Йотова: Внимателно с антикорупционния закон
За да има фактически наказване и правдивост, това което чакат всички български жители.
Това съобщи в изявление за Дир.бг вицепрезидентът Илияна Йотова. Според нея акцента на политиката в Народното събрание е липсвал през миналия политически сезон. Хубаво би било това да е българското председателство, счита Йотова. За страдание тя не вижда сериозен консенсус за съществени политики по българското председателство. Нито един български министър не е сложил и тематиката за Шенген, което съгласно Йотова е неточност.
На Бузлуджа породи концепцията ръководителят на разисквания обединен орган за битка с корупцията да бъде назначаван от президента. Идеята бе дадена от водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. Добра ли е концепцията? Публикуван бе и новият антикорупционен закон, който предстои на разискване, какъв е коментарът Ви?
В началото на тази полемика сме, през вчерашния ден бе оповестен новият план на по този начин наречения антикорупционен закон, който засяга и бъдещия орган, който би трябвало да следи и има проверяващи функционалности за корупцията по високите етажи на властта. Най-важното е в този закон да се подсигурява независимостта, обективността и безпристрастността на този орган. Това, което е смущаващо е, че сега, в който се предлага образуването на този орган сякаш дава преимущество на всички парламентарни болшинства от тук нататък, в това число и на сегашното. И по този начин се губи този детайл на безпристрастност и на обективност, априори.
Разбира се, ще би трябвало да проследим полемиката, която ще се състои евентуално есента по този закон. Задължително е да се желае мнението на всички наранени страни, на тези които имат отношение по процеса за битка с корупцията – на прокуратурата, цялата правосъдна система, неправителствения бранш. Защото една такава комисия може да свърши добра работа, а може да се трансформира и в комисия, която да се употребява за политическа приложимост. Мисля, че разкритията, които бяха направени неотдавна в Румъния са ясно доказателство в тази посока, че би трябвало да бъдем доста деликатни.
Второ – познавайки европейската процедура в тази посока, не считам, че механичното обединяване на досегашни комисии като тази за спор на ползи и за лишаване на противозаконното имущество, тази част от Сметната палата, която дава отговор за декларациите на разнообразни представители на властта, ще бъде от единствено себе си някакъв поръчител за положителни резултати.
Трябва да бъдем доста деликатни към основаването на този орган и бъдещето действие на този закон, с цел да има фактически наказване и правдивост, това което чакат всички български жители. Често пъти се споделя – да това е един закон, един орган, който се чака и от нашите европейски сътрудници, поради механизма за наблюдаване. Да, това е тъкмо по този начин, само че на първо място основаването на този закон би трябвало да подсигурява съответна, реалистична и действителна битка с корупцията, това което се чака от нашето общество.
Измина още един политически сезон за депутатите, сякаш валяха желани имунитети на кг, избухна абсурда „ Суджукгейт “, въпреки това има десетки милиона лв. за една гранична ограда, която не довършена, по какъв начин оценявате това, което свърши Народно събрание и въпреки това съдружното държавно управление?
Не желая да давам оценка на работата на Народното събрание, това е законодателната власт. Твърдо имам вяра в разделянето и в пълномощията на другите управляващи в страната, по този начин както повелява Конституцията. Като вицепрезидент не бих желала да давам оценка на своите сътрудници, тя се дава най-добре от хората.
Фактът, че Народното събрание започва първите си 100 дни с много ниски стойности е показателно. Има задоволително време, в което би трябвало да си вземат записка. Самата вие изредихте купчина от проблеми през тези 100 дни, някак си липсва акцента, главния приоритет, който да сплотява всички тези работни дни за Народното събрание. Това несъмнено е пропуск и аз ще свърша със своя коментар до тук.
Щеше ми се председателството да бъде в основата на работата на народните представители. Да, несъмнено това значително е работа на Министерски съвет, на обособените министри, само че другояче българският парламент, защото сме парламентарна република трябваше да е изчистил до момента националните цели на страната, европейските цели, зад които тя ще застане като ръководител на Европейски Съюз.
За мое най-голямо оскърбление тази полемика в българския парламент не се състоя. А там му е мястото, тъй като там са показани разнообразни обединения, които показват разнообразни визии на българските жители и посредством тях можеше да се приготви публичното мнение и да се чуе публичното мнение за българското председателство. Това е горчивината ми от тези 100 дни. Надявам се, че есента Народното събрание ще започва с тематиките за българското председателство редом с доста други тематики и решения, които се чакат от българските жители.
Вие споменахте председателството, сякаш се говореше повече за свадите към НДК, корупцията. Да, в действителност Министерски съвет одобри тактиката за трите К, има ли ясна визия за председателството и вярвате ли, че то ще бъде сполучливо?
За мен е неприемливо безусловно няколко месеца преди България да стане началник на Европейски Съюз, тъй като това е концепцията на председателството всяка една страна да се вгледа по-добре в европейските институции да види по какъв начин се работи по-тясно с тях и да поеме отговорността за управлението на Европейски Съюз. Това е доста значимо.
Какво обаче се случи в България?
Буквално в навечерието на 2018 година, когато би трябвало да поемем това председателство ние не приказваме за цели. Трите К са може би добре измислена пиарска формула. Добре фиктивен модел, само че какво се крие зад тези три К остава най-голямата мистерия за нас като български жители. Защото конкурентоспособност, добре, това е една от главните полезности на Европейски Съюз и основа на политиката на европейските страни. Консенсус е записано в самите контракти, тъй като без0 консенсус нищо не може да бъде придвижено напред. Кохезионната политика, да това е сериозен приоритет, само че какво желае България във връзка с политиката на доближаване, по какъв начин го изясни на българските си жители, за жалост отговор на тези въпроси нямам.
Не инцидентно президентът Радев настоя в Римската декларация за бъдещето на Европейски Съюз да бъде записана безусловно със златни букви политиката на доближаване. Защото има наклонност след 2020 година да се преформатира използването на европейските средства и на европейските фондове. Те да бъдат по-скоро мотивиращи за по този начин наречения проект Юнкер, т.е. това са капиталовите планове, които в случай че има облага, ще има и пари.
Политиката на доближаване е различен вид философия. Тя цели равнене на метода на живот и стандарт на европейските жители. Ако ние загубим тази политика, една от най-пострадалите страни ще е България и най-много българските общини. Но ето тази политика би трябвало да бъде доста по-подробно създадена и България да упорства за няколко неща, свързани най-много с финансовото обезпечаване на тази политика в идната финансова рамка. Тъй като бюджетът за идващите пет години ще се разисква най-много през тези няколко месеца, когато България е ръководител.
А другояче ние какво направихме загубихме скъпо време – едно престъпно дело, каквото е делото за НДК и обвинените, които са по отношение на това дело и самият господин Боршош измести цялата тази тематика, която би би трябвало да е доста по-прагматично и на практика ориентирана освен към нашите жители и към цяла Европа. За страдание това се следи прекомерно прецизно от нашите европейски сътрудници и България губи, когато демонстрира, че при подготовката на председателството целите са логистика, кетъринг, столовете, плочките, публичните поръчки и какво ли още не, обвързвано с тематиката НДК, само че не приказва за политика.
Оставаме с усещане, че няма стратегии в региона на културата, туризма и така нататък по какъв начин да популяризираме страната си по време на председателството...
Сигурно съществуват и такива стратегии. Не желая да бъда черногледа, само че сякаш повече се мисли на парче, няма една поредност, няма мисъл за това – добре, ще минат тези шест месеца и какво ще разбере Европа и нашите сътрудници от културата на една от най-старите цивилизации в Европа, да не кажа и най-старата, тъй като постоянно забравяме и обстоятелството, че с изключение на 1330 години българска страна ние сме първите в Европа, което има формален документ за държавност.
Ето това са неща, които ни вършат горди и поддържа нашето съзнание повече от 13 века. Сега е време и Европа да го разбере. Но за жалост аз такава цялостна стратегия не съм видяла. Но отвън културата ми се ще българското председателство да бъде запомнено. Често приказваме за процеса Малта, процеса Берлин, процеса Париж или от Рим.
Защо да не заковем няколко събития в страната които да имат основно решение за европейски проблеми, свързани с миграция, сигурно, със стандарт на живот на европейските жители. И когато завърши българското председателство да се приказва за "Процес от София ". Това би ми се желало и това е обект на съществени политики на народен консенсус. За страдание не виждам подадена ръка в това отношение.
Трябва ли България да стане в най-скоро време член на Шенген и на Еврозоната?
Аз се удивлявам, че България още при подготовката за своето председателство не е сложила въпроса по-остро за Шенген. Да, има епизодични диалози, да речем визитата на министър-председателя във Франция. Новият френски президент сподели, че Франция би преразгледала решението си за Шенген, защото това е страната, която ни отхвърляше участие в зоната за свободно придвижване, само че по-късно имаше една запетая в неговото изявление при ясни резултати и политически решения в битката с корупцията. Т.е. ние не сме напреднали Бог знае какъв брой в тази посока.
Позицията на България би трябвало да бъде друга, като ръководител на Европейски Съюз, тя би трябвало да пази твърдо самите правила и регламенти, по които работи Европейски Съюз. В случая за Шенген не са спазени, тъй като България и Румъния извършиха техническите критерии такива, каквито са заданията на самия Европейски Съюз, това са неговите правила. Изведнъж се появиха едни политически критерии, които не са част от разпоредбите за влизане в Шенген. И тук страната ни доста кардинално би трябвало да сложи този въпрос. Да, изисква се кураж, ясни причини, само че толкоз време се търкаля тази тематика и би трябвало от дълго време да сме си изработили тези политики. Нито един български министър до този миг не е сложил тематиката за Шенген като съществена тематика за българското председателство. Това за мен е неточност.
Очаквайте втора част на изявлението в „ ДИРектен диалог “.
Това съобщи в изявление за Дир.бг вицепрезидентът Илияна Йотова. Според нея акцента на политиката в Народното събрание е липсвал през миналия политически сезон. Хубаво би било това да е българското председателство, счита Йотова. За страдание тя не вижда сериозен консенсус за съществени политики по българското председателство. Нито един български министър не е сложил и тематиката за Шенген, което съгласно Йотова е неточност.
На Бузлуджа породи концепцията ръководителят на разисквания обединен орган за битка с корупцията да бъде назначаван от президента. Идеята бе дадена от водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. Добра ли е концепцията? Публикуван бе и новият антикорупционен закон, който предстои на разискване, какъв е коментарът Ви?
В началото на тази полемика сме, през вчерашния ден бе оповестен новият план на по този начин наречения антикорупционен закон, който засяга и бъдещия орган, който би трябвало да следи и има проверяващи функционалности за корупцията по високите етажи на властта. Най-важното е в този закон да се подсигурява независимостта, обективността и безпристрастността на този орган. Това, което е смущаващо е, че сега, в който се предлага образуването на този орган сякаш дава преимущество на всички парламентарни болшинства от тук нататък, в това число и на сегашното. И по този начин се губи този детайл на безпристрастност и на обективност, априори.
Разбира се, ще би трябвало да проследим полемиката, която ще се състои евентуално есента по този закон. Задължително е да се желае мнението на всички наранени страни, на тези които имат отношение по процеса за битка с корупцията – на прокуратурата, цялата правосъдна система, неправителствения бранш. Защото една такава комисия може да свърши добра работа, а може да се трансформира и в комисия, която да се употребява за политическа приложимост. Мисля, че разкритията, които бяха направени неотдавна в Румъния са ясно доказателство в тази посока, че би трябвало да бъдем доста деликатни.
Второ – познавайки европейската процедура в тази посока, не считам, че механичното обединяване на досегашни комисии като тази за спор на ползи и за лишаване на противозаконното имущество, тази част от Сметната палата, която дава отговор за декларациите на разнообразни представители на властта, ще бъде от единствено себе си някакъв поръчител за положителни резултати.
Трябва да бъдем доста деликатни към основаването на този орган и бъдещето действие на този закон, с цел да има фактически наказване и правдивост, това което чакат всички български жители. Често пъти се споделя – да това е един закон, един орган, който се чака и от нашите европейски сътрудници, поради механизма за наблюдаване. Да, това е тъкмо по този начин, само че на първо място основаването на този закон би трябвало да подсигурява съответна, реалистична и действителна битка с корупцията, това което се чака от нашето общество.
Измина още един политически сезон за депутатите, сякаш валяха желани имунитети на кг, избухна абсурда „ Суджукгейт “, въпреки това има десетки милиона лв. за една гранична ограда, която не довършена, по какъв начин оценявате това, което свърши Народно събрание и въпреки това съдружното държавно управление?
Не желая да давам оценка на работата на Народното събрание, това е законодателната власт. Твърдо имам вяра в разделянето и в пълномощията на другите управляващи в страната, по този начин както повелява Конституцията. Като вицепрезидент не бих желала да давам оценка на своите сътрудници, тя се дава най-добре от хората.
Фактът, че Народното събрание започва първите си 100 дни с много ниски стойности е показателно. Има задоволително време, в което би трябвало да си вземат записка. Самата вие изредихте купчина от проблеми през тези 100 дни, някак си липсва акцента, главния приоритет, който да сплотява всички тези работни дни за Народното събрание. Това несъмнено е пропуск и аз ще свърша със своя коментар до тук.
Щеше ми се председателството да бъде в основата на работата на народните представители. Да, несъмнено това значително е работа на Министерски съвет, на обособените министри, само че другояче българският парламент, защото сме парламентарна република трябваше да е изчистил до момента националните цели на страната, европейските цели, зад които тя ще застане като ръководител на Европейски Съюз.
За мое най-голямо оскърбление тази полемика в българския парламент не се състоя. А там му е мястото, тъй като там са показани разнообразни обединения, които показват разнообразни визии на българските жители и посредством тях можеше да се приготви публичното мнение и да се чуе публичното мнение за българското председателство. Това е горчивината ми от тези 100 дни. Надявам се, че есента Народното събрание ще започва с тематиките за българското председателство редом с доста други тематики и решения, които се чакат от българските жители.
Вие споменахте председателството, сякаш се говореше повече за свадите към НДК, корупцията. Да, в действителност Министерски съвет одобри тактиката за трите К, има ли ясна визия за председателството и вярвате ли, че то ще бъде сполучливо?
За мен е неприемливо безусловно няколко месеца преди България да стане началник на Европейски Съюз, тъй като това е концепцията на председателството всяка една страна да се вгледа по-добре в европейските институции да види по какъв начин се работи по-тясно с тях и да поеме отговорността за управлението на Европейски Съюз. Това е доста значимо.
Какво обаче се случи в България?
Буквално в навечерието на 2018 година, когато би трябвало да поемем това председателство ние не приказваме за цели. Трите К са може би добре измислена пиарска формула. Добре фиктивен модел, само че какво се крие зад тези три К остава най-голямата мистерия за нас като български жители. Защото конкурентоспособност, добре, това е една от главните полезности на Европейски Съюз и основа на политиката на европейските страни. Консенсус е записано в самите контракти, тъй като без0 консенсус нищо не може да бъде придвижено напред. Кохезионната политика, да това е сериозен приоритет, само че какво желае България във връзка с политиката на доближаване, по какъв начин го изясни на българските си жители, за жалост отговор на тези въпроси нямам.
Не инцидентно президентът Радев настоя в Римската декларация за бъдещето на Европейски Съюз да бъде записана безусловно със златни букви политиката на доближаване. Защото има наклонност след 2020 година да се преформатира използването на европейските средства и на европейските фондове. Те да бъдат по-скоро мотивиращи за по този начин наречения проект Юнкер, т.е. това са капиталовите планове, които в случай че има облага, ще има и пари.
Политиката на доближаване е различен вид философия. Тя цели равнене на метода на живот и стандарт на европейските жители. Ако ние загубим тази политика, една от най-пострадалите страни ще е България и най-много българските общини. Но ето тази политика би трябвало да бъде доста по-подробно създадена и България да упорства за няколко неща, свързани най-много с финансовото обезпечаване на тази политика в идната финансова рамка. Тъй като бюджетът за идващите пет години ще се разисква най-много през тези няколко месеца, когато България е ръководител.
А другояче ние какво направихме загубихме скъпо време – едно престъпно дело, каквото е делото за НДК и обвинените, които са по отношение на това дело и самият господин Боршош измести цялата тази тематика, която би би трябвало да е доста по-прагматично и на практика ориентирана освен към нашите жители и към цяла Европа. За страдание това се следи прекомерно прецизно от нашите европейски сътрудници и България губи, когато демонстрира, че при подготовката на председателството целите са логистика, кетъринг, столовете, плочките, публичните поръчки и какво ли още не, обвързвано с тематиката НДК, само че не приказва за политика.
Оставаме с усещане, че няма стратегии в региона на културата, туризма и така нататък по какъв начин да популяризираме страната си по време на председателството...
Сигурно съществуват и такива стратегии. Не желая да бъда черногледа, само че сякаш повече се мисли на парче, няма една поредност, няма мисъл за това – добре, ще минат тези шест месеца и какво ще разбере Европа и нашите сътрудници от културата на една от най-старите цивилизации в Европа, да не кажа и най-старата, тъй като постоянно забравяме и обстоятелството, че с изключение на 1330 години българска страна ние сме първите в Европа, което има формален документ за държавност.
Ето това са неща, които ни вършат горди и поддържа нашето съзнание повече от 13 века. Сега е време и Европа да го разбере. Но за жалост аз такава цялостна стратегия не съм видяла. Но отвън културата ми се ще българското председателство да бъде запомнено. Често приказваме за процеса Малта, процеса Берлин, процеса Париж или от Рим.
Защо да не заковем няколко събития в страната които да имат основно решение за европейски проблеми, свързани с миграция, сигурно, със стандарт на живот на европейските жители. И когато завърши българското председателство да се приказва за "Процес от София ". Това би ми се желало и това е обект на съществени политики на народен консенсус. За страдание не виждам подадена ръка в това отношение.
Трябва ли България да стане в най-скоро време член на Шенген и на Еврозоната?
Аз се удивлявам, че България още при подготовката за своето председателство не е сложила въпроса по-остро за Шенген. Да, има епизодични диалози, да речем визитата на министър-председателя във Франция. Новият френски президент сподели, че Франция би преразгледала решението си за Шенген, защото това е страната, която ни отхвърляше участие в зоната за свободно придвижване, само че по-късно имаше една запетая в неговото изявление при ясни резултати и политически решения в битката с корупцията. Т.е. ние не сме напреднали Бог знае какъв брой в тази посока.
Позицията на България би трябвало да бъде друга, като ръководител на Европейски Съюз, тя би трябвало да пази твърдо самите правила и регламенти, по които работи Европейски Съюз. В случая за Шенген не са спазени, тъй като България и Румъния извършиха техническите критерии такива, каквито са заданията на самия Европейски Съюз, това са неговите правила. Изведнъж се появиха едни политически критерии, които не са част от разпоредбите за влизане в Шенген. И тук страната ни доста кардинално би трябвало да сложи този въпрос. Да, изисква се кураж, ясни причини, само че толкоз време се търкаля тази тематика и би трябвало от дълго време да сме си изработили тези политики. Нито един български министър до този миг не е сложил тематиката за Шенген като съществена тематика за българското председателство. Това за мен е неточност.
Очаквайте втора част на изявлението в „ ДИРектен диалог “.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ