Организации настояват за ускорена дигитализация на здравния сектор
За незабавно ускорение на дигитализацията в здравния бранш настояха неправителствени организации от сектора в писмо до управляващите.
Те напомнят, че в изискванията на пандемия изключително ясно изпъкна ниското равнище на цифровизация на здравния бранш и неналичието на работеща единна здравноинформационна система, която да обезпечи достоверни епидемидемиологични данни, даващи опция за дейно лекуване на пациентите.
Писмото е подписано от самодейността " Индекс на лечебните заведения ", съсловните организации на лекарите и фармацевтите, организациите, представляващи фармаиндустрията у нас, Националната пациентска организация и Българския клъстер за цифрови решени и нововъведения в опазването на здравето.
" Липсата на стандарти и интегрирани модели на здравните данни, води след себе си редица неподходящи последици както за бранша и неговото действие, по този начин и най-много за ефикасното лекуване на пациентите и предварителната защита на болесттите ", се споделя в писмото.
Авторите му дават редица образци за разминаване в данните, с които работят здравните институции . Така да вземем за пример на 7 февруари 2022 година " Индекс на лечебните заведения " разгласява данни за броя на пациентите, които през 2021 година са били лекувани от Covid-19 във всяко едно лечебно заведение в страната, както и за % на смъртните случаи измежду тях, настъпили в резултат на тази диагноза. Информацията бе обработена на база данните, които се попълнят от лечебните заведения в съответната осведомителна система на Министерство на здравеопазването (МЗ) и бе предоставена по формален път. На 9 февруари болница УМБАЛСМ " Н.И. Пирогов " - оспори част от данните. Според формалната статистика броят на пациентите, които са постъпили с Covid-19 в УМБАЛСМ " Н.И. Пирогов " през предходната година са били 4349, като 32.9% от тях са умряли от инфекцията. От лечебното заведение обаче изпратиха публично известие, в което се показват други числа. Според информациятана УМБАЛСМ " Н.И. Пирогов " през 2021 година в болничното заведение са приети в болница 4862 пациенти с коронавирусна зараза. Като % на смъртността за другите интервали на годината се показват цифрите – 17.9% и 24.09%.
Липсата на автоматизиран развой на лекуване на хронично болните пациенти, както и опцията за прилагане на телемедицина , мобилни манипулационни на лаборатории и доставка на лекарствени артикули по домовете за отдалечените региони и такива без публичен превоз (междуградските линии за последните 2 години са намалели с близо 30%), принуди НЗОК да удължава протоколите за лекуване, с цел да се избегнат непотребните административни бариери, които нямат отношение към лекуването и водят до скупчвания на пациенти пред кабинетите и в РЗОК.
Намаляването на визитите при доктор утежни контрола на болесттите и усили броя недиагностицирани или недобре лекувани пациенти, тъй като за 2 години страната по този начин и не съумя да вкара ясна методология за реимбурсиране на телемедицината в страната, позволяваща отдалечени съвещания и навременна отдалечена медицински грижа. Също по този начин, процеса на лекуване, диагностика и профилактика на болесттите се затруднява извънредно, заради неналичието на достъп до електронен запис на пациента, указващ миналите медицински прегледи, издадените и изпълнени рецепти/електронни наставления по отношение на приема на медикаментите и системата остава да разчита на вероятно налични хартиени документи и/или устни описания от пациента. Както сами разбирате, нито един от гореописаните процеси за даване на здравна грижа, не може да бъде счетен за меродавен, поради неналичието на действителни и сигурни данни за него, показват създателите на писмото.
" Това не изчерпва всички въпроси, само че несъмнено слага на дневен ред един главен проблем, а точно - за какво в страната към момента нямаме цифровизация на опазването на здравето и работеща единна здравноинформационна система, която да централизира данните в бранша и да разрешава създаването на разнообразни разрези и разбор върху тях, за предвидима, следена и ефикасна здравна среда за пациентите, медицинските експерти и виновните за бранша институции ", се споделя още в него.
Организациите заявяват, че си дават сметка, че казусът е завещан и за него се приказва от 15 години.
" Всички организации приветстваме дейностите, които Министерство на здравеопазването е подхванало за изясняване на формалната информация от Covid-19 и ви уверяваме, че в лицето на долуподписаните сдружения ще получите цялостна поддръжка за реализирането на работеща и пълноценна цифрова здравна система. Тя следва да интегрира автоматизирани модели на отчетност и ръководство , въвеждането на електронен продан на данни и документи, въвеждането на електронни протоколи, консолидираното на електронната рецепта и направление в електронен здравен запис, основаването на обществени регистри с анонимизирана информация на пациенти в доболничната и болнична помощ както и рамката за стандарти и архитектура на здравните данни. По този метод ще имаме опцията да осигурим предвидима, транспарантна и устойчива среда в здравната система. Считаме, че единствено по този път – на бистрота, надзор, успеваемост и действителни, стандартизирани данни и с ефикасна колаборация сред заинтригуваните страни, можем да променим и подобрим българското опазване на здравето и да сложим пациента в центъра на здравната система ", се споделя още в писмото.
Те напомнят, че в изискванията на пандемия изключително ясно изпъкна ниското равнище на цифровизация на здравния бранш и неналичието на работеща единна здравноинформационна система, която да обезпечи достоверни епидемидемиологични данни, даващи опция за дейно лекуване на пациентите.
Писмото е подписано от самодейността " Индекс на лечебните заведения ", съсловните организации на лекарите и фармацевтите, организациите, представляващи фармаиндустрията у нас, Националната пациентска организация и Българския клъстер за цифрови решени и нововъведения в опазването на здравето.
" Липсата на стандарти и интегрирани модели на здравните данни, води след себе си редица неподходящи последици както за бранша и неговото действие, по този начин и най-много за ефикасното лекуване на пациентите и предварителната защита на болесттите ", се споделя в писмото.
Авторите му дават редица образци за разминаване в данните, с които работят здравните институции . Така да вземем за пример на 7 февруари 2022 година " Индекс на лечебните заведения " разгласява данни за броя на пациентите, които през 2021 година са били лекувани от Covid-19 във всяко едно лечебно заведение в страната, както и за % на смъртните случаи измежду тях, настъпили в резултат на тази диагноза. Информацията бе обработена на база данните, които се попълнят от лечебните заведения в съответната осведомителна система на Министерство на здравеопазването (МЗ) и бе предоставена по формален път. На 9 февруари болница УМБАЛСМ " Н.И. Пирогов " - оспори част от данните. Според формалната статистика броят на пациентите, които са постъпили с Covid-19 в УМБАЛСМ " Н.И. Пирогов " през предходната година са били 4349, като 32.9% от тях са умряли от инфекцията. От лечебното заведение обаче изпратиха публично известие, в което се показват други числа. Според информациятана УМБАЛСМ " Н.И. Пирогов " през 2021 година в болничното заведение са приети в болница 4862 пациенти с коронавирусна зараза. Като % на смъртността за другите интервали на годината се показват цифрите – 17.9% и 24.09%.
Липсата на автоматизиран развой на лекуване на хронично болните пациенти, както и опцията за прилагане на телемедицина , мобилни манипулационни на лаборатории и доставка на лекарствени артикули по домовете за отдалечените региони и такива без публичен превоз (междуградските линии за последните 2 години са намалели с близо 30%), принуди НЗОК да удължава протоколите за лекуване, с цел да се избегнат непотребните административни бариери, които нямат отношение към лекуването и водят до скупчвания на пациенти пред кабинетите и в РЗОК.
Намаляването на визитите при доктор утежни контрола на болесттите и усили броя недиагностицирани или недобре лекувани пациенти, тъй като за 2 години страната по този начин и не съумя да вкара ясна методология за реимбурсиране на телемедицината в страната, позволяваща отдалечени съвещания и навременна отдалечена медицински грижа. Също по този начин, процеса на лекуване, диагностика и профилактика на болесттите се затруднява извънредно, заради неналичието на достъп до електронен запис на пациента, указващ миналите медицински прегледи, издадените и изпълнени рецепти/електронни наставления по отношение на приема на медикаментите и системата остава да разчита на вероятно налични хартиени документи и/или устни описания от пациента. Както сами разбирате, нито един от гореописаните процеси за даване на здравна грижа, не може да бъде счетен за меродавен, поради неналичието на действителни и сигурни данни за него, показват създателите на писмото.
" Това не изчерпва всички въпроси, само че несъмнено слага на дневен ред един главен проблем, а точно - за какво в страната към момента нямаме цифровизация на опазването на здравето и работеща единна здравноинформационна система, която да централизира данните в бранша и да разрешава създаването на разнообразни разрези и разбор върху тях, за предвидима, следена и ефикасна здравна среда за пациентите, медицинските експерти и виновните за бранша институции ", се споделя още в него.
Организациите заявяват, че си дават сметка, че казусът е завещан и за него се приказва от 15 години.
" Всички организации приветстваме дейностите, които Министерство на здравеопазването е подхванало за изясняване на формалната информация от Covid-19 и ви уверяваме, че в лицето на долуподписаните сдружения ще получите цялостна поддръжка за реализирането на работеща и пълноценна цифрова здравна система. Тя следва да интегрира автоматизирани модели на отчетност и ръководство , въвеждането на електронен продан на данни и документи, въвеждането на електронни протоколи, консолидираното на електронната рецепта и направление в електронен здравен запис, основаването на обществени регистри с анонимизирана информация на пациенти в доболничната и болнична помощ както и рамката за стандарти и архитектура на здравните данни. По този метод ще имаме опцията да осигурим предвидима, транспарантна и устойчива среда в здравната система. Считаме, че единствено по този път – на бистрота, надзор, успеваемост и действителни, стандартизирани данни и с ефикасна колаборация сред заинтригуваните страни, можем да променим и подобрим българското опазване на здравето и да сложим пациента в центъра на здравната система ", се споделя още в писмото.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ