Венци Мицов С Изключително Болезнени Думи За Кюстендил След Убийството На Валери Дъбов
За това се усещам задължен да кажа няколко неща.
В края на 70- те и началото на 80 – те години, когато бях дребен, градът не се славеше като място, където хората се колят по улиците.
Кюстендил беше градът на минералната вода, на черешите, на празника „ Мис Пролет “ (който в никакъв случай не съм могъл да понасям).
В града имаше няколко културни центъра – Читалището, Домът на културата, Театъра.
В Домът на културата преподаваха хора от остарялата немска школа – моята първа учителка по пиано госпожа Папазян, маестро Христов – диригент на духовата музика и човек, познаващ до съвършенство солфежът и обикновената доктрина.
Госпожа Мицова, преподавателката по пиано, която приготвяше с голям триумф млади пианисти, които влизаха на първите места в софийското Музикално учебно заведение.
Школата в рисуването – да приказвам ли за нея.
Достатъчно е да ви кажа имената на Майстора, на Стоян Венев, на Свилен Блажев, на Асен Ушев, Иван Пенев, Здравко Анев.
Името на Theodore Ushev даже няма потребност да ви споделям.
В Кюстендил бе основана и първата българска пънк група – групата „ Нови цветя “, които през днешния ден намират съществено отражение в моята докторска дисертация – като пионери на пънк вълната и съпротивата против един тоталитарен режим (Иван Попов Джони, да си знаеш)
Постепенно нещо се случи с този град.
В края на 80 – те и началото на 90 – те започнаха тъмните времена.
Заводите бяха фалирани и тогава някогашните партийни велможи си направиха приватизационни фондове. Па изкупиха всичко и го продадоха за скрап.
Ако не вярвате, към момента можете да видите остатъци от в миналото работещи предприятия, които седят като призраци на входовете на града – Кондензаторния цех, завода за прежди и по този начин нататък.
После, в средата на 90 – те стартира ембаргото към Сърбия и кюстендилци, останали без главно прехранване се втурнаха към нов метод на живот – наливаха бензин на цена от 80 стотинки и го продаваха на цена 2 и половина – 3 дойче марки (все още нямаше евро) на границата.
Целия град беше ангажиран с този алъш – вериш.
Но по – предприемчивите изнасяха цели влакови композиции.
Така се родиха милионери.
А като цяло покупателната дарба в града се подвигна илюзиорно високо.
Появиха се стотици заведения.
Харчеха се елементарно изкарани пари.
Започнаха да се строят някакви невероятни кичозни дворци – още можете да ги видите, в случай че отидете там.
По това време към този момент се бяха появили и „ добре облечените здрави момчета “.
Кюстендил стана столица на една от няколкото силови групировки у нас – ВИС 2.
Спомням си по какъв начин един ден отидох за някакви документи в регион „ Витоша “ (тогава там живеехме на квартира) и когато видяха, че съм от Кюстендил служителките ме попитаха какъв съм по специалност.
„ Пианист “ – рекох аз.
Тогава служителките прихнаха в смях – „ Да бе, от Кюстендил, с тая осанка и пианист “…
Минавам небрежно през историята.
Дойде Виденов.
Настана хиперинфлация.
Хората изгубиха спестяванията си.
После войната в Сърбия свърши.
И градът остана без стопанска система и с голямо количество банкрутирали заведения.
Тогава някъде аз си потеглих оттова.
И доста другари направиха същото.
Но част от мен остана там – в Кюстендил живее мама, там, в едно село на 10 километра от града живеят родителите на жена ми.
Там живее дребната ми племенничка (голямата отпътува за Англия, където живее и работи), която има 2 дечица и се омъжи за сина на огромния български планинар Людмил Янков (оставил сърцето си на Рила). И когато остарея, ще отида там, където съм се родил. В Кюстендил.
Там евентуално ще бъдат положени костите ми.
И за това желая да кажа нещо, което през днешния ден прочетох и при моята съученичка от пето главно учебно заведение Люба Пашова:
Кюстендил не е мутренска столица!
Кюстендил не е сцена за поп – фолк побои!
Кюстендил не е Гольовци и Кондовци (враждуващи ромски семейства в града)!
Кюстендил не е принуждение и чалга!
Кюстендил е Майстора, Стоян Венев, Марин Големинов, Свилен Блажев, Биньо Иванов, Екатерина Йосифова, Тео Ушев!
Това е моят Кюстендил!
Другия Кюстендил е това, което политици и мутри сътвориха.
И да, от него можем да се срамим.
Но не и от това, което в реалност е града – и като история и като просвета и като завещание! “, написа Венци Мицов.
В края на 70- те и началото на 80 – те години, когато бях дребен, градът не се славеше като място, където хората се колят по улиците.
Кюстендил беше градът на минералната вода, на черешите, на празника „ Мис Пролет “ (който в никакъв случай не съм могъл да понасям).
В града имаше няколко културни центъра – Читалището, Домът на културата, Театъра.
В Домът на културата преподаваха хора от остарялата немска школа – моята първа учителка по пиано госпожа Папазян, маестро Христов – диригент на духовата музика и човек, познаващ до съвършенство солфежът и обикновената доктрина.
Госпожа Мицова, преподавателката по пиано, която приготвяше с голям триумф млади пианисти, които влизаха на първите места в софийското Музикално учебно заведение.
Школата в рисуването – да приказвам ли за нея.
Достатъчно е да ви кажа имената на Майстора, на Стоян Венев, на Свилен Блажев, на Асен Ушев, Иван Пенев, Здравко Анев.
Името на Theodore Ushev даже няма потребност да ви споделям.
В Кюстендил бе основана и първата българска пънк група – групата „ Нови цветя “, които през днешния ден намират съществено отражение в моята докторска дисертация – като пионери на пънк вълната и съпротивата против един тоталитарен режим (Иван Попов Джони, да си знаеш)
Постепенно нещо се случи с този град.
В края на 80 – те и началото на 90 – те започнаха тъмните времена.
Заводите бяха фалирани и тогава някогашните партийни велможи си направиха приватизационни фондове. Па изкупиха всичко и го продадоха за скрап.
Ако не вярвате, към момента можете да видите остатъци от в миналото работещи предприятия, които седят като призраци на входовете на града – Кондензаторния цех, завода за прежди и по този начин нататък.
После, в средата на 90 – те стартира ембаргото към Сърбия и кюстендилци, останали без главно прехранване се втурнаха към нов метод на живот – наливаха бензин на цена от 80 стотинки и го продаваха на цена 2 и половина – 3 дойче марки (все още нямаше евро) на границата.
Целия град беше ангажиран с този алъш – вериш.
Но по – предприемчивите изнасяха цели влакови композиции.
Така се родиха милионери.
А като цяло покупателната дарба в града се подвигна илюзиорно високо.
Появиха се стотици заведения.
Харчеха се елементарно изкарани пари.
Започнаха да се строят някакви невероятни кичозни дворци – още можете да ги видите, в случай че отидете там.
По това време към този момент се бяха появили и „ добре облечените здрави момчета “.
Кюстендил стана столица на една от няколкото силови групировки у нас – ВИС 2.
Спомням си по какъв начин един ден отидох за някакви документи в регион „ Витоша “ (тогава там живеехме на квартира) и когато видяха, че съм от Кюстендил служителките ме попитаха какъв съм по специалност.
„ Пианист “ – рекох аз.
Тогава служителките прихнаха в смях – „ Да бе, от Кюстендил, с тая осанка и пианист “…
Минавам небрежно през историята.
Дойде Виденов.
Настана хиперинфлация.
Хората изгубиха спестяванията си.
После войната в Сърбия свърши.
И градът остана без стопанска система и с голямо количество банкрутирали заведения.
Тогава някъде аз си потеглих оттова.
И доста другари направиха същото.
Но част от мен остана там – в Кюстендил живее мама, там, в едно село на 10 километра от града живеят родителите на жена ми.
Там живее дребната ми племенничка (голямата отпътува за Англия, където живее и работи), която има 2 дечица и се омъжи за сина на огромния български планинар Людмил Янков (оставил сърцето си на Рила). И когато остарея, ще отида там, където съм се родил. В Кюстендил.
Там евентуално ще бъдат положени костите ми.
И за това желая да кажа нещо, което през днешния ден прочетох и при моята съученичка от пето главно учебно заведение Люба Пашова:
Кюстендил не е мутренска столица!
Кюстендил не е сцена за поп – фолк побои!
Кюстендил не е Гольовци и Кондовци (враждуващи ромски семейства в града)!
Кюстендил не е принуждение и чалга!
Кюстендил е Майстора, Стоян Венев, Марин Големинов, Свилен Блажев, Биньо Иванов, Екатерина Йосифова, Тео Ушев!
Това е моят Кюстендил!
Другия Кюстендил е това, което политици и мутри сътвориха.
И да, от него можем да се срамим.
Но не и от това, което в реалност е града – и като история и като просвета и като завещание! “, написа Венци Мицов.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ