За нравствените достойнства“ на чорбаджиите Георги Пиперков и Спиро Трантара

За нравствените „ достолепия “ на чорбаджиите Георги Пиперков и Спиро Трантара от Каравеловата повест „ Богатият бедняк “ (1872).

Любен Каравелов (1834-1879); © Институт за литература при Българска академия на науките

Щастлив е оня човек, у който е чиста и неокаляна съвестта; благополучен е оня човек, който е удовлетворен от това, щото е лично негово; благополучен е оня човек, който може да погледа всекиму в очите и който може да каже: „ Това късче самун, бяло или черно, меко или твърдо, тая чиста и студена вода и това късче сирене са мои, тъй като съм ги изработил с огромни страдания и с наедрял пот. “ Заработеният обед е сладостен, както е сладка и душевната тишина; луксозните обеди са горчиви, както е горчиво и угризението на съвестта. Там, гдето се появляват разкошества, би трябвало да заспи съвестта, тъй като чистата съвест няма нищо общо с богатите и с луксозните трапези. Хайдете да потърсиме доказателства. Георги Пиперков и Спиро Трантарът са такива другари, каквито и съветът още не е създавал: в случай че кихне Георги, то Спиро съвсем всеки път му приказва: „ Нека ви е наздраве “; а в случай че кихне Спиро, то Георги му споделя единствено „ наздраве “. Освен това, в случай че Спиро пуши чубук, то и Георги пуши чубук; а в случай че Георги пуши цигара, то и Спиро пуши цигара. Когато Спиро станал господар, то и Георги станал чорбаджия; а когато Георги вземал от един селяндур за нищо и за никакво хилядо гроша, то и Спиро изискал от различен селяндур хилядо гроша. Селянинът му дава петстотин, дава му осемстотин, дава му деветстотин и петдесет – не ще. „ По-малко от хилядо не мога да взема “, рекъл Спиро, и станало хилядо. Както Георги, по този начин и Спиро обичат да вървят при владиката на посетители, да пият мастика и да се беседват с негово преосвещенство за вдовиците; а негово преосвещенство обича всевъзможни душеспасителни диалози по този начин също, както котката обича прясната риба. Облеклото на Георги е еднаво с облеклото на Спира, тъй като сукното е отрязано от един топ, тъй като това сукно е скроено от едни ръце и тъй като и за едното, и за другото още не е заплатено. Гореказаното облекло е ушиено от Петра Инджето, който се назовава „ френски терзия “, който е пийнал седем пъти през неделята и който има дълга и мършава жена. Както Георги, по този начин и Спиро се облачат по следующата стратегия: необятни черни и лете жълти — панталони; сюртук от черно сукно със синеват дим; фес азизие, с необятни поли, който има огромно подобие с новодомните тенджери; пръстен на указателният пръст; пояс, с който са вързани панталоните, из алена коприна, на който крайовете висят на лявото бедро; елече из касимир, който се назовава и „ лахур “; вратовезка алена или зелена; кундури лакови и така нататък Трябва да виждам тука като „ нота бене “, че както Георги, по този начин и Спиро обичат да седят на миндерлъкът и да чоплят краката си; а тия крайници изпушат из себе си огромен мирис.

Да кажа в този момент няколко думи и за нравствените достолепия на тия две почтено за почитание персони.

Една вечер Георги върви у Спирови да се повиди със Спира; а друга вечер Спиро върви у Георгиеви да се повиди с Георги – и това се продължава не дни и недели, а цели десетилетия. Когато се съберат сред себе си, то тия два приятеля имат следующите занятия; първо, изпиват по две литри мастика; второ, тия изпушват по дванайсет лули тютюн; трето, тия чоплят носовете си и сучат мустаките си; четвърто, тия приказват за пашата, за кадият или за конят на билюкбашият.

Фигурата на кир Георги е неизмеримо значима и величествена; боят му е висок, лицето му е мурго, отнасянието му е лесично, а очите му – чегато непрекъснато търсят прекомерно сърчено. Той може да направи из своето лице всевъзможни виражения: добрина, злоба, хвалебствие, безчовечие и всичко, щото желаете, в случай че неговото сърце и да дреме прекомерно умерено в своето кьошенце. Пред по-големите, т.е. пред по-богатите, той непрекъснато се усмихва, а пред по-малките, т.е. пред по сиромасите, съвсем всеки път се муси; пред по-силните той приказва безшумно, меко и ласкателно, а пред по-слабите – високо, грозно, повелително, дори и свирепо; пред големците той държи главата си малко настрани и ръцете си кръстосва на поясът, а пред сиромасите повдига главата си прекомерно високо, маха с ръцете си и неговото лудо наруване ехти като мълния във времето на най-силните стихии. С една дума, който би погледнал на кир Георги в това време, когато той се намира в конакът и когато седи сред царските служители, то той би си помислил, че тоя кир Георги е един из цифрата на небесните ангели, че неговата благост е агнешка и че неговата душа е напълно невинна; а в случай че би го вие срещнали на пътят, в случай че би го видели сред раята, то всеки из вас би прочел на челото му зло, безчовечие и безсърдечие. Но в случай че желаете да приказвам право, то би трябвало да ви кажа, че жестокостта и зверството не са единствените пристрастености, които върлуват в утробата на тоя популярен човек. Той обича парите и обича ги повече от дамата си, от децата си, от достойнството си и от животът си. Той обича по този начин също да се радостни, само че неговото забавление е жестоко, низко и нечисто, както изобщо бива веселието у турците и у отурчените християни: кьочеци, циганки, коча музика, мастика и содомски пристрастености допълват неговото нравствено предимство. Разбира се, че когато той употреблява всичките свои умствени качества и всичките законни и противозаконни средства, с цел да удовлетвори своите стремежи, то той е задължен да служи и като оръдие на другите. Ето за какво турците съвсем всеки път приказват, че кир Георги е интелигентен и добър „ пезевенкин “.

Спиро е израсъл в друга градина. Неговата шия е тънка и дълга като у щъркел; краката му са криви като новорождена месечина; челото му е сплеснато и ниско като у маймуната; страните му са червени; носът му е затрупан с пришки и наподобява на алена царевица; долната му челюст е безобразно дълга; а всичкото му лице, вземено дружно, наподобява на свинска муцуна. Ленив на всичко, щото изисква умствени напрежения и мозъчни размисли, той е трудолюбив и непрекъснат в разнообразни телесни извършения. Ако би вие влезнали в къщата на тоя човек, когато пред него стоят работливите селачени и селаченки и чакат правораздаване, то би помислили, че се намирате в бърлогата на някой хищник, който нищо не може да укроти, който ласкателствата привождат в гняв, а нападанията го вършат напълно безразсъден.

– Аз се чудя по какъв начин тия два господар могат да живеят сред себе си заедно и да оказват помощ един другиму! – говорил един жител на своите съседи, които във времето на сълнечното захождание излезли на улицата и седнали пред своите вратници да си побъбрят за едно, за друго.

– А знаете ли вие, че Георги е подготвен за пари да се побратими и с дяволите? – попитал други, който имал бит непрекъснато да лиже долната си джука.

Намерили сте кому да се чудите! – казал трети. – Един човек, който се не побоял да убие брата си, е кадърен да направи и най-лошавите закононарушения, най-безсъвестните зверства! Когато един човек се реши да направи един път лошаво нещо, то той не може към този момент да се запре на полпът; той би трябвало да върви напред и да прави пакости и на мъжко и на женско, и на остаряло и на младо. Началото е мъчително, а средата и опашката вървят като намазано колело. Аз съм убеден, че за Георги е 100 пъти по-лесно да убие брата си, нежели да помогне на падналият да стане.

* Повестта „ Богатият бедняк “ е обнародвана във в. „ Свобода “, ноември 1872 година и в. „ Независимост “, февруари - юни 1873 година

Из: „ Разкази, повести, записки “, Любен Каравелов, Изд. „ Български публицист “, София, 1973 година
Снимка: Любен Каравелов (1834-1879), Институт за литература при Българска академия на науките, lit.libsofia.bg