България - една пленена държава
По мотив историята с Банско и Марк Жирардели да си напомним поуката от аферата " КТБ ": колкото повече подставени лица има в една страна, толкоз повече тя е пленена. Коментар от Даниел Смилов за " Дойче Веле България ".
Марк Жирардели се оказа притежател на фирмата-концесионер на ски-зоната в Банско. За тези, които имаха вяра, че тя е владеене на незает кипърски грък, стана още по-лесно да повярват, че към този момент е благосъстоятелност на някогашен международен първенец по ски. А за тези, които имаха подозрения по връзки на гърка, появяването на първенеца надали е разсеяла техните съмнения. Най-изненадан несъмнено е останал министър председателят Бойко Борисов, който преди време уверено беше декларирал, че действителният притежател е господин Цеко Минев, който не е нито грък, нито някогашен първенец в ските.
За ролята на подставените лица
Тази история, като се изключи че сама по себе си е доста забавна, дава мотив да се замислим за ролята на подставените лица в българската стопанска система и политика. Навсякъде офшорни компании се употребяват за понижаване на данъчното задължение и за “по-дискретни” или рискови вложения. Но не на всички места политици на власт прикриват личното си благосъстояние посредством подставени лица. Скандалът с документите от Панама разкри грозна картина в това отношение, а политици от демократични страни като Исландия бяха принудени да подадат оставка. В не толкоз демократични страни пък разкритията убедиха автократите да затегнат още повече режима. Личен другар на президента Путин да вземем за пример лъсна с милиардно офшорно благосъстояние, а формалната преса в Русия интерпретира това като родолюбив акт - хитра скица за отбягване на наложените от Запада наказания.
А по какъв начин стоят нещата в България? По-близо до Исландия ли сме - или по-скоро до Русия? Аферата „ КТБ " ни дава опция да надникнем зад институционалната завеса. Началото можем да открием в една изтървана имитация на Ахмед Доган за “раздаването на порциите”. За малко тя скандализира обществеността, само че по този начин и не се стигна до цялостно осмисляне на казуса в нея. На пръв взор един политически водач просто надъхва гласоподавателите си, като се хвали с въздействие, което, съгласно него, не е по-малко от това на една банка. По-късно стана ясно коя е банката. А Ахмед Доган, умишлено или не, в действителност е повдигал булото над трансформацията на политическо въздействие в икономическа мощност. След банкрута на КТБ можем да възстановим и другите стъпки в тази промяна:
1) Банка се набелязва от една или от няколко политически сили като обект на изключително политическо снизхождение. В резултат от това снизхождение в нея се “абонират” държавни предприятия, а тя стартира да обслужва и компании, които зависят от политически решения: позволения, държавна помощ, законодателство и т.н.;
2) В подмяна на своето снизхождение политическият водач получава право да се намесва при решения, свързани с кредитния портфейл на банката (раздаване на порции). По този метод близки до него хора стават за един ден притежатели на медийна група да вземем за пример. Банката отпуска заем (без да е ясно по какъв начин и до каква степен той е бил обезпечен), с който се купува медийната група. След това тя се ипотекира в друга банка, а първичният заем се връща;
3) Този модел се разгръща освен в медиите. Чрез него се купуват и предприятия. Ключовото за модела е, че обезпеченията против заемите са съмнителни. След банкрута на КТБ се оказа, че кредитният ѝ портфейл е мощно злепоставен. Тоест, пари са се раздавали въз основата на персонално доверие;
4) В последния акт съвсем целият запас на банката е изнесен в така наречен SPV - капиталови компании, притежавани от подставени лица. Банката няма фиктивен надзор върху тези лица - всичко се крепи на доверие. Част от политическата мрежа зад банката стартира да се опасява, че целият надзор се концентрира в ръцете на притежателя ѝ, с който влизат в различие (меко казано). Службите и прокуратурата потеглят към банката - и тя банкрутира.
По веригата
От тази позиция аферата „ КТБ " е в действителност спекулация с верига от подставени лица. Първо, политик-патрон си избира банкер-клиент, който в реалност е подставено лице на политика в стопанската система. Второ, заеми се раздават на избрани лица, които се явяват втори фиктивен ешелон. Накрая целият запас на банката се изнася в система от “кухи фирми” на подставени лица. Образува се комплицирана скица: политическият патрон не е един, а се сменя през времето. Надолу по веригата също има текучество. Някои от подставените лица набират огромно въздействие и с времето стават самостоятелни артисти. Други са просто водачи или готвачи и си остават такива.
За да се разгърне такава скица, са нужни следните предпоставки:
- Службите на страната и самостоятелните ѝ регулатори би трябвало да си затворят очите за основаването на мрежи от подставени лица. И в действителност: аферата „ КТБ " демонстрира по какъв начин ДАНС, прокуратура, банков контрол, КФН и всевъзможни други регулатори са “проспали” основаването на мрежи от неофициално свързани лица в прорез с “добрите банкерски практики”;
- Необходими са също по този начин услужливи медии, които не виждат нищо проблематично в съществуващите мрежи от подставени лица.
И политически, и медиен чадър
Казано по-просто: за сходна спекулация е необходим и политически, и медиен чадър. Подставени лица без политически и медиен чадър бързо стават неефективни. Или рискови. Свалянето на политическия чадър от КТБ начаса докара до нейната съсипия.
Поуката от тази история е следната: колкото повече подставени лица има в една страна, толкоз повече тя е пленена. Защото с цел да действа една система от подставени лица, службите на страната, медиите и самостоятелните регулатори би трябвало да действат не в публичен, а в нечий частен интерес. Накратко: подставените лица не са това, което са. Те са в действителност признак на пленената страна.
Редактор: Деница Райкова
Марк Жирардели се оказа притежател на фирмата-концесионер на ски-зоната в Банско. За тези, които имаха вяра, че тя е владеене на незает кипърски грък, стана още по-лесно да повярват, че към този момент е благосъстоятелност на някогашен международен първенец по ски. А за тези, които имаха подозрения по връзки на гърка, появяването на първенеца надали е разсеяла техните съмнения. Най-изненадан несъмнено е останал министър председателят Бойко Борисов, който преди време уверено беше декларирал, че действителният притежател е господин Цеко Минев, който не е нито грък, нито някогашен първенец в ските.
За ролята на подставените лица
Тази история, като се изключи че сама по себе си е доста забавна, дава мотив да се замислим за ролята на подставените лица в българската стопанска система и политика. Навсякъде офшорни компании се употребяват за понижаване на данъчното задължение и за “по-дискретни” или рискови вложения. Но не на всички места политици на власт прикриват личното си благосъстояние посредством подставени лица. Скандалът с документите от Панама разкри грозна картина в това отношение, а политици от демократични страни като Исландия бяха принудени да подадат оставка. В не толкоз демократични страни пък разкритията убедиха автократите да затегнат още повече режима. Личен другар на президента Путин да вземем за пример лъсна с милиардно офшорно благосъстояние, а формалната преса в Русия интерпретира това като родолюбив акт - хитра скица за отбягване на наложените от Запада наказания.
А по какъв начин стоят нещата в България? По-близо до Исландия ли сме - или по-скоро до Русия? Аферата „ КТБ " ни дава опция да надникнем зад институционалната завеса. Началото можем да открием в една изтървана имитация на Ахмед Доган за “раздаването на порциите”. За малко тя скандализира обществеността, само че по този начин и не се стигна до цялостно осмисляне на казуса в нея. На пръв взор един политически водач просто надъхва гласоподавателите си, като се хвали с въздействие, което, съгласно него, не е по-малко от това на една банка. По-късно стана ясно коя е банката. А Ахмед Доган, умишлено или не, в действителност е повдигал булото над трансформацията на политическо въздействие в икономическа мощност. След банкрута на КТБ можем да възстановим и другите стъпки в тази промяна:
1) Банка се набелязва от една или от няколко политически сили като обект на изключително политическо снизхождение. В резултат от това снизхождение в нея се “абонират” държавни предприятия, а тя стартира да обслужва и компании, които зависят от политически решения: позволения, държавна помощ, законодателство и т.н.;
2) В подмяна на своето снизхождение политическият водач получава право да се намесва при решения, свързани с кредитния портфейл на банката (раздаване на порции). По този метод близки до него хора стават за един ден притежатели на медийна група да вземем за пример. Банката отпуска заем (без да е ясно по какъв начин и до каква степен той е бил обезпечен), с който се купува медийната група. След това тя се ипотекира в друга банка, а първичният заем се връща;
3) Този модел се разгръща освен в медиите. Чрез него се купуват и предприятия. Ключовото за модела е, че обезпеченията против заемите са съмнителни. След банкрута на КТБ се оказа, че кредитният ѝ портфейл е мощно злепоставен. Тоест, пари са се раздавали въз основата на персонално доверие;
4) В последния акт съвсем целият запас на банката е изнесен в така наречен SPV - капиталови компании, притежавани от подставени лица. Банката няма фиктивен надзор върху тези лица - всичко се крепи на доверие. Част от политическата мрежа зад банката стартира да се опасява, че целият надзор се концентрира в ръцете на притежателя ѝ, с който влизат в различие (меко казано). Службите и прокуратурата потеглят към банката - и тя банкрутира.
По веригата
От тази позиция аферата „ КТБ " е в действителност спекулация с верига от подставени лица. Първо, политик-патрон си избира банкер-клиент, който в реалност е подставено лице на политика в стопанската система. Второ, заеми се раздават на избрани лица, които се явяват втори фиктивен ешелон. Накрая целият запас на банката се изнася в система от “кухи фирми” на подставени лица. Образува се комплицирана скица: политическият патрон не е един, а се сменя през времето. Надолу по веригата също има текучество. Някои от подставените лица набират огромно въздействие и с времето стават самостоятелни артисти. Други са просто водачи или готвачи и си остават такива.
За да се разгърне такава скица, са нужни следните предпоставки:
- Службите на страната и самостоятелните ѝ регулатори би трябвало да си затворят очите за основаването на мрежи от подставени лица. И в действителност: аферата „ КТБ " демонстрира по какъв начин ДАНС, прокуратура, банков контрол, КФН и всевъзможни други регулатори са “проспали” основаването на мрежи от неофициално свързани лица в прорез с “добрите банкерски практики”;
- Необходими са също по този начин услужливи медии, които не виждат нищо проблематично в съществуващите мрежи от подставени лица.
И политически, и медиен чадър
Казано по-просто: за сходна спекулация е необходим и политически, и медиен чадър. Подставени лица без политически и медиен чадър бързо стават неефективни. Или рискови. Свалянето на политическия чадър от КТБ начаса докара до нейната съсипия.
Поуката от тази история е следната: колкото повече подставени лица има в една страна, толкоз повече тя е пленена. Защото с цел да действа една система от подставени лица, службите на страната, медиите и самостоятелните регулатори би трябвало да действат не в публичен, а в нечий частен интерес. Накратко: подставените лица не са това, което са. Те са в действителност признак на пленената страна.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ