Прецедент: Бюджетът ще да дава повече пари от ЕС в новата европрограма за селските райони
За първи път откогато България е член на Европейски Съюз националният бюджет ще отпуска по-голямата част от парите по новата европрограма за селските региони. Нейният общ бюджет ще е 3 527 033 050 евро, от които едвам 1.410 милиарда евро ще идват от Европейски Съюз. Останалите 2.11 милиарда евро ще са съфинансиране, което ще идва от българските данъкоплатци. Такава конструкция на бъдещата Програма за развиване на селските региони (ПРСР 2023-2027) предлага земеделският министър Иван Иванов (БСП) в плана на Стратегическия проект на България за земеделие, който следва да бъде утвърден скорострелно от Министерски съвет в четвъртък. Ден по-късно проектът ще бъде изпратен за утвърждение в Брюксел. В предходните 14 години националното съфинансиране по тази стратегия постоянно е било 15-20% . Разпределението на средствата в новата стратегия бе доказано пред Mediapool и от аграрния зам.-министър от квотата на Българска социалистическа партия Момчил Неков, чийто сектор е точно програмата.
Подобно на Плана за възобновяване и резистентност, България закъсня доста с правенето на Стратегическия си проект за земеделие , по който ще се усвояват към 7.5 милиарда евро в бранша до 2027 година Реално, страната ни се оказа една от 7-те страни, които не внесоха документа до края на 2021 година, какъвто бе първичният период на Европейски Съюз. В момента изостават с внасянето на агроплана и Германия, Румъния и Белгия .
Пай от бюджета против остаряла популярност
Независимо че проектите са новата ПРСР да се финансира с 60% от българския бюджет, в предходните години, тя стана нарицателен образец за противоречиви практики. По нея бяха построени. Установено бе двойно субсидиране на ВЕИ планове в селските региони, субсидирано бе изхранването на диви гъски с несъбрана годишна продукция в региони, в които изобщо не се срещаха гъски и така нататък
В претекстовете си от министерство на земеделието показват, че в резултат на излизането на Англия от Европейски Съюз и понижението на общия бюджет за селскостопанска политика на общността, бюджетът за България в Европейски аграрни фонд за развиване на селските региони (ЕЗФРСР) за 2023-2027 година понижава повече от два пъти . На разположение за новия програмен интервал по програмата (2023-2027 г.) са 1.4 милиарда евро от ЕЗФРСР при сегашните 3.1 милиарда евро за 2014-2022 година
От Министерство на земеделието цитираха и в тази връзка екипът е предложил на Министерския съвет да утвърди 60% вместо 15% национално съфинансиране за селските региони за освен компенсиране на пониженото европейско финансиране, само че и за вложение в земеделието и напредък на стопанската система .
Всъщност, с помощта на дотациите от държавния бюджет земеделският министър Иван Иванов в този момент даже ще може да се похвали, че е обезпечил повече пари за бранша до 2027 година
От ведомството му ползват сметки, че бюджетът на ПРСР за интервала 2014-2022 година е 3 795 425 418 евро за 11 години (с използване до 2025 г.) или 345 038 674 евро годишно. За интервала 2023-2027 година бюджетът за земеделие е 3 527 033 050 евро за 7 години ( с използване до 2029 г.) или 503 861 864 евро годишно, което е с 158 823 190 евро или 46% повече за година. По предварителна информация на Mediapool Министерски съвет в четвъртък ще утвърди плана на българския стратегически проект и засиленото национално финансиране в европрограмата, с цел да се подсигурява конкурентоспособността на българския земеделец на пазара на Европейски Съюз.
По въпросната стратегия се основават и модернизират нови ферми, преработвателни предприятия за хранителния отрасъл, купуват се машини за тях, обновява се земеделска техника, развива се биоземеделие и други В дребните градчета и селата по програмата се построява инфраструктура и ВиК, обновяват се детски градини и учебни заведения и така нататък
Стратегическият проект залага таван от 100 000 евро върху дотациите за земя
Извън Програмата за развиване на селските региони, дотациите за земя или така наречен директни заплащания не престават да са напълно от Европейски Съюз и ще порастват. В плана на България за Стратегическия проект за земеделие се залагат да са повече във времето 2021-2027 година, по отношение на интервала 2014-2020 година През идващите 7 години те ще възлизат на над 5.7 милиарда евро, а във времето от 2014 до 2020 година бяха 5.353 милиарда евро. Увеличението на пакета за директни заплащания по отношение на предходния интервал като цяло е 351 934 697 евро.
Новост е, че дотациите за земя отсега нататък ще са с таван от 100 000 евро на фермер за година. Т.е. без значение от стопанството на земеделеца, той няма да може да получи повече от 100 000 евро на година от култивиране на земята. За съпоставяне в сегашния програмен интервал този таван бе три пъти по-голям - 300 000 евро. Намалението е част от тактиката на Европейски Съюз нивите в Европейски Съюз да не основават милионери.
Важен подробност е, че таванът от 100 000 евро бе записан като цел и в съдружното съглашение на актуалното държавно управление. Ще се позволява обаче таванът да може да се усили с изплатените заплати и осигуровки от фермерите за служащите му. В България, а и в множеството страни в Европейски Съюз 80% от всичките дотации за земя отиват в 20% от фермерите.
Любопитен е въпросът какво ще се оправи със “спестените” пари от тавана. 10% от тези пари ще се задели за спомагателни дотации за дребните и междинни фермери. За такива ще се възприемат земеделци, които обработват до 6 000 дка. Тези спомагателни дотации за тях ще се изплащат за първите 300 дка като действително за тях ще се удвоява помощта за култивиране на земята. В сегашния програмен интервал двойни дотации за първите 300 дка се даваха за всички фермери без значение дали са дребни или едри.
Битка за българския картоф
Тепърва се оказва, че България ще би трябвало да води борба в Европейски Съюз да продължи субсидирането на българските картофи по схемата за така наречен “обвързана подкрепа”. Зад това разбиране се крият помощи за всеки създаден и продаден кг картофи. Новата визия на Европейска комисия е да субсидира картофите единствено, в случай че се преработват за нишесте.
По данни на Националната асоциация на картофопроизводителите в България се засаждат 55 000 - 60 000 дка, от които се добиват сред 140 000 и 180 000 тона. Продукцията отива за директна продажба, тъй като в страната ни няма фабрика за произвеждане на нишесте.
В Стратегическия си проект за земеделие България предлага на Европейска комисия субсидирането да продължи, даже и да не се преработват за нишесте, само че занапред ще стане ясно дали страната ни ще може да убеди по тази причина Европейска комисия. Общо 13% от пакета за дотациите за земя ще отидат точно за такива дотации за плодове, зеленчуци и отглеждане на животни.
Ще продължи помощта за опция на тютюна
Любопитен подробност е, че България предлага да продължи да субсидира напълно със средства от националния бюджет във времето от 2023 до 2027 година тютюнопроизводителите, които да намерят различен занаят. Такива дотации се дават от 2014 година насам, въпреки и опция да не бе открита. Последно по схемата напролет на 2021 година бяха дадени 71 млн. лева на 40 000 тютюнопроизводители, които са се занимавали с това през 2007, 2008, 2009 година За новата помощ е решено п арите да се изсипват на калпак за тютюнопроизводители, които са се записали като такива през 2016, 2017 и 2018 година
Българската помощ бе разрешана през 2013 година с изискване, че тя ще подтиква прекосяване към различен занаят на близо 40 000 тютюнопроизводители. Парадоксалното е, че въпреки че помощта е за прекосяване към различен занаят, няма възбрана фермерите, които я получават, да се занимават с тютюн. И към 5000 от тях действително го вършат и сега. За по-голямата част от останалите това подкрепяне на процедура е тип обществена помощ, тъй като няма условие да заявяват към каква опция са се насочили и по какъв начин получените средства им оказват помощ да я развиват.
Подобно на Плана за възобновяване и резистентност, България закъсня доста с правенето на Стратегическия си проект за земеделие , по който ще се усвояват към 7.5 милиарда евро в бранша до 2027 година Реално, страната ни се оказа една от 7-те страни, които не внесоха документа до края на 2021 година, какъвто бе първичният период на Европейски Съюз. В момента изостават с внасянето на агроплана и Германия, Румъния и Белгия .
Пай от бюджета против остаряла популярност
Независимо че проектите са новата ПРСР да се финансира с 60% от българския бюджет, в предходните години, тя стана нарицателен образец за противоречиви практики. По нея бяха построени. Установено бе двойно субсидиране на ВЕИ планове в селските региони, субсидирано бе изхранването на диви гъски с несъбрана годишна продукция в региони, в които изобщо не се срещаха гъски и така нататък
В претекстовете си от министерство на земеделието показват, че в резултат на излизането на Англия от Европейски Съюз и понижението на общия бюджет за селскостопанска политика на общността, бюджетът за България в Европейски аграрни фонд за развиване на селските региони (ЕЗФРСР) за 2023-2027 година понижава повече от два пъти . На разположение за новия програмен интервал по програмата (2023-2027 г.) са 1.4 милиарда евро от ЕЗФРСР при сегашните 3.1 милиарда евро за 2014-2022 година
От Министерство на земеделието цитираха и в тази връзка екипът е предложил на Министерския съвет да утвърди 60% вместо 15% национално съфинансиране за селските региони за освен компенсиране на пониженото европейско финансиране, само че и за вложение в земеделието и напредък на стопанската система .
Всъщност, с помощта на дотациите от държавния бюджет земеделският министър Иван Иванов в този момент даже ще може да се похвали, че е обезпечил повече пари за бранша до 2027 година
От ведомството му ползват сметки, че бюджетът на ПРСР за интервала 2014-2022 година е 3 795 425 418 евро за 11 години (с използване до 2025 г.) или 345 038 674 евро годишно. За интервала 2023-2027 година бюджетът за земеделие е 3 527 033 050 евро за 7 години ( с използване до 2029 г.) или 503 861 864 евро годишно, което е с 158 823 190 евро или 46% повече за година. По предварителна информация на Mediapool Министерски съвет в четвъртък ще утвърди плана на българския стратегически проект и засиленото национално финансиране в европрограмата, с цел да се подсигурява конкурентоспособността на българския земеделец на пазара на Европейски Съюз.
По въпросната стратегия се основават и модернизират нови ферми, преработвателни предприятия за хранителния отрасъл, купуват се машини за тях, обновява се земеделска техника, развива се биоземеделие и други В дребните градчета и селата по програмата се построява инфраструктура и ВиК, обновяват се детски градини и учебни заведения и така нататък
Стратегическият проект залага таван от 100 000 евро върху дотациите за земя
Извън Програмата за развиване на селските региони, дотациите за земя или така наречен директни заплащания не престават да са напълно от Европейски Съюз и ще порастват. В плана на България за Стратегическия проект за земеделие се залагат да са повече във времето 2021-2027 година, по отношение на интервала 2014-2020 година През идващите 7 години те ще възлизат на над 5.7 милиарда евро, а във времето от 2014 до 2020 година бяха 5.353 милиарда евро. Увеличението на пакета за директни заплащания по отношение на предходния интервал като цяло е 351 934 697 евро.
Новост е, че дотациите за земя отсега нататък ще са с таван от 100 000 евро на фермер за година. Т.е. без значение от стопанството на земеделеца, той няма да може да получи повече от 100 000 евро на година от култивиране на земята. За съпоставяне в сегашния програмен интервал този таван бе три пъти по-голям - 300 000 евро. Намалението е част от тактиката на Европейски Съюз нивите в Европейски Съюз да не основават милионери.
Важен подробност е, че таванът от 100 000 евро бе записан като цел и в съдружното съглашение на актуалното държавно управление. Ще се позволява обаче таванът да може да се усили с изплатените заплати и осигуровки от фермерите за служащите му. В България, а и в множеството страни в Европейски Съюз 80% от всичките дотации за земя отиват в 20% от фермерите.
Любопитен е въпросът какво ще се оправи със “спестените” пари от тавана. 10% от тези пари ще се задели за спомагателни дотации за дребните и междинни фермери. За такива ще се възприемат земеделци, които обработват до 6 000 дка. Тези спомагателни дотации за тях ще се изплащат за първите 300 дка като действително за тях ще се удвоява помощта за култивиране на земята. В сегашния програмен интервал двойни дотации за първите 300 дка се даваха за всички фермери без значение дали са дребни или едри.
Битка за българския картоф
Тепърва се оказва, че България ще би трябвало да води борба в Европейски Съюз да продължи субсидирането на българските картофи по схемата за така наречен “обвързана подкрепа”. Зад това разбиране се крият помощи за всеки създаден и продаден кг картофи. Новата визия на Европейска комисия е да субсидира картофите единствено, в случай че се преработват за нишесте.
По данни на Националната асоциация на картофопроизводителите в България се засаждат 55 000 - 60 000 дка, от които се добиват сред 140 000 и 180 000 тона. Продукцията отива за директна продажба, тъй като в страната ни няма фабрика за произвеждане на нишесте.
В Стратегическия си проект за земеделие България предлага на Европейска комисия субсидирането да продължи, даже и да не се преработват за нишесте, само че занапред ще стане ясно дали страната ни ще може да убеди по тази причина Европейска комисия. Общо 13% от пакета за дотациите за земя ще отидат точно за такива дотации за плодове, зеленчуци и отглеждане на животни.
Ще продължи помощта за опция на тютюна
Любопитен подробност е, че България предлага да продължи да субсидира напълно със средства от националния бюджет във времето от 2023 до 2027 година тютюнопроизводителите, които да намерят различен занаят. Такива дотации се дават от 2014 година насам, въпреки и опция да не бе открита. Последно по схемата напролет на 2021 година бяха дадени 71 млн. лева на 40 000 тютюнопроизводители, които са се занимавали с това през 2007, 2008, 2009 година За новата помощ е решено п арите да се изсипват на калпак за тютюнопроизводители, които са се записали като такива през 2016, 2017 и 2018 година
Българската помощ бе разрешана през 2013 година с изискване, че тя ще подтиква прекосяване към различен занаят на близо 40 000 тютюнопроизводители. Парадоксалното е, че въпреки че помощта е за прекосяване към различен занаят, няма възбрана фермерите, които я получават, да се занимават с тютюн. И към 5000 от тях действително го вършат и сега. За по-голямата част от останалите това подкрепяне на процедура е тип обществена помощ, тъй като няма условие да заявяват към каква опция са се насочили и по какъв начин получените средства им оказват помощ да я развиват.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ