За пореден път пред ЕС, пред Българската, Сръбската и Македонска

За следващ път пред Европейски Съюз, пред Българската, Сръбската и Македонска страни слагаме въпроса за Българските земи – отнети по силата на същия пакт, написа Монт ПРЕСС.

Академик Йордан Стоилов Иванов – член на Управителния съвет на Организацията на обединените българи и Анна Зографова – член – сътрудник на МАБИК 74-години след подписването на Крайовската конвенция, значително почтени и почтени българи в родината и по света си задават въпроса – ще бъде ли употребен моделът на Крайовската конвенция от 1940 година от Европейската общественост и великите сили като заготовка на документ, за връщане за нелегално отнети български земи?! От позицията на времето събитията през днешния ден се възприемат като продължение на търсения метод за помиряване на европейските страни, взели участие в тази баталия, по-голямата част от които през днешния ден са членки на Евросъюза.

Според адвокати специалисти клаузите на този контракт са престанали да съществуват, т.е. земите, наречени „ Западни околности “, които са ни били отнети, би следвало автоматизирано с деня и часа на приключване да бъдат върнати на Република България.

По силата на същия документ от 27 ноември 1919 година са били нарушени съществени правила на интернационалното право. С този документ са орязани исконни български земи, в които популацията над 90% е чисто българско. Иде тирада освен за Западните околности, а и за Македония, за Беломорска Тракия. По силата на документа е било препотвърдено и румънското притежание над Южна Добруджа.

„ Не мога да се примиря с тази неправда и несъмнено считам напълно отговорно, че би трябвало да се упорства за мирна проверка на този контракт! “ – това са думи на висшия парламентарен прокурор акад. Проф. Борислав Йотов.

Стана известно и, че във връзка годишнината от подписването на пакта, която е на 27.11.т.г., към този момент е връчена и петиция със същото искане на Зинаида Христова, началник на ЕК у нас. Внесено е условие към Европейски Съюз да се произнесе по този въпрос. И защото документът към този момент няма отминалост следва Ньойският контракт да се разгласи за недействителен. По силата на този проблем Западните околности в Сърбия и районът на Струмица в днешна Македония следва да ни бъдат върнати назад.

Ньойският контракт, както към този момент е известно, е бил подписан на 27.11.1919 година сред страните – Царство България и страните от Антантата. С този документ е подложен завършек на присъединяване ни в Първата международна война. Всички знаят, че церемонията по подписването се е състояла в родовото имение на френския граф Дьо Ньои, рицарят-тамплиер, съкрушен от могъщия български цар Калоян на бойното поле в паметната борба, в която е покорен и самият фламандския император Балдуин. Заради този факт рицарите не можаха да простят на България. По силата на Ньойския пакт Българското царство се е задължило да съобщи на Кралство Сърбия, на сърби, хървати и словенци Западните околности – селата в Кулско, областите към Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поела ръководството на Беломорска Тракия, само че станало ясно, че Беломорска Тракия е била контрактувана за Гърция. Било е и доказано, че е ставало въпрос и за владенията над Южна Добруджа.

Доводите на правист по този въпрос е извел акад. Проф. Д-р Борислав Йотов в своята юбилейна книга, озаглавена „ България над всичко и над всички ” – 150-та подред, чиято премиера се състоя в Голямата зала на Дома на юристите на 4 април 2014.

Върху бялата корица на същата книга учен Йотов е сложил една неповторима историческа карта на България, включваща исконни български земи, включително и Западните ни околности. Така по силата на този документ „ От 235,000 кв. км България е била принудена да се свие до 111,000 кв. км. ” Това разяснява юристът, уточнявайки и, че и „ Турция е дължала обезщетения на България в размер на не по-малко от 20 милиарда щатски $ “ Акад. Проф. Д-р Борислав Йотов сложи още и въпроси за задълженията на цели 37 страни към България в размер на обща стойност от над 60 милиарда щатски $. /Нека не забравяме, че книгата бе издадена в уважаваното Издателство за юридическа литература./

Кой е акад. Проф. Д-р Борислав Йотов – специалист и Доктор по право с 40-годишен професионален стаж единствено като прокурор. Бил е заместник-районен, областен, заместник-градски, и.д. градски прокурор на София, прокурор в Главната прокуратура (сега Върховна Касационна Прокуратура). Университетски учител по наказателно, интернационално наказателно и интелектуално право. Защитил е докторска дисертация на тематика „ Международно правно съдействие в битката с тероризма “.

Автор е на учебници по Наказателно право, Основи на правото и първите у нас образователни писания по интернационално наказателно право и право на интелектуалната благосъстоятелност. Автор е и на 150 научни и художествено-публицистични книги. Най-известните измежду тях са: „ Из дневника на прокурора ”, „ Преди разсъмване е най-тъмно ”, „ Въжето се къса там, където е най-тънко ”, „ По следите на закононарушението ”, „ Станете, съдът влиза ”, „ Наказателният развой против Васил Левски ”, „ Ние българите ”, „ Кой умъртви Луканов? ”, „ Престъпната пирамида на властта ”.

За книгата си „ Империите са мъртви – България е още жива ” е награден с Голямата премия на Асоциацията при Организация на обединените нации „ Феномени ” и с юбилеен орден на Организацията на Тракийските сдружения в България.

За професионални достижения акад. Борислав Йотов е награден с почетен знак на Съюза на българските адвокати и с персонален почетен знак І -ва степен – златен на Висшия правосъден съвет.

Акад. Борислав Йотов е член на Съюза на българските писатели и на Световната организация на писателите криминалисти AIEP. Член е на Българската асоциация по интернационално право. Бил е ръководител на читалище и три мандата национален консултант и ръководител на Комисия по законността.

При изселването на българите от Северна Добруджа е имало усложнения, тъй като е трябвало да се изселват единствено хора, които са записани като българи при преброяването от 1930 година, само че нескрито излязла и асимилаторската политика на Румъния, тъй като цели български села са били записани като румънски. Освен това българското държавно управление е трябвало да заплати на румънското сумата от 1 милиарда румънски леи. Ст. Трифонов написа още и, че „ по-късно този въпрос се уреждаше относително безболезнено. Българското държавно управление съумя да закупи на интернационалните валутни тържища огромни количества обезценени румънски леи, които свършват добра работа. “ И. Димитров напълно тъкмо написа, че „ след четвъртвековно непознато робство Южна Добруджа се върна при майката-отечество “.

„ Шестдесет и седем хиляди души радикално българско население в Северна Добруджа са били разменени с румънските колонисти, настанени в Южна Добруджа след анексията й от Румъния. “ След сполучливото възвръщане на Южна Добруджа българската дипломация показва благодарности и в Лондон, и в Москва, което не се харесва на германците и Рибентроп остро стачкува против това.

В тази връзка в случай че би трябвало да разясняваме проблема, следва да напомним следните значими исторически обстоятелства и моменти: оказа се, че единствено две са били независимите начинания на България, без намесата на Великите сили, осъществени през ХІХ и ХХ век, след Освобождението ни от турско иго: Обединението на Княжество България с Източна Румелия, с оповестяване Съединението и подписването на Крайовската конвенция от 1940 година По силата на втория исторически документ, който е предмет на нашето проучване, по кротичък път ІІІ българско царство, в лицето на цар Борис ІІІ възстановява отнетата по силата на Ньойския контракт Южна Добруджа. И в двата случая се прави акт по безусловно връщане на изконни български територии, обитаеми с българско население и българско съзнание. Практическото реализиране на второто събитие, след признание статута на Косово, генерира съединителен родолюбив фокус, към който би могла да се консолидира българската нация. Защото Република България като член на Евросъюза и НАТО, с територия една четвърт от Балканите остава в правото си да сложи на масата на европреговори и въпросите, премълчавани повече от половин век – за изконните български територии, както и за произтеклите в този интервал проблеми с нашите диаспори, в района на Балканите.

В подтекст на тъй наречените “трагедия на Република Сърбия ” през днешния ден бихме могли да кажем, че тази наша западна съседка едвам в този момент изживява случилото се с България през 1919 година, след подписването на Драконовския Ньойски контракт.

“Косово се оказа сръбският „ Ньойски контракт “ – написа неотдавна незнаен консуматор в Чата на Интернет – “и те се облажиха доста тогава, за наша сметка. Защо не се сетиха, че сме братя тогава и ни заграбиха Македония и Западните околности?! Защо не ни ги върнаха по този начин от приятелски усеща?! Сърбите са ни предизвикали повече вреди, в сравнение с гърците даже, тъй като те все по този начин, в изблик на братска обич ни нападнаха в тил и безусловно непредизвикани, когато нашите предшественици правиха Съединението. Изядоха “Големия ” и добре, че беше Австроунгария да ни спре, че в този момент май нямаше да има и Република Сърбия!… ”. – Така приключва тъкмо невероятният коментар на същия незнаен създател в полемика по проблемите към признаването на Косово.

Нека да напомним – по силата на Ньойския контракт на 27.11.1919 година от България е откъсната “жива плът ”: 1.Западните покрайнини; 2. Струмица; 3. Южна Добруджа; 4. Западна Тракия със земите сред поречията на реките Марица и Места; 5. Зайчар. Затова през днешния ден ние продължаваме да сърбаме и попарата на последствията от наложеното “самосъзнание ” на българите и от Вардарска Македония, самоопределящи се като македонци, което е резултат както на сръбския гнет, по този начин и на провалената тактика на Коминтерна от 50-те години на Миналия век по ситуирането на несъстоялата се Югофедерация, в която Н Р България е трябвало да стане Седмата югорепублика.

Известно е, че Социалистическа Федеративна Република Югославия беше основана по неестествен метод, от западните „ Велики сили “, с благословията и на Коминтерна, за да не се допусне окончателното обединяване на българските територии. В зората на демокрацията България събори своята “Берлинска стена ” – т.е. смъкна петолъчката на 4.10.1990 година, с което в действителност се качи на релсите на демокрацията. Преходът – уви за жалост, който и сега продължава, се оказа извънредно сложен. Защото не бе сбъднат тъкмо по планувания сюжет, а във властта попаднаха политици с двойни бракове, със брачен партньор или брачна половинка от прилежащи страни, които и сега не престават да провалят териториите и политиката на Република България, съобразявайки се с мненията на своите родственици и съветници.

Антон Ж. Иванов в “Дълг на българската страна ” или “Отново за поданството на жителите на „ новоосвободените земи “, придобили българско гражданство през 1942-1944 година ” разяснява следното:  ”Сърбия до 1913 година е била една дребна страна, с територия от към 50,000 кв. км.! След 1913 заграбват Вардарска Македония (26 000), Косово и Санджак! В Повардарието, забележете, още по времето на Първата Балканска война се открива нечовечен военно-полицейски наказателен антибългарски режим! Българските учебни заведения са затворени, учителите избивани, Българските свещеници прогонени! Масови репресии против българското население, които стигат апогея си при зверското потушаване на избухналото на 16 юни 1913 година Тиквешко въстание както и на българо-албанското Охридско-Дебърско въстание ”.

Стотици хиляди се оказаха през днешния ден неасимилираните българи освен от региона на Западните околности, а и от цяла Македония, от Поморавието – Ниш, Пирот, Враня, Сурдулица, от Косово, Гърция и от Албания, които са запазили персонални документи, кръщелни свидетелства от екзархията, военни книжки, учебни дипломи и персонални карти от България, издадени им като на български жители до 1919 година На доста от тях страната ни след това даже е изплащала пенсиите. На 7 септември т.г. се навършват тъкмо 990 година взе участие и в основаването на 68 години както към този момент споменахме от подписването на Крайовската конвенция. Ситуирането ѝ като документ, обаче стартира още от 1938 година, когато българският цар Борис ІІІ става медиатор, в сключване на Мюнхенското съглашение през 1938 година, по силата на което Германия на Адолф Хитлер си възстановява Судетите – Судетските земи, обитаеми с немци. От този миг стартира старта на грандиозния немски поробителски марш и началото на Втората международна война. За да резервира България, Българският монарх цар Борис ІІІ тогава подписва и присъединителен контракт към Тристранния пакт – Оста Рим-Берлин-Токио, цената на който е била проверката на Ньойския контракт, при което със съдействието на Германия и Съюз на съветските социалистически републики се реализира сключване на Крайовската конвенция на 7.ІХ.1940 година По силата на този документ, по кротичък път Румънското кралство връща на царство България Южна Добруджа. Договорът е включвал клаузи и по “обмена на население ”, по силата на които румънското малцинство от Южна Добруджа се задължавало да напусне тази територия, а българското – Северна Добруджа. Тогава над 100 000 румънски жители са били изселени и съвсем толкоз българи от Северна Румъния са се завърнали в родината. В същата връзка любопитна е и една друга статистика: става известно, че все още на анексирането на територията към Румъния, през 1913 година, от 286,000 поданици по статистически данни – единствено 10,000 са били румънци. По данни от последното броене от 2001 година, в областите Добрич и Силистра (т.е. Южна Добруджа) у нас единствено 57 души са се самоопределени като румънци.

В интервала сред 21.ІХ.1940 – 1.Х.1940 година държавното управление на министър-председателя Георги Кьосеиванов е направило по кротичък път фактическите на практика дейности по приемането на върнатата територия на Южна Добруджа както и размяната на жители. Трудовите войски на царство България в този миг са получили спецуказания по събиране на годишна продукция, разораване и сеитба в плодородната изконно българска земя Южна Добруджа – българска територия още от времето на кхан Аспарух.

Първият общоприет шеф на същата тази неповторима плодородна добруджанска земя е бил военачалник – лейтенант Георги Попов, воин от войните.

На 5 септември 1944 година Съюз на съветските социалистически републики и Царство България влизат във война, при което армията на ІІІ Украйнски фронт под командването на ген. Толбухин навлиза в страната. След 9.09.1944 година, когато на власт идва Отечественофронтовското държавно управление, всичките тези земи, по силата на междуднародните договорености, с изключение само на Южна Добруджа, са останали отвън рамките на ситуираната Народна Република България. Няколко милиона българи от Вардарско, Западните околности, Беломорска Тракия и Егея също остават отвън границите на Н Р България.

Същевременно на 28 октомври 1944 година с подписването на Съглашението за помирение сред „ Съюзените нации “ и Царство България, българската администрация и българската войска са били задължени да изоставен българските територии в Северна Гърция и в новоситуираната Югославия като по силата на Параграф 2 от примирието, страната ни е била задължена и да анулира всички законодателни и административни актове, свързани с тези земи.

След като в този момент се кове новия европейски закон, за всички прилежащи в европейската общественост нации, с общо законодателство и така нататък е редно да се вземе ново генерално решение за преразглеждане, преподписване, преразпределение и връщане заграбените земи на България.

Днес, повече от 70 години след инспектиране на събитията, произтекли с балканските страни и територии, наложени от Великите сили след Втората международна война, към този момент е време огромните мощни политици на Европейската общественост да постъпят почтено и почтено по отношение на българското население, българските земи и България. За да се решат веднъж и вечно огромните идни спорове в тези дребни балкански републики, само разположени върху българските земи. За да не останат Балканите да бъдат безконечния “Барутен погреб на Европа “.