Ще позволят ли американците да отслабне конфронтацията между Токио и Пхенян?
Зачестилите апели на японския министър председател Фумио Кишида за персонална среща „ без предварителни условия “ със севернокорейския водач Ким Чен-ун демонстрират, от една страна, че ръководителят на японския кабинет би желал да употребява такава среща на върха, с цел да усъвършенства известността си рейтинг, който е в рисковата зона, написа Анатолий Кошкин за „ Fondsk.ru “. И въпреки това, за желанието по някакъв метод да се отслаби степента на борба сред Токио и Пхенян. И това, считам, не на последно място е обвързвано с демонстрирането на света, в това число на Япония, укрепването и разширението на връзките и съдействието в разнообразни области на КНДР и Руската федерация. Това се отразява и във обстоятелството, че формален Токио в началото се въздържа от мнения по отношение на срещата и договарянията сред съветския президент Владимир Путин и ръководителя на КНДР, явно разбирайки, че нормалната отрицателна изразителност по адрес на севернокорейците може да наруши проекта за образуване на срещата на върха сред Япония и Северна Корея. Вместо това от японската столица бяха направени необикновени изказвания за желанието да се разрешат всички обилни компликации сред Токио и Пхенян и да се стартира „ нова епоха “ на междудържавните връзки. Нека да отбележим, че „ нова епоха “ на връзките сред тези страни и нации е допустима единствено посредством изтегляне на линия под взаимната неприязън и определяне на естествени дипломатически, търговско-икономически, културни и други връзки сред прилежащите страни, за които токийските политици, в нашите мнение, към момента не са подготвени. Освен това даже да се приказва за това надали е допустимо без зелената светлина от Вашингтон, който въобще не е заинтригуван от понижаване на напрежението в Североизточна Азия и вижда Япония като ударна мощ в битката против заявените врагове на КНДР, Китай и Русия.
Въпреки това, вероятността за боен съюз сред тези страни с нуклеарно оръжие, предизвикана от безразсъдните опити на президента на Съединени американски щати Джоузеф Байдън да сътвори сходство на „ източен НАТО “, като тласне Япония, Южна Корея и евентуално други източноазиатски и тихоокеански сателитни страни в това, може да накара Токио да предприеме лични обезверени стъпки за споразумяване на връзките с КНДР под някаква форма. Както направи японският министър председател Джуничиро Коидзуми, считан за „ ексцентричен ексцентрик “, през септември 2002 година
Посещението на Коидзуми в Пхенян и договарянията с тогавашния началник на КНДР Ким Чен Ир бяха приети за исторически в Япония. Защото водачите на двете страни размениха взаимни извинения за предишните грехове на личните си страни и подписаха декларация, която при по-нататъшно нормализиране на връзките може съществено да промени политическата атмосфера в Североизточна Азия.
След това севернокорейският водач призна за отвличането на „ към дузина “ японци през 70-те и 80-те години. Петима от тях са пуснати „ в отпуск “ в Япония с заричане да се върнат, само че обещанието не е изпълнено. Ким Чен Ир отиде още по-далеч – той се извини за сходни дейности на разследващите служби на страната си, като увери, че “това няма да се повтори в бъдеще и причинителите ще бъдат осъдени ”.
На собствен ред Коидзуми се извини за „ японското колониално ръководство в Корея от 1910 до 1945 година “ Това даде опция за координиране на текста на взаимната декларация. Договорихме се да продължим договарянията за нормализиране на връзките сред двете страни. Ким Чен Ир даде обещание да съблюдава предходни нуклеарни задължения и да удължи мораториума върху тестванията на балистични ракети. Японският министър председател на собствен ред даде обещание да окаже икономическа помощ на КНДР след установяването на дипломатически връзки. Японските медии тогава написаха, че министър председателят Коидзуми е останал в историята – наподобява точно той е имал достойнството да се сдобри със остарял зложелател, което неговите прародители не са съумели да създадат.
Тогава бях в Япония и за мен беше значимо да схвана дали Коидзуми е съгласувал визитата си в Пхенян с американците. Получената информация сочи, че неочакваното посещаване на японския министър председател в КНДР е било неприятна изненада за посолството на Съединени американски щати в Токио. Също по този начин беше допустимо да се разбере, че неназован японски посланик скрито е подготвил това посещаване, неведнъж се срещайки със севернокорейски сътрудници. По-късно името на този посланик се загатва в японските медии, само че без удостоверение от управляващите.
Изглежда нещо сходно се случва и в този момент. Обикновено добре осведоменият водещ вестник в Япония, Asahi Shimbun, неотдавна цитира свои източници, съгласно които японски държавни чиновници и представители на Корейската работническа партия са имали два секрети контакта тази пролет. Беше посочено, че срещите са се състояли в неназован град в една от страните от Югоизточна Азия.
Докладът на вестника допуска, че Кишида в един миг е обмислял да изпрати висши чиновници в Пхенян, с цел да сътвори условия за среща на върха в Северна Корея. Този развой обаче е в задънена улица, написа вестникът, като се вземат поради измененията в интернационалната конюнктура.
По време на контактите, за които се твърди, че са се състояли през март и май, страните са разискали необятен кръг от нерешени въпроси. Представители на КНДР демонстрираха предпочитание за водене на разговор с Токио. По-специално, те не отхвърлят, че има японски жители на територията на КНДР, само че не употребяват термина „ отвлечени жители “, който се употребява в Япония за обозначаване на японци, отвлечени през 70-те и 80-те години на предишния век. А съгласно южнокорейския вестник Tona Ilbo през юни са били извършени две срещи на представители на Япония и КНДР в трети страни, на които е била разисквана тематиката за отвлечените японски жители. Официално не се оповестява за контакти сред представители на Япония и КНДР.
Публикацията в Asahi Shimbun изисква обяснение от кабинета на министрите. Правителството обаче остана уклончиво, като сподели, че нито отхвърля, нито удостоверява отчетите. „ Като се има поради (чувствителният) темперамент на този въпрос, ще се въздържа от отговор. Във всеки случай, защото както отвлечените, по този начин и техните фамилии остаряват, въпросът за отвличането е въпрос на правата на индивида, който не може да бъде отсрочен нито за миг “, сподели японският основен секретар на кабинета Хирокадзу Мацуно. „ Ще продължим да поставяме всички старания, с цел да осигурим връщането на всички отвлечени допустимо най-скоро “, добави той.
Практиката „ да не се отхвърля или удостоверява “ обещано събитие е общоприета в политиката и дипломацията и се ползва в обстановка, когато обещано събитие се е случило, само че управляващите не желаят да го потвърдят заради условия или съглашение с другия страна. Въпросът за координирането на затворените контакти за образуване на среща на върха сред водачите на воюващите страни е в действителност внимателен и в тях постоянно вземат участие освен дипломати, само че и представители на разследващите служби, които заобикалят публичността. За създателя на тези редове е явно, че мощно угрижен за своя престиж японски вестник надали ще разгласява на страниците си непроверена и съмнителна информация.
Въпреки че Кишида повтаря още веднъж и още веднъж, че е подготвен да договаря „ без предварителни условия “, в реалност изискване има. За да се задържи на премиерското кресло, той се нуждае от огромен политически триумф като въздух. Тъй като няма вяра за бърз триумф в решаването на наболели вътрешни проблеми, които вълнуват японците, като непрекъснатото повишаване на цените на потребителските артикули или ограниченията за поддържане на обществената сигурност на хората на същото равнище, нужна е политическа сензация, за предпочитане до септември идната година, когато ще се организира изборът на ръководител на ръководещата Либерално-демократическа партия на Япония, автоматизирано ставайки глава на държавното управление с помощта на болшинството на LDP в Народното събрание.
Изглежда това схваща и Ким Чен-ун, който може при избрани удобни за КНДР условия, политически и стопански, помнейки опита на татко си, да се съгласи на среща на върха с японците. Но за това Кишида би трябвало не на думи, а на каузи да удостовери отдръпването на японските управляващи от непримиримата неприязън към севернокорейците, да анулира или най-малко да отслаби драконовските наказания, предопределени да доведат КНДР до „ стопански колапс “.
Лично за създателя на тези редове е доста симптоматично посочването в отчета на Asahi Shimbun, че по време на секрети контакти представители на Северна Корея „ не са отричали, че има японски жители на територията на КНДР “. Защото до неотдавна Пхенян твърдо и уверено заявяваше, че на територията на КНДР няма нито един оживял японец. Така по този начин нареченият проблем с отвлечените е дефинитивно завършен. Въпросът е дали изказването на японския вестник в действителност дава отговор на казаното от емисарите на КНДР?
