♥ Проблемът на свободното време в най-тежката му форма: няма какво да се прави
За безделието като едно от огромните провокации за тези, които са загрижени за оцеляването на културата, споделено от американския психолог - бихевиорист Бъръс Фредерик Скинър (1904 ~ 1990) в книгата му „ Отвъд свободата и достолепието ”.
Чувствителен тест за степента, до която културата подкрепя личното си бъдеще, е отношението към свободното време. Някои хора имат задоволително власт, с цел да принуждават или да карат другите да работят за тях по подобен метод, че самите те няма какво толкоз да вършат. Те си „ почиват ”. Такива са и тези, които живеят в изключително удобен климат. Такива са и децата, умствено изостаналите или психологично болните, възрастните и другите, за които се грижат останалите хора. Такива са и членовете на охолните общества и тези на благосъстоянието. Те наподобяват способни да „ вършат каквото си изискат ” и това е естествена цел за либерала. Свободното време е резюмето на свободата.
Видът е квалифициран за къси интервали на бездействие – когато са изцяло заситени след богата храна или когато заплахата е сполучливо избягната, хората почиват или спят, по този начин както вършат и другите биологични типове. Ако това изискване продължи малко по-дълго време, те даже могат да се ангажират в разнообразни форми на игра – съществено държание, което сега има не-сериозни последици. Резултатът е обаче доста друг, когато няма какво да се прави за дълги интервали от време. Затвореният в клетка лъв в зоологическата градина – добре сит и в сигурност, не се държи като заситения лъв в саваната. Сходно на институционализираното човешко създание, той се изправя пред казуса на свободното време в най-тежката му форма: няма какво да прави. Свободното време е изискване, за което човешкият тип е доста неприятно квалифициран, тъй като напълно до неотдавна на него се е радвал единствено доста стеснен кръг, който не е допринасял изключително за генетичния пул. Големи групи от хора през днешния ден „ са свободни ” за сензитивно по-дълги интервали от време, само че не е имало никакъв късмет за ефикасен асортимент както на съответстващото генетично завещание, по този начин и на съответстващата просвета.
Когато към този момент не работят мощните подкрепители, по-слабите заемат местата им. Сексуалното подкрепление оцелява и при охолството или благосъстоянието, тъй като се занимава с оцеляването на типа, а не толкоз на индивида, а постигането на полово подкрепление не е нещо, което човек делегира на другите. Сексуалното държание затова заема видно място в свободното време. Подкрепителите, които остават ефикасни, могат да бъдат измислени или открити като да вземем за пример храни, които не престават да поддържат даже когато човек не е гладен, субстанции като алкохол, марихуана или хероин, които инцидентно са подкрепящи заради не-релевантни аргументи, или масаж. Всеки слаб подкрепител става мощен, когато се получава по подобаващ график и графикът на изменчиво отношение, който може да се открие във всички хазартни действия, излиза на напред във времето в свободното време. Същият график изяснява отдадеността на ловеца, рибаря или колекционера, където това, което се лови или колекционира, няма кой знае какво значение. В игрите и спорта условните връзки са особено измислени, с цел да създадат тривиални събития извънредно значими. Хората в свободното си време стават и фенове, гледащи сериозните държания на другите, да вземем за пример в древно-римския цирк или актуалната футболна игра, в театъра или в киното, или слушат и четат пояснения за сериозното държание на други хора, да вземем за пример в клюките или литературата. Малка част от това държание способства за персоналното оцеляване или за оцеляването на културата.
Свободното време от дълго време се асоциира с художествена, литературна или научна работливост. Човек би трябвало да има свободно време, с цел да се отдаде на тези действия и единствено задоволително охолното общество може да ги поддържа на необятна основа. Самото свободно време обаче не води наложително до изкуство, литература или просвета. Необходими са специфични културни условия. Онези, които са загрижени за оцеляването на културата си, затова ще насочат взор към условностите, които остават, когато належащите условни връзки във всекидневния живот са били смекчени.
Често се споделя, че охолната просвета може да си разреши свободното време, само че не можем да бъдем сигурни в това. За тези, които работят интензивно, е елементарно да объркват положението на бездействие с подкрепление, частично тъй като то постоянно съпровожда подкреплението, и щастието (както и свободата) от дълго време се асоциира с правенето „ каквото душа изиска ”, само че в същото време фактическият резултат върху човешкото държание може да заплашва оцеляването на културата. Огромният капацитет на тези, които няма какво да вършат, не може да се подценява. Те могат да са продуктивни или деструктивни, запазващи или консумиращи. Могат да стигнат границата на своите благоприятни условия или да бъдат превърнати в машини. Могат да поддържат културата, в случай че са мощно подкрепяни от нея, или да дезертират, в случай че животът е отегчителен. Те могат да бъдат или да не бъдат готови да работят дейно, когато безделието свърши.
Безделието е едно от огромните провокации за тези, които са загрижени за оцеляването на културата, тъй като всеки опит да се управлява какво индивидът прави, когато не му се постанова да прави нищо, е изключително евентуално да бъде нападнат като непозволена интервенция. Животът, свободата и преследването на благополучие са съществени права. Но това са правата на обособения човек и са маркирани като такива по времето, когато литературата за свободата и достолепието се е занимавала с превъзнасянето на индивида. Те имат доста едва отношение към оцеляването на културата.
Планиращият културата не е нито нахалник, нито „ шило ”. Той не се намесва, с цел да пречи на натурален развой, той е част от естествения развой. Генетикът, който трансформира характерностите на типа посредством селективно развъждане или посредством смяна на гените, може да наподобява, че се меси в биологичната еволюция, само че той прави това, тъй като неговият тип е еволюирал до степен, в която е бил кадърен да развие науката генетика и културата, караща членовете си да имат поради бъдещето на типа.
Тези, които са били накарани от културата си да работят за подпомагането на оцеляването й посредством планирането, би трябвало да одобряват обстоятелството, че трансформират изискванията, при които хората живеят, и затова се ангажират в надзор върху човешкото държание. Добрата среда е също толкоз въпрос на надзор на човешкото държание, колкото и неприятната, положителните условия на възнаграждение – също колкото и употребата, положителното преподаване – също колкото и наказателните извършения. Нищо няма да спечелим, като използваме по-мека дума. Ако сме удовлетворени просто да „ влияем ” върху хората, няма да стигнем по-далеч от първичното значение на тази дума – „ етерният поток, за който се е считало, че тече от звездите и въздейства върху дейностите на хората ”.
Атакуването на контролиращите практики е, несъмнено, форма на контраконтрол. То може да донесе неоценима изгода, в случай че по този метод се под-берат по-добри контролиращи практики. Литературата за свободата и достолепието обаче е позволила грешката да счита, че потиска контрола, а не че го поправя. По този метод се разстройва реципрочният надзор, посредством който културата еволюира. Да откажеш да упражняваш надзор, тъй като в някакъв смисъл целият надзор е неправилен, значи да оттегляш опцията за основни форми на контраконтрол. Видяхме някои от следствията. Наказателните ограничения, които другояче литературата за свободата и достолепието е спомогнала да се ели-минират, вместо това се подкрепят. Предпочитанието към способи, които вършат контрола незабележим или разрешават той да бъде дегизиран, е жигосало тези, които са в позицията да упражняват градивен контраконтрол с потреблението на слаби ограничения.
Това може да е летална културна разновидност. Нашата просвета е произвела нужната просвета и технология за избавяне на себе си. Тя има благосъстоянието, належащо за дейно деяние. В забележителна степен тя е загрижена за личното си бъдеще. Ако обаче продължава да приема свободата и достолепието, а не личното си оцеляване за съществена полезност, тогава е допустимо някоя друга просвета да има по-голям принос за бъдещето. Защитникът на свободата и достолепието може тогава като Сатаната на Милтън да продължи да си споделя, че има „ разум, който не би трябвало да се трансформира от мястото и времето ” и изцяло самодостатъчна персонална еднаквост („ Какво значение има къде, в случай че аз ще съм си все същият? ”), само че без значение от това ще открие себе си в пъкъла с никаква друга разтуха с изключение на с илюзията, че „ тук най-малко ще бъдем свободни ”.
От: „ Отвъд свободата и достолепието “, Б. Ф. Скинър, изд. „ Наука и изкуство “, София, 1996 година
Снимка: Бъръс Фредерик Скинър (1904-1990); newlearningonline.com
