Един от участниците в проекта „Манхатън“ си спомня за него
За елитните учени, инженери и военни в зданието за нуклеарни оръжия на армията в Лос Аламос, Ню Мексико, нощта на 15 против 16 юли 1945 година е нощ на трудно напрежение.
Първата атомна бомба в света, наречена „ Гаджет “, би трябвало да бъде тествана на деликатно подбрано място с кодовото име Троица в безплодна котловина покрай Аламогордо, Ню Мексико, на 320 километра южно от Лос Аламос. Този тест съставлява кулминационната точка на плана Манхатън – свръхсекретния напор, който активизира американската научна досетливост и индустриална мощност, с цел да произведат супер оръжие, друго от това, което светът е виждал. Провокиран от писмо от Алберт Айнщайн и физика Лео Силард от 1939 година до президента Франклин Д. Рузвелт, в което се предизвестява за капацитета на нуклеарните оръжия на нацистка Германия, планът е изцяло позволен през 1942 година и в последна сметка наема стотици хиляди хора от цялата страна и чужбина, малко от които имат визия за крайната цел на своя труд.
Днес тези от тях, които към момента са живи, са рядка порода. Сред тях е Питър Лакс, 94-годишен математически талант и пенсиониран професор от Нюйоркския университет, който по време на теста за Троицата е бил единствено 19-годишен ефрейтор, ситуиран в Лос Аламос. Вербуван поради очевидното си математическо майсторство, Лакс надалеч не е основен състезател в създаването на бомбата, само че спомените му от времето хвърлят светлина върху предизвикването, пред което са били изправени учените, доста от които са избягали от Хитлерова Европа и са намерили леговище в Съединени щати.
„ Витаеше възприятие за огромна неотложност “, споделя Лакс през днешния ден за плана Манхатън. „ В началото не знаехме какъв брой надалеч са германците с бомбата. Както се оказа, въобще не бяха надалеч. Но чувствахме, че ориста на света е в нашите ръце. “
През седмиците преди първия тест хилядите мъже и дами, изолирани в Лос Аламос, в това число Лакс, умножават усилията си още повече. Натискът е голям: Втората международна война към момента бушува в Азия и Тихия океан, a геополитическата орис на опустошена Европа е нежна. На 17 юли президентът Хари Труман, единствено няколко месеца след встъпването си в служба след гибелта на Франклин Рузвелт, стартира срещи с Чърчил и Сталин на Потсдамската конференция, която Труман беше отсрочил в очакване на резултатите от теста на бомбата. След загубата на Германия, Труман изразява искането на съдружниците за безусловна капитулация на Имперска Япония, вместо „ бързо и цялостно заличаване “.
В нощта на теста на Троицата доста от водещите лица на плана – изключителна централизация на гений, включваща настоящи и бъдещи нобелисти като Енрико Ферми, Джон декор Нойман, Юджийн Вигнер, Ханс Бете и младия Ричард Файнман – са дружно с научният шеф на плана Дж. Робърт Опенхаймер и неговият боен шеф генерал-майор Лесли Р. Гроувс-младши в базовия лагер S-10, на към 9 километра от внушителната стоманена структура, където е била инсталирана бомбата. Притеснението се покачва, когато в долината стартира мощна гръмотевична стихия, заплашвайки да провали графика. Опенхаймер се съветва с метеоролога на плана и схваща, че бурята ще отмине. Малко по-късно заповедта е дадена стартира противоположното преброяване.
В Лос Аламос, Лакс е решил да проспи паниката. На този стадий той към този момент прави следдипломна работа в Нюйоркския университет, а по плана стартира да работи единствено месеци по-рано. Неговата задача са комплицирани калкулации на ударни талази като би трябвало да реши частичните диференции уравненията, които описват детонацията на атомната бомба. Затова да види действителния гърмеж не му беше приоритет. „ Бях ленив “, споделя Лакс.
Освен това, като елементарен ефрейтор, назначен в Специалния инженерен отряд на плана – „ Бях с невисок сан с йерархията “ – той не е и акредитиран да участва на теста. Някои от сътрудниците му се бяха осмелили да се изкачат по планините към тестовата площадка, с цел да видят детонацията. И въпреки всичко Лакс споделя: „ Умишлено не отидох. Не можехте да отидете публично и трябваше да намерите особено настрана място, където да я видите. Беше комплицирано и неловко. “ Лакс обаче си спомня насладата и овациите след теста. „ Бяхме работили толкоз дълго и настойчиво върху бомбата, и тя взе че проработи “, споделя той.
75 години по-късно Питър Лакс се подрежда измежду най-изявените математици на съвремието. Известна фигура както в чистата, по този начин и в приложната математика, той печели най-високите оценки в своята област, в това число премията Абел, считана за еквивалент на Нобелова премия измежду математиците. През по-голямата част от кариерата си е професор в фамозния институт Курант в Ню Йорк, основан от неговия наставник и дълготраен сътрудник Ричард Курант. (След гибелта на брачната половинка си Анели, Лакс се дами за дъщерята на Курант, Лори Курант Берковиц; тя почива през 2015 г.) Другият основен ментор на Лакс е декор Нойман, водеща фигура в плана Манхатън, който се счита за бащата на теорията на игрите. Лакс го назовава „ най-блестящият разсъдък на 20-ти век “ и счита за мистерия по какъв начин не е поставян наедно с Айнщайн.
Може да е бил от по-младши, само че декор Нойман и други ясно виждат капацитета му и го предизвикват. Лакс си спомня военновременния Лос Аламос като място, където великите мозъци могат да беседват свободно и да поддържат връзка елементарно. Там чува Телър да свири пиеси за пиано на Рахманинов („ Свиреше сносно “, казва Лакс) и Фейнман, който пък имаше дребни барабани. Един ден младежът математик играе тенис с приветливия Енрико Ферми. Кой завоюва? „ Е, виждате ли, аз завоювах – с 6-4 “, споделя Лакс. „ Но тогава Ферми сподели: „ Шест минус четири е две, което е корен квадратен от четири. Така че това е инцидентна неточност. “ („ Шегата и убягна тогава. “)
Лакс живее в казарми като всеки боец и защитата е много строга във връзка с външния свят, само че той не помни нито една наблюдателна кула или патрул, обикалящи кампуса. „ Не се усещах като в затвор “, споделя Лакс. Хранителни магазини и учебни заведения за деца на учени и други невоенни чиновници бяха измежду удобствата ни. Извън работно време служащите можеха да се насладят на кино прожекции, радио занимания, игри с карти и други развлечения.
Ужасните нови оръжия, за които Лакс способства, ще бъдат изпратени на бойното поле само три седмици след гърмежа на Троицата, което поражда едно от огромните несъгласия на актуалната история: Ядрените офанзиви против Хирошима и Нагасаки. Бяха ли те непоносимо морално закононарушение или абсолютно целесъобразно военно решение, което в последна сметка избавя доста повече животи – както американски, по този начин и японски – в сравнение с лишава?
Лакс има вяра, че бързият завършек на спора е избавил милиони животи. Той показва ожесточената опозиция на японците, до момента в който американските сили се доближават към държавата в последните борби на Тихоокеанската война. В Иво Джима през февруари и март 1945 година са нужни над пет седмици бомбардировки и диви боеве, с цел да се завладее дребен, ненаселен вулканичен остров с повърхност само 20 квадратни километра. Японските бранители предизвикват там към 26 000 американски жертви (включително близо 7000 убити); съвсем всеки от 21 000 бойци на императорската войска на острова, се бори до гибел. В 82-дневната борба за Окинава от април до юни жертвите от двете страни са доста по-големи, а към половината от цивилното население от 300 000 души също умира.
