Оръжията, които промениха света: Копието
За положително или зло, войната съпътства човечеството в най-ранните му стадии на развиване. Хората влагат извънредно доста въображение в това да лишават живота един на различен и точно нововъведението във военното дело е един от главните мотори на човешкия напредък.
Най-популярното изражение на военната технология без подозрение са оръжията. Те отразяват духа на военното дело в епохата, в която са основани, само че постоянно и се трансформират в катализатор на повсеместни промени, които вечно променят лицето на споровете.
Човечеството съществува от релативно скоро на Земята – към 4-5 милиона години. През по-голямата част от този непретенциозен за живота на планетата интервал, хората не са нищо изключително и съществуват в сянката на доста други живи същества, които преобладават тогавашният свят. Бавно и последователно хората еволюирали, борейки се за оцеляване против разнообразни хищници и тревопасни, които били по-бързи, по-силни и по-издръжливи от тях. Това, което в последна сметка наклонило везните в интерес на нашите предшественици, било умеенето им да основават сечива, с които да изравняват салдото на силите против дивата природа.
Снимка: By Master z0b – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=21993208
Никой не знае по кое време за първи път хората са употребявали копия. Причината за това е, че дървените елементи, които са главния % от едно копие, се разлагат с времето и не оставят ясни следи. Пак от Африка са и най-ранните следи от приложимост на копия от хората – евентуално към 400-500 000 години прочие Хр.
От тогава на сетне, хората стартират да създават разнообразни способи за развиване на това оръжие. Още най-ранните непокътнати мостри демонстрират опити за прикачане на каменни остриета на върховете на копията – доказателство, че под формата на подострени колове, това оръжие се е употребило много по-рано. Около 300 000 години прочие Хр., неандерталците към този момент разполагат с добре развита технология за разработване на каменни остриета, която тогава съперничи с тази на нашите директни предшественици от типа хомо сапиенс. Кога тъкмо копието се трансформира от средство за лов в средство за война е мъчно да се каже, само че познавайки човешката природа, е доста евентуално двете функционалности да са съжителствали още през цялото време.
Копие на 420 000 години съгласно Wikipedia
Снимка: By Chemical Engineer – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=54401955
В епохата на първите страни, появили се в Египет, Месопотамия, Китай и Индия, копието остава желано оръжие на пехотата, а също и на първата конница. Всички велики армии на древността разчитали на копиеносците като гръбнак на своите сухопътни сили, а копията бързо били приспособени във военноморското дело. Успоредно с развиването на металургията и ковашкия поминък, копията почнали да получават все по-качествени остриета, създавани от все по-здрави и еластични сплави, с цел да се стигне най-после до стоманата. Успоредно с тяхната еволюция и развиването на другите хладни оръжия, почнала и еволюция в защитното въоръжение.
Разработването разнообразни типове копия, довело и до образуване на характерни тактически издигнатия на пехотата, съобразени с използването на този тип оръжие. Дългото копие за ръкопашен пердах предполагало образуването на гъсти редици от бойци. Колкото по-качествена била бронята и по-стабилни остриетата на копията, толкоз по-ефективни били и обединенията. Успоредно с тях се появили и леките авангардни елементи, формирани от бойци с дребна или съвсем никаква ризница, които употребявали наръч от къси копия за хвърляне, с които засипвали врага от близо, преди да се премине към директното стълкновение.
Любопитното е, че тези обединения се появили във всички елементи на Евразия и Северна Африка и вървели ръка за ръка с развиването на страните и появяването на проведените армии. За разлика от тях, в Северна и Южна Америка, където по-дълго се резервира раздробеността на популацията, разграничено и от забележителните дистанции, използването на копието не довела първоначално до образуване на сходни хомогенни военни формирования.
Снимка: By Unknown – https://web.archive.org/web/20040616114628/http://www.nps.gov/meve/edu_resources/artifacts/pages/i42a_jpg.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=576934
Без подозрение, най-прочутите войни, употребяващи копието с убийствена успеваемост, били армиите в Елада от времето на Гръко-персийските и Пелопонеските войни и техните наследници – могъщите фаланги от времето на Александър Велики и Диадохите. За към 200 години, стегнатите обединения от копиеносци доминирали изцяло бойните полета на Средиземноморието. С началото на римската агресия, копието изгубило първостепенната си роля на пехотно оръжие.
Макар да резервира основното си значение и в римската военна процедура, то се изравнява по функционалност с късите мечове – гладиуси, които римляните употребявали с невероятна успеваемост против пъстра палитра от съперници. Въпреки това, през цялата Античност копието си остава първостепенно оръжие, чиято роля нараства доста с модернизирането и еволюцията на кавалерийските сили в епохата на Великото преселение на народите.
Именно след варварските нашествия, копието с изключение на като значимо оръжие на пехотата, става най-популярно като средство за реализиране на победа в ръцете на конницата. Кавалерията търпи непрестанно развиване през Средновековието и най-малко до XV век остава най-ключовата тактическа групировка по бойните полета на Евразия. В добавка с развиването на голям брой типове кавалерийски и пехотни копия, еволюцията на снаряжението води до основаването на характерния боен контингент, най-често именуван рицари. Тази тежка конница господства бойните полета на Стария Свят през XIII, XIV и XV век и на върховете на нейните копия са извоювани някои от най-бляскавите победи в тогавашна Европа.
Снимка: By Unknown – Eric Gaba (User:Sting), July 2005., CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=37082486
Оръжието, което служи правилно на рицарите се трансформира в директната причина за техния провал. От края на XIII век на сетне, в Европа стартира последователно развиване на един необикновен тип копие – пиката. С помощта на тези дълги оръжия, пехотата, издигната още веднъж в гъсти фаланги, почнала да разгромява кавалерийските офанзиви. Най-прочути в това отношение били страховитите швейцарски копиеносци, които били господари на европейските бойни полета сред 1475 и 1525 година
На тяхна основа, при започване на XVI век, в Испания били образувани специфични пехотни блокове, наречени терции. Те съчетавали способността на пиконосците да отвръщат кавалерията, с новата огнева мощност – пехотното стрелково оръжие – аркебузите и мускетите. Комбинацията от пики и мускети дефинитивно прекършила тежко бронираната конница.
През идващите над 150 години, пехотните блокове, въоръжени с пики и мускети се трансформират в пример за европейското военно изкуство. Все по-нарастващата огнева мощност на мускетите води до понижаване на броя на копиеносците в армиите на тогавашна Европа. Изобретението, което подписва смъртната присъда на копието, служило правилно на човечеството над половин милион години, е щикът. Чрез прикачането на острие на върха на мускета, пехотата към този момент можела да стопира конница и без помощта на копията. Между 1690 и 1720 година, всички огромни европейски армии изоставили пиките и въоръжили всичките си пехотинци с мускети, снабдени със щикове.
С появяването на бойните машини, скорострелните огнестрелни оръжия и актуалните армии, копието останало оръжие на предишното, запазило в себе си ритуалната стойност на най-древния сателит на човешките войни и ловци.
