За берлинския Салон Кити - публичния дом на елита в

За берлинския " Салон Кити " - обществения дом на елита в нацистка Германия - се разнасят какви ли не митове. Ползвал ли е Хитлер услугите му? Колко са коствали плътските удоволствия? И дали проститутките са били шпиони?

" Салон Кити " в Берлин е елитният обществен дом на нацистка Германия. За него се носят какви ли не митове. Някои от тях са художествена небивалица - като тази във филма на италианския режисьор Тинто Брас от 1976 година. Десетилетия по-късно швейцарският продуцент Урс Брунер обаче решава да направи римейк на кино лентата. Целта му: да предложи на публиката артикул, който се опира на историческите обстоятелства. За изходна база трябвало да му послужи полудокументалната книга на създателя на детективски романи Петер Норден. Оказало се обаче, че и тя съдържа доста непроверени обстоятелства. И по този начин Брунер тръгнал по следите на истината - дружно с австрийската журналистка Юлия Шрамел.

В последна сметка вследствие на четиригодишни изследвания се ражда не филм, а книга:  " Салон Кити. Легенди, обстоятелства, измислици. Кити Шмид и нейният скандално прочут шпионски обществен дом ".
Редакцията предлага
По 800 евро за " услуга "

Според Брунер, общественият дом не е бил място за полови оргии, както е показан във кино лентата на Брас. Конфиденциалността е била значима, още повече, че в нацистка Германия проституцията публично е била неразрешена, напомня той. Но това съвсем не значи, че нацистите се били отрекли от плътските удоволствия.

За прикритие заведението се наричало " Пансион Шмид " – място за актьори и хора на изкуството. Жилището на " Гизенбрехтщрасе 11 " с обща повърхност от към 500 квадратни метра се състояло от предверие, грациозен хол и няколко не доста огромни стаи. Гостите посрещала персонално Кити Шмид, която ги съпровождала до дневната. В нея ги очаквали няколко куртизанки, а прислужница им наливала шампанско. Ако гостът не можел да си хареса никоя от присъстващите дами, му предложили фотоалбум, от който да си избере компаньонка, която по-късно извиквали по телефона.

Сексуалните услуги в този първокласен обществен дом обаче не били евтини – по настоящи цени към 800 евро. И можели да си ги разрешат единствено доста състоятелни хора. А почетните посетители, които знаели паролата " Ротенбург ", получавали обслужване от най-висока класа.

Куртизанките и техните клиенти

По свидетелства на очевидци, които създателите на книгата съумели да издирят в разнообразни страни, Кити Шмид наемала на работа единствено високообразовани интелигентни дами на възраст от 20 до 30 години, говорещи непознати езици и с изискани обноски. Те били длъжни да се явяват пред гостите в елегантни вечерни или коктейлни рокли.

Кити Шмид

Сред клиентите на обществения дом били представители на каймака на обществото, както и дипломати от страни съдружници на Германия - като Италия и Испания. Към най-известните непрекъснати гости спадали министърът на външните работи Йоахим декор Рибентроп, неговият италиански сътрудник и шурей на Бенито Мусолини - граф Галеацо Чано. Установено е още, че в " Салон Кити " са ходили началникът на защитата на Хитлер - генералът от Секретен сътрудник Йозеф " Зеп "  Дитрих, шефът на Германския трудов фронт и завеждащ организационния отдел на Национал-социалистическата партия NSDAP Роберт Лей, шефът на Главното ръководство за сигурност в Райха – Райнхард Хайдрих, както и шефът на нацисткото разузнаване от Главното ръководство за сигурност Валтер Шеленберг.

Самият Хитлер, който е ненавиждал проституцията, в никакъв случай не е ходил в " Салон Кити ", дори е допустимо въобще да не е знаел за съществуването му. Което обаче не може да се твърди за неговия министър на пропагандата Йозеф Гьобелс, който е посещавал дома - въпреки и единствено един път.

Истински арийки и шпиони

В записките си, оповестени през 1956 година, шефът на нацисткото разузнаване от Главното ръководство за сигурност Валтер Шеленберг пише, че " Салон Кити " е бил значим инструмент на вътрешното разузнаване, т.е. за шпиониране на " своите ". А също по този начин, че офицери от Секретен сътрудник взели участие в подбора и образованието на куртизанките, които били в същото време и шпиони. Те трябвало да бъдат същински арийки и уверени привърженички на националсоциализма.

Авторите на книгата обаче не са разкрили удостоверение на слуховете за двойни стени, за скрити в таблите на леглата микрофони, за едностранно транспарантни огледала или за жици, стигащи до мазето, където сътрудници слушали и записвали диалозите на високопоставените посетители на обществения дом.

Бомбата от 1943 година

В реалност " Салон Кити " е бил " луксозно място за скотски удоволствия и разтуха на властовия хайлайф и неговите задгранични посетители в Берлин. В периода 1939 - 1942 общественият дом изживява подем. През 1943 обаче е улучен от бомба - при британска бомбардировка. Тогава изгарят горните два етажа на постройката - третият и четвъртият.

Кити Шмид и щерка ѝ

След това общественият дом се мести в подземния етаж и губи предходния си искра. Но оцелява и след войната. Кити Шмид ръководи салона до 1954 - годината, в която умира. Бившите ѝ " служителки "  си спомнят за нея с любов и топлота.