Колко родилки умират в България? Проучване показва разминаване в данните на институциите |
За интервала от 2010 до 2020 година включително в България е открита гибелта на 66 дами, умряли в интервала на бременността, раждането или 42 дни след него. Данните се разминават от посоченото в формалната статистика, и имат някои ограничавания, които демонстрират, че даже и това може да не е действителното число.
Изводите са от " Проучване на смъртността на родилките в България за интервала 2010-2020 година ", поръчано от Националната здравноосигурителна каса след поредност сигнали на Българския хелзинкски комитет (БХК), подадени през 2021 година
Анализът на майчината смъртност, аргументите и метода на отчитане и надзор, е направен от доцент Никола Василев, доктор Румен Велев и доктор Дарина Минева по поръчка на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) откакто през 2021 година БХК подаде поредност сигнали по отношение на този проблем.
Според данните нивото на смъртност измежду родилките в България се дефинира като приблизително към високо, по отношение на смъртността в останалите страни в Европа. Изводът е, че са нужни ограничения за изцяло възстановяване на качеството на грижите за бременните и раждащите дами у нас, и фокус върху предварителна защита на майчината смъртност.
В началото на 2021 година, в границите на подготовката на Годишния отчет за правата на индивида за 2020 година Българският хелзинкски комитет установява обезпокоително разминаване в данните, които формалните институции съобщават за майчината смъртност през 2019 година и други тревожни трендове по гарантирането на правата на дамата в интервала на бременност и раждане.
На база данни, получени по Закона за достъп до социална информация, организацията откри, че НЗОК оповестява 7 случая на майчина гибел, Изпълнителна организация „ Медицински контрол “ е проверявала 6 такива, а Националният статистически институт е отчел 0 за посочената година.
БХК сигнализира обществено за този проблем и подава сигнали до ангажираните институции – Националния статистически институт(НСИ), Изпълнителната организация „ Медицински контрол “(ИАМН) и Министерството на здравеопазването(МЗ). (Повече по темата )
През март Инспекторатът на Национален статистически институт прави инспекция на данните в смъртните актове на дамите, които попадат в обсега на проблема, и установи, че са събрани и регистрирани правилно.
През април 2021 година тогавашният екип на Министерство на здравеопазването също изследва дали данните са събрани правилно от НЗОК и НЦОЗА, и откакто открива, че не е налична статистическа неточност, изпраща отговор до БХК. Разминаването в данните е аргументирано с обстоятелството, „ че бременна или раждаща жена може да почине вследствие на друго заболяване, което е довело до гибел и в този случай в смъртния акт като причина за гибелта ще бъде разказано другото заболяване. “
Тъй като в Международната подредба на болестите изрично са дефинирани майчина смъртност, късна майчина смъртност и гибел, обвързвана с бременността, и посочените дефиниции обгръщат на практика всички аргументи за гибел, зародили по време на бременността, раждането и послеродовия интервал, като се изключи „ акцидент и инцидентно зародила причина “, БХК наново изпраща сигнала си до служебния екип на Министерството на здравеопазването през май 2021 година
Вследствие на това е назначена нова инспекция, при която се проучват данните в смъртните актове на умрелите през 2019 година дами, които попадат в посочената формулировка. Макар и доста по-детайлна, тази инспекция също цели да откри коректността на вписването на аргументите за гибел – уместност, която е доказана още при започване на проблема от инспекцията, осъществена от инспектората на Национален статистически институт.
Възложеният от НЗОК разбор на майчината смъртност за интервала 2010 – 2020 година е първият институционален опит да се даде отговор на най-важните въпроси – какъв брой постоянно в България дамите умират по време на бременност, раждане и послеродов период; какви са аргументите за това и може ли най-малко част от тези аргументи да бъдат предотвратени.
„ Това изпитание да се проучват данни е обнадеждаващо, тъй като, за жалост, не е рутинна процедура у нас. Искрено се надяваме, че този отчет ще послужи за основа на още по-задълбочен разбор на качеството на грижите за бременните и родилките, и до възстановяване на спазването на правата им “, разяснява Надежда Цекулова, директорка на стратегия „ Кампании и връзки “ в БХК.
Изводите са от " Проучване на смъртността на родилките в България за интервала 2010-2020 година ", поръчано от Националната здравноосигурителна каса след поредност сигнали на Българския хелзинкски комитет (БХК), подадени през 2021 година
Анализът на майчината смъртност, аргументите и метода на отчитане и надзор, е направен от доцент Никола Василев, доктор Румен Велев и доктор Дарина Минева по поръчка на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) откакто през 2021 година БХК подаде поредност сигнали по отношение на този проблем.
Според данните нивото на смъртност измежду родилките в България се дефинира като приблизително към високо, по отношение на смъртността в останалите страни в Европа. Изводът е, че са нужни ограничения за изцяло възстановяване на качеството на грижите за бременните и раждащите дами у нас, и фокус върху предварителна защита на майчината смъртност.
В началото на 2021 година, в границите на подготовката на Годишния отчет за правата на индивида за 2020 година Българският хелзинкски комитет установява обезпокоително разминаване в данните, които формалните институции съобщават за майчината смъртност през 2019 година и други тревожни трендове по гарантирането на правата на дамата в интервала на бременност и раждане.
На база данни, получени по Закона за достъп до социална информация, организацията откри, че НЗОК оповестява 7 случая на майчина гибел, Изпълнителна организация „ Медицински контрол “ е проверявала 6 такива, а Националният статистически институт е отчел 0 за посочената година.
БХК сигнализира обществено за този проблем и подава сигнали до ангажираните институции – Националния статистически институт(НСИ), Изпълнителната организация „ Медицински контрол “(ИАМН) и Министерството на здравеопазването(МЗ). (Повече по темата )
През март Инспекторатът на Национален статистически институт прави инспекция на данните в смъртните актове на дамите, които попадат в обсега на проблема, и установи, че са събрани и регистрирани правилно.
През април 2021 година тогавашният екип на Министерство на здравеопазването също изследва дали данните са събрани правилно от НЗОК и НЦОЗА, и откакто открива, че не е налична статистическа неточност, изпраща отговор до БХК. Разминаването в данните е аргументирано с обстоятелството, „ че бременна или раждаща жена може да почине вследствие на друго заболяване, което е довело до гибел и в този случай в смъртния акт като причина за гибелта ще бъде разказано другото заболяване. “
Тъй като в Международната подредба на болестите изрично са дефинирани майчина смъртност, късна майчина смъртност и гибел, обвързвана с бременността, и посочените дефиниции обгръщат на практика всички аргументи за гибел, зародили по време на бременността, раждането и послеродовия интервал, като се изключи „ акцидент и инцидентно зародила причина “, БХК наново изпраща сигнала си до служебния екип на Министерството на здравеопазването през май 2021 година
Вследствие на това е назначена нова инспекция, при която се проучват данните в смъртните актове на умрелите през 2019 година дами, които попадат в посочената формулировка. Макар и доста по-детайлна, тази инспекция също цели да откри коректността на вписването на аргументите за гибел – уместност, която е доказана още при започване на проблема от инспекцията, осъществена от инспектората на Национален статистически институт.
Възложеният от НЗОК разбор на майчината смъртност за интервала 2010 – 2020 година е първият институционален опит да се даде отговор на най-важните въпроси – какъв брой постоянно в България дамите умират по време на бременност, раждане и послеродов период; какви са аргументите за това и може ли най-малко част от тези аргументи да бъдат предотвратени.
„ Това изпитание да се проучват данни е обнадеждаващо, тъй като, за жалост, не е рутинна процедура у нас. Искрено се надяваме, че този отчет ще послужи за основа на още по-задълбочен разбор на качеството на грижите за бременните и родилките, и до възстановяване на спазването на правата им “, разяснява Надежда Цекулова, директорка на стратегия „ Кампании и връзки “ в БХК.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ