Със земеделие можеш да станеш милионер. Ако си платиш
За едни - милиони, за други - стотинки: в България по-голямата част от европейските помощи за земеделските производители попадат в ръцете на крупни арендатори и земевладелци. Същевременно дребните фермери едвам оцеляват, написа Николай Цеков за " Дойче Веле България ".
Емилия Пешева е била учителка. От над 10 години обаче е пенсионерка. И защото няма по какъв начин да преживее с учителската си пенсия от 245 лв., тя е принудена да се занимава със земеделие. Емилия Пешева обработва унаследени 27 дка лозя. От година на година обаче начинанието става все по-трудно. " Получавам европейска дотация от трийсетина лв. на декар. Само че средствата за торове, препарати, обработка и жътва на продукцията доста набъбнаха и стават все по-непосилни за дребните производители. В същото време изкупната цена за кг грозде е циментирана от монополистите в района на 50 стотинки ", изяснява пенсионираната учителка, чиито лозя се намират в бургаското село Лозарево.
За проблемите в аграрния бранш
Днес в българските села живеят все по-малко хора в трудоспособна възраст. Включително и заради това 78-годишната пенсионерка сама прави на ръка тазгодишната пролетна резитба. " Ако политиката към дребните аграрни производители не бъде коренно изменена, дребните ферми и селата в България са обречени ", счита създателят на Националния съюз на градинарите Слави Трифонов. Според него, българското селско стопанство от ден на ден замязва на латиноамериканските латифундии, където облагата е съсредоточена в ръцете на малко на брой, а останалите производители водят тъпо съществувание. " В България нищожен брой едри зърнопроизводители се трансфораха в същински латифундисти с мощно лоби във всички държавни управления. Неравенството сред дребните и огромните аграрни производители непрестанно нараства. 93% от помощите, идващи от Общата селскостопанска политика на Европейски Съюз и държавния бюджет, попадат в ръцете на едвам 10% от производителите ", цитира Трифонов статистиката на Икономическия институт на Българска академия на науките.
" В Европейски Съюз приблизително 25% от поддръжката за аграрните производители въобще не доближава до бенефициерите, за които е предопределена. Печеливши в тази ситуация са най-вече притежателите на неселскостопански земи и вложителите ", се показва в новия отчет на Световната банка за резултатите от Общата европейска селскостопанска политика през последните 10 години. Експертите на Световната банка са пресметнали, че приблизително за Европейския съюз 70% от поддръжката от фондовете за обща земеделска политика са ориентирани едвам към 28% от селскостопанските производители. В Румъния и България това съответствие е даже по-изкривено. В България едвам 1% от селскостопанските производители получават 45% от директните и непреките заплащания за страната в границите на Общата селскостопанска политика. По-лошо е ситуацията единствено в Румъния.
В отчета на Световната банка се откроява и различен проблем. " Наблюдава се задълбочаване на неравенството в заплащането на селскостопанския труд. В Дания, Холандия и Швеция заплащането за 1 час работа на полето или във фермата е приблизително 15 евро. Същевременно в България, Румъния, Литва, Латвия, Полша и Гърция се заплаща три или даже под три евро на час ", показват специалистите.
Недъзите на общоевропейската земеделска политика са и една от аргументите за сезонната миграция на селскостопански служащи. А тя е хем неефективна, хем от време на време води до тежки форми на употреба. Ниското възнаграждение на труда в България и Румъния принуждава доста селскостопански служащи от двете страни да мигрират за по няколко месеца в страни като Португалия и Италия. Същевременно пък португалците търсят сезонна работа във Франция, обобщават специалистите на Световната банка. Това развиване е пагубно за България - неналичието на задоволително работна ръка в българското земеделие спъва развиването на такива обичайни за страната производства като овощарството, лозарството, градинарството, овцевъдството и добива на етерични масла.
Одобряват твоя план единствено в случай че платиш
Слави Трифонов от Съюза на градинарите показва корупцията като най-сериозната причина за разминаването сред положителни планове и действителни достижения. " През последните години се утвърждава едвам едно от всеки четири капиталови оферти на аграрни стопани. Зад това се крие една задълбочила се през годините скица на " коопериране " сред чиновниците на Земеделското министерство и консултантите, които оформят предложенията на фермерите. Консултантът споделя на фермера, че би трябвало да заплати избрана сума на служителя и неговия началник, с цел да му бъде утвърден планът. Минават единствено тези планове, за които е платено. За одобряването на този корупционен метод бяха измислени всевъзможни рангове и критерии. Редовите аграрни стопани би трябвало да похарчат най-малко 25 хиляди лв., с цел да им се създаде план за кандидатстване пред фонд " Земеделие ". Ако не бъде платена тази сума дружно с " поощрението " за служителите във Фонда, фермерските планове се хвърлят в кошчето за отпадък. В последна сметка планове печелят едни и същи бизнесмени ", твърди Трифонов.
Той се стопира и на още една наклонност, която утежнява възможностите на българските градинари и овощари. " Нашето произвеждане едвам оцелява с оскъдни дотации под натиска на безконтролния импорт на дъмпингови цени. Преди месец гръцките управляващи взеха фрапантни ограничения, откакто заловиха 4 турски тира със зеленчуци, цялостни с пестициди. А в България същата стока са внася и употребява без всякаква реакция от страна на фитосанитарния надзор ", установи Трифонов.
Редактор: Деница Райкова
Емилия Пешева е била учителка. От над 10 години обаче е пенсионерка. И защото няма по какъв начин да преживее с учителската си пенсия от 245 лв., тя е принудена да се занимава със земеделие. Емилия Пешева обработва унаследени 27 дка лозя. От година на година обаче начинанието става все по-трудно. " Получавам европейска дотация от трийсетина лв. на декар. Само че средствата за торове, препарати, обработка и жътва на продукцията доста набъбнаха и стават все по-непосилни за дребните производители. В същото време изкупната цена за кг грозде е циментирана от монополистите в района на 50 стотинки ", изяснява пенсионираната учителка, чиито лозя се намират в бургаското село Лозарево.
За проблемите в аграрния бранш
Днес в българските села живеят все по-малко хора в трудоспособна възраст. Включително и заради това 78-годишната пенсионерка сама прави на ръка тазгодишната пролетна резитба. " Ако политиката към дребните аграрни производители не бъде коренно изменена, дребните ферми и селата в България са обречени ", счита създателят на Националния съюз на градинарите Слави Трифонов. Според него, българското селско стопанство от ден на ден замязва на латиноамериканските латифундии, където облагата е съсредоточена в ръцете на малко на брой, а останалите производители водят тъпо съществувание. " В България нищожен брой едри зърнопроизводители се трансфораха в същински латифундисти с мощно лоби във всички държавни управления. Неравенството сред дребните и огромните аграрни производители непрестанно нараства. 93% от помощите, идващи от Общата селскостопанска политика на Европейски Съюз и държавния бюджет, попадат в ръцете на едвам 10% от производителите ", цитира Трифонов статистиката на Икономическия институт на Българска академия на науките.
" В Европейски Съюз приблизително 25% от поддръжката за аграрните производители въобще не доближава до бенефициерите, за които е предопределена. Печеливши в тази ситуация са най-вече притежателите на неселскостопански земи и вложителите ", се показва в новия отчет на Световната банка за резултатите от Общата европейска селскостопанска политика през последните 10 години. Експертите на Световната банка са пресметнали, че приблизително за Европейския съюз 70% от поддръжката от фондовете за обща земеделска политика са ориентирани едвам към 28% от селскостопанските производители. В Румъния и България това съответствие е даже по-изкривено. В България едвам 1% от селскостопанските производители получават 45% от директните и непреките заплащания за страната в границите на Общата селскостопанска политика. По-лошо е ситуацията единствено в Румъния.
В отчета на Световната банка се откроява и различен проблем. " Наблюдава се задълбочаване на неравенството в заплащането на селскостопанския труд. В Дания, Холандия и Швеция заплащането за 1 час работа на полето или във фермата е приблизително 15 евро. Същевременно в България, Румъния, Литва, Латвия, Полша и Гърция се заплаща три или даже под три евро на час ", показват специалистите.
Недъзите на общоевропейската земеделска политика са и една от аргументите за сезонната миграция на селскостопански служащи. А тя е хем неефективна, хем от време на време води до тежки форми на употреба. Ниското възнаграждение на труда в България и Румъния принуждава доста селскостопански служащи от двете страни да мигрират за по няколко месеца в страни като Португалия и Италия. Същевременно пък португалците търсят сезонна работа във Франция, обобщават специалистите на Световната банка. Това развиване е пагубно за България - неналичието на задоволително работна ръка в българското земеделие спъва развиването на такива обичайни за страната производства като овощарството, лозарството, градинарството, овцевъдството и добива на етерични масла.
Одобряват твоя план единствено в случай че платиш
Слави Трифонов от Съюза на градинарите показва корупцията като най-сериозната причина за разминаването сред положителни планове и действителни достижения. " През последните години се утвърждава едвам едно от всеки четири капиталови оферти на аграрни стопани. Зад това се крие една задълбочила се през годините скица на " коопериране " сред чиновниците на Земеделското министерство и консултантите, които оформят предложенията на фермерите. Консултантът споделя на фермера, че би трябвало да заплати избрана сума на служителя и неговия началник, с цел да му бъде утвърден планът. Минават единствено тези планове, за които е платено. За одобряването на този корупционен метод бяха измислени всевъзможни рангове и критерии. Редовите аграрни стопани би трябвало да похарчат най-малко 25 хиляди лв., с цел да им се създаде план за кандидатстване пред фонд " Земеделие ". Ако не бъде платена тази сума дружно с " поощрението " за служителите във Фонда, фермерските планове се хвърлят в кошчето за отпадък. В последна сметка планове печелят едни и същи бизнесмени ", твърди Трифонов.
Той се стопира и на още една наклонност, която утежнява възможностите на българските градинари и овощари. " Нашето произвеждане едвам оцелява с оскъдни дотации под натиска на безконтролния импорт на дъмпингови цени. Преди месец гръцките управляващи взеха фрапантни ограничения, откакто заловиха 4 турски тира със зеленчуци, цялостни с пестициди. А в България същата стока са внася и употребява без всякаква реакция от страна на фитосанитарния надзор ", установи Трифонов.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ