Светът е на прага на драматична промяна
За бездействието и безволието на управлението на Организация на обединените нации
През 1990 година хаитянските управляващи канят Организация на обединените нации да следи изборите в страната. Жан-Бертран Аристид печели изборите, само че още на идната година е свален от военачалник Раул Седра. Стотици поддръжници на законния президент бяха убити, а самият Аристид избяга в чужбина.
На Организация на обединените нации лиши „ единствено “ три години, с цел да одобри Резолюция № 940 (юли 1994 г.), на Съвета за сигурност, осъждаща военачалник Седра. Президентът Аристид се завърна в страната дружно с задачата на Организация на обединените нации UNMIH, която трябваше да му помогне да стабилизира обстановката, да модернизира локалната полиция и да демобилизира хаитянската войска.
Армията в действителност беше разпусната, след което локални банди и частни армии на съперници на президента бяха попълнени с хиляди бойци. Мисията на UNMIH, откакто не съумя да реализира задачите си, беше публично прекъсната през юни 1996 година, само че в действителност беше продължена под друго име. През идващите четири години „ марката “ се трансформира годишно: UNSMIH, UNTMIH, MIPONUH, MICAH. През 2001 година опитите за мироопазване в Хаити под флага на Организация на обединените нации стопираха, само че единствено за известно време.
На 29 февруари 2004 година Жан-Бертран Аристид под натиска на опозицията подписва акт за подаване на оставка и напуща Хаити. В същия ден Съветът за сигурност на Организация на обединените нации одобри резолюция № 1529 за изпращане на интернационалните мироопазващи сили.
На 30 април е основана задачата MINUSTAH, чиято задача е „ възобновяване на реда и стабилизиране на обстановката в страната, преквалификация на полицията и модернизиране на политическите институции на Хаити “. Числеността на военния контингент на задачата възлиза на 6700 души, които обаче не съумяха да спрат въоръженото принуждение и погромите. Хаитяните третираха миротворците като окупационна войска, която покрива освен закононарушенията на локалните управляващи, само че и техните лични.
В същото време съглашение сред хаитянските управляващи и Организация на обединените нации подсигурява на миротворците от MINUSTAH юридически имунитет, което докара до цялостна безотговорност. През 2007-2008 година 114 членове на батальона на Шри Ланка бяха изпратени вкъщи предварително, откакто бяха упрекнати в полова употреба на малолетни локални поданици.
Много обстоятелства изплуваха едвам след известно време: през септември 2019 година в Канада избухна скандал, обвързван с обвиняването на шестима служители на реда в полови закононарушения в Хаити, до момента в който са служили в задачата MINUSTAH. Съгласно канадското законодателство обаче служител на реда не може да бъде съден в Канада за закононарушения, осъществени в чужбина, и всичките шестима обвинени избягнаха правосъдното гонене.
Народът на Хаити е страдал доста. Земетресението на 12 септември 2010 година аргументи гибелта на повече от 220 хиляди души, 1,5 милиона останаха без дом, инфраструктурата на страната беше в руини, а престъпността внезапно се усили. Държавата трябваше да бъде основана от нулата, което Организация на обединените нации и интернационалните спонсори се ангажираха да създадат.
Бързо беше събрана голяма сума за страната - 5,3 милиарда $, тези средства бяха разпределени от Организация на обединените нации сред стотици неправителствени организации, които се втурнаха да печелят. Официално стотици неправителствени организации са били ангажирани с построяването на краткотрайни приюти и учебни заведения, раздаването на храна, медикаменти и така нататък Фактите свидетелстват какъв брой дейно е изразходван този великански бюджет.
През декември 2016 година генералният секретар на Организация на обединените нации обществено призна, че организацията е виновна за епидемията от холера през 2010 година в Хаити. Първите огнища се появиха на 12 октомври, четири дни след идването на непалския мироопазващ батальон в Хаити.
Както се оказа по-късно, военните са пристигнали, когато в долината на Катманду е избухнала зараза от холера, освен това лекарите от задачата на Организация на обединените нации не ревизираха идващите - в края на краищата беше належащо да се похарчат две хиляди $ за това.
Панамериканската здравна организация (PAHO), поделение на СЗО, предложи „ преодоляване на епидемията без потреблението на ваксини против холера “ заради липса на финансиране и логистични усложнения. Едва през 2012 година в Хаити започнаха да идват първите колета с ваксини против холера.
Опитите на Организация на обединените нации да откри помощ за популацията посредством задгранични неправителствени организации и министерството на опазването на здравето и популацията на Хаити се провалиха. Само две организации бяха готови за експлоадиране на холера: кубинското Министерство на здравеопазването (изпрати медицински екипи от към 400 души) и Лекари без граници.
И двете обаче не бяха включени в групата организации, които Организация на обединените нации притегли за ограничение на епидемията. По публични данни през 2010-2019 година холерата е лишила живота на 9789 души, 819 хиляди са били заболели. Организация на обединените нации не е изплатила никакви обезщетения на жертвите на епидемията.
Неизличимо леке от позор върху репутацията на Организация на обединените нации вечно ще останат дейностите на тази организация в Руанда или по-скоро незаконното безучастие. От 6 април до 18 юли 1994 година повече от 800 000 души бяха брутално убити в тази страна, т.е. по 8 000 представители на народа тутси умираха всеки ден: бойците от другата народност - хуту - просто грубо ги биеха с мотики. Или са били събирани в църкви или лечебни заведения, след което постройките са били изгаряни, взривявани или събаряни с булдозери, без да се щадят старците, нито дамите, нито децата. За информация: цялото население на Руанда тогава е по-малко от 7,7 милиона.
Причината за началото на всеобщото заличаване на тутси беше убийството на президента на Руанда Ювенал Хабиаримана: на 6 април 1994 година неговият аероплан беше свален от ракета при метода към Кигали. Хуту упрекнаха частите на Тутси за това и отхвърлиха да се подчинят на заповедите на министър-председателя Агата Увилингийимана, която съгласно закона трябваше да стане и. о. президент.
Те обясниха това с обстоятелството, че сами ще сложат ред в страната и започнаха с убийството на премиера и нейния брачен партньор. До средата на април 1994 година всеобщото етническо пречистване е обхванало съвсем цялата страна.
Всичко това се случи пред очите на миротворците на Организация на обединените нации: през 1993 година в Руанда се появи мироопазващата задача UNAMIR, в която имаше към 3000 бойци от Франция, Белгия, Бангладеш и няколко африкански страни. Канадският генерал-майор Ромео Далер, който командва мироопазващите сили, рапортува на Организация на обединените нации през октомври 1993 година за проектите на хуту екстремистите и складовете на оръжията, които са натрупали.
В Ню Йорк всички оферти на генерала за попречване на убийства бяха отхвърлени, изпращайки му указания като " поощряване на реда и закона ", " съблюдаване на сигурността " или " обезпечаване на помиряване ". Всъщност Организация на обединените нации забрани на миротворците в Руанда да употребяват мощ даже за попречване на убийството на цивилни. Забраната не беше анулирана даже след началото на всеобщите зверства и даже след убийството на 10 белгийски бойци,
В отговор на апелите на командващия мироопазващите сили незабавно да се усили броят на контингентите и да им се даде право да употребяват оръжие, Организация на обединените нации взе противоположното решение. До средата на май по-малко от 450 бойци останаха от UNAMIR, водени от Далер, обаче на собствен личен риск сътвориха специфична зона за сигурност, с цел да приютят преследваните поданици, с помощта на което някои бяха избавени.
Едва в края на май Организация на обединените нации призна, че в Руанда е осъществен акт на геноцид и даде обещание да изпрати там 5500 бойци и 50 бронетранспортьора. Подкреплението обаче по този начин и не дойде в Руанда - Организация на обединените нации не можа да се споразумее със Съединени американски щати за цената на бронетранспортьорите. До края на геноцида Организация на обединените нации не се намеси в обстановката.
Основната вяра на стотици хиляди тутси за избавление беше военна победа. През април 1994 година техните отряди стартират нахлуване и на 18 юли завладяват крепостта на хутите, град Гисени. След войната тутси убиха към 100 000 души за възмездие, към 2 милиона хуту избягаха от страната.
А задачата на Организация на обединените нации получи нови указания: да стабилизира и управлява обстановката във всички региони на Руанда, с цел да насърчи завръщането на разселените лица; да обезпечава сигурност и поддръжка за интервенциите за филантропична помощ в Руанда и посредством ходатайство и положителни услуги да предизвиква националното помиряване в Руанда.
Мандатът на миротворците изтече на 8 март 1996 година През 1999 година генералният секретар на Организация на обединените нации Кофи Анан обществено се извини за „ жалкото безучастие “ и очебийно очевидната „ политическата липса на воля “ на управлението на организацията.
През 1995-2015 година Международният углавен арбитражен съд на Организация на обединените нации за Руанда работи в танзанийския град Аруша. Разглеждането на делата на 93 души, упрекнати в организирането на геноцида, лиши единствено 20 години. По пътя на публично следствие на гибелта на президента на Руанда се откри, че самолетът му е бил свален от хуту-радикали, които не желали да сключат мир с тутси и търсели мотив и опрощение да ги унищожат.
Бившият пълководец на военния съставен елемент на UNAMIR, генерал-майор Ромео Далер, написа книгата „ Ръкуване с дявола “ ( Shake Hands with the Devil ), в която уточни, че повода за неуспеха на задачата е нежеланието на Организация на обединените нации за разрешаване на спора. В една от обществените си речи генералът напряко декларира:
„ Този свят се ръководи от вярвания, които ще разрешат да се случи повече от един геноцид. Те се интересуваха единствено от Югославия. Там бяха изпратени хиляди и хиляди бойци. Тук надали имах 450 индивида. Основният принцип беше следният: в Руанда има единствено племенни кавги. В Югославия има напълно различен въпрос - сигурността на Европа. Руанда няма стратегическо значение. Всичко, което е там,ми споделиха, са хора и те към момента са прекалено много.
Генералът не инцидентно загатна някогашна Югославия. Първата мироопазваща задача на Организация на обединените нации е основана на 21 февруари 1992 година с резолюция № 743 на Съвета за сигурност и се назовава UNPROFOR (United Nations Protection Force, т.е. Силите на Организация на обединените нации за отбрана ). Първоначално ситуиран в Хърватия, той бързо се разшири в Босна и Херцеговина, Македония и по-късно в сръбската провинция Косово със същия трик, реорганизирайки се в три обособени, само че взаимосвързани мироопазващи задачи.
Към март 1995 година UNPROFOR наброява общо 44 000 души и няма дефицит на оръжия, в това число бронирани транспортни средства и даже въздушна поддръжка. В същото време сърбите бяха последните, които бяха предпазени от тези сили.
Ангола се трансформира в сцена на един от най-дългите и кръвопролитни спорове в Африка. Войната за самостоятелност беше сменена от революция за 30 години, повече от 600 хиляди души бяха убити, милиони бяха ранени, към три милиона изгубиха домовете си и станаха бежанци в личната си страна. Броят на поставените мини надвиши броя на популацията!
На 20 декември 1988 година е основана задачата на Организация на обединените нации ( UNAVEM - United Nations Angola Verification Mission ). Още през май 1991 година задачата се трансформира в UNAVEM-II, а през февруари 1995 година - в UNAVEM-III. Към днешна дата са изразходвани повече от 370 милиона $ и военният съставен елемент е повишен до 7000 бойци, в това число 350 военни наблюдаващи.
На 30 юни 1997 година Съветът за сигурност утвърждава резолюция № 1118, в която признава личните си дейности за сполучливи и позволява ново преименуване - още на идващия ден задачата е наречена MONUA (Missao de Observasao das Nacoes Unidas em Angola) със задачата да „ подкрепи анголските страни в консолидирането на мира и задълбочаването на процеса на национално помиряване “.
Оценката на активността на Организация на обединените нации се различаваше от мнението на приемащата страна: управлението на Ангола упрекна задачата на Организация на обединените нации в бездейност и отвращение да предприеме съответни решителни ограничения за съблюдаване на постигнатите съглашения, след което изиска отдръпването й.
През февруари 1999 година задачата е публично закрита, само че през март в Луанда идва батальон Manchego от Боливия. На Постоянната задача на Ангола в Организация на обединените нации беше обяснено, че решението за изпращане на боливийски миротворци е взето предходната година, механизмът е задействан и е по-евтино да се приложи, в сравнение с да се анулира!
Само за 11 години в интервенцията на Организация на обединените нации в Ангола са взели участие над 70 000 военнослужещи от съвсем 40 страни по света. Няма подозрение, че в случай че не бяха решителните дейности на анголското управление, тази мироопазваща задача към момента щеше да продължава, променяйки имената си и усвоявайки нови стотици милиони долари.
Оказа се друго: през есента на 1999 година анголските държавни войски започнаха мощна атака, резултатът от която беше провалянето на въоръжените формирования UNITA. Скоро в страната пристигна дълго чаканият мир.
Оттогава изминаха повече от две десетилетия, само че на практика нищо не се е трансформирало в системата на мироопазващите интервенции на Организация на обединените нации и последните събития в ДРК удостоверяват това. Темата за реформиране на Организация на обединените нации от дълго време се разисква, в това число в Съвета за сигурност и Общото заседание, само че Съединените щати и техните съдружници безусловно не се интересуват от използването на главните разпореждания на Хартата на Организация на обединените нации и нейния Устав. Когато се убедят в това с обстоятелства, следва отговорът – това е друго. Светът в действителност е на ръба на трагична смяна.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
През 1990 година хаитянските управляващи канят Организация на обединените нации да следи изборите в страната. Жан-Бертран Аристид печели изборите, само че още на идната година е свален от военачалник Раул Седра. Стотици поддръжници на законния президент бяха убити, а самият Аристид избяга в чужбина.
На Организация на обединените нации лиши „ единствено “ три години, с цел да одобри Резолюция № 940 (юли 1994 г.), на Съвета за сигурност, осъждаща военачалник Седра. Президентът Аристид се завърна в страната дружно с задачата на Организация на обединените нации UNMIH, която трябваше да му помогне да стабилизира обстановката, да модернизира локалната полиция и да демобилизира хаитянската войска.
Армията в действителност беше разпусната, след което локални банди и частни армии на съперници на президента бяха попълнени с хиляди бойци. Мисията на UNMIH, откакто не съумя да реализира задачите си, беше публично прекъсната през юни 1996 година, само че в действителност беше продължена под друго име. През идващите четири години „ марката “ се трансформира годишно: UNSMIH, UNTMIH, MIPONUH, MICAH. През 2001 година опитите за мироопазване в Хаити под флага на Организация на обединените нации стопираха, само че единствено за известно време.
На 29 февруари 2004 година Жан-Бертран Аристид под натиска на опозицията подписва акт за подаване на оставка и напуща Хаити. В същия ден Съветът за сигурност на Организация на обединените нации одобри резолюция № 1529 за изпращане на интернационалните мироопазващи сили.
На 30 април е основана задачата MINUSTAH, чиято задача е „ възобновяване на реда и стабилизиране на обстановката в страната, преквалификация на полицията и модернизиране на политическите институции на Хаити “. Числеността на военния контингент на задачата възлиза на 6700 души, които обаче не съумяха да спрат въоръженото принуждение и погромите. Хаитяните третираха миротворците като окупационна войска, която покрива освен закононарушенията на локалните управляващи, само че и техните лични.
В същото време съглашение сред хаитянските управляващи и Организация на обединените нации подсигурява на миротворците от MINUSTAH юридически имунитет, което докара до цялостна безотговорност. През 2007-2008 година 114 членове на батальона на Шри Ланка бяха изпратени вкъщи предварително, откакто бяха упрекнати в полова употреба на малолетни локални поданици.
Много обстоятелства изплуваха едвам след известно време: през септември 2019 година в Канада избухна скандал, обвързван с обвиняването на шестима служители на реда в полови закононарушения в Хаити, до момента в който са служили в задачата MINUSTAH. Съгласно канадското законодателство обаче служител на реда не може да бъде съден в Канада за закононарушения, осъществени в чужбина, и всичките шестима обвинени избягнаха правосъдното гонене.
Народът на Хаити е страдал доста. Земетресението на 12 септември 2010 година аргументи гибелта на повече от 220 хиляди души, 1,5 милиона останаха без дом, инфраструктурата на страната беше в руини, а престъпността внезапно се усили. Държавата трябваше да бъде основана от нулата, което Организация на обединените нации и интернационалните спонсори се ангажираха да създадат.
Бързо беше събрана голяма сума за страната - 5,3 милиарда $, тези средства бяха разпределени от Организация на обединените нации сред стотици неправителствени организации, които се втурнаха да печелят. Официално стотици неправителствени организации са били ангажирани с построяването на краткотрайни приюти и учебни заведения, раздаването на храна, медикаменти и така нататък Фактите свидетелстват какъв брой дейно е изразходван този великански бюджет.
През декември 2016 година генералният секретар на Организация на обединените нации обществено призна, че организацията е виновна за епидемията от холера през 2010 година в Хаити. Първите огнища се появиха на 12 октомври, четири дни след идването на непалския мироопазващ батальон в Хаити.
Както се оказа по-късно, военните са пристигнали, когато в долината на Катманду е избухнала зараза от холера, освен това лекарите от задачата на Организация на обединените нации не ревизираха идващите - в края на краищата беше належащо да се похарчат две хиляди $ за това.
Панамериканската здравна организация (PAHO), поделение на СЗО, предложи „ преодоляване на епидемията без потреблението на ваксини против холера “ заради липса на финансиране и логистични усложнения. Едва през 2012 година в Хаити започнаха да идват първите колета с ваксини против холера.
Опитите на Организация на обединените нации да откри помощ за популацията посредством задгранични неправителствени организации и министерството на опазването на здравето и популацията на Хаити се провалиха. Само две организации бяха готови за експлоадиране на холера: кубинското Министерство на здравеопазването (изпрати медицински екипи от към 400 души) и Лекари без граници.
И двете обаче не бяха включени в групата организации, които Организация на обединените нации притегли за ограничение на епидемията. По публични данни през 2010-2019 година холерата е лишила живота на 9789 души, 819 хиляди са били заболели. Организация на обединените нации не е изплатила никакви обезщетения на жертвите на епидемията.
Неизличимо леке от позор върху репутацията на Организация на обединените нации вечно ще останат дейностите на тази организация в Руанда или по-скоро незаконното безучастие. От 6 април до 18 юли 1994 година повече от 800 000 души бяха брутално убити в тази страна, т.е. по 8 000 представители на народа тутси умираха всеки ден: бойците от другата народност - хуту - просто грубо ги биеха с мотики. Или са били събирани в църкви или лечебни заведения, след което постройките са били изгаряни, взривявани или събаряни с булдозери, без да се щадят старците, нито дамите, нито децата. За информация: цялото население на Руанда тогава е по-малко от 7,7 милиона.
Причината за началото на всеобщото заличаване на тутси беше убийството на президента на Руанда Ювенал Хабиаримана: на 6 април 1994 година неговият аероплан беше свален от ракета при метода към Кигали. Хуту упрекнаха частите на Тутси за това и отхвърлиха да се подчинят на заповедите на министър-председателя Агата Увилингийимана, която съгласно закона трябваше да стане и. о. президент.
Те обясниха това с обстоятелството, че сами ще сложат ред в страната и започнаха с убийството на премиера и нейния брачен партньор. До средата на април 1994 година всеобщото етническо пречистване е обхванало съвсем цялата страна.
Всичко това се случи пред очите на миротворците на Организация на обединените нации: през 1993 година в Руанда се появи мироопазващата задача UNAMIR, в която имаше към 3000 бойци от Франция, Белгия, Бангладеш и няколко африкански страни. Канадският генерал-майор Ромео Далер, който командва мироопазващите сили, рапортува на Организация на обединените нации през октомври 1993 година за проектите на хуту екстремистите и складовете на оръжията, които са натрупали.
В Ню Йорк всички оферти на генерала за попречване на убийства бяха отхвърлени, изпращайки му указания като " поощряване на реда и закона ", " съблюдаване на сигурността " или " обезпечаване на помиряване ". Всъщност Организация на обединените нации забрани на миротворците в Руанда да употребяват мощ даже за попречване на убийството на цивилни. Забраната не беше анулирана даже след началото на всеобщите зверства и даже след убийството на 10 белгийски бойци,
В отговор на апелите на командващия мироопазващите сили незабавно да се усили броят на контингентите и да им се даде право да употребяват оръжие, Организация на обединените нации взе противоположното решение. До средата на май по-малко от 450 бойци останаха от UNAMIR, водени от Далер, обаче на собствен личен риск сътвориха специфична зона за сигурност, с цел да приютят преследваните поданици, с помощта на което някои бяха избавени.
Едва в края на май Организация на обединените нации призна, че в Руанда е осъществен акт на геноцид и даде обещание да изпрати там 5500 бойци и 50 бронетранспортьора. Подкреплението обаче по този начин и не дойде в Руанда - Организация на обединените нации не можа да се споразумее със Съединени американски щати за цената на бронетранспортьорите. До края на геноцида Организация на обединените нации не се намеси в обстановката.
Основната вяра на стотици хиляди тутси за избавление беше военна победа. През април 1994 година техните отряди стартират нахлуване и на 18 юли завладяват крепостта на хутите, град Гисени. След войната тутси убиха към 100 000 души за възмездие, към 2 милиона хуту избягаха от страната.
А задачата на Организация на обединените нации получи нови указания: да стабилизира и управлява обстановката във всички региони на Руанда, с цел да насърчи завръщането на разселените лица; да обезпечава сигурност и поддръжка за интервенциите за филантропична помощ в Руанда и посредством ходатайство и положителни услуги да предизвиква националното помиряване в Руанда.
Мандатът на миротворците изтече на 8 март 1996 година През 1999 година генералният секретар на Организация на обединените нации Кофи Анан обществено се извини за „ жалкото безучастие “ и очебийно очевидната „ политическата липса на воля “ на управлението на организацията.
През 1995-2015 година Международният углавен арбитражен съд на Организация на обединените нации за Руанда работи в танзанийския град Аруша. Разглеждането на делата на 93 души, упрекнати в организирането на геноцида, лиши единствено 20 години. По пътя на публично следствие на гибелта на президента на Руанда се откри, че самолетът му е бил свален от хуту-радикали, които не желали да сключат мир с тутси и търсели мотив и опрощение да ги унищожат.
Бившият пълководец на военния съставен елемент на UNAMIR, генерал-майор Ромео Далер, написа книгата „ Ръкуване с дявола “ ( Shake Hands with the Devil ), в която уточни, че повода за неуспеха на задачата е нежеланието на Организация на обединените нации за разрешаване на спора. В една от обществените си речи генералът напряко декларира:
„ Този свят се ръководи от вярвания, които ще разрешат да се случи повече от един геноцид. Те се интересуваха единствено от Югославия. Там бяха изпратени хиляди и хиляди бойци. Тук надали имах 450 индивида. Основният принцип беше следният: в Руанда има единствено племенни кавги. В Югославия има напълно различен въпрос - сигурността на Европа. Руанда няма стратегическо значение. Всичко, което е там,ми споделиха, са хора и те към момента са прекалено много.
Генералът не инцидентно загатна някогашна Югославия. Първата мироопазваща задача на Организация на обединените нации е основана на 21 февруари 1992 година с резолюция № 743 на Съвета за сигурност и се назовава UNPROFOR (United Nations Protection Force, т.е. Силите на Организация на обединените нации за отбрана ). Първоначално ситуиран в Хърватия, той бързо се разшири в Босна и Херцеговина, Македония и по-късно в сръбската провинция Косово със същия трик, реорганизирайки се в три обособени, само че взаимосвързани мироопазващи задачи.
Към март 1995 година UNPROFOR наброява общо 44 000 души и няма дефицит на оръжия, в това число бронирани транспортни средства и даже въздушна поддръжка. В същото време сърбите бяха последните, които бяха предпазени от тези сили.
Ангола се трансформира в сцена на един от най-дългите и кръвопролитни спорове в Африка. Войната за самостоятелност беше сменена от революция за 30 години, повече от 600 хиляди души бяха убити, милиони бяха ранени, към три милиона изгубиха домовете си и станаха бежанци в личната си страна. Броят на поставените мини надвиши броя на популацията!
На 20 декември 1988 година е основана задачата на Организация на обединените нации ( UNAVEM - United Nations Angola Verification Mission ). Още през май 1991 година задачата се трансформира в UNAVEM-II, а през февруари 1995 година - в UNAVEM-III. Към днешна дата са изразходвани повече от 370 милиона $ и военният съставен елемент е повишен до 7000 бойци, в това число 350 военни наблюдаващи.
На 30 юни 1997 година Съветът за сигурност утвърждава резолюция № 1118, в която признава личните си дейности за сполучливи и позволява ново преименуване - още на идващия ден задачата е наречена MONUA (Missao de Observasao das Nacoes Unidas em Angola) със задачата да „ подкрепи анголските страни в консолидирането на мира и задълбочаването на процеса на национално помиряване “.
Оценката на активността на Организация на обединените нации се различаваше от мнението на приемащата страна: управлението на Ангола упрекна задачата на Организация на обединените нации в бездейност и отвращение да предприеме съответни решителни ограничения за съблюдаване на постигнатите съглашения, след което изиска отдръпването й.
През февруари 1999 година задачата е публично закрита, само че през март в Луанда идва батальон Manchego от Боливия. На Постоянната задача на Ангола в Организация на обединените нации беше обяснено, че решението за изпращане на боливийски миротворци е взето предходната година, механизмът е задействан и е по-евтино да се приложи, в сравнение с да се анулира!
Само за 11 години в интервенцията на Организация на обединените нации в Ангола са взели участие над 70 000 военнослужещи от съвсем 40 страни по света. Няма подозрение, че в случай че не бяха решителните дейности на анголското управление, тази мироопазваща задача към момента щеше да продължава, променяйки имената си и усвоявайки нови стотици милиони долари.
Оказа се друго: през есента на 1999 година анголските държавни войски започнаха мощна атака, резултатът от която беше провалянето на въоръжените формирования UNITA. Скоро в страната пристигна дълго чаканият мир.
Оттогава изминаха повече от две десетилетия, само че на практика нищо не се е трансформирало в системата на мироопазващите интервенции на Организация на обединените нации и последните събития в ДРК удостоверяват това. Темата за реформиране на Организация на обединените нации от дълго време се разисква, в това число в Съвета за сигурност и Общото заседание, само че Съединените щати и техните съдружници безусловно не се интересуват от използването на главните разпореждания на Хартата на Организация на обединените нации и нейния Устав. Когато се убедят в това с обстоятелства, следва отговорът – това е друго. Светът в действителност е на ръба на трагична смяна.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ