Министърът на финансите очаква огромна дупка в хазната
За следващата година се обрисува недостиг от 11.4 милиарда лева или 6.8% от Брутният вътрешен продукт, а за идващите две години - 2024 и 2025 година, по 5 милиарда лева годишно. По сметките на МФ това значи страната ни да тегли още 15 милиарда лева нов дълг в идващите три години, което ще вдигне равнището му на 40% от Брутният вътрешен продукт. Ако не се направи смяна в данъчната политика и не се преструктурират разноските, България ще влезе в процедура по свръхдефицит. Това съобщи на брифинг служебният министър на финансите Росица Велкова.
Служебният финансов министър Росица Велкова се опита да охлади желанията на политическите сили, синдикатите, та даже и бизнеса, за нови растежи на заплати, пенсии, обезщетения и всевъзможни спомагателни разходи на хазната.
" Тези претенции са основани на остатъка в бюджета към края на юли от 1.5 милиарда лева Това обаче е краткотраен, настоящ остатък и не значи, че страната има свободни пари ", уточни Велкова на специфична конференция. Тя напомни, че съвсем всяка година по това време бюджетът е на плюс, само че в края на годината излиза на алено. Така се е случило през 2020 година, която приключи с 3 милиарда лева недостиг, и 2021 година - с над 4 милиарда лева недостиг.
За тази година плануваното превишение на разноските над приходите е над 6 млрд. лева след актуализацията на бюджета от 1 юли. " Само на база на данъчните промени, гласуваните обезщетения и увеличените пенсии и заплати след тази актуализация, за следващата година се обрисува недостиг от 11.4 милиарда лева Това е 6.8% от Брутният вътрешен продукт ", уточни Велкова, която в държавното управление на Кирил Петков бе зам.-министър на финансите.
Тя се разгласи изрично срещу поредна актуализация на бюджета за тази година за повишение на заплати, пенсии и други обществени заплащания - концепция на синдикатите и част от политическите партии.
" Приходите са извънредно напрегнати, не се чака преизпълнение, а оптимални старания да бъдат събрани повишените цели след актуализацията ", сподели Велкова,
Според финансовия министър не може да се залага на огромни икономии от плануваните финансови разноски, с които да се покрият изключителните разходи. Както е известно в бюджета за 2022 година бяха заложени 8.2 милиарда лева държавни вложения, а досега са осъществени едвам 2 милиарда лева от тях. От плануваните финансови инвестиции обаче 4 милиарда лева били по планове с европейски средства и не можели да се преструктурират. " В момента водим диалози с министерства и ведомства къде са опциите за икономии, само че те няма да са в порядъка на милиарди ", уточни Велкова.
По думите й единственият вид е увеличение на държавния дълг, което обаче ще бъде извънредно погрешно решение. " Най-целесъобразно е да се вършат икономии и това е в прерогативите на служебното държавно управление ", сподели Велкова.
През септември МФ ще тегли нови заеми както на вътрешния, по този начин и на външния пазар. За тази година лимитът нов държавен дълг е 10 милиарда лева, като досега са теглени 1.8 милиарда лева Велкова заяви, че страната ще усвои целия предел, гласуван в закона за бюджета.
Служебният финансов министър ще създаде базов бюджет за 2023 година за идващото постоянно управление с няколко сюжета и разчети. Прогнозата на МФ за следващата година е закъснение на икономическия напредък на 2.2% при предстоящи 2.9% тази година. Очаква се инфлацията също да се забави до 5.8% средногодишно, при 12.6% тази година. Причината за по-ниската инфлация ще е стесняване на потреблението, както в България, по този начин и в Европейски Съюз.
За следващата година се обрисува недостиг от 11.4 милиарда лева или 6.8% от Брутният вътрешен продукт, а за идващите две години - 2024 и 2025 година, по 5 милиарда лева годишно. По сметките на МФ това значи страната ни да тегли още 15 милиарда лева нов дълг в идващите три години, което ще вдигне равнището му на 40% от Брутният вътрешен продукт.
Ако не се направи смяна в данъчната политика и не се преструктурират разноските, България ще влезе в процедура по свръхдефицит, а това ни отдалечава от еврозоната, предизвести Росица Велкова.
Служебният финансов министър не за първи път загатва, че с тези темпове на разходи, скоро страната ни ще би трябвало да подвига налозите.
Служебният финансов министър Росица Велкова се опита да охлади желанията на политическите сили, синдикатите, та даже и бизнеса, за нови растежи на заплати, пенсии, обезщетения и всевъзможни спомагателни разходи на хазната.
" Тези претенции са основани на остатъка в бюджета към края на юли от 1.5 милиарда лева Това обаче е краткотраен, настоящ остатък и не значи, че страната има свободни пари ", уточни Велкова на специфична конференция. Тя напомни, че съвсем всяка година по това време бюджетът е на плюс, само че в края на годината излиза на алено. Така се е случило през 2020 година, която приключи с 3 милиарда лева недостиг, и 2021 година - с над 4 милиарда лева недостиг.
За тази година плануваното превишение на разноските над приходите е над 6 млрд. лева след актуализацията на бюджета от 1 юли. " Само на база на данъчните промени, гласуваните обезщетения и увеличените пенсии и заплати след тази актуализация, за следващата година се обрисува недостиг от 11.4 милиарда лева Това е 6.8% от Брутният вътрешен продукт ", уточни Велкова, която в държавното управление на Кирил Петков бе зам.-министър на финансите.
Тя се разгласи изрично срещу поредна актуализация на бюджета за тази година за повишение на заплати, пенсии и други обществени заплащания - концепция на синдикатите и част от политическите партии.
" Приходите са извънредно напрегнати, не се чака преизпълнение, а оптимални старания да бъдат събрани повишените цели след актуализацията ", сподели Велкова,
Според финансовия министър не може да се залага на огромни икономии от плануваните финансови разноски, с които да се покрият изключителните разходи. Както е известно в бюджета за 2022 година бяха заложени 8.2 милиарда лева държавни вложения, а досега са осъществени едвам 2 милиарда лева от тях. От плануваните финансови инвестиции обаче 4 милиарда лева били по планове с европейски средства и не можели да се преструктурират. " В момента водим диалози с министерства и ведомства къде са опциите за икономии, само че те няма да са в порядъка на милиарди ", уточни Велкова.
По думите й единственият вид е увеличение на държавния дълг, което обаче ще бъде извънредно погрешно решение. " Най-целесъобразно е да се вършат икономии и това е в прерогативите на служебното държавно управление ", сподели Велкова.
През септември МФ ще тегли нови заеми както на вътрешния, по този начин и на външния пазар. За тази година лимитът нов държавен дълг е 10 милиарда лева, като досега са теглени 1.8 милиарда лева Велкова заяви, че страната ще усвои целия предел, гласуван в закона за бюджета.
Служебният финансов министър ще създаде базов бюджет за 2023 година за идващото постоянно управление с няколко сюжета и разчети. Прогнозата на МФ за следващата година е закъснение на икономическия напредък на 2.2% при предстоящи 2.9% тази година. Очаква се инфлацията също да се забави до 5.8% средногодишно, при 12.6% тази година. Причината за по-ниската инфлация ще е стесняване на потреблението, както в България, по този начин и в Европейски Съюз.
За следващата година се обрисува недостиг от 11.4 милиарда лева или 6.8% от Брутният вътрешен продукт, а за идващите две години - 2024 и 2025 година, по 5 милиарда лева годишно. По сметките на МФ това значи страната ни да тегли още 15 милиарда лева нов дълг в идващите три години, което ще вдигне равнището му на 40% от Брутният вътрешен продукт.
Ако не се направи смяна в данъчната политика и не се преструктурират разноските, България ще влезе в процедура по свръхдефицит, а това ни отдалечава от еврозоната, предизвести Росица Велкова.
Служебният финансов министър не за първи път загатва, че с тези темпове на разходи, скоро страната ни ще би трябвало да подвига налозите.
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ