Професор Константинов: Какво ще се случи, ако една машина се скапе?
За първи път у нас в по-голям мащаб машинното гласоподаване се случи през 2019 година на евроизборите. Тогава 27% от гласувалите в секциите, където е имало машина, са избрали машинния избор, а 73% са предпочели хартията. На изборите през април тази година процентът на гласувалите с машина още веднъж е бил 27%, означи в изявление за БНР проф. Михаил Константинов, началник на компанията преброител на изборите - „ Информационно обслужване “.
„ Такова съвпадане явно е много рядко, само че се случи. Три четвърти от българите избират да гласоподават с хартия, когато имат тази опция. “
Между 2.5 и 3 минути би следвало да отнеме на един човек гласуването с машина - това сочат предварителните оценки, разясни Константинов в разбора си за идното гласоподаване с машини на предварителните избори през юли.
При 5 800 000 гласоподаватели по лист, в огромните градове и огромните секции на запад от време на време гласоподават към 1000 души в една секция, приблизително на секция се падат по към 400 гласуващи, добави той.
„ Би трябвало 500 машини да се намерят. Друг е въпросът по какъв начин ще ги разнасят по света “, уточни Михаил Константинов по отношение на машинното гласоподаване в чужбина. Секциите в чужбина ще бъдат над 400, може да отидат към 500, посочи математикът.
Константинов напомни, че на отминалите избори е планувал „ съвършената стихия “ поради „ идиотския протокол “, който е съдържал изцяло непотребни неща.
С машинното гласоподаване резултатът се регистрира елементарно и бързо в края на изборния ден, посочи проф. Константинов.
Ако някъде машини се повредят и няма задоволително бюлетини, хората няма да съумеят да упражнят правото си на глас, предизвести обаче Михаил Константинов.
„ Въпросът е какво ще се случи, в случай че една машина се скапе. А в случай че се скапе една машина в Австралия, какво вършиме? “
Тенденцията продължава и се резервира – Изборният кодекс да се трансформира броени дни преди изборите. Това е 20-ият път от 2014 година, когато този кодекс беше направен, разяснява Стоянка Балова, изпълнителен шеф на Института за обществена интеграция и член на Обществения съвет към ЦИК.
Относно потенциала на машинния избор Балова съобщи, че на изборите през април на малко места са пускали по двама души, които да гласоподават редом – и с хартия, и с машина и на множеството места е бил допускан единствено по един гласоподавател в секция.
При съществуване на машинно гласоподаване ненапълно се обезсмисля видеонаблюдението, счита още Стоянка Балова.
Може би е добре да се отстрани въобще хартиеният протокол с оглед улеснението на комисиите, сподели още тя.
„ Такова съвпадане явно е много рядко, само че се случи. Три четвърти от българите избират да гласоподават с хартия, когато имат тази опция. “
Между 2.5 и 3 минути би следвало да отнеме на един човек гласуването с машина - това сочат предварителните оценки, разясни Константинов в разбора си за идното гласоподаване с машини на предварителните избори през юли.
При 5 800 000 гласоподаватели по лист, в огромните градове и огромните секции на запад от време на време гласоподават към 1000 души в една секция, приблизително на секция се падат по към 400 гласуващи, добави той.
„ Би трябвало 500 машини да се намерят. Друг е въпросът по какъв начин ще ги разнасят по света “, уточни Михаил Константинов по отношение на машинното гласоподаване в чужбина. Секциите в чужбина ще бъдат над 400, може да отидат към 500, посочи математикът.
Константинов напомни, че на отминалите избори е планувал „ съвършената стихия “ поради „ идиотския протокол “, който е съдържал изцяло непотребни неща.
С машинното гласоподаване резултатът се регистрира елементарно и бързо в края на изборния ден, посочи проф. Константинов.
Ако някъде машини се повредят и няма задоволително бюлетини, хората няма да съумеят да упражнят правото си на глас, предизвести обаче Михаил Константинов.
„ Въпросът е какво ще се случи, в случай че една машина се скапе. А в случай че се скапе една машина в Австралия, какво вършиме? “
Тенденцията продължава и се резервира – Изборният кодекс да се трансформира броени дни преди изборите. Това е 20-ият път от 2014 година, когато този кодекс беше направен, разяснява Стоянка Балова, изпълнителен шеф на Института за обществена интеграция и член на Обществения съвет към ЦИК.
Относно потенциала на машинния избор Балова съобщи, че на изборите през април на малко места са пускали по двама души, които да гласоподават редом – и с хартия, и с машина и на множеството места е бил допускан единствено по един гласоподавател в секция.
При съществуване на машинно гласоподаване ненапълно се обезсмисля видеонаблюдението, счита още Стоянка Балова.
Може би е добре да се отстрани въобще хартиеният протокол с оглед улеснението на комисиите, сподели още тя.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ