Загубата на семейството като вдъхновение за красивата история. Карла Симон, която покори Берлинале
За нея споделят, че е една от най-светлите представителки на испанското и в частност каталонското кино, а геният ѝ единствено за няколко години я е трансформирал в носителка на редица влиятелни кино оценки. На всичкото от горната страна тя е единствено на 35 години.
Ще си помислите, че това е сюжет от невероятна приказка, изпълнена единствено и само с благополучие, само че в действителност въобще не е по този начин. Младата жена губи и двамата си родители още преди да навърши шест години. Те умират от СПИН, а на момичето се постанова да отрасне със фамилията на чичо си. Именно историите от детството ѝ обаче са в центъра на най-награждаваните ѝ творби до момента.
През седмицата испанската режисьорка Карла Симон завоюва огромната премия Златна мечка на кинофестивала „ Берлинале “ за кино лентата си „ Алкарас “.
„ За невероятното осъществяване на деца артисти, до артисти на 80. За умеенето да показваш деликатност и комедия в семейство, което се бори с компликации, и за изобразяването на нашата връзка и взаимозависимост от земята към нас “, сподели ръководителят на журито М. Найт Шаямалан, който връчи премията на Симон.
„ Считам се за щерка на „ Берлинале “. Това в действителност е филмовият ми дом. Може би би трябвало да се преместя тук, тъй като всякога, когато дойда, нещо необикновено се случва “, сподели щастливата Симон. Тя посвети премията си на всички фермерски фамилии, които „ всеки ден обработват земята, а плодът на работата им доближава до нашите чинии “, тъй като те отдават респект на земята, а това съгласно нея е една от най-важните „ форми на опълчване “ през днешния ден.
„ Алкарас “ споделя историята на семейство фермери, които са мощно свързани със земята, която обработват от повече от шест десетилетия. Оказва се, че те могат да изгубят всичко това, което най-вече обичат поради елементарна джука спогодба със притежателите на земята. Действието се развива в западната част на Каталония.
„ Подобно нещо към този момент мъчно се случва, само че преди години е било предписание. Семейството оказва помощ на арендателите си по време на гражданската война, а в подмяна те ги оставят да обработват земята. Споразумението продължава от потомство на потомство, до момента в който някой не споделя „ време е за нещо ново “, споделя режисьорката.
Според нея значима роля в лентата изиграва фактът, че тя прилича историята от детството ѝ. Семейството, в което израства, и до ден сегашен се занимава с развъждането на праскови. Тя съумява да резервира облиците „ живи “ като употребява единствено непрофесионални артисти, част от които са и фермери.
„ Беше значимо да обичам тези хора, като режисьор. Това е най-хубавият метод, когато изобразяваш някого, даже и да не вършат всичко по верния метод “, споделя още Симон.
Във кино лентата тя на няколко пъти въвлича сюжетни линии, които целят да покажат, че прекалено много хора напущат селата и обработването на земята, а няма кой различен да пристигна на тяхно място и да поеме щафетата от предходното потомство.
Много критици свързват „ Алкарас “ с предходния огромен шлагер на режисьорката – „ Лято 1993 “. В него историята на основната героиня е въодушевена от персоналната история на Симон – шестгодишно момиче, което е изгубило и двамата си родители. Заобиколена от любовта на фамилията на чичо си, само че и от слуховете за гибелта на родителите ѝ, дребното момиче търси мястото си в света. Останалите деца пък са защитавани от родителите им, които изпитват боязън децата им да не се заразят със СПИН и по този начин хвърлят стигмата върху детето.
Симон обаче не просто съумява да опише историята си, а и да я трансформира в интернационален шлагер, който ѝ носи най-престижните оценки в Испания и Германия, както и номинация за „ Оскар “. Тя споделя, че филмът се приема по друг метод на разнообразни места, което изяснява с въздействието на СПИН в обособени общества. Испания е една от най-засегнатите от заболяването европейски страни, а в края на 80-те и през 90-те хиляди губят живота си.
„ Когато режисираш, би трябвало да запазиш вярната отдалеченост и да забравиш обстоятелството, че това е твоята история. Писането на сюжета беше вглеждане във вътрешността, представях си своята история в фотоси. Когато снимахме, оставих персоналния развой встрани и го третирах като история. Просто някак блокирах страстите “, спомня си Симон.
В момента режисьорката към този момент работи по третата част от самобитната трилогия, която носи името „ Ромера “. За нея тя споделя, че към момента няма съответна история за това какво ще се споделя в лентата, само че държи да резервира реалистичния си метод. Въпреки това тя желае да търси и нови неща.
„ Мисля, че за всеки филм би трябвало да се споделя: „ Не знам по какъв начин да го направя; би трябвало да се науча по какъв начин да го върша “.
Карла Симон е родена през 1986 година в Барселона, само че израства в малко градче в региона. По-късно учи кино изкуство в Universitat Autònoma de Barcelona, а по-късно продължава образованието си в Лондонското кино учебно заведение.
Първите ѝ стъпки в киното са свързани с документални и късометражни филми, а първият филм, който режисира независимо, е „ Лято 1993 “.
„ За мен камерата би трябвало да споделя историята на героите, да ги обича, да ги обгрижва, без фенът да бъде излаган на други стилистични елементи “, споделя Симон.
Ще си помислите, че това е сюжет от невероятна приказка, изпълнена единствено и само с благополучие, само че в действителност въобще не е по този начин. Младата жена губи и двамата си родители още преди да навърши шест години. Те умират от СПИН, а на момичето се постанова да отрасне със фамилията на чичо си. Именно историите от детството ѝ обаче са в центъра на най-награждаваните ѝ творби до момента.
През седмицата испанската режисьорка Карла Симон завоюва огромната премия Златна мечка на кинофестивала „ Берлинале “ за кино лентата си „ Алкарас “.
„ За невероятното осъществяване на деца артисти, до артисти на 80. За умеенето да показваш деликатност и комедия в семейство, което се бори с компликации, и за изобразяването на нашата връзка и взаимозависимост от земята към нас “, сподели ръководителят на журито М. Найт Шаямалан, който връчи премията на Симон.
„ Считам се за щерка на „ Берлинале “. Това в действителност е филмовият ми дом. Може би би трябвало да се преместя тук, тъй като всякога, когато дойда, нещо необикновено се случва “, сподели щастливата Симон. Тя посвети премията си на всички фермерски фамилии, които „ всеки ден обработват земята, а плодът на работата им доближава до нашите чинии “, тъй като те отдават респект на земята, а това съгласно нея е една от най-важните „ форми на опълчване “ през днешния ден.
„ Алкарас “ споделя историята на семейство фермери, които са мощно свързани със земята, която обработват от повече от шест десетилетия. Оказва се, че те могат да изгубят всичко това, което най-вече обичат поради елементарна джука спогодба със притежателите на земята. Действието се развива в западната част на Каталония.
„ Подобно нещо към този момент мъчно се случва, само че преди години е било предписание. Семейството оказва помощ на арендателите си по време на гражданската война, а в подмяна те ги оставят да обработват земята. Споразумението продължава от потомство на потомство, до момента в който някой не споделя „ време е за нещо ново “, споделя режисьорката.
Според нея значима роля в лентата изиграва фактът, че тя прилича историята от детството ѝ. Семейството, в което израства, и до ден сегашен се занимава с развъждането на праскови. Тя съумява да резервира облиците „ живи “ като употребява единствено непрофесионални артисти, част от които са и фермери.
„ Беше значимо да обичам тези хора, като режисьор. Това е най-хубавият метод, когато изобразяваш някого, даже и да не вършат всичко по верния метод “, споделя още Симон.
Във кино лентата тя на няколко пъти въвлича сюжетни линии, които целят да покажат, че прекалено много хора напущат селата и обработването на земята, а няма кой различен да пристигна на тяхно място и да поеме щафетата от предходното потомство.
Много критици свързват „ Алкарас “ с предходния огромен шлагер на режисьорката – „ Лято 1993 “. В него историята на основната героиня е въодушевена от персоналната история на Симон – шестгодишно момиче, което е изгубило и двамата си родители. Заобиколена от любовта на фамилията на чичо си, само че и от слуховете за гибелта на родителите ѝ, дребното момиче търси мястото си в света. Останалите деца пък са защитавани от родителите им, които изпитват боязън децата им да не се заразят със СПИН и по този начин хвърлят стигмата върху детето.
Симон обаче не просто съумява да опише историята си, а и да я трансформира в интернационален шлагер, който ѝ носи най-престижните оценки в Испания и Германия, както и номинация за „ Оскар “. Тя споделя, че филмът се приема по друг метод на разнообразни места, което изяснява с въздействието на СПИН в обособени общества. Испания е една от най-засегнатите от заболяването европейски страни, а в края на 80-те и през 90-те хиляди губят живота си.
„ Когато режисираш, би трябвало да запазиш вярната отдалеченост и да забравиш обстоятелството, че това е твоята история. Писането на сюжета беше вглеждане във вътрешността, представях си своята история в фотоси. Когато снимахме, оставих персоналния развой встрани и го третирах като история. Просто някак блокирах страстите “, спомня си Симон.
В момента режисьорката към този момент работи по третата част от самобитната трилогия, която носи името „ Ромера “. За нея тя споделя, че към момента няма съответна история за това какво ще се споделя в лентата, само че държи да резервира реалистичния си метод. Въпреки това тя желае да търси и нови неща.
„ Мисля, че за всеки филм би трябвало да се споделя: „ Не знам по какъв начин да го направя; би трябвало да се науча по какъв начин да го върша “.
Карла Симон е родена през 1986 година в Барселона, само че израства в малко градче в региона. По-късно учи кино изкуство в Universitat Autònoma de Barcelona, а по-късно продължава образованието си в Лондонското кино учебно заведение.
Първите ѝ стъпки в киното са свързани с документални и късометражни филми, а първият филм, който режисира независимо, е „ Лято 1993 “.
„ За мен камерата би трябвало да споделя историята на героите, да ги обича, да ги обгрижва, без фенът да бъде излаган на други стилистични елементи “, споделя Симон.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ