„Фрейзър“: Съдебната система и правителството спъват икономическата свобода на България
За последните 15 години в България е регистриран застой на най-важните промени –на правосъдната система и възстановяване работата на държавното управление и администрацията. Това сочат данните на годишния показател „ Икономическата независимост по света “ на института „ Фрейзър “.
Слабите страни на българската стопанска система са размерът на държавното управление (6.87), както и правната система и отбраната на правото на благосъстоятелност (5.92).
Страната ни е на 32-ро място в класацията за икономическа независимост в страните.
В нея Хонконг остава на челна позиция (8.94), само че засилената неустановеност на правата на благосъстоятелност и отслабването на върховенството на закона, породено от намесата на китайското държавно управление през 2019 и 2020 година, евентуално ще има негативно влияние върху него отсега нататък, сочи отчетът. Второто място заема Сингапур (8.65), а след него се подреждат Нова Зеландия (8.53), Швейцария, Съединени американски щати, Австралия, Мавриций, Грузия, Канада и Ирландия – всички със стойност на показателя над 8. Класацията включва и някои други огромни страни като Япония (20-та), Германия (21-ва), Италия (51-ва), Франция (58-ма), Мексико (68-ма), Русия (89-та), Индия (105-та), Бразилия (105-та) и Китай (124-та).
Десетте страни с най-ниска оценка са: Централноафриканската република, Демократична Република Конго, Зимбабве, Република Конго, Алжир, Иран, Ангола, Либия, Судан и най-после Венецуела. Повечето от тези страни са в революция, тежка икономическа рецесия или и двете.
В класацията на база данни за 2018 година влизат 162 страни, разграничени в четири категории съгласно степента им на икономическа независимост.
България има обща оценка 7.74 при най-много 10 вероятни точки.
Страната ни отбелязва леко утежняване по отношение на 2017 година, когато е имала оценка 7.76 и заемала 26 позиция в показателя.
Преди 20 години България е била измежду страните с най-несвободни стопански системи – на 99 позиция с едвам 5.73 точки.
Тази година директно пред България се класират Люксембург (7.75 общ показател на икономическа свобода) и Перу (7.76)
Висока е оценката ни в категориите „ постоянни пари “ (9.56) и „ независимост на интернационалната търговия “ (8.47). По качество на регулациите България получава 7.87.
В категория „ регулация “ България получава най-ниската оценка за административните условия за правене на бизнес и за съществуването на корупция. Критикуват се регулациите към назначението и освобождението на служащи, както и регулациите на трудовия пазар. Високо се правят оценка обаче регулирането на кредитния пазар, стартирането на бизнес и лицензирането.
Свободата на интернационалната търговия също е оценена високо (8.47).
Оценката за безпристрастността на съдилищата остава доста ниска (4.37), както и на независимостта на правосъдната система (4.85).
Нациите с най-голяма икономическата независимост имат междинна стойност на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от $44,198 през 2018 година, спрямо $5,754 за страните в дъното.
1,7% от популацията на страните в най-горния завършек на класацията претърпява последна беднотия (1,90 щатски $ на ден) спрямо 31,5% в страните в най-ниските позиции.
Продължителността на живота е 80,3 години в горната част по отношение на 65,6 години в долната.
Според института „ Фрейзър “ главните правила на икономическа независимост са персоналният избор, доброволната замяна, свободата на развиване на бизнес и на конкуренция, а личността и частната благосъстоятелност са неприкосновени. Това са факторите, които отличават богатите и проспериращи страни от бедните и тези с властническо ръководство. Нивото на икономическа независимост е обвързвано със общественото доверие, което тази година е увеличено с към 5 процентни пункта.
Слабите страни на българската стопанска система са размерът на държавното управление (6.87), както и правната система и отбраната на правото на благосъстоятелност (5.92).
Страната ни е на 32-ро място в класацията за икономическа независимост в страните.
В нея Хонконг остава на челна позиция (8.94), само че засилената неустановеност на правата на благосъстоятелност и отслабването на върховенството на закона, породено от намесата на китайското държавно управление през 2019 и 2020 година, евентуално ще има негативно влияние върху него отсега нататък, сочи отчетът. Второто място заема Сингапур (8.65), а след него се подреждат Нова Зеландия (8.53), Швейцария, Съединени американски щати, Австралия, Мавриций, Грузия, Канада и Ирландия – всички със стойност на показателя над 8. Класацията включва и някои други огромни страни като Япония (20-та), Германия (21-ва), Италия (51-ва), Франция (58-ма), Мексико (68-ма), Русия (89-та), Индия (105-та), Бразилия (105-та) и Китай (124-та).
Десетте страни с най-ниска оценка са: Централноафриканската република, Демократична Република Конго, Зимбабве, Република Конго, Алжир, Иран, Ангола, Либия, Судан и най-после Венецуела. Повечето от тези страни са в революция, тежка икономическа рецесия или и двете.
В класацията на база данни за 2018 година влизат 162 страни, разграничени в четири категории съгласно степента им на икономическа независимост.
България има обща оценка 7.74 при най-много 10 вероятни точки.
Страната ни отбелязва леко утежняване по отношение на 2017 година, когато е имала оценка 7.76 и заемала 26 позиция в показателя.
Преди 20 години България е била измежду страните с най-несвободни стопански системи – на 99 позиция с едвам 5.73 точки.
Тази година директно пред България се класират Люксембург (7.75 общ показател на икономическа свобода) и Перу (7.76)
Висока е оценката ни в категориите „ постоянни пари “ (9.56) и „ независимост на интернационалната търговия “ (8.47). По качество на регулациите България получава 7.87.
В категория „ регулация “ България получава най-ниската оценка за административните условия за правене на бизнес и за съществуването на корупция. Критикуват се регулациите към назначението и освобождението на служащи, както и регулациите на трудовия пазар. Високо се правят оценка обаче регулирането на кредитния пазар, стартирането на бизнес и лицензирането.
Свободата на интернационалната търговия също е оценена високо (8.47).
Оценката за безпристрастността на съдилищата остава доста ниска (4.37), както и на независимостта на правосъдната система (4.85).
Нациите с най-голяма икономическата независимост имат междинна стойност на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от $44,198 през 2018 година, спрямо $5,754 за страните в дъното.
1,7% от популацията на страните в най-горния завършек на класацията претърпява последна беднотия (1,90 щатски $ на ден) спрямо 31,5% в страните в най-ниските позиции.
Продължителността на живота е 80,3 години в горната част по отношение на 65,6 години в долната.
Според института „ Фрейзър “ главните правила на икономическа независимост са персоналният избор, доброволната замяна, свободата на развиване на бизнес и на конкуренция, а личността и частната благосъстоятелност са неприкосновени. Това са факторите, които отличават богатите и проспериращи страни от бедните и тези с властническо ръководство. Нивото на икономическа независимост е обвързвано със общественото доверие, което тази година е увеличено с към 5 процентни пункта.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ