За мистичната душа на знаците по колелото на Зодиака с

За мистичната душа на знаците по колелото на Зодиака с поетичното слово на огромния наш публицист, физик, преподавател и влъхва Георги ТОМАЛЕВСКИ.

(Lawrence Alma-Tadema, Promise of Spring, 1890)

♠ Телец

Над необятните поля и пресните угари се носи тихата ария на флейта, излязла от влажната студенина на горите, от цъфналите шубраци и от планината, където към този момент са плъзнали стада и се чуват гласове на звучни хлопки.

Дърветата са облечени с транспарантни зелени облачета, по които свети росата преломила слънчевия лъч в седем багри, по долините руменеят първите цветя с нежни чашки.

На небето грее изострен сърп на новолуние, клоните безшумно прошумяват от вечерника и две очи наоколо чакат с копнежа, разсънен от цъфналата пролет.

Днес е празник на Земята. Изпръхнала е нейната снага, и в топлите и пазви безмълвно спи зърното, от което ще израсне цялостен клас. Като булка, която чака своя младоженец, Земята чака часа, когато Слънцето ще я обгърне в своите прегръдки и ще пришепне бликащата наслада на своето обилно сърце.

И твоите очи са цялостни с очакване и любов. И на твоите устни са цъфнали като бели цветове дребните усмивки на вярата. Ти седиш безмълвна и се вслушваш за тихите стъпки на Оногова, който чакаш в низата на безкрайните мигове, часове, дни и епохи.

Колко е хубаво да чакаш! Не си отивай ти, блажен блян, ти, свещена жадност! Нека постоянно устата ни да чака плодородната небесна влага, дано постоянно ухото да е будно за стъпките на белия гостенин, който ще похлопа на вратите ни. Хубаво е, когато пъпките на дърветата са подготвени да ни покажат скрития в тях цветец, хубаво е, когато очите са натежали от радостни сълзи.

От днешния ден аз помня едно синьо, кристално небе, от топлата по здрач – един възтънък сърп на запад, една самотна звездица, която трепка надалеч в дълбините и твоите очи, които безшумно чакат.

Ще пристигна младият овчар с ведрите очи, слязъл от планината, донесъл със себе си нейната стихия, свежият полъх на снежните върхове и нейната безкрайна любов.

Вслушай се. Не чуваш ли, по какъв начин се носи към този момент над необятните поля тихото молене на медногласния дудук, долитнал от горите, от необятните влажни лъки, от планинските чукари и от сърцето му, което те обича?

Не ще чакаш дълго. По скатовете на планината текат събудени буйни пролетни води, градините ухаят към този момент, дръвчетата са облечени като нежни тънички царкини и в небесната простор лети колесницата, която носи сбъднати всичките ти сънища, всичките приказки, които ти нашепва самотата на твоето съзерцаване...

Днес е празник на Земята и Слънцето й носи богатите си блага. Ще се зарадва Земята, ще се зарадват и твоите тъжни зеници, които безмълвно чакаха в нощта, когато сърпът на новолунието блестеше на запад, и ръцете ти, прилични на бели цветове, добродушно лежаха на твоя скут.

Из: „ Астрономия за народа “, Георги Томалевски, изд. Сдружение Слънчогледи
Картини: заглавна - Lawrence Alma-Tadema, Spring (detail), 1894, J. Paul Getty Museum, Los Angeles CA, USA, commons.wikimedia.org; Lawrence Alma-Tadema, Promise of Spring, 1890, commons.wikimedia.org