В новата информационна среда българите са най-беззащитни в ЕС
Забрани, ограничавания, регулации - това е всичко, за което българските политици се сещат, когато някой им каже, че читателите и феновете са изложени на въздействието на така наречен подправени вести. И че светът на медиите се трансформира със скоростта, с която се променят и технологиите. В дните, в които всички партии в Народното събрание единомислещо взеха решение да задължат Министерския съвет да напише тактика за развиването на медийната среда у нас, в която главен акцент ще е капсулирането на медийното пространство против проникването на дезинформация, следващо проучване сподели по какъв начин напредналите страни се борят с явлението. От него излиза наяве и че с възгласи като " Хайде стига с тая независимост на словото! " ръководещите целят, с изключение на да отклонят вниманието от себе си за проблемите на публицистите, да забият чеп в доверието сред тях и аудиторията.
България продължава да заема последното място в Европейски Съюз по умения на жителите си да разпознават подправените вести и да не стават техен проводник. Страната ни е на 29-о място за т.г. измежду общо 35 страни в класацията съгласно Индекса за медийна просветеност, направен от Инициативата за европейски политики на институт " Отворено общество " – София. В една група сме с страни, множеството от които са известни с проблемите си със свободата на словото и с репресии против сериозните публицисти. Преди нас в класацията е Румъния (28-о място), а след нас са Сърбия (30-о място) и Черна гора (31-во място). От нашата група през последната година отпадат Босна и Херцеговина и Албания, които отиват в последната. На последните две места в таблицата са Турция и Северна Македония.
Инициативата за европейски политики следи медийния пейзаж в Европа от 2017 година Позицията на България се усъвършенства с едно място по отношение на предходните 2 година, само че още веднъж изостава доста по отношение на множеството страни в Европейски Съюз. Индексът прави оценка евентуалната резистентност към разпространяването на
подправени вести
посредством потреблението на знаци за медийна независимост, обучение и доверие сред хората. Най-голяма е тежестта на знаците за медийна независимост на „ Репортери без граници “ и Freedom House, както и тези за обучение (на PISA). От тях на четивната просветеност се отдава най-голямо значение.
Финландия, Дания, Холандия, Швеция и Естония са отпред в класирането за 2019 година Финландия, която е с най-хубави индикатори от основаването на показателя, още веднъж има сериозна преднина пред останалите - 78 т. от 100 вероятни. Втора е Дания със 72 т. Иновативната просветителна система във Финландия се сочи като основна причина за положителната ориентировка на скандинавците в света на подправените вести. „ Основното допускане на показателя е, че качеството на образованието и медийната среда значително са планирани знаци за медийна просветеност. Общества с по-добри резултати в показателя, което значи по-добро обучение и по-свободни медии, имат по-добър потенциал да устоят на отрицателните резултати на дезинформацията “, се споделя измежду заключенията. Добрият резултат на Естония, която е един от новите членове на Европейски Съюз, също се дължи на високото равнище на обучение и свободата на медиите. Най-голям спад по отношение на предходната ранглиста означават Чехия, Полша и Словения, които губят позиции главно поради утежняване на средата за журналистическа активност.
Подреждането на страните съгласно показателя за медийна просветеност е много сходно с класацията за усещане на корупцията, която се прави от интернационалната организация „ Прозрачност без граници “. „ Страните с висок резултат в нашия показател се смятат за по-малко корумпирани, а надлежно страните с ниски резултати по медийна просветеност се смятат за по-корумпирани. По отношение на съответни образци страните с най-хубавите резултати при нас – Дания, Финландия, Швеция и Холандия, се дефинират в най-висока степен за чисти от корупция. Едно от вероятните пояснения е, че корупцията процъфтява в институционално слаби страни и е в дългия лист на недоволства на жителите дружно с неналичието на доверие, че управляващите могат да се оправят с това (добре е да се напомни дефиницията, че корупцията е корист с власт, не просто подкуп) “, написа в отчета.
Подкопаването на
доверието сред публицистите и аудиторията
и сред научната общественост и обществото е друга причина за неприятното позициониране в Индекса за медийна просветеност. „ Страните, в които жителите показват по-голямо съмнение в учените и в публицистите, имат по-ниски резултати. С повишаването на дезинформацията се вижда и повишаване на недоверието в медиите. В редица страни се следят забележителен брой проблеми, свързани с умишлени дейности да се задуши медийната независимост с офанзиви върху медиите или определяне на пряк надзор върху тях “, се показва измежду заключенията.
Според създателите на изследването дезинформацията не се стреми просто да накара някой да повярва в „ различен факт “. „ По-скоро тя се стреми да всее подозрение и да накара жителите да се съмняват във всичко, да слагат под въпрос всичко – надалеч над нужните и здравословни равнища на любознание. Според резултатите високите равнища на съмнение в учени и публицисти кореспондира с ниските оценки по медийна просветеност “, гласи един от главните заключения.
Справянето с отрицателните резултати от подправените вести би трябвало да стартира с
връщането към обичайните полезности,
считат още от Инициативата за европейски политики. Става дума за дейности от възобновяване на публичното доверие и справяне с корупцията до потреблението на просветителни подходи и гарантиране на медийната независимост. „ Това са най-подходящите тактики за „ имунизация “ против подправените вести. Опитът за справяне с тях към момента е къс, само че въпреки всичко той сподели, че не е удачно да се употребяват радикални ограничения като цялостна възбрана, която да покрива всички случаи. Регулациите могат да бъдат употребявани за ограничение на свободата на изложение. Образованието – както функционалното, по този начин и профилираното образование по медийна просветеност, също предлага самобитна имунизация. Те предотвратяват подправените вести или вършат последствията по-леки “, се споделя в умозаключение.
Гражданите в България не престават да са най-неподготвени и зле насочени при допир с подправена вест, макар че за битката с явлението до неотдавна отговаряше родният еврокомисар Мария Габриел. През есента на м.г. тя тържествено разгласи приемането на Кодекс с положителни практики на Европейска комисия, с който обществените мрежи и рекламната промишленост се задължиха да се борят против дезинформацията. След това Габриел стана патрон на образование за учители „ Как да преподаваме дигитално-медийна просветеност “. Реални резултати от досегашните начинания на Габриел няма, а българите очевидно не престават да нямат сензитивност към недостоверната и непроверена информация. Друго изследване на журналистическия институт „ Ройтерс " от т.г. сподели, че потребителите на информация у нас са втори в света след чилийците по потребление на Facebook като съществена среда за търсене и приемане на информация. Изследването е направено след експлоадирането на абсурда с „ Кеймбридж Аналитика “ и след разкритията, че профилите в обществените мрежи елементарно могат да станат обект на целенасочена операция. И в проучването на „ Ройтерс “, както и в този момент на Инициативата за европейски политики, като най-внимателни в подбора на осведомителни източници бяха посочени жителите на скандинавските страни – Финландия, Норвегия, Швеция и Дания.
България продължава да заема последното място в Европейски Съюз по умения на жителите си да разпознават подправените вести и да не стават техен проводник. Страната ни е на 29-о място за т.г. измежду общо 35 страни в класацията съгласно Индекса за медийна просветеност, направен от Инициативата за европейски политики на институт " Отворено общество " – София. В една група сме с страни, множеството от които са известни с проблемите си със свободата на словото и с репресии против сериозните публицисти. Преди нас в класацията е Румъния (28-о място), а след нас са Сърбия (30-о място) и Черна гора (31-во място). От нашата група през последната година отпадат Босна и Херцеговина и Албания, които отиват в последната. На последните две места в таблицата са Турция и Северна Македония.
Инициативата за европейски политики следи медийния пейзаж в Европа от 2017 година Позицията на България се усъвършенства с едно място по отношение на предходните 2 година, само че още веднъж изостава доста по отношение на множеството страни в Европейски Съюз. Индексът прави оценка евентуалната резистентност към разпространяването на
подправени вести
посредством потреблението на знаци за медийна независимост, обучение и доверие сред хората. Най-голяма е тежестта на знаците за медийна независимост на „ Репортери без граници “ и Freedom House, както и тези за обучение (на PISA). От тях на четивната просветеност се отдава най-голямо значение.
Финландия, Дания, Холандия, Швеция и Естония са отпред в класирането за 2019 година Финландия, която е с най-хубави индикатори от основаването на показателя, още веднъж има сериозна преднина пред останалите - 78 т. от 100 вероятни. Втора е Дания със 72 т. Иновативната просветителна система във Финландия се сочи като основна причина за положителната ориентировка на скандинавците в света на подправените вести. „ Основното допускане на показателя е, че качеството на образованието и медийната среда значително са планирани знаци за медийна просветеност. Общества с по-добри резултати в показателя, което значи по-добро обучение и по-свободни медии, имат по-добър потенциал да устоят на отрицателните резултати на дезинформацията “, се споделя измежду заключенията. Добрият резултат на Естония, която е един от новите членове на Европейски Съюз, също се дължи на високото равнище на обучение и свободата на медиите. Най-голям спад по отношение на предходната ранглиста означават Чехия, Полша и Словения, които губят позиции главно поради утежняване на средата за журналистическа активност.
Подреждането на страните съгласно показателя за медийна просветеност е много сходно с класацията за усещане на корупцията, която се прави от интернационалната организация „ Прозрачност без граници “. „ Страните с висок резултат в нашия показател се смятат за по-малко корумпирани, а надлежно страните с ниски резултати по медийна просветеност се смятат за по-корумпирани. По отношение на съответни образци страните с най-хубавите резултати при нас – Дания, Финландия, Швеция и Холандия, се дефинират в най-висока степен за чисти от корупция. Едно от вероятните пояснения е, че корупцията процъфтява в институционално слаби страни и е в дългия лист на недоволства на жителите дружно с неналичието на доверие, че управляващите могат да се оправят с това (добре е да се напомни дефиницията, че корупцията е корист с власт, не просто подкуп) “, написа в отчета.
Подкопаването на
доверието сред публицистите и аудиторията
и сред научната общественост и обществото е друга причина за неприятното позициониране в Индекса за медийна просветеност. „ Страните, в които жителите показват по-голямо съмнение в учените и в публицистите, имат по-ниски резултати. С повишаването на дезинформацията се вижда и повишаване на недоверието в медиите. В редица страни се следят забележителен брой проблеми, свързани с умишлени дейности да се задуши медийната независимост с офанзиви върху медиите или определяне на пряк надзор върху тях “, се показва измежду заключенията.
Според създателите на изследването дезинформацията не се стреми просто да накара някой да повярва в „ различен факт “. „ По-скоро тя се стреми да всее подозрение и да накара жителите да се съмняват във всичко, да слагат под въпрос всичко – надалеч над нужните и здравословни равнища на любознание. Според резултатите високите равнища на съмнение в учени и публицисти кореспондира с ниските оценки по медийна просветеност “, гласи един от главните заключения.
Справянето с отрицателните резултати от подправените вести би трябвало да стартира с
връщането към обичайните полезности,
считат още от Инициативата за европейски политики. Става дума за дейности от възобновяване на публичното доверие и справяне с корупцията до потреблението на просветителни подходи и гарантиране на медийната независимост. „ Това са най-подходящите тактики за „ имунизация “ против подправените вести. Опитът за справяне с тях към момента е къс, само че въпреки всичко той сподели, че не е удачно да се употребяват радикални ограничения като цялостна възбрана, която да покрива всички случаи. Регулациите могат да бъдат употребявани за ограничение на свободата на изложение. Образованието – както функционалното, по този начин и профилираното образование по медийна просветеност, също предлага самобитна имунизация. Те предотвратяват подправените вести или вършат последствията по-леки “, се споделя в умозаключение.
Гражданите в България не престават да са най-неподготвени и зле насочени при допир с подправена вест, макар че за битката с явлението до неотдавна отговаряше родният еврокомисар Мария Габриел. През есента на м.г. тя тържествено разгласи приемането на Кодекс с положителни практики на Европейска комисия, с който обществените мрежи и рекламната промишленост се задължиха да се борят против дезинформацията. След това Габриел стана патрон на образование за учители „ Как да преподаваме дигитално-медийна просветеност “. Реални резултати от досегашните начинания на Габриел няма, а българите очевидно не престават да нямат сензитивност към недостоверната и непроверена информация. Друго изследване на журналистическия институт „ Ройтерс " от т.г. сподели, че потребителите на информация у нас са втори в света след чилийците по потребление на Facebook като съществена среда за търсене и приемане на информация. Изследването е направено след експлоадирането на абсурда с „ Кеймбридж Аналитика “ и след разкритията, че профилите в обществените мрежи елементарно могат да станат обект на целенасочена операция. И в проучването на „ Ройтерс “, както и в този момент на Инициативата за европейски политики, като най-внимателни в подбора на осведомителни източници бяха посочени жителите на скандинавските страни – Финландия, Норвегия, Швеция и Дания.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ