Любов Миронова: Вече има час по добродетели!
За повторно Любов Миронова ще бъде измежду лекторите на събитието Списание 8 НА ЖИВО, което ще се организира на 11.02.2018 година в зала „ Люмиер ". Купете своя билет в мрежата на Тикетпортал или на касите на НДК. Присъединете се към събитието във фейсбук тук.
Любов Миронова е от хората, които не се побират в рамки. Работила е в областта на финансите, организира образования по мениджърски умения, специалист е в региона на персоналната успеваемост. Но в един миг сменя целите – слага преди всичко децата. Създава програмата за образование „ Виолетовата жаба " особено за деца с пламенно изразена характерност. Работи с триумф с така наречен хиперактивни деца, деца с недостиг на вниманието, занижена памет или просто по-палави. Активист е за смяна на системата на обучение - създава и разгласява „ Устойчив модел за обучение и естетика с деца ". Провежда образования за учители и шефове. Реализира голям брой планове за родители и деца през основаната и финансирана от нея фондация ФРУД - www.frud.bg. Автор на поредицата приказки „ Бонбончо ". Занимава се с интериорен дизайн на детски стаи и дизайн на функционални мебели.
Материалът е оповестен в брой 2/2017 на Списание 8.
- Любов, поздравления за първото в България Училище за добродетели! Как съумя? - Всичко стартира през 2006 година с един сън, който ме докара до книгата „ Обучение по човешки полезности " на Сатия Сай Баба. Разбрах, че в Индия има час по човешки полезности, нещо като часа по математика в България. Казах си: Как може българските деца да нямат подобен предмет в учебно заведение? И взех решение да направя всичко по силите си децата на България да имат подобен предмет. Нарекох го „ Добродетели ", тъй като „ Човешки полезности " позагуби смисъла си у нас.
За страдание, книгата, която е и напътствие за учители, се оказа, че няма по какъв начин да се употребява, тъй като можеш да учиш децата на добродетели единствено посредством приказки, песни и пословици от мястото, откъдето са. В канадския учебник да вземем за пример има песни с мелодията на „ Оо, Сузана ", в случай че човек отвори учебник от Тайланд и Малайзия обаче, там има приказки за богове, които са ни изцяло непознати. Всяка страна е преработила наличието по този начин, че едно дете, което е оттова, да може да разбере написаното. Затова трябваше да пренапиша тази книга, с цел да има български корен. Това лиши 8 години. Четох тракийски, славянски, прабългарски и типичен български приказки, наши и старогръцки легенди и митове, както и национални песни.
Изучавах и Петър Дънов. Междувременно разгледах Валдорфската педагогика на Рудолф Щайнер. Изчетох Корана, Библията и други религиозни книги, защото всички те стъпват върху добродетелите. В християнството това са десетте Божи заповеди. Целият този труд приключи преди 2 години, когато бях подготвена с 25 урока и образовах първия си възпитаник - Камелия Данкова. С нея ходихме много постоянно на гроба на Петър Дънов. Макар че системата на Сатия Сай Баба е доста добра, проверила съм я по всевъзможни способи, въпреки всичко разчитах на Учителя да ми даде знак, в случай че някъде греша.
- Сатия Сай Баба ли беше индивидът от съня ти? - Да. Ванга споделя за него, че Людмила Живкова го е водила постоянно при нея. Хората споделят, че няма по какъв начин да е станало това, тъй като Сай Баба в никакъв случай не е излизал от Индия, с изключение на един път в Африка, само че на това тя отвърнала, че не става въпрос за този метод на пътешестване... Сатия Сай Баба е аватар като Христос, Буда, Кришна. Той беше последният жив аватар, който умря преди няколко години. И е отделил 60-70 години от живота си, с цел да преподава по целия свят човешки полезности. Неговата методика, тази, която аз съм употребила, може да бъде открита в държавните учебни заведения на всички континенти! Тя доста ми хареса, тъй като, за разлика от други учения и течения, които съм изследвала (а аз отделих доста време на това), е с ясна конструкция.
- Каква е структурата? - Първо се учат добродетели за мозъка, с цел да влезе мозъкът в истината. Има урок за почтеност, за честност, за оптимизъм, за търсене на познание, за откровеност. Когато мозъкът ти се избистри и спреш да се филмираш, тогава може да преминеш към физическото тяло. Следват 5 урока за „ верни дейности ", да развиеш волята си. Когато си овладял мислите и дейностите си, следват страстите. В третата част благодарение на добродетелта мир вътре в човек става безшумно, умерено, без експлоадиране, рецесии и прочувствено „ жабурене ". В четвъртата част вниманието е в душeвността и съответната ù добродетел - обич. Следва последният етаж, където е добродетелта доброта - ненасилие, и връзката на всеки един с цялото, с духа. Там са тези неща, които хората доста желаят – приятелство, единение, другарство, преданост... Но с цел да отидеш на петия етаж, или на 24-и урок, би трябвало да си минал урок едно и две – „ почтеност " и „ честност ", или да вземем за пример 21-и урок – „ благополучие ". Когато някой каже, че не е благополучен, би трябвало да прегледа първите 20 урока: да оправи мозъка, физическото тяло, страстите и след това да се занимава с душeвността. От Сатия Сай Баба съм взела детайлите на урока. Първо се учиш да стоиш в тишина една минута, по-късно се чете приказка или стихче, с цел да може детето да разсъждава над тях, задаваме въпроси към текста. После децата пеят за генериране на обич. И идва размишление върху поговорка и полемика за верните дейности: по какъв начин всеки един би реагирал в прегледаната обстановка. Накрая има activity (не сме му измислили дума на български). Целта е да извършиш нещо просто с физическото тяло - кръстословица, ребус, нещо за оцветяване или сглобяване, по-късно да застанеш и да кажеш: „ Аз по този начин го направих... ". Например след приказката за лъжливото овчарче даваме на децата бял лист с една нарисувана дребна овчица и всеки е поканен да дорисува, както избере. Някои я поставят в хеликоптер, други ù прибавят метла, трети до нея слагат вълк. Всеки има правото да се изрази, няма граници. След това излиза пред останалите и показва гледната си точка. Няма забележки, няма рекомендации. Учителят е еднакъв на ученика, той е участник в урока. Не излиза начело да каже: „ Сега ще ви опиша за вселенската истина ". Той споделя: „ Добър ден, деца, въз основата на това, което знам все още, мога да ви споделя една позиция... " Ако някой има друго мнение, учителят го поддържа.
Но сменихме реда на урока, с цел да може децата да са непрестанно в алфа-ниво на мозъка. Целта е урокът да е като поемане и издишване, първо учителят е деен, след това детето. През цялото време все едно има топка, която ту е у мен, ту я мятам. Но като я хвърля, детето може да каже: пропущам ред. Така всички стават равнопоставени. Доминантните деца биват събирани, а тихите, които не смеят да вземат думата, тъй като ще им се подиграват, вземат участие. В началото споделят, че пропущат ред, само че в един миг знаят, че идва тяхното време и вземат микрофона. Учителят също може да пропусне ред. А при тази динамичност децата излизат по-заредени и по-усмихнати от час. Махнах няколко урока, които съгласно мен са неприложими за нашата социално-историческа и културна реалност, като този за жертвата, и прибавих такива, които са доста нужни.
- Какво добави? - Урок за вярното потребление на времето. Дълги години бях представител на най-голямата компания за персонална успеваемост в света. Това значи ти самият да имаш такива привички и държание, че като застанеш на едно работно място, за най-малко време да постигнеш оптимален резултат. Българските деца имат потребност от подобен урок, тъй като времето ни на Земята е лимитирано.
- За какъв брой годишни деца става въпрос? - От 6 до 12. Колегите са амбициозни и практикуват с по-малки, само че ги въздържам. Първите години са значими за детето да развие крепко тяло и да придобие добра съгласуваност. Няма да му избягат добродетелите. От 0 до 6 детето копира възрастните. Затова е значимо родителите къде оставят децата си. Ако са при учителка истеричка, у дома ще получат дете истерик, в случай че си го оставят при баба, която постоянно лъже, ще получат дете, което лъже. Каквото желаят да бъде детето, подобен човек би трябвало да го гледа.
След 6 детето стартира да развива вътрешен аршин за положително и неприятно. Вече умишлено избира какво да прави. Между 6 и 14 година то образува темперамент. Тогава детето може умишлено да пренапише стратегиите си, да се препрограмира, в случай че избере. Веднъж задействани, добродетелите се трансформират в неволен програмен продукт, който те кара да избереш едно нещо или не. Това е деяние, което правиш, без да го мислиш, то е вътре заложено. Сборът от всички привички, полезности и добродетели прави характера. На 14 години тази конструкция се втвърдява, характерът към този момент е завършен и измененията стават доста мъчно, нормално през страдалчество и практики.
Затова сред 6 и 14 имаме чудесната опция в нашия час да споделим и да назовем добродетелите. След един час децата не стават добродетелни, само че детето е способно да назове добродетелите. След подобен час то е способно да разсъждават върху тях, да има персонално мнение и да избере да припознае някоя от тях и да я възпламени, тъй като тя е заложена първично в него. Трябва да се знае също по този начин, че в случай че един преподавател е почтен, той знае по какъв начин да научи детето на почтеност. Но преподавател, който не е почтен, може единствено да съобщи интелектуално знанието, той не може да конфигурира почтеност в детето.
През този интервал е добре самите родители да си създадат инвентаризация на добродетелите: да са наясно в какво са мощни и кои добродетели им липсват. Тогава да се замислят кои техни другари ги имат. Може ли нашето дете да отиде на посетители в тази и тази къща и да играе с тези хора, с цел да вземе тези неща от тях? Примерно, в случай че родителите не са търпеливи и толерантни, тогава е ясно, че детето няма от кое място да се научи на тези качества. При такава обстановка се оглеждаш и търсиш кой от роднините ги има, да вземем за пример дядото. Тогава се посочва: „ Аз не съм добър в това и това, само че в случай че за теб тази добродетел е забавна, наблюдавай дядо ти по какъв начин се отнася с другите хора. Виж какво се случва и може да избереш моя метод или неговия метод на база резултатите, които виждаш от тези държания ". Децата доста бързо схващат.
- Кой стадий от съставянето на книгата и на методиката ти беше най-труден? - Писането на песните, тъй като ги смъквам „ от небето ", а нямам музикално обучение, не мога да чета ноти, нямам интерес към музиката и не съм пяла 35 години. Записвах песните в телефона, оттова Камелия ги написваше в ноти и акомпанименти... Свалила съм към 30 песни. Някои уроци имат повече песни, поговорки и приказки към тях. Направихме го, с цел да могат учителите да си изберат тази, която най-добре хармонира с тях.
- Не би трябвало ли песните да са разнообразни за другите възрасти? Не им ли е скучно на 14-годишните? - Песните са като притчи, многослойни, като лук. Белиш ги и колкото по-надолу обелиш, толкоз повече си схванал. Същото е и с приказките ми за Бонбончо. Децата като ги четат, се спукват от смях, обаче доста възрастни плачат. Работят с простотата и многослойността си. Същото е и с песните. Те са като код, колкото повече я пееш, толкоз повече я разбираш.
- Има ли учители, които демонстрират интерес към тази методика за възпламеняване на добродетели? - Вече образовах 5-има учители. Започнаха 12, приключиха 5. Обучението беше неповторимо: идват хората и аз виждам на всеки какво му липсва. Ако някой не може да пее, значи отива на уроци по пеене. Другият не може да прави материали, той идва и се учи да прави материали. Трети не може да работи с PowerPoint, с него се занимаваме с тази стратегия. След шестия модул всички бяха доста горди от себе си. Това е близо година труд.
Един модул лишава събота и неделя. В събота учат 4 часа доктрина, в неделя следят по какъв начин предавам уроците, претърпяват ги и ги усещат. След това всеки получава по един урок и стартира да се готви. Отива в учебно заведение, детска градина или занималня и снима урока си. Събираме се и гледаме на всички участници уроците, което трае два-три дни.
И по този начин към този момент имаме учители, образователна стратегия и учебник! Апробирани сме. В една детска градина сме в образователната стратегия като свободно избираем предмет. Показваме авансово урока на родителя, а той подписва декларация, че е склонен детето да го учи.
От огромен интерес е родителите да имат урока, с цел да може да продължат наученото от нас у дома. В Индия я има тази последователност, защото цялото семейство се е учило на добродетели през поколенията.
- Какви са ти проектите за бъдещето? - Моята последваща фантазия е България да пее песните за добродетели. Това ще е хубава промяна на вибрацията, хората последователно ще схващат какво е добродетел, защото тази дума им звучи като „ годжи бери " - знаят за нея, само че каква е съответната изгода за тях, не са сигурни. Смятат, че звучи нереално, недотам заземено. Затова направихме материалната форма - книжката с ноти. Нека хората пеят и колкото учители можем да подготвим, да придвижват това знание в учебните заведения и детските градини.
Любов Миронова е от хората, които не се побират в рамки. Работила е в областта на финансите, организира образования по мениджърски умения, специалист е в региона на персоналната успеваемост. Но в един миг сменя целите – слага преди всичко децата. Създава програмата за образование „ Виолетовата жаба " особено за деца с пламенно изразена характерност. Работи с триумф с така наречен хиперактивни деца, деца с недостиг на вниманието, занижена памет или просто по-палави. Активист е за смяна на системата на обучение - създава и разгласява „ Устойчив модел за обучение и естетика с деца ". Провежда образования за учители и шефове. Реализира голям брой планове за родители и деца през основаната и финансирана от нея фондация ФРУД - www.frud.bg. Автор на поредицата приказки „ Бонбончо ". Занимава се с интериорен дизайн на детски стаи и дизайн на функционални мебели.
Материалът е оповестен в брой 2/2017 на Списание 8.
- Любов, поздравления за първото в България Училище за добродетели! Как съумя? - Всичко стартира през 2006 година с един сън, който ме докара до книгата „ Обучение по човешки полезности " на Сатия Сай Баба. Разбрах, че в Индия има час по човешки полезности, нещо като часа по математика в България. Казах си: Как може българските деца да нямат подобен предмет в учебно заведение? И взех решение да направя всичко по силите си децата на България да имат подобен предмет. Нарекох го „ Добродетели ", тъй като „ Човешки полезности " позагуби смисъла си у нас.
За страдание, книгата, която е и напътствие за учители, се оказа, че няма по какъв начин да се употребява, тъй като можеш да учиш децата на добродетели единствено посредством приказки, песни и пословици от мястото, откъдето са. В канадския учебник да вземем за пример има песни с мелодията на „ Оо, Сузана ", в случай че човек отвори учебник от Тайланд и Малайзия обаче, там има приказки за богове, които са ни изцяло непознати. Всяка страна е преработила наличието по този начин, че едно дете, което е оттова, да може да разбере написаното. Затова трябваше да пренапиша тази книга, с цел да има български корен. Това лиши 8 години. Четох тракийски, славянски, прабългарски и типичен български приказки, наши и старогръцки легенди и митове, както и национални песни.
Изучавах и Петър Дънов. Междувременно разгледах Валдорфската педагогика на Рудолф Щайнер. Изчетох Корана, Библията и други религиозни книги, защото всички те стъпват върху добродетелите. В християнството това са десетте Божи заповеди. Целият този труд приключи преди 2 години, когато бях подготвена с 25 урока и образовах първия си възпитаник - Камелия Данкова. С нея ходихме много постоянно на гроба на Петър Дънов. Макар че системата на Сатия Сай Баба е доста добра, проверила съм я по всевъзможни способи, въпреки всичко разчитах на Учителя да ми даде знак, в случай че някъде греша.
- Сатия Сай Баба ли беше индивидът от съня ти? - Да. Ванга споделя за него, че Людмила Живкова го е водила постоянно при нея. Хората споделят, че няма по какъв начин да е станало това, тъй като Сай Баба в никакъв случай не е излизал от Индия, с изключение на един път в Африка, само че на това тя отвърнала, че не става въпрос за този метод на пътешестване... Сатия Сай Баба е аватар като Христос, Буда, Кришна. Той беше последният жив аватар, който умря преди няколко години. И е отделил 60-70 години от живота си, с цел да преподава по целия свят човешки полезности. Неговата методика, тази, която аз съм употребила, може да бъде открита в държавните учебни заведения на всички континенти! Тя доста ми хареса, тъй като, за разлика от други учения и течения, които съм изследвала (а аз отделих доста време на това), е с ясна конструкция.
- Каква е структурата? - Първо се учат добродетели за мозъка, с цел да влезе мозъкът в истината. Има урок за почтеност, за честност, за оптимизъм, за търсене на познание, за откровеност. Когато мозъкът ти се избистри и спреш да се филмираш, тогава може да преминеш към физическото тяло. Следват 5 урока за „ верни дейности ", да развиеш волята си. Когато си овладял мислите и дейностите си, следват страстите. В третата част благодарение на добродетелта мир вътре в човек става безшумно, умерено, без експлоадиране, рецесии и прочувствено „ жабурене ". В четвъртата част вниманието е в душeвността и съответната ù добродетел - обич. Следва последният етаж, където е добродетелта доброта - ненасилие, и връзката на всеки един с цялото, с духа. Там са тези неща, които хората доста желаят – приятелство, единение, другарство, преданост... Но с цел да отидеш на петия етаж, или на 24-и урок, би трябвало да си минал урок едно и две – „ почтеност " и „ честност ", или да вземем за пример 21-и урок – „ благополучие ". Когато някой каже, че не е благополучен, би трябвало да прегледа първите 20 урока: да оправи мозъка, физическото тяло, страстите и след това да се занимава с душeвността. От Сатия Сай Баба съм взела детайлите на урока. Първо се учиш да стоиш в тишина една минута, по-късно се чете приказка или стихче, с цел да може детето да разсъждава над тях, задаваме въпроси към текста. После децата пеят за генериране на обич. И идва размишление върху поговорка и полемика за верните дейности: по какъв начин всеки един би реагирал в прегледаната обстановка. Накрая има activity (не сме му измислили дума на български). Целта е да извършиш нещо просто с физическото тяло - кръстословица, ребус, нещо за оцветяване или сглобяване, по-късно да застанеш и да кажеш: „ Аз по този начин го направих... ". Например след приказката за лъжливото овчарче даваме на децата бял лист с една нарисувана дребна овчица и всеки е поканен да дорисува, както избере. Някои я поставят в хеликоптер, други ù прибавят метла, трети до нея слагат вълк. Всеки има правото да се изрази, няма граници. След това излиза пред останалите и показва гледната си точка. Няма забележки, няма рекомендации. Учителят е еднакъв на ученика, той е участник в урока. Не излиза начело да каже: „ Сега ще ви опиша за вселенската истина ". Той споделя: „ Добър ден, деца, въз основата на това, което знам все още, мога да ви споделя една позиция... " Ако някой има друго мнение, учителят го поддържа.
Но сменихме реда на урока, с цел да може децата да са непрестанно в алфа-ниво на мозъка. Целта е урокът да е като поемане и издишване, първо учителят е деен, след това детето. През цялото време все едно има топка, която ту е у мен, ту я мятам. Но като я хвърля, детето може да каже: пропущам ред. Така всички стават равнопоставени. Доминантните деца биват събирани, а тихите, които не смеят да вземат думата, тъй като ще им се подиграват, вземат участие. В началото споделят, че пропущат ред, само че в един миг знаят, че идва тяхното време и вземат микрофона. Учителят също може да пропусне ред. А при тази динамичност децата излизат по-заредени и по-усмихнати от час. Махнах няколко урока, които съгласно мен са неприложими за нашата социално-историческа и културна реалност, като този за жертвата, и прибавих такива, които са доста нужни.
- Какво добави? - Урок за вярното потребление на времето. Дълги години бях представител на най-голямата компания за персонална успеваемост в света. Това значи ти самият да имаш такива привички и държание, че като застанеш на едно работно място, за най-малко време да постигнеш оптимален резултат. Българските деца имат потребност от подобен урок, тъй като времето ни на Земята е лимитирано.
- За какъв брой годишни деца става въпрос? - От 6 до 12. Колегите са амбициозни и практикуват с по-малки, само че ги въздържам. Първите години са значими за детето да развие крепко тяло и да придобие добра съгласуваност. Няма да му избягат добродетелите. От 0 до 6 детето копира възрастните. Затова е значимо родителите къде оставят децата си. Ако са при учителка истеричка, у дома ще получат дете истерик, в случай че си го оставят при баба, която постоянно лъже, ще получат дете, което лъже. Каквото желаят да бъде детето, подобен човек би трябвало да го гледа.
След 6 детето стартира да развива вътрешен аршин за положително и неприятно. Вече умишлено избира какво да прави. Между 6 и 14 година то образува темперамент. Тогава детето може умишлено да пренапише стратегиите си, да се препрограмира, в случай че избере. Веднъж задействани, добродетелите се трансформират в неволен програмен продукт, който те кара да избереш едно нещо или не. Това е деяние, което правиш, без да го мислиш, то е вътре заложено. Сборът от всички привички, полезности и добродетели прави характера. На 14 години тази конструкция се втвърдява, характерът към този момент е завършен и измененията стават доста мъчно, нормално през страдалчество и практики.
Затова сред 6 и 14 имаме чудесната опция в нашия час да споделим и да назовем добродетелите. След един час децата не стават добродетелни, само че детето е способно да назове добродетелите. След подобен час то е способно да разсъждават върху тях, да има персонално мнение и да избере да припознае някоя от тях и да я възпламени, тъй като тя е заложена първично в него. Трябва да се знае също по този начин, че в случай че един преподавател е почтен, той знае по какъв начин да научи детето на почтеност. Но преподавател, който не е почтен, може единствено да съобщи интелектуално знанието, той не може да конфигурира почтеност в детето.
През този интервал е добре самите родители да си създадат инвентаризация на добродетелите: да са наясно в какво са мощни и кои добродетели им липсват. Тогава да се замислят кои техни другари ги имат. Може ли нашето дете да отиде на посетители в тази и тази къща и да играе с тези хора, с цел да вземе тези неща от тях? Примерно, в случай че родителите не са търпеливи и толерантни, тогава е ясно, че детето няма от кое място да се научи на тези качества. При такава обстановка се оглеждаш и търсиш кой от роднините ги има, да вземем за пример дядото. Тогава се посочва: „ Аз не съм добър в това и това, само че в случай че за теб тази добродетел е забавна, наблюдавай дядо ти по какъв начин се отнася с другите хора. Виж какво се случва и може да избереш моя метод или неговия метод на база резултатите, които виждаш от тези държания ". Децата доста бързо схващат.
- Кой стадий от съставянето на книгата и на методиката ти беше най-труден? - Писането на песните, тъй като ги смъквам „ от небето ", а нямам музикално обучение, не мога да чета ноти, нямам интерес към музиката и не съм пяла 35 години. Записвах песните в телефона, оттова Камелия ги написваше в ноти и акомпанименти... Свалила съм към 30 песни. Някои уроци имат повече песни, поговорки и приказки към тях. Направихме го, с цел да могат учителите да си изберат тази, която най-добре хармонира с тях.
- Не би трябвало ли песните да са разнообразни за другите възрасти? Не им ли е скучно на 14-годишните? - Песните са като притчи, многослойни, като лук. Белиш ги и колкото по-надолу обелиш, толкоз повече си схванал. Същото е и с приказките ми за Бонбончо. Децата като ги четат, се спукват от смях, обаче доста възрастни плачат. Работят с простотата и многослойността си. Същото е и с песните. Те са като код, колкото повече я пееш, толкоз повече я разбираш.
- Има ли учители, които демонстрират интерес към тази методика за възпламеняване на добродетели? - Вече образовах 5-има учители. Започнаха 12, приключиха 5. Обучението беше неповторимо: идват хората и аз виждам на всеки какво му липсва. Ако някой не може да пее, значи отива на уроци по пеене. Другият не може да прави материали, той идва и се учи да прави материали. Трети не може да работи с PowerPoint, с него се занимаваме с тази стратегия. След шестия модул всички бяха доста горди от себе си. Това е близо година труд.
Един модул лишава събота и неделя. В събота учат 4 часа доктрина, в неделя следят по какъв начин предавам уроците, претърпяват ги и ги усещат. След това всеки получава по един урок и стартира да се готви. Отива в учебно заведение, детска градина или занималня и снима урока си. Събираме се и гледаме на всички участници уроците, което трае два-три дни.
И по този начин към този момент имаме учители, образователна стратегия и учебник! Апробирани сме. В една детска градина сме в образователната стратегия като свободно избираем предмет. Показваме авансово урока на родителя, а той подписва декларация, че е склонен детето да го учи.
От огромен интерес е родителите да имат урока, с цел да може да продължат наученото от нас у дома. В Индия я има тази последователност, защото цялото семейство се е учило на добродетели през поколенията.
- Какви са ти проектите за бъдещето? - Моята последваща фантазия е България да пее песните за добродетели. Това ще е хубава промяна на вибрацията, хората последователно ще схващат какво е добродетел, защото тази дума им звучи като „ годжи бери " - знаят за нея, само че каква е съответната изгода за тях, не са сигурни. Смятат, че звучи нереално, недотам заземено. Затова направихме материалната форма - книжката с ноти. Нека хората пеят и колкото учители можем да подготвим, да придвижват това знание в учебните заведения и детските градини.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ