Обмислят алтернатива на руския газ с газопровод от Израел към Турция
Зад кулисите се разисква построяването на газопровод Турция-Израел като една от другите възможности за Европа на съветските енергийни доставки, само че ще са нужни комплицирани маневри, с цел да се реализира каквато и да е договорка, показват държавни и представители на промишлеността на двете страни, оповестява Ройтерс, представени от БНР.
Идеята, замислена за първи път преди години, е да се построи подводен водопровод от Турция до най-голямото офшорно находище на природен газ в Израел – „ Левиатан “. Газът ще тече към Турция и към южноевропейските съседи, които желаят да диверсифицират доставките си на синьо гориво надалеч от Русия.
През предходната седмица турският президент Реджеп Ердоган сподели, че съдействието в региона на газа е " една от най-важните стъпки, които можем да предприемем дружно за двустранните връзки ", и сподели пред кореспонденти, че е подготвен да изпрати висши министри в Израел, с цел да съживи концепцията за газопровода, която се задържа от години.
Високопоставен турски чиновник уточни за Ройтерс, че договарянията са траяли, откогато израелският президент Исак Херцог посети Анкара по-рано този месец и през идващите месеци може да последват " съответни решения " по отношение на оферти маршрут и участващите организации.
Служителите от енергийната промишленост обаче са по-внимателни, казвайки, че рестриктивните мерки в производството и геополитиката могат да оставят „ мъртъв “ този проект.
Газовото находище „ Левиатан “ към този момент доставя Израел, Йордания и Египет. Неговите притежатели - Chevron и израелските компании NewMed Energy и Ratio Oil - възнамеряват да усилят производството от 12 на 21 милиарда кубически метра годишно.
За съпоставяне, Европейският съюз внесе през 2021 година 155 милиарда кубически метра съветски природен газ, покривайки по този метод близо 40% от своето ползване на газ.
Според компанията NewMed Energy огромна част от спомагателния рандеман на газ ще бъде полутечен и изнесен посредством кораби за Европа или за Далечния изток. Главият изпълнителен шеф на NewMed съобщи предишния месец, че Турция също може да се трансформира в дестинация, само че би трябвало да си " заложи кожата " и да се ангажира с построяването на газопровода.
Запитани за договаряния с Турция, сътрудниците на „ Левиатан " отхвърлиха коментар.
Израелският министър на енергетиката Карине Елхарар сподели пред Ynet News в неделя, че доста съображения към момента не са разисквани, в това число финансирането.
Израел и Турция се стремят да оставят зад тила си десетилетие на дипломатически невъзможност, нормално поради израелско-палестинските въпроси. Енергийното партньорство може да бъде основно, изключително откакто съветската инвазия в Украйна направи Европа по-решителна да откри други възможности на своите енергийни доставки.
„ Наскоро имаше доближаване с Израел и ние желаеме израелският газ да минава през Турция по пътя към Европа “, уточни различен турски чиновник. " Израел гледа позитивно на това, организираха се някои диалози и има предпочитание да го създадем “.
Турция употребява към 50 милиарда кубически метра природен газ годишно и внася съвсем цялото това количество, най-много посредством тръбопроводи от Русия, Иран и Азербайджан. Страната е добре ситуиран като транспортен център в района и може да играе значима роля в енергийната политика.
Позовавайки се на иракски и турски публични лица, Ройтерс също по този начин заяви, че проектът за снабдяване на газ от иракски Кюрдистан в Турция и Европа благодарение на Израел е част от това, което провокира ракетната офанзива на Иран против кюрдската столица Ербил по-рано този месец.
„ Турция съставлява огромен интерес за вътрешното си ползване, както и за канал към страни в Южна Европа “, сподели върховен чиновник в израелския газов бранш.
Проблемът обаче, уточни служителят, е, че към този момент има два препоръчани маршрута за спомагателни доставки от находището " Левиатан ": през съществуващи уреди за полутечен природен газ в Египет или планувано плаващо оборудване за полутечен природен газ.
„ Ако Турция отговори бързо, това може да е трета опция ", сподели още израелският чиновник.
Тръбопроводът Изрел-Турция би имал дължина към 500-550 км и неговото създаване би коствало до 1,5 милиарда евро, съгласно израелски чиновници, което би го предписание по-управляем от тръбопровода за 6 милиарда евро EastMed, препоръчан за свързване на Израел с Кипър, Гърция и Италия.
Всяка подводна линия обаче ще би трябвало да пресече водите на Кипър, който Анкара не признава, или на Сирия, с която Анкара няма дипломатически връзки и поддържа бунтовниците, борещи се против държавното управление в Дамаск.
Това може да усложни строителството и финансирането, в случай че Турция има директен дял в газопровода, сподели Гьокхан Ярдим, съветник в турската газова промишленост, който е работил по оценката на вероятния газопровод в продължение на две десетилетия.
Две предходни оценки се базираха на газови потоци в размер от 8 до 10 милиарда кубически метра, като нещо по-малко може да не е осъществимо, уточни Ярдим.
Идеята, замислена за първи път преди години, е да се построи подводен водопровод от Турция до най-голямото офшорно находище на природен газ в Израел – „ Левиатан “. Газът ще тече към Турция и към южноевропейските съседи, които желаят да диверсифицират доставките си на синьо гориво надалеч от Русия.
През предходната седмица турският президент Реджеп Ердоган сподели, че съдействието в региона на газа е " една от най-важните стъпки, които можем да предприемем дружно за двустранните връзки ", и сподели пред кореспонденти, че е подготвен да изпрати висши министри в Израел, с цел да съживи концепцията за газопровода, която се задържа от години.
Високопоставен турски чиновник уточни за Ройтерс, че договарянията са траяли, откогато израелският президент Исак Херцог посети Анкара по-рано този месец и през идващите месеци може да последват " съответни решения " по отношение на оферти маршрут и участващите организации.
Служителите от енергийната промишленост обаче са по-внимателни, казвайки, че рестриктивните мерки в производството и геополитиката могат да оставят „ мъртъв “ този проект.
Газовото находище „ Левиатан “ към този момент доставя Израел, Йордания и Египет. Неговите притежатели - Chevron и израелските компании NewMed Energy и Ratio Oil - възнамеряват да усилят производството от 12 на 21 милиарда кубически метра годишно.
За съпоставяне, Европейският съюз внесе през 2021 година 155 милиарда кубически метра съветски природен газ, покривайки по този метод близо 40% от своето ползване на газ.
Според компанията NewMed Energy огромна част от спомагателния рандеман на газ ще бъде полутечен и изнесен посредством кораби за Европа или за Далечния изток. Главият изпълнителен шеф на NewMed съобщи предишния месец, че Турция също може да се трансформира в дестинация, само че би трябвало да си " заложи кожата " и да се ангажира с построяването на газопровода.
Запитани за договаряния с Турция, сътрудниците на „ Левиатан " отхвърлиха коментар.
Израелският министър на енергетиката Карине Елхарар сподели пред Ynet News в неделя, че доста съображения към момента не са разисквани, в това число финансирането.
Израел и Турция се стремят да оставят зад тила си десетилетие на дипломатически невъзможност, нормално поради израелско-палестинските въпроси. Енергийното партньорство може да бъде основно, изключително откакто съветската инвазия в Украйна направи Европа по-решителна да откри други възможности на своите енергийни доставки.
„ Наскоро имаше доближаване с Израел и ние желаеме израелският газ да минава през Турция по пътя към Европа “, уточни различен турски чиновник. " Израел гледа позитивно на това, организираха се някои диалози и има предпочитание да го създадем “.
Турция употребява към 50 милиарда кубически метра природен газ годишно и внася съвсем цялото това количество, най-много посредством тръбопроводи от Русия, Иран и Азербайджан. Страната е добре ситуиран като транспортен център в района и може да играе значима роля в енергийната политика.
Позовавайки се на иракски и турски публични лица, Ройтерс също по този начин заяви, че проектът за снабдяване на газ от иракски Кюрдистан в Турция и Европа благодарение на Израел е част от това, което провокира ракетната офанзива на Иран против кюрдската столица Ербил по-рано този месец.
„ Турция съставлява огромен интерес за вътрешното си ползване, както и за канал към страни в Южна Европа “, сподели върховен чиновник в израелския газов бранш.
Проблемът обаче, уточни служителят, е, че към този момент има два препоръчани маршрута за спомагателни доставки от находището " Левиатан ": през съществуващи уреди за полутечен природен газ в Египет или планувано плаващо оборудване за полутечен природен газ.
„ Ако Турция отговори бързо, това може да е трета опция ", сподели още израелският чиновник.
Тръбопроводът Изрел-Турция би имал дължина към 500-550 км и неговото създаване би коствало до 1,5 милиарда евро, съгласно израелски чиновници, което би го предписание по-управляем от тръбопровода за 6 милиарда евро EastMed, препоръчан за свързване на Израел с Кипър, Гърция и Италия.
Всяка подводна линия обаче ще би трябвало да пресече водите на Кипър, който Анкара не признава, или на Сирия, с която Анкара няма дипломатически връзки и поддържа бунтовниците, борещи се против държавното управление в Дамаск.
Това може да усложни строителството и финансирането, в случай че Турция има директен дял в газопровода, сподели Гьокхан Ярдим, съветник в турската газова промишленост, който е работил по оценката на вероятния газопровод в продължение на две десетилетия.
Две предходни оценки се базираха на газови потоци в размер от 8 до 10 милиарда кубически метра, като нещо по-малко може да не е осъществимо, уточни Ярдим.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ