този метод в детските
градини и учебните заведения евентуално могат да проникват и да бъдат представяни и налагани като универсални разнообразни идеологически постановки, които в науката и в
обществото са спорно възприемани, а част от родителите изцяло отхвърлят,
тъй като не съответсват на техните метафизичен убеждения. Такива действия оказват
въздействие върху образуването на мирогледа и ценностната ориентировка на подрастващите,
без обаче техните родители и настойници да имат плануванаъа в интернационалните
актове по правата на индивида независимост да се грижат и да „ управляват “ ценностното и
идеологическо развиване на своите деца. Това е етатистки метод, при който страната
е монополизирала този въпрос в прорез с правата на родителите.
Проблемът поражда с особена отстрота, когато в просветителната система са
допускани недържавни организации, които организират свои начинания.
Типичен образец в това отношение са другите анкети, образования, открити
уроци, разпространяване на осведомителни материали и др.под., реализирани от
неправителствени организации, които са основани на джендър-идеологията – т.е. на
ненаучната доктрина, че полът се дефинира не от биологичното зачатие и генетичния код
на индивида, а от неговия персонален душевен и волеви избор и самоидентификация. В
комбиниране с неналичието на благоприятни условия за надзор от страна на родителите по повод
на доктрините и идеологиите, които се популяризират в институциите на
предучилищното и учебното обучение, практическият резултат е –
индоктриниране на децата и учениците с идеологически доктрини в нарушаване на
цитираната възбрана по член 11, алинея 2 от закона.
Ето за какво, този законопроект предлага:
1. Изрично включване на свободата на родителите да обезпечават ценностното
образование на децата и учениците в сходство със своите убеждения, като
един от главните правила на образованието в Република България, в
сходство с интернационалните актове по правата на индивида.
2. Въвеждане на правилото на осведоменото единодушие, който подсигурява на
родителите, че могат да реализират ефикасен надзор върху идеологическите
и ценностни аспекти на образованието, когато неправителствени организации са
допускани в институциите на предучилищното и учебно обучение да
реализират действия по планове, стратегии и начинания и да популяризират
осведомителни материали.
Прилагането на препоръчаните със законопроекта разпореждания не постанова промени
в структурата на администрацията или в бюджета и финансирането на просветителната
система.
ВНОСИТЕЛИ:
„ Предлагаме промени в Закона за предучилищното и учебното обучение, съгласно които включването на деца и възпитаници в действия по планове и начинания на Неправителствени организации може да става единствено след категорично документално единодушие на техните родители или настойници “, изясни Борислав Цеков, лекар по конституционно право и създател на ИМП. Предвижда се свободата на родителите да обезпечават ценностното образование на децата и учениците в сходство със своите убеждения да бъде прибавена като един от правилата на образованието в България.
В претекстовете към законопроекта ИМП показва, че интернационалните актове по правата на индивида подсигуряват правата и отговорностите на родителите да се грижат за ценностното и идеологическо образование на децата. Действащият закон у нас обаче на практика е лишил родителите от тези права и ги е трансферирал напълно на страната.
Сега в член 11 от закона има възбрана за налагане на идеологиии в просветителната система, само че не са планувани съответни механизми за попречване нахлуването на разнообразни идеологически, в това число ненаучни, доктрини посредством неправителствения бранш. Свидетели сме, че децата и учениците са включвани в действия по планове, стратегии и начинания на неправителствени организации. Част от тях безспорно са потребни. Други обаче са подчинени на идеологически възгледи, по които няма теоретичен консенсус или са лишени от авторитетна научна обосновка, а в обществото са възприемани спорно. Типичен образец са другите анкети, образования, открити уроци и разпространяване на осведомителни материали на неправителствени организации, които пропагандират ненаучната доктрина, че полът се дефинира не от биологичното зачатие и генетичния код на индивида, а от неговия персонален душевен и волеви избор и самоидентификация. Целта на законопроекта на ИМП е да вкара гаранции за наставнически надзор по отношение на популяризираните в образователните заведения идеологически доктрини, а не да се разчита единствено на преценката на държавните служители от системата на образованието.
От ИМП ще проведат съвещания с парламентарните групи, които изразят интерес към законодателната самодейност.
Пълният текст на законопроекта:
ЗАКОН
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА
ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
(Обн., Дъждовни води. бр. 79 от 13.10.2015 година, изм. и доп., Дъждовни води. бр. 98 от 9.12.2016 година, изм., Дъждовни води. бр. 105 от
30.12.2016 година, изм., Дъждовни води. бр. 58 от 18.07.2017 година, изм. и доп., Дъждовни води. бр. 99 от 12.12.2017 година, изм.,
Дъждовни води. бр.24 от 16.03.2018 г.)
§. 1. В член 3, алинея 2 се основава нова т. 12:
„ 12. Зачитане на отговорността, правата и отговорностите на родителите и законните
настойници за възпитанието на децата и учениците, в сходство с член 5 и член 14, т. 2 от
Конвенцията за отбрана на правата на детето (приета от Оценка за съвместимост на Организация на обединените нации на 20.11.1989 година
утвърдена с решение на Великото национално заседание от 11.04.1991 година – Дъждовни води, бр. 32 от
23.04.1991 година, в действие от 3.07.1991 година ) “.
§ 2. В член 11 се основава нова алинея 3:
„ (3) Институция в системата на предучилищното и учебното обучение може да
включва деца и възпитаници в действия, реализирани по планове, стратегии и начинания
на юридически лица с нестопанска цел, единствено откакто осведоми родителите или
законните им настойници за задачите и наличието на дейностите и получи тяхното
категорично документално единодушие “.
М О Т И В И
Настоящият законопроект има за цел да вкара съответни гаранции за ценене
на правата и отговорностите на родителите по отношение на ценностното и идеологическо
образование на децата и учениците от страна на институциите в системата на
предучилищното и учебното обучение.
Международните актове по правата на индивида категорично подсигуряват, че родителите
имат права, отговорности и отговорности за възпитанието на децата, които страната, в
лицето на просветителната система, не може да лишава, лимитира или замества.
Така да вземем за пример:
– в член 18, т. 5 от Международния пакт за гражданските и политическите права е
планувано, че „ държавите-страни по този пакт се задължават да зачитат
свободата на родителите или на законните настойници, да обезпечават
религиозното и моралното образование на своите деца съгласно личните си
убеждения “.
– член 2 от Протокол № 1 към Европейската спогодба за отбрана на правата на
индивида и главните свободи постановява, че страната следва да „ почита
правото на родителите да дават на своите деца обучение и образование в
сходство със своите религиозни и метафизичен убеждения “.
– в член 5 от Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на детето на страните е предоставено
да зачитат отговорностите, правата и отговорностите на родителите, респ. на
законните настойници, да обезпечават по метод, съответствуващ на развиването на
качествата на детето, подобаващи насоки и управление в упражняването от
него на правата, приети в тази Конвенция “. Пак там, в член 11, т. 2 е закрепено
задължението на държавите-страни по конвенцията „ да обезпечат управлението
на детето при упражняването на това негово право по метод, съответствуващ на
развиването на качествата на детето “.
В подтекста на тези отговорности, планувани в интернационалните контракти, по
които Република България е страна, следва да се подчертае, че настоящият Закон за
предучилищното и учебното обучение съдържа редица дефицити. Свободата на
родителите да обезпечават ценностното образование на децата в сходство със своите
убеждения не е изцяло обезпечена, не е включена и измежду правилата, на които следва
да се основава образованието като народен приоритет (чл. 3, алинея 2). Тъкмо
противоположното, тази независимост е на практика отнета в интерес на страната, която посредством
институциите на предучилищното и учебното обучение разполага с всички
механизми и благоприятни условия да насочва и управлява идеологическото образуване на
децата и учениците без оглед на мнението и отношението на техните родители или
настойници.
В член 11, алинея 2 от закона е въведено нужното и значимо ограничаване, че: „ в
системата на предучилищното и учебното обучение не се позволява налагането на
идеологически и/или религиозни доктрини “. Заедно с това обаче не са планувани
действителни и съответни механизми против налагането на идеологически, в това число ненаучни,
доктрини. Свидетели сме, че в институции от системата, децата и учениците са
включвани в действия по разнообразни планове, стратегии и начинания на
неправителствени организации. Част от тези действия са потребни, способстват за
реализиране на просветителните цели и се основават на универсално споделени полезности
и хрумвания, в сходство с достиженията на актуалната просвета. Други сходни действия
обаче са подчинени на идеологически възгледи, по които няма теоретичен консенсус или
даже са лишени от авторитетна научна основа и обосновка. По този метод в детските
градини и учебните заведения евентуално могат да проникват и да бъдат представяни и налагани като универсални разнообразни идеологически постановки, които в науката и в
обществото са спорно възприемани, а част от родителите изцяло отхвърлят,
тъй като не съответсват на техните метафизичен убеждения. Такива действия оказват
въздействие върху образуването на мирогледа и ценностната ориентировка на подрастващите,
без обаче техните родители и настойници да имат плануванаъа в интернационалните
актове по правата на индивида независимост да се грижат и да „ управляват “ ценностното и
идеологическо развиване на своите деца. Това е етатистки метод, при който страната
е монополизирала този въпрос в прорез с правата на родителите.
Проблемът поражда с особена отстрота, когато в просветителната система са
допускани недържавни организации, които организират свои начинания.
Типичен образец в това отношение са другите анкети, образования, открити
уроци, разпространяване на осведомителни материали и др.под., реализирани от
неправителствени организации, които са основани на джендър-идеологията – т.е. на
ненаучната доктрина, че полът се дефинира не от биологичното зачатие и генетичния код
на индивида, а от неговия персонален душевен и волеви избор и самоидентификация. В
комбиниране с неналичието на благоприятни условия за надзор от страна на родителите по повод
на доктрините и идеологиите, които се популяризират в институциите на
предучилищното и учебното обучение, практическият резултат е –
индоктриниране на децата и учениците с идеологически доктрини в нарушаване на
цитираната възбрана по член 11, алинея 2 от закона.
Ето за какво, този законопроект предлага:
1. Изрично включване на свободата на родителите да обезпечават ценностното
образование на децата и учениците в сходство със своите убеждения, като
един от главните правила на образованието в Република България, в
сходство с интернационалните актове по правата на индивида.
2. Въвеждане на правилото на осведоменото единодушие, който подсигурява на
родителите, че могат да реализират ефикасен надзор върху идеологическите
и ценностни аспекти на образованието, когато неправителствени организации са
допускани в институциите на предучилищното и учебно обучение да
реализират действия по планове, стратегии и начинания и да популяризират
осведомителни материали.
Прилагането на препоръчаните със законопроекта разпореждания не постанова промени
в структурата на администрацията или в бюджета и финансирането на просветителната
система.
ВНОСИТЕЛИ:
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ