За милиони хора по света единственото спасение от дългите периоди

За милиони хора по света единственото избавление от дългите интервали на мрачни и потискащи мисли идва под формата на хапче. Хапче, което се твърди, че салдото на невротрансмитера серотонин е в границите на естественото.

Въпреки че съставляват изключително известно средство за лекуване на разстройствата на настроенията, към момента знаем прекомерно малко за механизмите на деяние на антидепресантите.

Още по-шокиращото в тази ситуация е, че нашите догатки може да са изцяло неправилни, което от своя страна повдига въпроса дали депресията фактически се дължи на забележителен спад в равнищата на серотонина.

Нов разбор на минали мета проучвания и систематични разбори на връзката сред депресията и равнищата на серотонин доближава до заключението, че не съществуват задоволително доказателства, които да поддържат връзка сред двете променливи.

Това не значи наложително, че основаните на серотонина лекувания не работят чрез някои механизми, които към момента не познаваме задоволително добре. Освен това никой даже и не би трябвало да си помисля да се отхвърля от медикаментите си, без да се е съветвал със своя доктор. Предвид обстоятелството обаче какъв брой доста хора разчитат на тези медикаменти, е значимо да разберем какво тъкмо се случва.

„ Винаги е мъчно да се потвърди, че дадена връзка не съществува “, споделя Джоана Монкриф, психиатър от Университетския лицей в Лондон и водещ създател на проучването.

„ Смятам обаче, че можем да заявим умерено въз основата на голямото количество проучвания, извършени в границите на няколко десетилетия, че не съществуват безапелационни доказателства, които да демонстрират, че депресията се дължи на аномалии във връзка с серотонина, в частност на по-ниски равнища или на редуцираната му интензивност. “

Произходът на спекулациите, че разстройствата на настроенията произлизат от химически дисбаланс в мозъка могат да бъдат проследени чак доникъде на 20. век, когато експерти декларират, че при хората с меланхолия се следят нарушавания, свързани с моноаминовия невротрансмитер норадреналин.

Серотонинът – различен известен моноамин – също е един от обвинените и в края на краищата това довежда до основаването на така наречен моноаминова догадка. Тя постулира, че депресията се държи на дисбаланс (или дефицит) на моноаминергичните нивротрансмитерни системи (серотонин, норадреналин и допамин) в мозъка.

Така през 80-те години на 20. век на пазара се появяват антидепресанти от групата на селективните инхибитори на реабсорбцията на серотонин (SSRI).

„ Популярността на теорията за „ химическия дисбаланс “ за депресията съответствува с голямото нарастване на използването на антидепресанти “, споделя Монкриф.

„ Предписването на антидепресанти се усилва доста от 90-те години на предишния век. Днес всяка година се предписват антидепресанти на всеки шести възрастен в Англия, както и на 2 % от младежите. “

Не е мъчно да забележим за какво тази догадка е възприета за 100-процентов факт. Това е простоват проблем с простичко решение. И от всичко това могат да се изкарат ужасно доста пари.

Ако оставим настрани маркетинговите и комерсиалните изгоди, при почти всеки пети човек с меланхолия, който приема антидепресанти, се следят облекчения на признаците.

Днес концепцията е толкоз мощно вплетена в съзнанието ни, че почти 80 % от обществото счита, че депресията съставлява химически дисбаланс.

Ако сте измежду тези, които чуват това за първи път, би трябвало да знаете, че тази догадка съществува върху много несигурни основи още през цялото време – проучване след проучване не съумява да открие доказателства, което да я поддържа.

Монкриф е наясно с обстоятелството, че евентуално съществуват задоволително проучвания, които поддържат тази догадка жива. Ето за какво тя и нейният екип вземат решение да претърсят влиятелни проучвателен архиви, като PubMed и PsychINFO, с термини, подобаващи за мета анализаторски изследвания на депресията и серотонина (изключвайки тези, които се свързват с други положения – да вземем за пример биполярно разстройство).

Независими рецензенти правят оценка качеството на проучванията, базирайки се на възприетите стандарти. Накрая експертите пресмятат равнището на сигурност на всяко едно от тези проучвания.

Едва 17 проучвания минават „ цедката “, измежду които и проучване, отдадено на генетичните връзки, както и дузина систематични прегледи и мета разбори.

Като цяло доказателствата, които поддържат ролята на серотонина в депресията, са слаби (в най-хубавия случай). При направените съпоставки на равнищата на серотонин (и неговите разградени артикули в кръвта) при хората с и без меланхолия не са открити каквито и да било разлики. До сходни резултати доближават и големи проучвания, сравняващи генетиката на серотонина и неговите поддържащи протеини.

Изследванията, които изследват непосредствено държанието на рецепторите на невротрансмитера и неговия транспортер, поддържат малко по-категорично ролята на серотонина, само че техните резултати са спорни.

Ако погледнем хората, при които антидепресантите работят, в действителност наподобява, че техните равнища на серотонин фактически са по-ниски. От друга страна, това би могло да се изясни с обстоятелството, че с течение на времето тялото компенсира измененията в биохимията.

И по този начин, какво значи всичко това?

Изследвания като актуалното проучване ни напомня, че разликите във функционалностите на тялото ни рядко могат да бъдат приписани на един-единствен недостиг. Депресията е комплицирано положение, което може да подбудено от най-разнообразни фактори (и върху някои ние имаме надалеч по-голям надзор, в сравнение с върху други).

„ Нашето мнение е, че на пациентите не би трябвало да се споделя, че депресията се провокира от ниски равнища на серотонин или от химически дисбаланс. Те не би трябвало да остават с усещането, че антидепресантите работят, като таргетират тези недоказани аномалии “, споделя Монкриф.

Изследването е оповестено в Molecular Psychiatry.

Източник: Science Alert