Ще получи ли Лукашенко руско ядрено оръжие?
„ Заедно приготвяме екипажи, способни да ръководят самолети, носещи характерни муниции “. Тези думи на Александър Лукашенко означиха кардинално ново равнище на взаимоотношение сред военните на Русия и Беларус във връзка с потреблението на тактическо нуклеарно оръжие. За какви самолети приказваме и в действителност ли Русия ще даде право на Лукашенко да употребява нейните нуклеарни оръжия?
След визитата на президента Путин в Република Беларус на 19 декември стартира необятно да се разисква въпросът за подготовката на беларуските военни за взаимно (под една или друга форма) потребление на съветското нуклеарно оръжие.
За първи път тематиката беше обществено повдигната и провокира най-широко разискване в края на юни. Тогава президентът на Беларус, много ненадейно обществено след разискване на въпросите за търговията и недружелюбната икономическа политика на балтийските съседи, съобщи, че е угрижен от „ подготвителни полети на самолети на Съединени американски щати и НАТО, които се образоват да носят нуклеарни бойни глави и нуклеарни заряди. "
Строго видяно, в месеците преди срещата, изключително наоколо до границите на Беларус, такива учения не са провеждани (ядрените учения на НАТО „ Устойчиво пладне “ се организираха в Западна Европа през октомври). От друга страна, Лукашенко сигурно има повече от задоволително аргументи да се тревожи за военната сигурност на страната си - евентуално за първи път от десетилетия на неговото ръководство.
Крайното изостряне на връзките сред Русия и НАТО основава за Минск действителна опасност от конфликти с последното. Ситуацията се утежнява от обстоятелството, че съседите на Лукашенко са най-категоричните представители на западния блок в антируската политика, а самата Беларус е непрекъснато „ привързана “ към всички обвинявания против Русия, свързани със СВО в Украйна (и това макар от дълго време не е употребена само като база). При тези условия Лукашенко не може да анулира опцията за военна експанзия от страна на Полша и обединението на балтийските страни с една или друга политическа цел. От военна позиция сходна експанзия ще има вяра за триумф в отклоняването на съветските военни сили към Украйна.
При тези условия Лукашенко се оказа в обстановка, ненадейно близка до тази, в която европейските страни от НАТО попаднаха, въпреки и не сегашните „ млади “, а „ старите “, първи членки на Алианса, и то не в този момент, а преди повече от 60 години. Тогава европейските страни от западния блок, изправени пред мощта на сухопътните армии на Варшавския контракт, трябваше да бъдат предпазени посредством разполагането на американски тактически нуклеарни оръжия.
Освен това, наред с практическите съображения за бойно потребление, това имаше и политически статут. Чрез програмата на НАТО за шерване на нуклеарни оръжия (официалният превод е „ Съвместни нуклеарни задачи на НАТО “) трябваше да се образоват локалните военни в потреблението на американски бомби и ракети и да се съхраняват самите заряди под формалния надзор на Съединени американски щати непосредствено в частите, които са подготвени за тяхното потребление.
Така за евентуален агресор рискът спорът да премине в нуклеарна фаза се усили. На Вашингтон от своя страна щеше да му бъде по-трудно да „ изостави “ европейските си съдружници на неядрения стадий на спора. В случай на започване на замяна на нуклеарни удари сред европейските членове на НАТО и Съюз на съветските социалистически републики, за Съединени американски щати щеше да бъде мъчно да убедят Москва в своята непорочност, тъй че би трябвало да се положат всички старания да не се стига дотук, и в случай че се стигне, тогава да вземат участие директно.
От страна на Варшавския контракт съществуваше сходна процедура, само че в доста по-скромен вид. Съюзническата войска се приготви в лимитирана степен за потребление на нуклеарни заряди (предимно за оперативно-тактически ракети), само че зарядите се съхраняваха под най-строг надзор в складовете на 12-то Главно ръководство на Министерството на защитата на Съюз на съветските социалистически републики.
Именно в политическия смисъл на физическото олицетворение на американския „ нуклеарен чадър “ в сведен тип продължава да съществува задачата NATO за шерване през днешния ден - под формата на към 100 тактически термоядрени бомби от фамилията Б-61 ситуирани на територията на пет страни.
Тези задачи бяха подложени на най-тежките рецензии на съветската дипломация през последните три десетилетия. Русия вярно отбелязва, че Москва (за разлика от Вашингтон) е върнала всички нуклеарни оръжия на национална територия и се е отказала от фронтовото разполагане на тактически нуклеарни оръжия с подготвеност непосредствено да ги закачи на носителите. Американската страна уточни доста по-големия, съгласно нея, общ боеприпас от съветско тактическо нуклеарно оръжие (ТЯО) - съветската страна отхвърли да го разисква, до момента в който Съединените щати не изпълнят горните предварителни стъпки и по този начин нататък.
Вероятно през годините на положителни връзки с Русия американците не затвориха изцяло програмата на НАТО за нуклеарно шерване точно с цел да я заменят против понижаване на съветските тактически нуклеарни оръжия. Сега обаче, по явни аргументи, прогрес в намаляването на тези типове оръжия не би трябвало да се чака в обозрима историческа вероятност. Напротив, в Европа през идващите години ще има рационализация на американския „ чадър “: стелт изтребителите Ф-35A ще бъдат сертифицирани като носители на бомби (една от страните, където са ситуирани бомбите, Германия, неотдавна утвърди договорка да ги закупи), а самите бомби ще бъдат модифицирани в нова трансформация Б61-12.
Недоволството на съветската страна от този развой евентуално е насложено върху основателните опасения на Лукашенко за неговото геополитическо състояние. Програмата беше утвърдена, по този начин да се каже, в „ Съвместните нуклеарни задачи на съюзната страна “, към този момент в доста внимателна и даже по-скоро декларативна форма.
И по този начин, по искане на беларуския водач да се завършват неотдавна доставените многоцелеви изтребители Су-30СМ за потребление на нуклеарни оръжия (Лукашенко сподели „ Су-35 “, само че това евентуално е лапсус, тези самолети не са доставени на Беларус ), Путин отговори с предложение да се ограничи до доста по-старите щурмови самолети Су-25 и доставката на ракетни системи „ Искандер “, на които евентуално ще бъде допустимо да се доставят и ракети с нуклеарни бойни глави. Може би това беше и предизвестие към съседите.
На среща в понеделник, 19 декември, президентите загатнаха и резултатите от осъществяването на тези проекти - през последните шест месеца тематиката за сигурността на Беларус не стана по-малко настояща. Путин сподели, че някои беларуски самолети „ към този момент са преустроени за вероятно потребление на муниции за изстрелване от въздуха със специфична бойна глава “, а образованието на екипажите „ е допустимо да продължи “. Белоруският водач добави, че самолетите, които „ имаме от руско време “, са изпитвани в Русия, а екипажите се образоват.
Този път президентите не загатнаха показатели на въоръженията, тъй че има известна независимост за тълкувания. Най-вероятно става дума за рационализиране на щурмовия аероплан Су-25, ремонт и рационализация на изтребителите МиГ-29 (първите версии „ умееха “ да употребяват тактически нуклеарни бомби) или главен ремонт на дребен брой фронтови бомбардировачи Су-24M, които в късния Съюз на съветските социалистически републики бяха главният притежател на авиационни тактически нуклеарни оръжия, само че във Военновъздушни сили на Беларус бяха изведени от въоръжение преди десетилетие, което основава прочут проблем с намирането на водачи. Също по този начин е допустимо да се трансферират няколко самолета от наличието на съветските Върховен касационен съд. Отделно споменаване на " руските времена " евентуално акцентира позицията, че Су-30СМ не би трябвало да се преглеждат като носители (поне на този етап).
Лукашенко също по този начин означи, че ракетната система " Искандер " е приведена в бойна подготвеност, само че този път не е обвързвана с нуклеарния проблем. Освен това за първи път се акцентира, че не може да се приказва за разполагане на съветско тактическо нуклеарно оръжие на територията на Беларус за непрекъснато разполагане – това би било прекомерно огромен подарък за „ узаконяването “ на Споделянето на нуклеарни средства на НАТО.
Разбира се, директният боен смисъл от образованието на дребен брой беларуски екипажи за потребление на специфични муниции е извънредно дребен. Освен това се допуска, че те ще бъдат употребявани от остарели самолети и в условия, когато няма да бъдат (поне „ към момента “) ситуирани в беларуските военновъздушни бази.
Но в нуклеарния въпрос декларативната политика постоянно е била не по-малко значима от евентуалните благоприятни условия (а опциите са не по-малко значими от действителните действия).Дори в този момент думите за евентуално потребление на нуклеарни оръжия от беларуските военни като част от защитата могат да възпрат евентуален агресор с по-нисък предел на потребление. Отчаяната самоотбрана на една дребна страна не е директен съветски удар против елементи на НАТО на територията на трета страна (въпреки че съгласно доктрината „ нуклеарният чадър “ на Русия се простира до Беларус). Това към момента са сюжети, само че в тази област заинтригуваните страни би трябвало да вземат поради „ степента на неспособност “.
Ако белоруският водач усети продължаващото утежняване на обстановката със сигурността и убеди съветския си сътрудник в изгодата от сходни ограничения, тогава с избрана периодичност ще чуваме вести за осъществяването на програмата за взаимни нуклеарни задачи на Съюзната страна. Може да стигне до идващите стадии, да вземем за пример до изявления за образование на ракетчици, преоборудване на модерни самолети, взаимни учения и впрочем.
Теоретичното разполагане на тактически нуклеарни оръжия на беларуска територия обаче е мярка за друго равнище на ескалация. Възможно е в отговор, да вземем за пример, на разполагането на американски нуклеарни бомби в Източна Европа. И в двата случая това ще бъдат на първо място политически жестове със съмнителна военна изгода (като се има поради обсегът на актуалните самолети, поставяйки въздушни бази с тактически нуклеарни оръжия по-близо до евентуален зложелател, вие излагате на офанзива единствено личните си оръжия). От друга страна, в случай че обстановката се успокои, надали ще чуем нови вести за развиването на руско-беларуските проекти, свързани с нуклеарните оръжия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
След визитата на президента Путин в Република Беларус на 19 декември стартира необятно да се разисква въпросът за подготовката на беларуските военни за взаимно (под една или друга форма) потребление на съветското нуклеарно оръжие.
За първи път тематиката беше обществено повдигната и провокира най-широко разискване в края на юни. Тогава президентът на Беларус, много ненадейно обществено след разискване на въпросите за търговията и недружелюбната икономическа политика на балтийските съседи, съобщи, че е угрижен от „ подготвителни полети на самолети на Съединени американски щати и НАТО, които се образоват да носят нуклеарни бойни глави и нуклеарни заряди. "
Строго видяно, в месеците преди срещата, изключително наоколо до границите на Беларус, такива учения не са провеждани (ядрените учения на НАТО „ Устойчиво пладне “ се организираха в Западна Европа през октомври). От друга страна, Лукашенко сигурно има повече от задоволително аргументи да се тревожи за военната сигурност на страната си - евентуално за първи път от десетилетия на неговото ръководство.
Крайното изостряне на връзките сред Русия и НАТО основава за Минск действителна опасност от конфликти с последното. Ситуацията се утежнява от обстоятелството, че съседите на Лукашенко са най-категоричните представители на западния блок в антируската политика, а самата Беларус е непрекъснато „ привързана “ към всички обвинявания против Русия, свързани със СВО в Украйна (и това макар от дълго време не е употребена само като база). При тези условия Лукашенко не може да анулира опцията за военна експанзия от страна на Полша и обединението на балтийските страни с една или друга политическа цел. От военна позиция сходна експанзия ще има вяра за триумф в отклоняването на съветските военни сили към Украйна.
При тези условия Лукашенко се оказа в обстановка, ненадейно близка до тази, в която европейските страни от НАТО попаднаха, въпреки и не сегашните „ млади “, а „ старите “, първи членки на Алианса, и то не в този момент, а преди повече от 60 години. Тогава европейските страни от западния блок, изправени пред мощта на сухопътните армии на Варшавския контракт, трябваше да бъдат предпазени посредством разполагането на американски тактически нуклеарни оръжия.
Освен това, наред с практическите съображения за бойно потребление, това имаше и политически статут. Чрез програмата на НАТО за шерване на нуклеарни оръжия (официалният превод е „ Съвместни нуклеарни задачи на НАТО “) трябваше да се образоват локалните военни в потреблението на американски бомби и ракети и да се съхраняват самите заряди под формалния надзор на Съединени американски щати непосредствено в частите, които са подготвени за тяхното потребление.
Така за евентуален агресор рискът спорът да премине в нуклеарна фаза се усили. На Вашингтон от своя страна щеше да му бъде по-трудно да „ изостави “ европейските си съдружници на неядрения стадий на спора. В случай на започване на замяна на нуклеарни удари сред европейските членове на НАТО и Съюз на съветските социалистически републики, за Съединени американски щати щеше да бъде мъчно да убедят Москва в своята непорочност, тъй че би трябвало да се положат всички старания да не се стига дотук, и в случай че се стигне, тогава да вземат участие директно.
От страна на Варшавския контракт съществуваше сходна процедура, само че в доста по-скромен вид. Съюзническата войска се приготви в лимитирана степен за потребление на нуклеарни заряди (предимно за оперативно-тактически ракети), само че зарядите се съхраняваха под най-строг надзор в складовете на 12-то Главно ръководство на Министерството на защитата на Съюз на съветските социалистически републики.
Именно в политическия смисъл на физическото олицетворение на американския „ нуклеарен чадър “ в сведен тип продължава да съществува задачата NATO за шерване през днешния ден - под формата на към 100 тактически термоядрени бомби от фамилията Б-61 ситуирани на територията на пет страни.
Тези задачи бяха подложени на най-тежките рецензии на съветската дипломация през последните три десетилетия. Русия вярно отбелязва, че Москва (за разлика от Вашингтон) е върнала всички нуклеарни оръжия на национална територия и се е отказала от фронтовото разполагане на тактически нуклеарни оръжия с подготвеност непосредствено да ги закачи на носителите. Американската страна уточни доста по-големия, съгласно нея, общ боеприпас от съветско тактическо нуклеарно оръжие (ТЯО) - съветската страна отхвърли да го разисква, до момента в който Съединените щати не изпълнят горните предварителни стъпки и по този начин нататък.
Вероятно през годините на положителни връзки с Русия американците не затвориха изцяло програмата на НАТО за нуклеарно шерване точно с цел да я заменят против понижаване на съветските тактически нуклеарни оръжия. Сега обаче, по явни аргументи, прогрес в намаляването на тези типове оръжия не би трябвало да се чака в обозрима историческа вероятност. Напротив, в Европа през идващите години ще има рационализация на американския „ чадър “: стелт изтребителите Ф-35A ще бъдат сертифицирани като носители на бомби (една от страните, където са ситуирани бомбите, Германия, неотдавна утвърди договорка да ги закупи), а самите бомби ще бъдат модифицирани в нова трансформация Б61-12.
Недоволството на съветската страна от този развой евентуално е насложено върху основателните опасения на Лукашенко за неговото геополитическо състояние. Програмата беше утвърдена, по този начин да се каже, в „ Съвместните нуклеарни задачи на съюзната страна “, към този момент в доста внимателна и даже по-скоро декларативна форма.
И по този начин, по искане на беларуския водач да се завършват неотдавна доставените многоцелеви изтребители Су-30СМ за потребление на нуклеарни оръжия (Лукашенко сподели „ Су-35 “, само че това евентуално е лапсус, тези самолети не са доставени на Беларус ), Путин отговори с предложение да се ограничи до доста по-старите щурмови самолети Су-25 и доставката на ракетни системи „ Искандер “, на които евентуално ще бъде допустимо да се доставят и ракети с нуклеарни бойни глави. Може би това беше и предизвестие към съседите.
На среща в понеделник, 19 декември, президентите загатнаха и резултатите от осъществяването на тези проекти - през последните шест месеца тематиката за сигурността на Беларус не стана по-малко настояща. Путин сподели, че някои беларуски самолети „ към този момент са преустроени за вероятно потребление на муниции за изстрелване от въздуха със специфична бойна глава “, а образованието на екипажите „ е допустимо да продължи “. Белоруският водач добави, че самолетите, които „ имаме от руско време “, са изпитвани в Русия, а екипажите се образоват.
Този път президентите не загатнаха показатели на въоръженията, тъй че има известна независимост за тълкувания. Най-вероятно става дума за рационализиране на щурмовия аероплан Су-25, ремонт и рационализация на изтребителите МиГ-29 (първите версии „ умееха “ да употребяват тактически нуклеарни бомби) или главен ремонт на дребен брой фронтови бомбардировачи Су-24M, които в късния Съюз на съветските социалистически републики бяха главният притежател на авиационни тактически нуклеарни оръжия, само че във Военновъздушни сили на Беларус бяха изведени от въоръжение преди десетилетие, което основава прочут проблем с намирането на водачи. Също по този начин е допустимо да се трансферират няколко самолета от наличието на съветските Върховен касационен съд. Отделно споменаване на " руските времена " евентуално акцентира позицията, че Су-30СМ не би трябвало да се преглеждат като носители (поне на този етап).
Лукашенко също по този начин означи, че ракетната система " Искандер " е приведена в бойна подготвеност, само че този път не е обвързвана с нуклеарния проблем. Освен това за първи път се акцентира, че не може да се приказва за разполагане на съветско тактическо нуклеарно оръжие на територията на Беларус за непрекъснато разполагане – това би било прекомерно огромен подарък за „ узаконяването “ на Споделянето на нуклеарни средства на НАТО.
Разбира се, директният боен смисъл от образованието на дребен брой беларуски екипажи за потребление на специфични муниции е извънредно дребен. Освен това се допуска, че те ще бъдат употребявани от остарели самолети и в условия, когато няма да бъдат (поне „ към момента “) ситуирани в беларуските военновъздушни бази.
Но в нуклеарния въпрос декларативната политика постоянно е била не по-малко значима от евентуалните благоприятни условия (а опциите са не по-малко значими от действителните действия).Дори в този момент думите за евентуално потребление на нуклеарни оръжия от беларуските военни като част от защитата могат да възпрат евентуален агресор с по-нисък предел на потребление. Отчаяната самоотбрана на една дребна страна не е директен съветски удар против елементи на НАТО на територията на трета страна (въпреки че съгласно доктрината „ нуклеарният чадър “ на Русия се простира до Беларус). Това към момента са сюжети, само че в тази област заинтригуваните страни би трябвало да вземат поради „ степента на неспособност “.
Ако белоруският водач усети продължаващото утежняване на обстановката със сигурността и убеди съветския си сътрудник в изгодата от сходни ограничения, тогава с избрана периодичност ще чуваме вести за осъществяването на програмата за взаимни нуклеарни задачи на Съюзната страна. Може да стигне до идващите стадии, да вземем за пример до изявления за образование на ракетчици, преоборудване на модерни самолети, взаимни учения и впрочем.
Теоретичното разполагане на тактически нуклеарни оръжия на беларуска територия обаче е мярка за друго равнище на ескалация. Възможно е в отговор, да вземем за пример, на разполагането на американски нуклеарни бомби в Източна Европа. И в двата случая това ще бъдат на първо място политически жестове със съмнителна военна изгода (като се има поради обсегът на актуалните самолети, поставяйки въздушни бази с тактически нуклеарни оръжия по-близо до евентуален зложелател, вие излагате на офанзива единствено личните си оръжия). От друга страна, в случай че обстановката се успокои, надали ще чуем нови вести за развиването на руско-беларуските проекти, свързани с нуклеарните оръжия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ