Защо са важни за света изборите в САЩ
За нас изборите в Съединени американски щати имат най-много значение по отношение на политиката за помощ на Украйна. Само продължаването на тази помощ в достачен размер би осигурило победа на Украйна и мир в Европа. Само помощта на Европа няма да е задоволителна, а и ще е под засилващ се напън от “партията на мира ” да бъде отслабена, в случай че Съединени американски щати трансформират своята политика.
А знаци в тази тенденция не липсват.
Републикаците печелят Долната камара, а доста от тях направиха поръчка за понижаване или даже прекъсване на тази помощ. Това е малко евентуално, само че е явен сигнал за засилващи се различия по тематиката, която напълно отсъстваше в изборите, изрично изместена от тематиките за инфлацията, абортите, миграцията, престъпността и положението на демокрацията.
Всъщност, засилващото се противоборство в американското общество е от най-вече културно-ценностно естество. За разлика от икономическата и външната политика, където двете съществени партии намират допирни или даже съвпадащи гледни точки, то по тематики, свързани с расовата, половата и половата еднаквост, миграцията и дискриминирането са издълбани дълбоки разделения.
Тези спорове са най-големият зложелател на Америка, които отслабват и лишават от престижа й на международен водач в интервал на засилващо се геополитическо опълчване.
По отношение на външната политика, най-голямо значение след сегашните избори ще има тежестта на извънредно дясната неоизолационистка част на републиканската партия, която има нежелана историческа роля през 20-и век. Републиканците -изолационисти имат максимален принос за неуспеха на проектите на американски президенти-демократи за по-активно присъединяване на Америка на международната сцена и даже попречване на международните войни.
След края на Първата Световна Война концепцията на президента Уилсън за Общество на народите се сбъдва, само че републиканците в Конгреса блокират присъединяване на Съединени американски щати в него. В резултат, предшественикът на Организация на обединените нации се проваля да спре агресорите Япония, Италия и Германия, които стартират Втората Световна Война.
Пак републиканците-изолационисти постановат на президента-демократ Франклин Д. Рузвелт няколко закона през 30-те години, които не разрешават помощ на нападнатите страни и по този начин пасивно подкрепят агресорите, които по-късно атакуват и самите Съединени американски щати.
Предстои да забележим какво ще се случи с помощта за Украйна. От изхода на войната ще зависи позиционирането на демократичния и властническия блок до края на 20-те години на сегашния век, а евентуално и дълго по-късно.
Несполучливото споразумяване на интернационалните връзки след края на Първата Световна Война докара до втора и по тази причина е нужно в този момент да се изведат значимите поучения.
Първата поука е, че войната в Украйна не може да бъде с сполучлив край, в случай че тя завърши със съхранен режим на Путин. Това евентуално ще повтори сюжета от преди век като Русия, както Германия тогава, ще търси реванш в нова война.
Втората поука е, че този път евентуално Русия ще стартира нова, само че не районна, а континентална или международна война, откакто е намерила надеждни съдружници. Завоят на Китай назад към нападателния комунизъм с ускорена милитаризация и поръчки за “аншлус ” с Тайван е причина за нова гвополитическа ос, само че с Китай, вместо Япония.
Засилващите се обществени брожения в Иран вършат войната атрактивна алтернатива за вътрешно сближение и разширение на неговите позиции в Близкия Изток и Централна Азия. Така Иран също може да стане част от новата ос, която ще търси минимум избутване на Съединени американски щати от азиатския материк.
Индия - поради нейната история и управническа традиция не е евентуален участник в такава ос, по-скоро ще се опълчи на Китай.
Третата поука е, че с цел да предотврати континентална и нова международна война, демократичният свят би трябвало да търси способи да не допусне тази ос. Затова основно за него става промяната на режима в Москва с режим, който ще смени напълно путинския разказ за Запада и ще насочи вниманието към Китай като съществена опасност за Русия.
Това няма да е казус, а изцяло в духа на историческата логичност - от Петър I насам, постоянно в моменти на уязвимост Русия се е обръщала към Запада за софтуерна рационализация, с цел да преодолее голямото си закъснение, което заплашва устоите на империята.
А знаци в тази тенденция не липсват.
Републикаците печелят Долната камара, а доста от тях направиха поръчка за понижаване или даже прекъсване на тази помощ. Това е малко евентуално, само че е явен сигнал за засилващи се различия по тематиката, която напълно отсъстваше в изборите, изрично изместена от тематиките за инфлацията, абортите, миграцията, престъпността и положението на демокрацията.
Всъщност, засилващото се противоборство в американското общество е от най-вече културно-ценностно естество. За разлика от икономическата и външната политика, където двете съществени партии намират допирни или даже съвпадащи гледни точки, то по тематики, свързани с расовата, половата и половата еднаквост, миграцията и дискриминирането са издълбани дълбоки разделения.
Тези спорове са най-големият зложелател на Америка, които отслабват и лишават от престижа й на международен водач в интервал на засилващо се геополитическо опълчване.
По отношение на външната политика, най-голямо значение след сегашните избори ще има тежестта на извънредно дясната неоизолационистка част на републиканската партия, която има нежелана историческа роля през 20-и век. Републиканците -изолационисти имат максимален принос за неуспеха на проектите на американски президенти-демократи за по-активно присъединяване на Америка на международната сцена и даже попречване на международните войни.
След края на Първата Световна Война концепцията на президента Уилсън за Общество на народите се сбъдва, само че републиканците в Конгреса блокират присъединяване на Съединени американски щати в него. В резултат, предшественикът на Организация на обединените нации се проваля да спре агресорите Япония, Италия и Германия, които стартират Втората Световна Война.
Пак републиканците-изолационисти постановат на президента-демократ Франклин Д. Рузвелт няколко закона през 30-те години, които не разрешават помощ на нападнатите страни и по този начин пасивно подкрепят агресорите, които по-късно атакуват и самите Съединени американски щати.
Предстои да забележим какво ще се случи с помощта за Украйна. От изхода на войната ще зависи позиционирането на демократичния и властническия блок до края на 20-те години на сегашния век, а евентуално и дълго по-късно.
Несполучливото споразумяване на интернационалните връзки след края на Първата Световна Война докара до втора и по тази причина е нужно в този момент да се изведат значимите поучения.
Първата поука е, че войната в Украйна не може да бъде с сполучлив край, в случай че тя завърши със съхранен режим на Путин. Това евентуално ще повтори сюжета от преди век като Русия, както Германия тогава, ще търси реванш в нова война.
Втората поука е, че този път евентуално Русия ще стартира нова, само че не районна, а континентална или международна война, откакто е намерила надеждни съдружници. Завоят на Китай назад към нападателния комунизъм с ускорена милитаризация и поръчки за “аншлус ” с Тайван е причина за нова гвополитическа ос, само че с Китай, вместо Япония.
Засилващите се обществени брожения в Иран вършат войната атрактивна алтернатива за вътрешно сближение и разширение на неговите позиции в Близкия Изток и Централна Азия. Така Иран също може да стане част от новата ос, която ще търси минимум избутване на Съединени американски щати от азиатския материк.
Индия - поради нейната история и управническа традиция не е евентуален участник в такава ос, по-скоро ще се опълчи на Китай.
Третата поука е, че с цел да предотврати континентална и нова международна война, демократичният свят би трябвало да търси способи да не допусне тази ос. Затова основно за него става промяната на режима в Москва с режим, който ще смени напълно путинския разказ за Запада и ще насочи вниманието към Китай като съществена опасност за Русия.
Това няма да е казус, а изцяло в духа на историческата логичност - от Петър I насам, постоянно в моменти на уязвимост Русия се е обръщала към Запада за софтуерна рационализация, с цел да преодолее голямото си закъснение, което заплашва устоите на империята.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ