Една четвърт от традиционните избиратели все още не са решили

Една четвърт от обичайните гласоподаватели към момента не са решили за кого да гласоподават - това са към 600 хиляди гласоподаватели, които може радикално да трансформират картината на вота на 9 юни. 

Това настояват от организация Медиана, данните им са от изследване, извършено сред 12-18 май с 978 души посредством директно стандартизирано изявление. То е осъществено със лични средства, съобщи OFFnews.bg.Резултатите от това проучване на са прогноза, а отразяват моментната картина на обществено-политическите настройки в страната три седмици преди изборите, застраховат се от Медиана на Кольо Колев. 

Към момента ГЕРБ е на първа позиция на сериозна отдалеченост пред всички останали. Втори към този момент са „ Възраждане ” на 12 % разлика. На трето място е Движение за права и свободи, а на четвърто - ПП-ДБ, настояват от социологическата организация. 

 

Сигурни за наличието си в идващия парламент могат да бъдат и Българска социалистическа партия, и Има Такъв Народ. Още три обединения резервират съществени шансове за влизане в Народното събрание – „ Синя България ”, „ Левицата ” и „ Солидарна България ”. Очевидно е търсенето на опция на обичайните партии както в ляво („ Левицата ” и „ Солидарна България ”), по този начин и в дясно („ Синя България ”), съгласно данните на Медиана. 

Доминира чувството, че изборите са „ залъгалка ” за гласоподавателите, а това кой и по какъв начин ще ръководи се взема решение от други сили вън от изборния развой. Това предопределя както търсенето на различни политически обединения, по този начин и ниска изборна интензивност. Избирателите са хванати в самобитен психически капан. Все повече от тях са уверени, че от изборите нищо не зависи … и не гласоподават. В резултат, гласоподават единствено твърдите агитки (и купените избиратели), с което удостоверяват към този момент направения извод – „ от изборите нищо не зависи ”. На тези избори можем да чакаме още веднъж ниска изборна интензивност, като пред урните ще застанат сред 2.5 – 2.7 млн. гласоподаватели, изясняват от Медиана. 

Достига се до обезценяване на самите избори, до превръщането им самобитна борба на ентусиасти (а не спор по какъв начин да живеем и накъде вървим). Така европейските избори се правят оценка като доста значими едвам от 35% от гласоподавателите, а парламентарните от едвам 52%. Целенасочено или не, обществото е накарано да не помни, че изборите в последна сметка са доста значима борба, на първо място, за пари - за парите от нашите налози, за това кой и по какъв начин ги разпределя и по какъв начин ги харчи, разясняват от Медиана.