Доц. Васил Велчев: Няма надежда да създадем Център за белодробни трансплантации
" За хората с белодробна хипертония у нас към този момент 10 години има доста добре проведена и стуктурирана здравна помощ. Имаме и три профилирани центрове в страната. Това доста усъвършенства обстановката. В момента към този момент имаме построена мрежа за референции . Бих споделил, че пациентите се диагностицират и лекуват доста по-добре в сравнение с преди 10 години. Административно пътят също е утъпкан и болните получават терапия, която се поема от НЗОК , а също и знаят към кого да се извърнат. Има и две пациентски организации в региона на белодробната хиперотония, които са в голяма помощ с информация на пациентите. Така че, обстановката е радикално друга, в сравнение с когато стартирахме преди 10 години ", сподели за БНР доцент Васил Велчев, кардиолог в УМБАЛ " Света Анна " .
Доц. Велчев е завеждащ Сектор електрокардиостимулация в " Света Анна ", интервенционален кардиолог с богат опит в коронарните и периферни интервенции, каротидно и бъбречно стентиране. Въвел е метода за алкохолна аблация на септума при хипертрофична кардиомиопатия в България.
Доц. Велчев напомни, че на 5 май тази година за 10-ти път отбелязахме Световния ден на пулмоналната хипертония с акция „ Дари Дъх “. Наречена „ заболяването на сините устни “, рядкото заболяване визира у нас може би към 500- 600 българи, само че публично записаните са 200.
В един от най-големите Референтни центрове за пациенти с пулмонална хипертония, какъвто е този в болница " Света Анна " се наблюдават 120 диспансеризирани пациенти. Здравната каса покрива тяхната медикаментозна терапия. Самото следене обаче не се поема от касата или Министерство на здравеопазването, което за нас лечебните заведения с подобен център е проблем, посочи още доцент Велчев. Другите два центъра с в Трета градска болница в столицата и във Варна.
" Специалистите по белодробна хипертония са малко, само че по този начин и би трябвало да бъде. Защото кардиолозите към този момент имат ясна концепция и информация за този синдром и го разпознават. Така че диагностиката към този момент е доста по-бърза .
Българските пациенти имат достъп до одобрени лечения, само че за жалост най-новите благоприятни условия за лекуване на белодробна хипертония към момента не са налични в България. Това е въпрос ненапълно на финансиране, тъй като това са доста скъпи лекарства, въпреки това методът на одобряване на нови лекарства през у нас е по-тромав, в сравнение с в Европа ", разясни още кардиологът. И добави какво още би трябвало да се реализира:
" На мен ми се желае да имаме опция за пациентите в най-тежката форма на заболяването да изписваме така наречен " парентерална терапия " - медикаменти, които се вливат със специфична терапия непосредствено във вената.
Прилага се обаче у нас така наречен балонна пулмонална ангиопластика . Която е доста подобаваща при един от типове белодробна хипертония. Но пък тук казусът е, че не работим с екип от хирурзи. И в действителност подобен Център, който да оперира по този способ подобаващите за тази терапия пациенти също липсва. Имаше старания и 20 такива интервенции се направиха с добър резултат, само че в този момент не го вършим .
Бих желал в България да има одобрена пътека или методика за пациентите у нас, които са ориентирани към този момент за трансплантация на бял дроб, с цел да можем рано да реферираме нашите пациенти за оценка и те да имат някаква предвидимост. Защото сега референциите са хоатични и ние в никакъв случай не можем да знаем до какъв брой могат да бъдат действителни.
Идеята е тези три центъра в България да имат някаква официална връзка , с цел да можем ние да представяме нашите пациенти на сътрудници в референтен център, който се занимава с белодробни трансплантации. Така че, нашите пациенти да имат някак, с цел да сме сигурни, че най-малко някои от тях ще бъдат трансплантирани. Около 2 до 4 -ма пациенти у нас с белодробна хипертония действително се нуждаят от такава трансплантация.
Но процесът е западнал от преди 6 години. Проблемът е и, че подобен Център за белодробни трансплантации у нас няма. И това са някакви илюзии, че подобен център в миналото ще има . А казусът е и, че към този момент нямаме и връзка с подобен европейски център , каквато имахме с центъра АКХ във Виенската болница. Там към този момент не ни одобряват и по законодателни и логистични аргументи. Дълго време ние си мислехме, че всичко ще стане по формален път , като нашата НЗОК подписа контракт с подобен център. И да насочваме нашите пациенти натам. Но това не се случи. После имаше концепция, че ще създадем наш Център в България, част от лекарите вървяха да се образоват, само че това очевидно не е по силите на здрава система, такава каквато е в България.
Трансплантациите в България страдат от хронично недофинансиране, липса на донори, тласъци за екипите. Белодробна трансплантация е безценен и съвременен развой. Държави като Словения, които са с сходни индикатори като нас, също нямат Център, само че те са се ориентирали към огромен център, който има опит, тъй че да могат пациентите да получат най-хубавото ", посочи още доцент Васил Велчев от УМБАЛ " Света Анна ".
" Ние от една две години към този момент не реферираме нашите пациенти към ВМА , където тези пациенти се проследяваха, тъй като се оказа, че шансът тези пациенти да бъдат трансплантирани клони към нула .
" Нямам концепция дали на равнище Министерство на здравеопазването или НЗОК нещата могат у нас да се трансформират . Може би, би трябвало да пояснят на първо време какъв брой е значимо референтните центрове да имат преференциално финансиране. За да повдигнем равнището, по отношение на общото равнище в България. Това важи за всички такива експертни центрове у нас - те не могат да се построяват и действат добре.
Не съм оптимист, даже съм сигурен, че е отговорът е не - нашият център няма да се включи в Европейската референтна мрежа за бял дроб ", сподели още доцент Велчев за БНР.
Още по тематиката в звуковия файл.
Доц. Велчев е завеждащ Сектор електрокардиостимулация в " Света Анна ", интервенционален кардиолог с богат опит в коронарните и периферни интервенции, каротидно и бъбречно стентиране. Въвел е метода за алкохолна аблация на септума при хипертрофична кардиомиопатия в България.
Доц. Велчев напомни, че на 5 май тази година за 10-ти път отбелязахме Световния ден на пулмоналната хипертония с акция „ Дари Дъх “. Наречена „ заболяването на сините устни “, рядкото заболяване визира у нас може би към 500- 600 българи, само че публично записаните са 200.
В един от най-големите Референтни центрове за пациенти с пулмонална хипертония, какъвто е този в болница " Света Анна " се наблюдават 120 диспансеризирани пациенти. Здравната каса покрива тяхната медикаментозна терапия. Самото следене обаче не се поема от касата или Министерство на здравеопазването, което за нас лечебните заведения с подобен център е проблем, посочи още доцент Велчев. Другите два центъра с в Трета градска болница в столицата и във Варна.
" Специалистите по белодробна хипертония са малко, само че по този начин и би трябвало да бъде. Защото кардиолозите към този момент имат ясна концепция и информация за този синдром и го разпознават. Така че диагностиката към този момент е доста по-бърза .
Българските пациенти имат достъп до одобрени лечения, само че за жалост най-новите благоприятни условия за лекуване на белодробна хипертония към момента не са налични в България. Това е въпрос ненапълно на финансиране, тъй като това са доста скъпи лекарства, въпреки това методът на одобряване на нови лекарства през у нас е по-тромав, в сравнение с в Европа ", разясни още кардиологът. И добави какво още би трябвало да се реализира:
" На мен ми се желае да имаме опция за пациентите в най-тежката форма на заболяването да изписваме така наречен " парентерална терапия " - медикаменти, които се вливат със специфична терапия непосредствено във вената.
Прилага се обаче у нас така наречен балонна пулмонална ангиопластика . Която е доста подобаваща при един от типове белодробна хипертония. Но пък тук казусът е, че не работим с екип от хирурзи. И в действителност подобен Център, който да оперира по този способ подобаващите за тази терапия пациенти също липсва. Имаше старания и 20 такива интервенции се направиха с добър резултат, само че в този момент не го вършим .
Бих желал в България да има одобрена пътека или методика за пациентите у нас, които са ориентирани към този момент за трансплантация на бял дроб, с цел да можем рано да реферираме нашите пациенти за оценка и те да имат някаква предвидимост. Защото сега референциите са хоатични и ние в никакъв случай не можем да знаем до какъв брой могат да бъдат действителни.
Идеята е тези три центъра в България да имат някаква официална връзка , с цел да можем ние да представяме нашите пациенти на сътрудници в референтен център, който се занимава с белодробни трансплантации. Така че, нашите пациенти да имат някак, с цел да сме сигурни, че най-малко някои от тях ще бъдат трансплантирани. Около 2 до 4 -ма пациенти у нас с белодробна хипертония действително се нуждаят от такава трансплантация.
Но процесът е западнал от преди 6 години. Проблемът е и, че подобен Център за белодробни трансплантации у нас няма. И това са някакви илюзии, че подобен център в миналото ще има . А казусът е и, че към този момент нямаме и връзка с подобен европейски център , каквато имахме с центъра АКХ във Виенската болница. Там към този момент не ни одобряват и по законодателни и логистични аргументи. Дълго време ние си мислехме, че всичко ще стане по формален път , като нашата НЗОК подписа контракт с подобен център. И да насочваме нашите пациенти натам. Но това не се случи. После имаше концепция, че ще създадем наш Център в България, част от лекарите вървяха да се образоват, само че това очевидно не е по силите на здрава система, такава каквато е в България.
Трансплантациите в България страдат от хронично недофинансиране, липса на донори, тласъци за екипите. Белодробна трансплантация е безценен и съвременен развой. Държави като Словения, които са с сходни индикатори като нас, също нямат Център, само че те са се ориентирали към огромен център, който има опит, тъй че да могат пациентите да получат най-хубавото ", посочи още доцент Васил Велчев от УМБАЛ " Света Анна ".
" Ние от една две години към този момент не реферираме нашите пациенти към ВМА , където тези пациенти се проследяваха, тъй като се оказа, че шансът тези пациенти да бъдат трансплантирани клони към нула .
" Нямам концепция дали на равнище Министерство на здравеопазването или НЗОК нещата могат у нас да се трансформират . Може би, би трябвало да пояснят на първо време какъв брой е значимо референтните центрове да имат преференциално финансиране. За да повдигнем равнището, по отношение на общото равнище в България. Това важи за всички такива експертни центрове у нас - те не могат да се построяват и действат добре.
Не съм оптимист, даже съм сигурен, че е отговорът е не - нашият център няма да се включи в Европейската референтна мрежа за бял дроб ", сподели още доцент Велчев за БНР.
Още по тематиката в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ