За него казват, че има голямо око и топло сърце.

За него споделят, че има огромно око и топло сърце. Пол Клиф израства в Стретфорд, Англия. От младежките си години е предан напълно на фотографията. Фотографиите му постоянно съпътстват обществени начинания, оповестява bTV.

„ От дребен си бленувам да се занимавам с изкуство. Бях от 12-13 годишен желая да бъда фотограф”, споделя той.

През 2005 година стартира да прави портретни фотографии на деца, като част от плана „ Мечтая за моя свят”. Първата си галерия прави същата година с 212 деца от Манчестър и неговите покрайнини. Идеята е да се вдъхне храброст на децата да мечтаят и преследват мечите си.

Три години по-късно – през 2008 година, той снима детски лица в Северна Англия и Косово. А през 2009 година идва и в България. Тук той запечатва мечите на деца на 7 и 8-годишна възраст в София и Тетевен, като им задава въпроса „ Какво мечтаеш за твоя свят? “

„ Опитвах се да бъда доста деликатен с децата, когато ги снимах. Първия път, когато пристигнах тук, нямахме преводач. Прекарвах време с децата, комуникирайки без да използваме речевия език. Общувахме единствено посредством езика на тялото. Това беше ужасно прекарване за мен”, споделя Пол

През 2017 година той се завръща у нас, с цел да открие децата от фотографиите си и да им зададе същия въпрос. Успява да откри 10 от тях благодарение на център за приобщаващо обучение, които провеждат изложбата в продължение като част от програмата им „ Училището има смисъл”.

„ Това което най-силно ме впечатлява, и в действителност то е по-скоро тъжно, е, когато децата нямат фантазии или когато са се отказали да ги имат, или когато са имали и те стават доста дребни след това. В децата ме впечатлява това, че те имат доста фантазии, те са толкоз фантастични и нормално не са единствено за тях”, споделя Ива Бонева, изпълнителен шеф на Център за приобщаващо обучение.

Ива споделя, че е работила и с деца, които нямат фантазии.

„ Това е доста тъжно и считам, че тук отговорността е наша. На учителите, на нас, които поддържаме учителите, на нас като родители и това е една от главните цели „ С взор в бъдещето. Училището има смисъл”, която центърът за приобщаващо обучение прави в Тетевен с тези деца и в Брезово, с цел да може децата да мечтаят, да мечтаят осъзнато и по метод, който подвига хоризонта им, само че и също им обрисува път и посока и им дава убеденост, че те могат да вършат неща”, споделя тя.

Завръщайки се още веднъж в България, Пол вижда смяна в фантазиите на децата, които към този момент познава: „ Сега са доста по-практични. Вече гледат доста по-сериозно на това, което желаят да създадат със своето бъдеще. Както и в какъв човек биха желали да се трансфорат.”

Яна, Сами и Моника са измежду децата, които към този момент са заставали пред обектива на Пол два пъти. И тримата считат, че всички фантазии могат да бъдат сбъднати.

„ Стига човек да работи в тази посока да мечтае. Мечтите се реализират рано или късно. Просто би трябвало да имаме вяра в себе си”, споделя Моника Цветанова

„ Всички фантазии могат да бъдат сбъднати все някога”, удостоверява и Сами.

За българчетата Пол споделя, че са доста будни, а в очите им вижда вяра.

50 от фотографиите му може да видите на галерия в София до 10 април.