Липсват данни колко и в какво състояние са бомбоубежищата в България
Задача на Министерство на вътрешните работи е да стопанисва скривалищата
Липсват данни какъв брой и в какво положение са бомбоубежищата у нас. Това настояват специалисти по сигурност пред. Най-много укрития в страната ни са издигнати след Втората международна война. Голяма част от тях обаче към днешна дата се оказват негодни за отбрана при изключителна обстановка. За часове метрото в Киев се трансформира в леговище за стотици хиляди хора.
При рискова обстановка станциите на софийското метро могат да поберат над 400 хиляди души. А в случай че бъдат отворени и тунелите - потенциалът към този момент става близо 900 хиляди души.
„ Всички метростанции на метрото в София са проектирани и изчислени да могат да поемат и ударна вълна от бомба, т.е. те са и бомбоубежища”, твърди инж. Стоян Братоев.
Предвидени са и условия за дълъг престой. „ На всяка станция има служебни тоалетни, които в този режим могат да се употребяват, има питейна вода, има вентилация. Ако се наложи да спре токът, има акумулатори, които могат да поддържат спешно осветление”, показва изпълнителният шеф на „ Метрополитен”.
По-старите блокове в страната също са пригодени да служат като краткотрайни бомбоубежища. Всички жилищни здания, строени у нас по време на Студената война е трябвало да разполагат със наложителни укрития, които да могат да предпазят жителите от оръжия за всеобщо поразяване - както от ударната вълна, по този начин и от последвалата радиация. Голяма част от тези укрития обаче към днешна дата не действат, споделя специалистът по сигурност Йордан Божилов. „ Проблем е поддръжката на сходни уреди. Както виждате тук в този блок има построено скривалище, само че от години не е проверявано, допускам на множеството места е така”.
В тази постройка в Бургас също има сходно укритие, което обаче от време на време се ревизира, настояват от регионалната администрация. „ В относително положително техническо положение са. Има подсигурени тоалетни, има осветяване, има пейки за хората, тъй че при потребност може да бъде използвано”, безапелационен е Тодор Иванов, зам.-областен шеф на Бургас.
Според специалисти тези укрития дават най-ниска степен на отбрана. При убежища от най-голям клас стените би трябвало да са от железобетон и с дебелина няколко метра. Такива места са единици. „ Най-често са предопределени за въоръжените сили и държавното управление, с цел да може то да действа при една спешна обстановка, тъй че местонахождението им е секретно”, съобщи Йордан Божилов.
Последната инспекция на скривалищата у нас е направена през 2018-та. Задачата да ги стопанисва е на Министерство на вътрешните работи. От ведомството обаче не получихме отговор в какво положение се намират обектите през днешния ден.
Липсват данни какъв брой и в какво положение са бомбоубежищата у нас. Това настояват специалисти по сигурност пред. Най-много укрития в страната ни са издигнати след Втората международна война. Голяма част от тях обаче към днешна дата се оказват негодни за отбрана при изключителна обстановка. За часове метрото в Киев се трансформира в леговище за стотици хиляди хора.
При рискова обстановка станциите на софийското метро могат да поберат над 400 хиляди души. А в случай че бъдат отворени и тунелите - потенциалът към този момент става близо 900 хиляди души.
„ Всички метростанции на метрото в София са проектирани и изчислени да могат да поемат и ударна вълна от бомба, т.е. те са и бомбоубежища”, твърди инж. Стоян Братоев.
Предвидени са и условия за дълъг престой. „ На всяка станция има служебни тоалетни, които в този режим могат да се употребяват, има питейна вода, има вентилация. Ако се наложи да спре токът, има акумулатори, които могат да поддържат спешно осветление”, показва изпълнителният шеф на „ Метрополитен”.
По-старите блокове в страната също са пригодени да служат като краткотрайни бомбоубежища. Всички жилищни здания, строени у нас по време на Студената война е трябвало да разполагат със наложителни укрития, които да могат да предпазят жителите от оръжия за всеобщо поразяване - както от ударната вълна, по този начин и от последвалата радиация. Голяма част от тези укрития обаче към днешна дата не действат, споделя специалистът по сигурност Йордан Божилов. „ Проблем е поддръжката на сходни уреди. Както виждате тук в този блок има построено скривалище, само че от години не е проверявано, допускам на множеството места е така”.
В тази постройка в Бургас също има сходно укритие, което обаче от време на време се ревизира, настояват от регионалната администрация. „ В относително положително техническо положение са. Има подсигурени тоалетни, има осветяване, има пейки за хората, тъй че при потребност може да бъде използвано”, безапелационен е Тодор Иванов, зам.-областен шеф на Бургас.
Според специалисти тези укрития дават най-ниска степен на отбрана. При убежища от най-голям клас стените би трябвало да са от железобетон и с дебелина няколко метра. Такива места са единици. „ Най-често са предопределени за въоръжените сили и държавното управление, с цел да може то да действа при една спешна обстановка, тъй че местонахождението им е секретно”, съобщи Йордан Божилов.
Последната инспекция на скривалищата у нас е направена през 2018-та. Задачата да ги стопанисва е на Министерство на вътрешните работи. От ведомството обаче не получихме отговор в какво положение се намират обектите през днешния ден.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ