Как се отразява парламентарната криза на климатичните политики у нас?
За последните 2 години са признати 3 закона с минимални промени в енергийния бранш и нито един, директно засягащ климата. Това разяснява за Павлин Стоянов, правист с над 15 годишен опит в България и чужбина, експерт в областта на енергетиката и климата. Европа и светът са в интензивен преход към декарбонизация и цифровизация. Създаването на закони на всички места се задъхва пред възходящите темпове на развиване на обществата ни и пред все по-тежките последствия на климатичните промени и напреженията от глобализацията. Вече две години България няма настоящ законодателен орган и държавно управление, които да вървят в крайник с времето, и редица нормативни промени, които би трябвало да се осъществят все още, са забавени. Това повдига въпроси за адекватността на енергийния ни бранш, за способността на обществото ни да способства за битката с климатичните промени и да се приспособява към изменящия се свят. Парламентарната рецесия и конституцията
Точно преди две години, през април 2021 година, беше сложено началото на поредицата от към този момент пет парламентарни избора. Резултатите се повтарят. Въпреки постоянното 8-месечно държавно управление от 2022 година, неналичието на изявен политически отличник за българския народ създаде две съществени конституционни рецесии: Невъзможност за постоянна законодателна работа на Народното събрание и липса на постоянно държавно управление, което да води поредни държавни политики. България е конституирана като парламентарна република. Това значи, че изпълнителната власт черпи своята легитимация от законодателната власт – Народното събрание. То е властта, която избира, трансформира и освобождава Министерския съвет. Ако Парламентът не успее да избере състав на изпълнителната власт, Президентът би трябвало да го разпусне. Въпреки, че то е в центъра на формата на държавно ръководство, Народното събрание е като че ли призвано да оживее, единствено в случай че има капацитета да сформира изпълнителна власт. Вече две години то не съумява. И изгледът е да не успее и през идната, минимум половин година – най-малко до локалните избори. Какво трябваше да се случи в тези последни 2 години? За последни две години, както и в идната такава, България трябваше да одобри редица незабавни законодателни ограничения в региона на енергетиката и климата, които са единствено част от изброените горе първостепенни провокации пред обществото ни. Една специфичност на работата на Народното събрание е, че всеки законопроект, който не стане закон в границите на мандата, се губи в идващия парламент. Законотворчеството, разискването, гласуването би трябвало да стартират още веднъж по всяка тематика след всеки нови избори. В навечерието на тези турбулентни години, новият тогава ръководител на Европейската комисия – Урсула фон дер Лайен, съобщи самоуверено пътя на Европа към декарбонизация и разгласи Зелената договорка. Тогава, в края на 2019 година и началото на 2020 година, страните членки на Европейския съюз (ЕС) завършваха и подаваха своите Интегрирани национални проекти за енергетика и климат до 2030 година Тези проекти, в това число българският, предвидиха редица висши политически и законодателни ограничения, които да обезпечат пътя на Европа към енергийна самостоятелност и постепенна декарбонизация. България, да вземем за пример, трябваше да направи нова оценка на капацитета си за произвеждане и потребление на възобновима сила, да насърчи електромобилността, да усъвършенства националните рамки и схеми за реализиране на енергийна успеваемост, да синхронизира стратегическите документи в бранш селско стопанство, да обезпечи регулаторно среда за децентрализирани енергийни системи и доста други. Плановете за енергетика и климат в Европейски Съюз бяха завършвани със занижени упоритости за декарбонизация – за най-малко 85% понижение на парниковите газове до 2050 година В края на 2019 година Урсула фон дер Лайен изрично разгласи тези параметри за закъснели и незадоволителни. Целта за 2050 година към този момент е въглеродно неутрална стопанска система в Европейски Съюз. Държавите членки трябваше незабавно да стартират да премислят и премоделират Националните си проекти в региона на енергетиката и климата. А към този момент заложените ограничения и промени в действителност трябваше да се построяват в подтекста на новите хоризонти на Зелената договорка. Нито Националният проект за енергетика и климат, нито Зелената договорка още бяха изцяло осмислени от всички въвлечени институции и заинтригувани субекти в страната ни, когато пандемията и войната в Украйна форсираха енергийните и климатични промени с още няколко степени. В порядъка на невиждана неотложност, се одобри регламента за основаване на Механизъм за възобновяване и резистентност. Още до момента в който този акт беше във фаза “проект ”, страните показаха своите първи Планове за възобновяване и устойчивост (ПВУ). Тези проекти, за разлика от Националните проекти в региона на енергетиката и климата, съставляват един доста по-конкретен лист от планове и политически и законодателни ограничения, чието осъществяване е обвързано с съответно финансиране. За да получи средствата, България би трябвало да извършва прецизно своя ПВУ, като регистрира напредъка на всеки шест месеца. Крайната цел на ПВУ е реализиране на декарбонизация и цифровизация на стопанските системи. Зелената сделка се характеризира също с два значими акта в региона на енергетиката и климата – Директивата за поощряване потреблението на сила от възобновими източници (ВЕИ Директивата) и Европейският климатичен закон. Разгледани по-долу допълнително подробност, те разпореждат на страните членки основополагащи отговорности в прехода към чиста сила и нисковъглеродна стопанска система. ВЕИ Директивата трябваше да бъде транспонирана напълно до 30.06.2021 година, по което време беше признат и влезе в действие и Европейския климатичен закон. И двата акта към момента чакат своето цялостно осъществяване от нашата страна. Така единствено в границите на няколко години от 2019 година насам парадигмата на енергийните и климатични политики на Стария континент се актуализираше и задълбочаваше съвсем всекидневно. И когато България трябваше да работи непрекъснато, с цел да наваксва така и така непрекъснатото си закъснение, тя се озова в политически блокаж. ВЕИ Директивата (Директива 2018/2001) беше призната в Европейски Съюз през 2018 година Държавите членки имаха период до юни 2021 година да я вкарат в своето законодателство напълно. Вече тече наказателна процедура за България за несъблюдение на задължението си да имплементира Директивата, а на хоризонта в действителност се задава актуализация и задълбочаване на промените във ВЕИ и енергийния бранш. Кои са главните моменти от енергийната промяна, които България не съумя да осмисли и уреди в националното си законодателство все още? Това са декарбонизацията, децентрализацията и либерализацията на енергийния бранш. ВЕИ Директивата изискваше уреждането на два съществени субекта на енергийния пазар: Произвеждащите консуматори на сила от възобновими източници Енергийните общности (за възобновима енергия) Защо произвеждащите консуматори и енергийните общности са толкоз значими за новия енергиен пазар? Защото децентрализираните енергийни връзки би трябвало да обезпечат, първо, приемането на повече ВЕИ мощности и тъй като това ще докара до понижаване на финансовото задължение за енергийните консуматори. Това са единствено първите стъпки за децентрализирани връзки в електроенергийния бранш. Те не са оригиналност за Европа. Например Датската електроенергийна система е учредена на енергийни кооперативи още преди 100 години. В Австрийския Тирол далечни райони са електрифицирани посредством кооперативи, които оперират свои лични разпределителни мрежи. Не е задоволително банкетното преповтаряне на правилата от ВЕИ Директивата в нашия Закон за силата за възобновими източници. Трябва да се регламентират съответни пазарни отношение и механически правила. Повече може да се прочете в статията за кооперативите и децентрализираната сила. България към момента не е приела такива съответни и осмислени правила за предоставяне на опция за тези начални стъпки за децентрализирана сила. А на процедура следва въвеждане на още по-широки форми на децентрализирана електроенергетика, което ще остави България още по-неадекватна за бъдещето. Това, наред със забавянето за цялостно въвеждане на останалите детайли от ВЕИ Директивата, забавя доста енергийната промяна и въвеждането на повече нови технологии в енергийния микс на България. Важно е да се спомене и, че не се вършат някакви действия за регулации, които да насърчат вложения в мрежите, които по “умен метод ” да одобряват новия електроенергиен модел. Забавянето на национално равнище пречи и на общините в България да подхващат съответни дейности и да реализират планове в областите на ВЕИ и децентрализираната сила. Наред с това би трябвало да бъдат изпълнени и отговорностите по регламента за установяване на рамка за ускорение на внедряването на сила от възобновими източници. Редица регулаторни ограничения би трябвало да улеснят административните процедури и ускорят периодите за създаване и въвеждане в употреба на разнообразни ВЕИ съоръжения, в това число слънчеви, геотермални, вятърни на сушата и в морето. България не е подхванала може би нито една законодателна мярка за реализиране на индиферентност до 2050 година Климатичният закон на Европа, или Регламент (ЕС) 2021/1119 за основаване на рамката за реализиране на индиферентност във връзка с климата, сложи обвързваща цел пред Съюза и страните членки – реализира на понижение до нулеви чисти излъчвания на парникови газове и поглъщанията в целия Съюз най-късно до 2050 г. След това Европейски Съюз ще се стреми към постигането на негативни излъчвания. Регламентът има пряк резултат за жителите и институциите в страните членки. Той не би трябвало да се имплементира, с цел да работи. Все отново поставената обвързваща цел е толкоз обща, че е належащо институциите на Европейски Съюз и на страните членки да подхващат подобаващи ограничения за реализиране на задачите. България не е подхванала може би нито една законодателна мярка в тази тенденция. Първо, Законът за ограничение изменението на климата (ЗОИК) не е изменян значително от преди приемането на Европейския климатичен закон и оповестяването на Зелената договорка. Институциите не са показали даже идея по какъв начин климатичните политики да се рамкират и вкарат във всички стопански браншове. Това на процедура значи, че нито земеделието, нито производството, нито превоза, нито енергетиката имат климатичните цели и критериите за резистентност като нормативно-обвързваща насочна точка (виж повече: България в действителност няма ефикасна национална политика за реагиране на климатичните промени). Неслучващите се закони Какво се случи от 45-тото Народно заседание (т.е. от април 2021 г.) до момента? Бяха вкарани общо 590 законопроекта, 430 от които в последните два Народното събрание – при постоянното държавно управление от 2022 година и последния. От тях, бяха признати 151 закона – 137 в последните два Народното събрание. 15 от тези законопроекти бяха в региона на енергетиката, 3 от които бяха признати закони в последните два мандата. Нито един законопроект не беше препоръчан директно в региона на климата.
В актуалната публикация не са включени данни от настоящото Народно заседание. Факт е, че през тези години законодателната самодейност в Народното събрание се движи не от устойчива държавна политика, а най-много от заложеното в Плана за възобновяване и резистентност. Този План дава пътна карта за триумф и дневен ред за деяние и законотворчество, тъй като огромна част от ограниченията са съответни нормативни промени. Същевременно, обаче, той крие и огромна заплаха от неуспех заради късия живот на всеки нов Парламент. Колко можем да изгубим по Плана за възобновяване и резистентност?
Посочихме, че ПВУ се регистрира на всеки 6 месеца. При реализиране на избрани критерии и цели по листата с ограничения, се отпуска идната вноска по проекта. Така до 2026 година България може да получи над 6,26 милиарда евро безплатна помощ по съответни планове. България получи първата вноска, регистрирана в края на предходната година. Оттогава до в този момент обаче редица нормативни промени, които би трябвало да се осъществят все още, са забавени: Приемане на закон за Национален фонд за декарбонизация – период до март 2023 година Регламентиране на „ енергийна беднотия “ в Закона за енергетиката – период до декември 2022 година Измененията в Закона за енергетиката би трябвало да допринесат за либерализация на електроенергийния пазар на едро, като НЕК загуби качеството си на публичен снабдител – период до септември 2022 година Въвеждане на възбрана на дълготрайните контракти на електроенергийния пазар (напр. съглашения за изкупуване на електрическа енергия или сходни със същия или равносилен предмет или резултат, като се изключи тези за електрическа енергия от ВЕИ или подписани на енергийната борса) Подобряване на регулаторната рамка за стимулиране на ВЕИ – това включа най-малкото имплементиране на ВЕИ Директивата – период до декември 2022 г. Регулаторна рамка и установяване на желани зони за ВЕИ – така наречен “renewable go-to-areas ” – период до края на 2022 г. Приемане на законодателна рамка “в поддръжка на бързото разрастване на ситуирани в морето вятърни електрогенериращи съоръжения ” – период до края на 2023 г. Влизане в действие на регулаторната рамка за водородните технологии – период до март 2023 година Създаване на регулаторна рамка за реализиране на планове за геотермална сила – период до декември 2022 година Премахване на пречките и въвеждане на характерна регулаторна и подкрепяща рамка за построяването, свързването и употребата на уреди за предпазване на електрическа енергия – период до декември 2022 година Създаване на регулаторна рамка за декарбонизация на енергийния бранш – период до март 2023 г. Влизане в действие законодателство, установяващо правила за производството на електрическа енергия от въглища – период до март 2023 година Всички регулаторни промени са условия за осъществяване на съответни капиталови планове – пилотни или широкомащабни. Тези планове би трябвало да положат основата за енергийната промяна и за устойчива нисковъглеродна стопанска система. В случая България рискува освен огромни средства по ПВУ. Загубата е в промените и плановете, които финансирането би трябвало да донесе. Страната ни рискува да изостане надалеч зад сътрудниците си от Европейския съюз. А в подтекста на Руската експанзия, Европейски Съюз осъзна, че е доста просрочен в реализиране на енергийна самостоятелност. Допълнителното закъснение на страната ни да предприеме ограничения с взор в близкото бъдеще обрича това бъдеще на спомагателни рецесии. Дори не сме навлезли в болната тематика за въглищните райони и техния обективен преход. В случая като че ли не осъзнаваме, че имахме опцията да стартираме енергийната промяна по едно и също време с останалите европейски общества. Рискуваме обаче да изостанем не заради външни фактори, а заради личната ни политическа поквареност и непредвидливост.
Точно преди две години, през април 2021 година, беше сложено началото на поредицата от към този момент пет парламентарни избора. Резултатите се повтарят. Въпреки постоянното 8-месечно държавно управление от 2022 година, неналичието на изявен политически отличник за българския народ създаде две съществени конституционни рецесии: Невъзможност за постоянна законодателна работа на Народното събрание и липса на постоянно държавно управление, което да води поредни държавни политики. България е конституирана като парламентарна република. Това значи, че изпълнителната власт черпи своята легитимация от законодателната власт – Народното събрание. То е властта, която избира, трансформира и освобождава Министерския съвет. Ако Парламентът не успее да избере състав на изпълнителната власт, Президентът би трябвало да го разпусне. Въпреки, че то е в центъра на формата на държавно ръководство, Народното събрание е като че ли призвано да оживее, единствено в случай че има капацитета да сформира изпълнителна власт. Вече две години то не съумява. И изгледът е да не успее и през идната, минимум половин година – най-малко до локалните избори. Какво трябваше да се случи в тези последни 2 години? За последни две години, както и в идната такава, България трябваше да одобри редица незабавни законодателни ограничения в региона на енергетиката и климата, които са единствено част от изброените горе първостепенни провокации пред обществото ни. Една специфичност на работата на Народното събрание е, че всеки законопроект, който не стане закон в границите на мандата, се губи в идващия парламент. Законотворчеството, разискването, гласуването би трябвало да стартират още веднъж по всяка тематика след всеки нови избори. В навечерието на тези турбулентни години, новият тогава ръководител на Европейската комисия – Урсула фон дер Лайен, съобщи самоуверено пътя на Европа към декарбонизация и разгласи Зелената договорка. Тогава, в края на 2019 година и началото на 2020 година, страните членки на Европейския съюз (ЕС) завършваха и подаваха своите Интегрирани национални проекти за енергетика и климат до 2030 година Тези проекти, в това число българският, предвидиха редица висши политически и законодателни ограничения, които да обезпечат пътя на Европа към енергийна самостоятелност и постепенна декарбонизация. България, да вземем за пример, трябваше да направи нова оценка на капацитета си за произвеждане и потребление на възобновима сила, да насърчи електромобилността, да усъвършенства националните рамки и схеми за реализиране на енергийна успеваемост, да синхронизира стратегическите документи в бранш селско стопанство, да обезпечи регулаторно среда за децентрализирани енергийни системи и доста други. Плановете за енергетика и климат в Европейски Съюз бяха завършвани със занижени упоритости за декарбонизация – за най-малко 85% понижение на парниковите газове до 2050 година В края на 2019 година Урсула фон дер Лайен изрично разгласи тези параметри за закъснели и незадоволителни. Целта за 2050 година към този момент е въглеродно неутрална стопанска система в Европейски Съюз. Държавите членки трябваше незабавно да стартират да премислят и премоделират Националните си проекти в региона на енергетиката и климата. А към този момент заложените ограничения и промени в действителност трябваше да се построяват в подтекста на новите хоризонти на Зелената договорка. Нито Националният проект за енергетика и климат, нито Зелената договорка още бяха изцяло осмислени от всички въвлечени институции и заинтригувани субекти в страната ни, когато пандемията и войната в Украйна форсираха енергийните и климатични промени с още няколко степени. В порядъка на невиждана неотложност, се одобри регламента за основаване на Механизъм за възобновяване и резистентност. Още до момента в който този акт беше във фаза “проект ”, страните показаха своите първи Планове за възобновяване и устойчивост (ПВУ). Тези проекти, за разлика от Националните проекти в региона на енергетиката и климата, съставляват един доста по-конкретен лист от планове и политически и законодателни ограничения, чието осъществяване е обвързано с съответно финансиране. За да получи средствата, България би трябвало да извършва прецизно своя ПВУ, като регистрира напредъка на всеки шест месеца. Крайната цел на ПВУ е реализиране на декарбонизация и цифровизация на стопанските системи. Зелената сделка се характеризира също с два значими акта в региона на енергетиката и климата – Директивата за поощряване потреблението на сила от възобновими източници (ВЕИ Директивата) и Европейският климатичен закон. Разгледани по-долу допълнително подробност, те разпореждат на страните членки основополагащи отговорности в прехода към чиста сила и нисковъглеродна стопанска система. ВЕИ Директивата трябваше да бъде транспонирана напълно до 30.06.2021 година, по което време беше признат и влезе в действие и Европейския климатичен закон. И двата акта към момента чакат своето цялостно осъществяване от нашата страна. Така единствено в границите на няколко години от 2019 година насам парадигмата на енергийните и климатични политики на Стария континент се актуализираше и задълбочаваше съвсем всекидневно. И когато България трябваше да работи непрекъснато, с цел да наваксва така и така непрекъснатото си закъснение, тя се озова в политически блокаж. ВЕИ Директивата (Директива 2018/2001) беше призната в Европейски Съюз през 2018 година Държавите членки имаха период до юни 2021 година да я вкарат в своето законодателство напълно. Вече тече наказателна процедура за България за несъблюдение на задължението си да имплементира Директивата, а на хоризонта в действителност се задава актуализация и задълбочаване на промените във ВЕИ и енергийния бранш. Кои са главните моменти от енергийната промяна, които България не съумя да осмисли и уреди в националното си законодателство все още? Това са декарбонизацията, децентрализацията и либерализацията на енергийния бранш. ВЕИ Директивата изискваше уреждането на два съществени субекта на енергийния пазар: Произвеждащите консуматори на сила от възобновими източници Енергийните общности (за възобновима енергия) Защо произвеждащите консуматори и енергийните общности са толкоз значими за новия енергиен пазар? Защото децентрализираните енергийни връзки би трябвало да обезпечат, първо, приемането на повече ВЕИ мощности и тъй като това ще докара до понижаване на финансовото задължение за енергийните консуматори. Това са единствено първите стъпки за децентрализирани връзки в електроенергийния бранш. Те не са оригиналност за Европа. Например Датската електроенергийна система е учредена на енергийни кооперативи още преди 100 години. В Австрийския Тирол далечни райони са електрифицирани посредством кооперативи, които оперират свои лични разпределителни мрежи. Не е задоволително банкетното преповтаряне на правилата от ВЕИ Директивата в нашия Закон за силата за възобновими източници. Трябва да се регламентират съответни пазарни отношение и механически правила. Повече може да се прочете в статията за кооперативите и децентрализираната сила. България към момента не е приела такива съответни и осмислени правила за предоставяне на опция за тези начални стъпки за децентрализирана сила. А на процедура следва въвеждане на още по-широки форми на децентрализирана електроенергетика, което ще остави България още по-неадекватна за бъдещето. Това, наред със забавянето за цялостно въвеждане на останалите детайли от ВЕИ Директивата, забавя доста енергийната промяна и въвеждането на повече нови технологии в енергийния микс на България. Важно е да се спомене и, че не се вършат някакви действия за регулации, които да насърчат вложения в мрежите, които по “умен метод ” да одобряват новия електроенергиен модел. Забавянето на национално равнище пречи и на общините в България да подхващат съответни дейности и да реализират планове в областите на ВЕИ и децентрализираната сила. Наред с това би трябвало да бъдат изпълнени и отговорностите по регламента за установяване на рамка за ускорение на внедряването на сила от възобновими източници. Редица регулаторни ограничения би трябвало да улеснят административните процедури и ускорят периодите за създаване и въвеждане в употреба на разнообразни ВЕИ съоръжения, в това число слънчеви, геотермални, вятърни на сушата и в морето. България не е подхванала може би нито една законодателна мярка за реализиране на индиферентност до 2050 година Климатичният закон на Европа, или Регламент (ЕС) 2021/1119 за основаване на рамката за реализиране на индиферентност във връзка с климата, сложи обвързваща цел пред Съюза и страните членки – реализира на понижение до нулеви чисти излъчвания на парникови газове и поглъщанията в целия Съюз най-късно до 2050 г. След това Европейски Съюз ще се стреми към постигането на негативни излъчвания. Регламентът има пряк резултат за жителите и институциите в страните членки. Той не би трябвало да се имплементира, с цел да работи. Все отново поставената обвързваща цел е толкоз обща, че е належащо институциите на Европейски Съюз и на страните членки да подхващат подобаващи ограничения за реализиране на задачите. България не е подхванала може би нито една законодателна мярка в тази тенденция. Първо, Законът за ограничение изменението на климата (ЗОИК) не е изменян значително от преди приемането на Европейския климатичен закон и оповестяването на Зелената договорка. Институциите не са показали даже идея по какъв начин климатичните политики да се рамкират и вкарат във всички стопански браншове. Това на процедура значи, че нито земеделието, нито производството, нито превоза, нито енергетиката имат климатичните цели и критериите за резистентност като нормативно-обвързваща насочна точка (виж повече: България в действителност няма ефикасна национална политика за реагиране на климатичните промени). Неслучващите се закони Какво се случи от 45-тото Народно заседание (т.е. от април 2021 г.) до момента? Бяха вкарани общо 590 законопроекта, 430 от които в последните два Народното събрание – при постоянното държавно управление от 2022 година и последния. От тях, бяха признати 151 закона – 137 в последните два Народното събрание. 15 от тези законопроекти бяха в региона на енергетиката, 3 от които бяха признати закони в последните два мандата. Нито един законопроект не беше препоръчан директно в региона на климата.
В актуалната публикация не са включени данни от настоящото Народно заседание. Факт е, че през тези години законодателната самодейност в Народното събрание се движи не от устойчива държавна политика, а най-много от заложеното в Плана за възобновяване и резистентност. Този План дава пътна карта за триумф и дневен ред за деяние и законотворчество, тъй като огромна част от ограниченията са съответни нормативни промени. Същевременно, обаче, той крие и огромна заплаха от неуспех заради късия живот на всеки нов Парламент. Колко можем да изгубим по Плана за възобновяване и резистентност?
Посочихме, че ПВУ се регистрира на всеки 6 месеца. При реализиране на избрани критерии и цели по листата с ограничения, се отпуска идната вноска по проекта. Така до 2026 година България може да получи над 6,26 милиарда евро безплатна помощ по съответни планове. България получи първата вноска, регистрирана в края на предходната година. Оттогава до в този момент обаче редица нормативни промени, които би трябвало да се осъществят все още, са забавени: Приемане на закон за Национален фонд за декарбонизация – период до март 2023 година Регламентиране на „ енергийна беднотия “ в Закона за енергетиката – период до декември 2022 година Измененията в Закона за енергетиката би трябвало да допринесат за либерализация на електроенергийния пазар на едро, като НЕК загуби качеството си на публичен снабдител – период до септември 2022 година Въвеждане на възбрана на дълготрайните контракти на електроенергийния пазар (напр. съглашения за изкупуване на електрическа енергия или сходни със същия или равносилен предмет или резултат, като се изключи тези за електрическа енергия от ВЕИ или подписани на енергийната борса) Подобряване на регулаторната рамка за стимулиране на ВЕИ – това включа най-малкото имплементиране на ВЕИ Директивата – период до декември 2022 г. Регулаторна рамка и установяване на желани зони за ВЕИ – така наречен “renewable go-to-areas ” – период до края на 2022 г. Приемане на законодателна рамка “в поддръжка на бързото разрастване на ситуирани в морето вятърни електрогенериращи съоръжения ” – период до края на 2023 г. Влизане в действие на регулаторната рамка за водородните технологии – период до март 2023 година Създаване на регулаторна рамка за реализиране на планове за геотермална сила – период до декември 2022 година Премахване на пречките и въвеждане на характерна регулаторна и подкрепяща рамка за построяването, свързването и употребата на уреди за предпазване на електрическа енергия – период до декември 2022 година Създаване на регулаторна рамка за декарбонизация на енергийния бранш – период до март 2023 г. Влизане в действие законодателство, установяващо правила за производството на електрическа енергия от въглища – период до март 2023 година Всички регулаторни промени са условия за осъществяване на съответни капиталови планове – пилотни или широкомащабни. Тези планове би трябвало да положат основата за енергийната промяна и за устойчива нисковъглеродна стопанска система. В случая България рискува освен огромни средства по ПВУ. Загубата е в промените и плановете, които финансирането би трябвало да донесе. Страната ни рискува да изостане надалеч зад сътрудниците си от Европейския съюз. А в подтекста на Руската експанзия, Европейски Съюз осъзна, че е доста просрочен в реализиране на енергийна самостоятелност. Допълнителното закъснение на страната ни да предприеме ограничения с взор в близкото бъдеще обрича това бъдеще на спомагателни рецесии. Дори не сме навлезли в болната тематика за въглищните райони и техния обективен преход. В случая като че ли не осъзнаваме, че имахме опцията да стартираме енергийната промяна по едно и също време с останалите европейски общества. Рискуваме обаче да изостанем не заради външни фактори, а заради личната ни политическа поквареност и непредвидливост.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ